immafight Добавено Ноември 3, 2015 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2015 Привет, ще се опитам да бъда кратка докато ви обясня за моят проблем. Първо искам да кажа, че се радвам, че попаднах тук, защото не знам с кого да споделя и да искам съвет. Та така... първа година студентка съм в нов град. От 2013 година започнах да имам сериозни проблеми с тревожността. Тогава споделях всичко, което преживявах с майка си, но не се чувствах по - спокойна.. Животът ми се превърна в ад, а аз си имам всичко, дори повече отколкото ми е нужно - хубаво семейство, приятели, и материално не мога да се оплача..само дето аз се чувствам ужасно. Не знам защо...имам чувството, че съм егоист! Какво не ми достига, за да съм щастлива? Започнах да пия хапчета, понеже друг изход не виждах, въпреки, че не съм очаквала чудеса от тях (не искам да ги пия, но ме държат "цяла" до някаква степен)...от нищо не очаквам "пълно подобрение"... Аз съм пълна и естествено се мразя за това, защото никой никога не ме харесва, а сега на всичкото отгоре се влюбих и се поболях..Започнах пак да ставам тревожна, да ми се гади, да ме боли глава (а от там започна да ме е страх да не би да имам тумор в мозъка..), от време на време едни бодежи, нямам апетит и вътрешно съм пълна каша.. знам, че този човек никога не би ме харесал, а продължавам да тая надежди и се чувствам ужасно - не предполагах, че влюбването боли толкова много, а за толкова емоционален човек като мен е кошмар! Искам да спре! Моля се на Господ да ме откаже от тази любов, защото ме съсипва.Не знам какво да правя, как да го превъзмогна..и затова се обръщам към вас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cherven Svetiq Добавено Ноември 3, 2015 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2015 Колко точно си пълна?Отслабни с спорт.Иначе за такива работи едва ли ставаш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Ноември 3, 2015 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2015 Аз тук не виждам никаква любов.Нещо си объркала чувствата.Може би, искаш да имаш някаква вещ или нещо друго, но това не е любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
immafight Добавено Ноември 3, 2015 Автор Доклад Share Добавено Ноември 3, 2015 Не разбирам....как бих могла да сбъркам? И преди ми се е случвало 2 пъти, но май не както сега. Не знам. Все се надявам, че с времето ще ми мине понеже знам, че нищо не би могло да се получи. Но ако действително не е несподелена любов...какво е? Не е (или едва ли е) вещ, защото аз нямам нужда от такива.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Ноември 4, 2015 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2015 Не може да има любов, там където има неприемане и нехаресване на самият себе си.Ти не се харесваш, а искаш друг да те харесва.Та той, или трябва да е сляп или да няма вкус. Това момче кое от двете е? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
immafight Добавено Ноември 4, 2015 Автор Доклад Share Добавено Ноември 4, 2015 Колко точно си пълна?Отслабни с спорт.Иначе за такива работи едва ли ставаш. Какви работи по-точно? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
immafight Добавено Ноември 4, 2015 Автор Доклад Share Добавено Ноември 4, 2015 Не може да има любов, там където има неприемане и нехаресване на самият себе си.Ти не се харесваш, а искаш друг да те харесва.Та той, или трябва да е сляп или да няма вкус. Това момче кое от двете е?В смисъл, че никой никога не би харесал пълно момиче? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Ноември 4, 2015 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2015 Никой не би харесал човек който не се харесваТук тава как изглеждаш няма никакво значение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
immafight Добавено Ноември 4, 2015 Автор Доклад Share Добавено Ноември 4, 2015 Значи трябва да поработя върху самооценката си и върху физическото си състояние. Благодаря ви за отговорите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Ноември 4, 2015 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2015 Правилно ме разбираш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bliss Добавено Ноември 4, 2015 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2015 Здравей!Като жена, която е била недоволна от тялото си почти през целия си съзнателен живот, мога да добавя само - работи задължително в този ред - най-важна е самооценката. Едва когато започнеш да обичаш себе си и да се приемаш такава, каквато си, ще разбереш, че заслужаваш да изглеждаш по начина, по който винаги си искала. Съответно ще си и много по-мотивирана да направиш дългосрочни положителни промени в начина си на хранене и двигателния си режим.Препоръчвам ти книгата "Подари си желаното тяло" на Моника Василева. Дори и да не следваш програмата описана в нея стриктно, определено ще ти даде храна за размисъл.И още нещо - ние, "дебеланките", много често имаме сбъркана логика: "Когато стана Х килограма ще съм слаба - тогава мъжете ще ме харесват", мислим си ние. Това просто не е вярно. Огледай се около себе си - аз например имам приятелка с манекенски мерки, изключително добре поддържана жена, която наистина привлича мъжкото внимание където и да отидем, но в любовния и живот разочарованията и се нижат едно след друго. Обратния случай - имам приятелка, която е доста пълна, но с харизмата си е пленила не едно и две мъжки сърца. Така че добрата външност не е необходимо и достатъчно условие за хармоничен личен живот и не бива да я превръщаш в панацея. Характерът и настройката ти са определящи.Успех! Ивета, Орлин Баев, Стасито и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
