Има ли смисъл?

[Cloe]

Здравейте,

 

От близо 5 години съм с тревожно разстройство и ПА. Проведох психотерапия и съм прилагала техники на визуализация, медитация, дишане и др. В периода на активна практика и самоанализа на дълбоките ми страхове, съпротиви, травми и характерови черти, смея да кажа че съм се чувствала доста добре.  Когато сесиите завършат, ефектът държи няколко месеца до година, като се старая да практикувам някои от методите сама (поне за тези , които е възможно). Не искам да изпадам в подробности за преживяванията, които изпитвам след като състоянието ми се възвърне. Познати на всички симптоми и прояви. Имам ниска самоооценка, неуверенеа съм и изпълнена с различни страхове- това са част от типичните негативни черти в мен. Имам моменти, в които се преборвам с тези черти и активно се стремя да ги променя и то с резултат. Но някак си май не изкоренявам проблема. Смятам, че вече доста добре разбирам какво се случва с мен и причините, които провокират тревожността и атаките . Също се старая да приема и обикна страховете си. Мисля, че това обаче е задача, с която на този етап ми е най-трудно да се справя. Проблемът е, че толкова съм уморена от тази непрестанна борба, защото аз не мога никога да обикна своето ПА и този процес на приемане, аз виждам като борба. Но съм уморена и започвам да изпадам в апатичност, отчаяние и депресия .Осъзнах също така и че освен към сина си не съм изпитвала любов в живота си (изключвам приятели и семейство), а във връзките си винаги съм получавала достатъчно любов. Последната и най-важна връзка в живота ми, с бащата на детето ми също не се получи но смея да твърдя, че тук проблема беше комплексен и идваше и от двамата. Основното е, че и в тези отношения любовта ми не беше такава, какво би трябвало да е. Не мога да обикна себе си истински, какво остава за друг човек. Употребявам алкохол абсолютно всяка вечер след като детето заспи, защото тогава успявам да повдигна поне леко настроението си, да се отпусна , да забравя за тревожността и да успея да заспя- признавам, това е най-бързия  и лесен начин, за излизане от състоянието. Имам страх , че ако не употребя алкохол вечер, ще остана будна до сутринта, изморена от самоанализи и предъвкване на проблемите ми. A безсънието ми винаги води до ПА. Уморена съм и искам да съм просто щастлив и нормален човек, за да мога да съм на 100 % със сина си и за да не му дам лош пример и да изградя тревожност в самия него. За себе си дори не знам дали имам нужда от тази любов и половинка, към които хората се стремят. Знам, че може би е време за поредната психотерапия и може би този път ще продължи по-дълго за по-траен ефект. Но има ли смисъл, ако знам, че тази тревожност ще е завинаги с мен, страховете ми ще дебнат удобния момент да се появят отново, а след тях и ПА? Възможна ли е истинска, трайна промяна и възвръщане към състоянието на личността ми, преди ПА? Не съм сигурна дали да се обърна към терапия отново или просто да приема факта, че ТР и ПА ще са смен завинаги и просто в определени периоди от живота ми ще съм по-добре, в други  зле и ще се боря и ще си живея в омагьосания кръг.  Това ли е живота- една борба със самата мен?

 

Благодаря ви за отделеното време.

ПП. Опитах се да споделя темата в Тревожни разстройства и паник атаки, но не успях. Извинявам се ако не е подходяща за тема Себепознание.

Редактирано Ноември 29, 2015 от Cloe

[АлександърТ.А.]

Cloe--

da , виж психотерапия онлайн . Или щракни на тревожност .

---Проведох психотерапия и съм прилагала техники на визуализация, медитация, дишане и др. В периода на активна практика и самоанализа на дълбоките ми страхове, съпротиви, травми и характерови черти, смея да кажа че съм се чувствала доста добре.  Когато сесиите завършат, ефектът държи няколко месеца до година,

        Смея да твърдя че това са духовни упражнения .И като такива имат натрупващ се ефект . За трайна промяна , явно ти трябва по дълго практикуване ..

---Смятам, че вече доста добре разбирам какво се случва с мен и причините, които провокират тревожността и атаките .

       Промяната не става с едно ,,прочитане ". Това става постепенно , водено от начина на живот .Тя започва с обикновенното,  разбиране .При продължително практикуване , това разбиране навлиза навътре в човека и се вписва в характера . Той се променя и от там , всичко около него също се променя .

Щом имаш добри резултати , настоявай . Като не се връзваш само за едни упражнения . Опитвай и други подобни .

