Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Не мога да се отдалечавам от дома си


Recommended Posts

Здравейте, казвам се Силвия и съм на 32 г. От около 5 год. имам ПР и ПА впоследствие на което ми се отключиха множество фобии. Нещото, което най-много ми пречи и не ми позволява да живея нормално и пълноценно както и да работя е това че не мога да  се отдалечавам от дома си. Когато ми се наложи да отида по-далече получавам симптомите за ПА и чувството за безизходица ме побърква. Това състояние продължава докато не се прибера вкъщи. Най-големият ми страх от това е, че ще полудея.

Линк към коментар
Share on other sites

Всичко което изброяваш е характерно за тревожните разстройства.

Страхове, преминаващи в телесни симптоми, след време трансформиращи се в различни натрапливости. Тук е описвано много подробно и има много насоки. Имаш ли конкретен въпрос, който би искала да зададеш?

Линк към коментар
Share on other sites

Да, наистина - излагаш агорафобични преживявания (а агорафобията е страх от п.а.), но не казваш какво възнамеряваш да правиш, какво сега правиш, как въобще виждаш себе си в картината на случващото се, защо според теб се случва, дали те води нанякъде, болест ли е или житейски урок... Не казваш какво си чела от вече немалкото статии по темата, фокусирани не в оплакване, а в справяне и какво правиш за това справяне.

Линк към коментар
Share on other sites

Силвия, опита ме е убедил в това което казва Орлин-хората, които се справят, го правят името на някаква значима за тях цел.Мотива-искам да съм добре, за да съм добре е слаб мотив. Мотива- искам да го направя, в името на .....или заради ....е мощният мотив, който помага на хората да преодолеят страховете си. И, както много пъти съм писал, най- мощният мотив е този, който не е свързан със стремеж към неща, а бягство от нещо.

Например, много майки с подобни на твоите оплаквания разбират ,че с примера си вредят на децата си.Тогава се превръщат в истински борци.Други жени, проумяват, че приятелите или съпрузите им няма дълго да ги търпят и ще останата сами и това им дава сила да се справят.

Не е тайна, че най- трудно се работи с млади хора, които нямат значими връзки, които може да загубят.Или ако имат, то партньора им ходи по-гайдата и се съобразява с техните страхове и ограничения.И, обратното, много приятно се работи със семейни хора, които имат и деца-страхът да не загубят всичко<той е напълно реален>, ги прави  страхотни ,,бойци,, и страховете им бързо се повлияват.

Не знам ти в коя категория си, но си дай  сметка, ако страхът ти продължи още 10- 15 години, какво ще си загубила.

 

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Първо, Благодаря за отговорите. Много от нещата които сте написали съм наясно че са така но не мога да открия правилния инструмент с който да ги преборя. Относно какво възнамерявам да правя не мога да го формулирам още в момента се лутам търсейки начин да се преборя. Пробвам различни терапии но без прием на медикаменти. Пробвам при различни психо-терапевти и докато говорим всичко изглежда че е по-добре но след това в реалността страхът надделява. Според мен това е житейски урок който никога не съм искала. Изчела съм доста и имам чувство че мога да помогна на всеки друг но не и на себе си. Най-големият ми страх е когато изпадна в такова състояние че имам чувство че ще полудея и така ще съм в тежест на близките ми. Имам човек до себе си който много обичам и благодарение на който имам напредък, който според него не е много голям но за мен е огромна крачка напред. Но в момента съм от хората с които се работи по-трудно понеже както пише в предния пост партньора ми ходи по гайдата и се съобразява с моите ограничения и страхове. Определено има какво да изгубя но защо това не е достатъчен мотив за мен кога изпадна в безизходица. И в това състояние изобщо не мога да мисля какво ще се случи след 10 години и какво ще съм загубила.

Линк към коментар
Share on other sites

,, Определено има какво да изгубя но защо това не е достатъчен мотив за мен кога изпадна в безизходица ,,

Когато сме в безизходица ние не мислим рационално.Идеята е, да вземем мерки и не изпадаме в такова състояние. Тоест, работи се преди кризата, тогава се правят промените, не по време на кризата.И тук е проблема, когато са в криза хората са готови да направят всичко, за да не изпаднат отново в нея, но след като тя премине, се успокояват и нищо, или почти нищо не правят. Трябва да се приеме че промяната е системен процес, изтикващ не толкова ,,сила,, , колкото постоянство и търпение. 

Линк към коментар
Share on other sites

"партньорът ми ходи по гайдата... урок, който не съм искала" - печалби от поддържане на състоянието и липса на истинско желание за растеж, който е потенциално вложен в него... Казваш, пробваш. Пътят е ясен, поне за терапевтите, през които са минали хиляди хора. Не става с пробване, а със системно приложение на методология, изоставяне на псевдо печалбите, на фона на учене от състоянието, усвояване на по-широк мироглед. В даден момент се преминава една граница и човекът започва да осъзнава, че преживяното е благословия, идваща от самия него като цялостност, като душа. Защото е станал сърцат, дълбоко обичащ, почувствал е Бога! Защото целта на неврозата е да ни ресвърже с целостта ни!

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...