immafight Добавено Ноември 5, 2015 Автор Доклад Share Добавено Ноември 5, 2015 Благодаря ти за отговора, bliss. Разбирам това, което ми казваш. Но аз все пак се чувствам ужасно...ето ти пример: днес говорих с мой приятел, който ми каза, че въпросното момче, в което съм влюбена (?) си харесва друга и са се целували. Точно 30 секунди след това бях в тоалетната и повръщах. Не знам какво се случва с мен. Това не е нормално, а ми се налага този човек да го виждам всеки делничен ден.....Направо не ми се мисли какво ще правя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bliss Добавено Ноември 7, 2015 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2015 (edited) Виж, не съм специалист, но честно казано не виждам нищо ненормално в това, което описваш. Наистина е гадно, човекът, в който си влюбена (?) да не отговаря на чувствата ти. Ти просто си по-чувствителна и ти се е пригадило и на физическо ниво. Много хора реагират на стреса с позиви за повръщане - не напразно изразът "свива ми се стомаха" е еквивалент на "много съм притеснен" в нашия език.Аз също съм доста чувствителна и изживях първата си "несподелена любов" много драматично - не се хранех, не спях, развалих си успеха в училище, постоянно мислех за него, а най-неприятното беше, че в главата ми като изтъркана плоча се въртяха едни и същи мисли: "Ами ако бях казала това, а не онова? Ако бях постъпила другояче дали нямаше шанс и той да се влюби в мен?". И така седмица, месец, два, три. Нещата малко по малко започнаха да си идват по местата и след около половин година се бях възстановила напълно. "Времето лекува всичко" може и да е пълно клише, но пък адски вярно. В момента си спомням за всичко това с известна носталгия и усмивка Разбира се, от перспективата на сегашния си опит осъзнавам, че аз въобще не съм била влюбена в това момче ( с което между другото само сме излизали на две-три срещи), а в представата за него. Аз на практика нямаше как да го опозная за толкова кратко време.Та, с всичко това искам да ти кажа, че 90% от населението на земята (ако не и повече) в един или друг период от живота си е страдало от несподелена любов. Достатъчно е само да погледнеш десетките хиляди произведения на изкуството посветени на темата, за да се убедиш, че в думите ми има логика. Това, което ти се случва е напълно естествена част от живота, просто си по-чувствителна и изживяваш нещата малко по-тежко, в което няма нищо фатално. Как да се справиш с конкретните си неразположения, обаче, аз не мога да ти кажа. Мога да ти дам само най-общ съвет (който между другото давам всеки път на приятелката от предния ми пост след поредното и любовно разочарование). Общо взето разговорите ни протичат малко в стил "бабичките" от Комиците:Тя: Ох, много ми е гадно! Постоянно мисля за него, плачливо ми е, раздразнителна съм, какво да правя? Не искам да се чувствам така!Аз: Е, да де, ама ти си се чувстваш така. Защо не приемеш, че такъв ти е момента? Ако ти се плаче - поплачи си, когато си сама, ако все той ти е в главата - приеми, че ще е така за известно време. Нормално е да скърбиш, когато някой на когото си държал изчезне от живота ти.Тя: Да, да, като се замисля права си. И все пак, много ми е гадно, не искам да се чувствам така....Сама виждаш - ачик-ачик "бабичките" сме - едната "Гадно ми е, а пък не искам да ми е гадно", другата "Не искаш, ама ти е гадно.." Това, което искам да кажа (и не знам доколко успявам) е, че не бива да се плашиш от емоциите си (както и от техните физически проявления в твоя случай). Приеми ги и ги изживей пълноценно, вместо да ги анализираш, осъждаш или прикриваш. Поне за мен, това е единствения начин да ги "изкараш от системата си", както сполучливо се изразяват англичаните. В противен случай може да се окажеш в неприятната ситуация на човек, забравил, че е оставил парче синьо сирене из кухненските си шкафове - след време има да се чудиш откъде се разнася вонята из цялата ти къща....За финал - помисли дали не е добре в твоя случай да се консултираш с психолог. За 1-2 посещения може да си спестиш месеци главоблъсканици в опити да се справиш сама. Редактирано Ноември 7, 2015 от bliss immafight 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.