Надежда Павлова

[nbnb77777]

Толкова съм зле, че не знам от къде да започна... Повече от десет години се боря с панически атаки и повишена тревожност, с променливи резултати. Наколко пъти съм стигала до бърза помощ. Постоянно си мисля, че съм болна и то от страшни, фатални болести. За съжаление вече имам основания, сдобих се с разни диагнози. Животът ми е труден, през това време се разведох, почти нямам близки хора. Имам двама синове. Другите хора се радват на децата си, аз съм изпълнена със страх и притеснения за тях. Големият претърпя страшна катастрофа с жертви, когато беше само на 18 години. Месец и половина в болницата гледах ужаса в очите. Сега е добре, изучи се, работи. Но е белязан за цял живот, едното му рамо е по-ниско от другото, има белези. При малкият ми син също откривам асиметрия в лицето му. Казват ми, че няма такова нещо, но аз я виждам! Сдоби се с псориазис, дали не е на психическа основа. А толкова искам да са щастливи, перфектни, прекрасни! Но се чуствам безпомощна да им помогна. Дали полудявам, дали не пренасям болката си върху тях, дали няма да ги бележа за цял живот, с такава майка. Мисля си, дали няма да е по-добре ако изчезна. Или има начин да преобърна живота си и да съм им опора.

[Диляна Колева]

Мисленето и начина по който гледаш на света около себе си, ти играят лоша шега.

Не случайно си с постоянно завишена тревожност, мисловния ти модел е настроен на тази честота. Мисленето от позицията на губещ и безпомощен човек е последното, което ти е нужно в момента, но сякаш не чувам алтернативата, целта, посоката. А когато тях ги няма, "най - уютно" е в чувството за безпомощност.

Какво искаш за децата си няма значение. Две здрави и прави момчета, живеещи живота си, както са решили. Огромно значение има, обаче, какво искаш за себе си. Докато не намериш отговора на този въпрос, тревожността ще ти е постоянен спътник. 

Обичането през тревога за някой, не е обичане, а страх. Ако искаш да направиш някой щастлив, няма как да го направиш през тревога, това се случва, само ако имаш умението да се радваш и да бъдеш благодарна. 

Сега разгледай отново поста си и помисли за какво от написаното можеш да бъдеш благодарна. Аз виждам поне 3 изключително важни неща.