 

 

[Cveta5]

 Чудесно е,че завършваш поста с въпрос! Да, това е живота,но не борба,  а пътуване.Някой беше казал,че това е единственото пътуване,незаменимо и пълно с чудеса.

Пътуване към себе си, опознаване.Имаш ниска самооценка,защото не познаваш себе си,по-точно не познаваш другата,способната твоя  част.Ти не си само страх,ти си и безстрашието--едното върви винаги с другото.

Работата ти е да я откриеш тази част и да стъпиш на нея.Задавай си въпроси,колкото повече,толкова по- добре, и си отговаряй честно.Например;защо ме е страх? от какво  ме е страх? а защо точно от това ,а не от друго? мога ли да променя това,от което имам страх?   и  много други.  Самите отговори ще те заведат до следващия въпрос.

Ако на някой въпрос не можеш веднага да си отговориш,наблюдавай внимателно какво се случва около теб,какво чуваш от песен,филм,или от някой познат,от книга,от сина си.Понякога отговорите идват и така.

Опитай да търсиш,но не всеки ден с алкохол в ръка.Алкохола е бягство,не решение.

Когато търсиш и искаш, и не жалиш усилия и време,живота откликва.

[Cloe]

Благодаря ви за прекрасните отговори.

Въпроси си задавам - постоянно и  всякакви. Често отговора се изразява в мазохистично обвинение към самата мен. Започвам да обмислям колко хора живеят нещастно, защото наистина имат причина, а аз за щастие имам нормален живот, но въпреки всичко всеки ден се събуждам с тревожността и отчаянието в себе си. И отново в омагьосания кръг на рационализирането и опита да обясня на ума си, че всичко е нереално и породено от странични, дълбоки конфликти, а след това страховете, какво всъщност ще се случи, ако истинско страдание ме сполети  и прочие и прочие… а живота си тече, сина ми расте, а аз съм заета да анализирам и самолекувам ума си (което ми се вижда, като абсурд)

Това ме измаря и това ме спира да приема живота като „пътуване“ или духовно узряване. Защото реалността всъщност е, че в този процес на узряване аз не съм щастлива. Трудно ми е да приема, че за да стигнеш върха на спокойното и смислено съществуване трябва да си на това дъно. Не изпитвам самосъжаление, а яд и отчаяние, че не мога да променя нищо в усещанията си и тревожността си, защото промени в живота си не спирам да правя… Близките ми дават похвали за смелостта и увереността ми, а това са си сериозно усилия да не покажа същността си. Дано сте прави, че живота се отплаща и дано един слънчев ден се събудя с отговорите на въпросите си, със спокойствието на духа и тялото. Ще послушам съветите ви.

А за отказването – никога. Все пак стимулът ми да се боря, защото съм майка и съм длъжна да съм тук до сина ми, в състояние, в което бих искала да виждам него след години е по-силен от всичко. Дано се окаже и резултатен.

 

[АлександърТ.А.]

Ума е инструмент .Човека избира на къде да го насочи .Едно е да забелязваш нещата .Друго е да се блъскаш в тях , да те обсебват . Както изчаквам трамвая да отмине , давам му път . Така оставям в страни , лошото , което в момента не мога да променя .Насочвам вниманието си в неща избрани от мен .

В ежедневието е лесно ,защото  случващото се винаги има алтернативи .Това го знаем и от филмите и даже вицове има .Но трябва си упражняване , за да стане навик .

Алкохола притъпява чувствителноста и връзките на отделните степени на ума .От малки количества не се забелязва но пак го има .По лошото е навика , пристрастряването .

Ето това е клип ,обясняващ как мислим в ежедневието        .............................................не е този адрес

 

Редактирано Декември 1, 2015 от АлександърТ.А.

[Cloe]

преди 10 минути, АлександърТ.А. каза:

Ума е инструмент .Човека избира на къде да го насочи .Едно е да забелязваш нещата .Друго е да се блъскаш в тях , да те обсебват . Както изчаквам трамвая да отмине , давам му път . Така оставям в страни , лошото , което в момента не мога да променя .Насочвам вниманието си в неща избрани от мен .

В ежедневието е лесно ,защото  случващото се винаги има алтернативи .Това го знаем и от филмите и даже вицове има .Но трябва си упражняване , за да стане навик .

Алкохола притъпява чувствителноста и връзките на отделните степени на ума .От малки количества не се забелязва но пак го има .По лошото е навика , пристрастряването .

