Слънчева Добавено Ноември 9, 2015 Доклад Share Добавено Ноември 9, 2015 (edited) Молитвен наряд за начало: Добрата молитва Обикновени и необикновени процеси - беседа Молитвен наряд за край: Благославяй - №8 от "Духът Божий" „И там имаше някой си человек, болен от 38 години." (Йоана 5:5) Често хората говорят за хубави, за красиви работи и се произнасят, че те са необходимости в живота. Дойде ли въпрос до здраве, до богатство, хората разглеждат тия неща като обикновени, като естествени процеси в живота, вследствие на което не ги ценят. Що се отнася до сиромашията, те я разглеждат, като необикновен, неестествен процес. Въпреки това, богатият може да стане сиромах, и сиромахът може да стане богат. Значи, в живота и в природата може да става преминаване от необикновен в обикновен процес и от обикновен в необикновен. Следователно, когато минаваме от един процес в друг, които не са от еднаква степен, ние придобиваме ново познаване на нещата. Достатъчно е природата да постави богатия при положение да изгуби богатството си и да стане сиромах, за да придобие той трезви идеи за живота. Само като сиромах той може да има ясна представа за сиромашията и да се произнася за нея правилно, ако богатият не е познал сиромашията, той ще говори само за своето богатство: за имотите, за къщите за говедата си и т.н. И ако сиромахът не е познал богатството, той ще говори само за своята сиромашия; за скъсаните си дрехи, обуща и т.н. Ако срещнеш един здрав човек, който никога не е боледувал, той ще ви разправя за своите мускули, за това, какво може да направи с тях. Ако посетите един човек, който е боледувал дълго време, той ще ви разправя изключително за болестта си. Интересно е, че когато Христос беше на земята, не се срещаше с царе, с князе, с патриарси, но се движеше повече между страдащи, болни, сакати и с тях се разговаряше. Той посети къпалнята, в която отиваха болни да се лекуват, и там срещна един болен от 38 години, с когото започна да се разговаря. Какво ще му каже този болен? – Ще Му разправя за своите болки, за своите нещастия. Христос го запита: “Защо си дошъл в това училище? Какво те доведе тук?” Болният отговорил: “Учителю, от 38 г. съм в това училище и още не мога да свърша. Професорите постоянно ме късат. На всички изпити пропадам. Мнозина идват в това училище, поседят година, две, три, свършват и излизат в живота, а аз всяка година оставам, с надежда, дано другата година да свърша, но пак оставам да повтарям.” “Искаш ли да свършиш училището?” “Искам, разбира се.” Христос извади един диплом от джоба си, подписа го, подаде го в ръката му и каза: “Хайде, вземи диплома и върви дома си!” Този болен беше единственият човек, на когото Христос подписа диплом за свършване на учението по всички правила и изисквания. В Евангелието не е писано, че Христос е дал диплом на този болен, но това е скрита мисъл, изказана в друга форма. Когато болният излязъл от училището, мнозина го запитваха: „Кой беше човекът, който те излекува?" – Не зная. – Как да не знаеш? Как се казва? – Исус е името Му. Какво представя болестта? – Едно неестествено явление в живота. Значи, по отношение на физическия свят, болестта е неестествено явление, но по отношение на духовния свят тя е естествено явление. Грехът пък е неестествено явление по отношение на духовния свят, а естествено – по отношение на физическия. Човек казва: Веднъж съм дошъл на земята в тази форма, не мога да не греша, не мога да не лъжа. Малко поне, но все ще поизлъжа някога. Когато се разправя, какво направил някой човек, как излъгал, как откраднал, как се скарал или сбил с някого, всички хора наоколо слушат и се смеят, като че се говори за някакви велики подвизи. За духовния свят, обаче, грехът е неестествено явление и като такова, там той не е познат. Както влизането на някоя опасна болест в един дом внася страх и трепет, такъв страх и трепет произвежда грехът в духовния свят. Мнозина искат да влязат в духовния свят, но като неподготвени те ще видят много неща, които не ще могат да обяснят. Там и доброто, и злото са еднакво застъпени. Ако надникнете в духовния свят, ще видите грамадни, светли здания, с големи прозорци, които ще приемете за училища. Всъщност те са затвори. Ако се спрете върху проявите на доброто в духовния свят и ги сравните с тия на земята, ще видите, че в последните почти не се забелязва някакъв прогрес. На земята има по-голям прогрес в отрицателното, отколкото в положителното. И на земята има добро, добри хора, но ако тия хора отидат в духовния свят, там ще минат за престъпници. Днес хората прогресират повече по отрицателен, отколкото по положителен път. Най-големият светия на земята, сравнен с един от светиите на небето, минава за затворник, за престъпник. Ако пък сравните земния престъпник с един от светиите на духовния свят, земният престъпник изглежда като първокласен светия. Следователно, в духовния свят и доброто, и злото са силни, големи. Затова често някой казва: Не струва човек да бъде добър. Той не иска да бъде добър, защото, ако с тази доброта влезе в духовния свят, ще мине за престъпник. Ако пък е лош и с лошавината си влезе з духовния свят, между лошите хора, там той ще изглежда като светия... Обикновени и необикновени процеси Редактирано Ноември 10, 2015 от Слънчева Рассвет и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рассвет Добавено Ноември 10, 2015 Доклад Share Добавено Ноември 10, 2015 Само онзи може да бъде щастлив, който служи на Бога. А само онзи може правилно да служи на Бога, който се е освободил от смъртта. Тъй щото, когато някой пита, как трябва да служи на Бога, казвам: За да служиш на Бога, ти трябва да се освободиш от смъртта. … Противоречията, на които човек се натъква, имат за цел да го заставят да мисли, да реши въпроса, защо е дошъл на земята. … Пред невидимия свят всичко е открито. Там няма нищо скрито-покрито. … Човек трябва да бъде герой, че и 38 години да лежи, да бъде готов да посрещне онзи велик човек, когото Бог изпраща при него, да го познае и разбере и да каже: Видях Го и познах Го! Че Го видях и познах, доказателството е налице: Боледувах цели 38 години, лекуваха ме много лекари, но те лекуваха само тялото ми, а не и сърцето, и ума ми. Лекуваха ме, без да ме излекуват. Един ден дойде при мене човек, каза ми да дигна одъра си, и аз го дигнах. Сега съм вече здрав по тяло, по ум и по сърце. Този е смисълът на разказа за болния, който лежал 38 години. Обикновени и необикновени процеси Розалина и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.