Страх от влак след инцидент

[petetob]

За изминалите няколко години ми се случиха доста лоши неща, някои от които ги преодолях или поне аз така си мисля. В 8ми клас ме оперираха от базедова болест, премахнаха част от щитовидната ми жлеза, а другата част си работи нормално. До преди почти две години си бях много добре, но по стечение на обстоятелствата бях свидетел на страшен инцидент с влак. Около месец почти не спях, а ако заспях сънувах само кошмари и насън стисках зъби до степен на следващия ден едвам да говоря от схванатост. За този един месец качих около 20-30 килограма. Направих си изследвания на щитовидната жлеза, но всичко беше в норма. Ходих при различни баби да ми леят куршум, но не ми помогна много. От тогава изпитвам ужас като се кача на влак и не само. Дори и с автобус или кола когато пътувам изпадам в някаква паника, прилошава ми. До преди 2 години не бях така, изпитвах удоволствие от возенето или карането. Когато взех шофьорска книжка не слизах от колата, а сега избягвам да излизам от вкъщи, особено през деня когато има повече движение из улиците на града ми, а ако попадна в ситуация, когато някой изскочи на пътя, незнависимо дали е друга кола, човек или животно се разтрепервам и паникьосвам, дори и да няма никаква опасност от ПТП. А относно влаковете, там съм още по-зле. Като видя движещ се влак и пред очите ми изскачат само лоши неща. Избягвам влаковете, но понякога, това ми е най-удобния транспорт и ми се налага да го използвам. Когато съм на гарата и чакам, задължително съм с някой близък и изчаквам влака да спре напълно и тогава се приближавам до коловоза. Въпроса ми към Вас е какво всъщност ми е и какво би ми помогнало да се оправя? Благодаря Ви много!

[Guest Кермит]

Здравей,

на въпросът какво ти е - страх те е. И пусковият механизъм на страхът ти е бил факта, че си станала свидетел на тежък инцидент. Мозъкът ти е "запечатал" стресовата ситуация и всеки път, когато е попадал в подобна такава ситуация, е пускал страха ти, за да те предпази от сценарий като онзи, който си видяла в миналото. В резултат на това си се "научила" да избягваш тези ситуации или простичко казано - да се страхуваш от тях.

В далечното минало - имам предвид няколко милиона години назад в еволюцията, тази способност е била решаваща за оцеляването ни като биологични системи. Днес обаче, благодарение на това че имаме способности, далеч надхвърлящи живеещите в пущинаците наши предци, тази способност понякога се оказва неефективна, дори напълно ирационална.

Можеш да се научиш да се справяш със стресовите ситуации така, че да не пречат на нормалния ход на ежедневието ти. Това се случва най-полезно в процеса на психотерапия. Така че съветът ми е да намериш своя терапевт с опит в стресовите разстройства и да се научиш да се справяш във всяко едно сега оттук нататък, когато ти е необходимо.

Поздрави!

[petetob]

Благодаря Ви много. Старая се да не обръщам внимание и да преодолявам всичко сама или с помощта на близките ми, но наистина ми е трудно.

[Guest Кермит]

Привет,

трудно ти е, защото задачата е трудна - старанието да не обръщаш внимание е старание (т.е. вложено усилие), фокусирано към проблема. Без значение дали изживяваш проблема или бягаш от него, стараейки се да не го изживяваш - фокуса е все в него.

То е все едно да си поставиш за задача да не мислиш по никакъв повод за лилава връзка за обувки, вързана на фльонга - колкото повече си поставяш за задача да не мислиш за нея, толкова повече ще мислиш именно за нея. Защото чрез формулирането на онова, което не искаш, ти всъщност точно него мислиш. Или преживяваш.

Та, сама ще ти е трудно - затова ти препоръчах да работиш с психотерапевт.

Поздрави!