Ето това е клип ,обясняващ как мислим в ежедневието          https://www.youtube.com/watch?v=o332TlYQihk&index=7&list=PL59232392F33B1578

 

Доста интересен клип - разкрива тайни, които всъщност доста от нас знаят, но не избират да приемат или използват. Със сигурност подейства доста мотивиращо  

Фокусирането на ума в друга точка е добър вариант, стига да не "замазва" проблема. Но да, в ежедневието не само си е лесно, но и неизбежно. Сега си давам сметка, че може би и за това уикендите винаги са съпътствани от две, три паник атаки. 

Алкохола... това е тема, която ми е трудно да коментирам. Знам, че с него проявявам слабост, дори и само за това, че  го използвам като бърз лек, вместо да избера по-сериозните методи.  Дни в които практикувам дишане, и полагам усилия да се сблъскам със страховете си понякога обезсмислям с мисълта, че просто една  глътка би ме измъкнала веднага от тревожността. И разбира се, и от самия страх- някога да не доведе до пристрастяване. Въпреки, че от 5-6 години не съм имала вечер без алкохол било то чаша или повече, все още се убеждавам, че тук проблем няма.  Или се заблуждавам? Пак въпроси..

Ето Cveta5 беше права- задавай си въпроси и ще намериш отговори 

 

Редактирано Декември 1, 2015 от Cloe

[АлександърТ.А.]

Извинявай това горе не е пълния клип . Ще го потърся и донеса .Вчера ми попадна и преди малко го гледах . Пълния е подълъг .Има го в блоговете на Диана Колева . Но ми е трудно с новия вид на форума да го видя веднага .

не се притеснявай от слабостите си .До като не ти харесват и се опитваш да ги изоставиш  има надежда . Нали всички сме така ,по един или друг начин .

 

Редактирано Декември 1, 2015 от АлександърТ.А.

[Диляна Колева]

В 29.11.2015 г.,, Cloe каза:

Възможна ли е истинска, трайна промяна и възвръщане към състоянието на личността ми, преди ПА? Не съм сигурна дали да се обърна към терапия отново или просто да приема факта, че ТР и ПА ще са смен завинаги и просто в определени периоди от живота ми ще съм по-добре, в други  зле и ще се боря и ще си живея в омагьосания кръг.  Това ли е живота- една борба със самата мен?

 

Благодаря ви за отделеното време.

ПП. Опитах се да споделя темата в Тревожни разстройства и паник атаки, но не успях. Извинявам се ако не е подходяща за тема Себепознание.

Категорично, промяна е възможна, но не с връщане назад, както си била преди, а напротив по - смела, по - уверена и по - можеща. 

Тревожното състояние е процес, който по някакъв начин е възникнал по време на израстването, възпитава се в най - честите случаи. Това че си с висока степен на тревожност не означава, че трябва да стоиш в пика, нито пък да се ПРИМИРИШ, че това си някак си ТИ. 

Тревожното състояние си е чист страх, заложен в нашите инстинкти с цел да ни предпази и спаси от опасности. Една писателка го нарича Господин Олеле, който се е появил в зараждането на първобитния човек, за да го държи нащрек помагайки му да оцелее. В процеса на развитие на човечеството Господин Олеле не изчезва, но и няма вече толкова много работа, тъй като човека в нашата действителност е доста защитен от външни заплахи. Ето защо той се активира посредством мисълта, а не в следствие на реални ситуации. 

Основното в психотерапевтичната работа с тревожности е промяна на мисловния модел, не на ситуациите, които го провокират, нито на съдържанието на мислите, чрез които Господина ни вкарва в тревожност, а в начина по който възприемаме себе си, света, тревожността и събитията. С две думи - гледната точка.

Това е труден процес понякога, тъй като Страха или Г-н Олеле се е постарал да формира невронната структура по начин, по който запаметяването на заплахата да е в пъти по - силна и устойчива от запаметяването на релакса и отпускането. Така мозъка ни избирателно засича основно негативните и застрашаващи ни по някакъв начин събития и потулва положителните. Един кратичък пример ще те убеди в това: Ако влезеш в зала с 20 човека и 19 от тях ти направят комплимент, а само един те обиди, ти ще запомниш обидилият те. Ако имаш страх от отхвърляне или излагане ще започнеш да развиваш обидата и да се фокусираш в нея все повече и повече и това да повиши твоята тревожност и да те вкара в невероятна паника, дори може да си тръгнеш, въпреки, че останалите 19 човека ще ти се усмихват и правят комплименти. 

Та, с Господин Олеле, не се борим, добре е да го приемем, защото той е нашата индикация за опастност, важно е обаче, да знаем къде му е мястото и да го поставим там, а не да го оставяме да броди из всичките ни мисли постоянно.

Психотерапията е чудесен вариант за справяне с паниката, ако се провежда в правилната посока.