242.Даром давайте ,УС 1 май 1938

[Розалина]

Молитвен наряд за събота:

Бог е любов – песен

Малката Молитва

Псалом 25

Беседа: Даром давайте 1 май 1938 г.

 

Човечеството е дошло до една фаза, където Христос казва: "Даром сте взели, даром давайте". Това изисква любовта. Вие живеете още по стария начин. Време е вече да потърсите нов начин на живот. Щом дойдете до разбирането на любовта, спрете вниманието си върху стиха: "Бог толкова възлюби света, че даде своя Единороден Син в жертва, за да не пострада всеки, който вярва в Него". Който разбере този стих, много ще научи. Той ще види, как Бог жертва. Иначе, Той никога не е казал, какво е направил за човека. Питал ли ни е Той, защо не оценяваме това, което е направил? Бог е създал света; дали вие го оценявате, или не; дали го приемате даром, Той не ви пита. Христос казва за Бога, че е винаги благ. Никого не съди и не се интересува за греховете на хората. Един брат ми казваше: Учителю, ти всичко знаеш. - Прав си, аз зная всичко, което се отнася до истината. Обаче това, което се отнася до лъжата, аз не го зная. Като ви наблюдавам, аз зная в кого живее истината и в кого - лъжата. Ако истината хлопа на вратата ти, лъжата е вътре в тебе. Ако лъжата хлопа отвън, истината живее вътре. Важно е мъдростта да хлопа отвън и истината да хлопа отвън. Това е моята диагноза. Добродетелите са живи същества. Те са ваши приятели, които хлопат отвън, за да ги приемете вътре. При онзи, който даром дава и даром взема, лъжата никога не хлопа отвън. Обаче, щом похлопат любовта, мъдростта и истината, за тях вратата винаги се отваря. Те влизат в човека, както светлината - през прозорците. Щом намери отворена врата, светлината свободно, безпрепятствено влиза, като у дома си. Така влизат всички добродетели. Това е смисълът на живота. Остане ли да хлопат при затворена врата, нищо добро не ви очаква. Ще дойде слугинята да пита, кой хлопа и после ще докладва на господаря си.

"Даром сте взели, даром давайте". На онези от вас, които разбират закона, казвам: "Даром сте взели, даром давайте". Който прави сметка, какво е дал и какво трябва да получи, неизбежно изпада в противоречия. Законът на даването разрешава всички въпроси, недоразумения, сиромашия, здраве, свобода - всичко се разрешава. С даването започва разумният живот. Тогава Духът се излива върху човека. Това означава стихът: "Ние няма да умрем, но ще се изменим". - Какво ще стане с грешниците? - И те ще се изменят. Как ще съди Бог света, това не ме интересува. Аз имам предвид благата, които Бог е дал на човека. Те ще бъдат общи за всички, които са страдали. Бог ще даде даром на всички. Това е бъдещата съдба на човечеството. - Какво ще стане със света? - Ще стане това, което никога не е ставало.

[Рассвет]

Благодаря за беседата!

Единственото нещо, което всякога дава даром, е любовта. Другите неща не дават даром. Следователно, всяко нещо, което идва от любовта, даром се дава. Това е вътрешен закон, вътрешно правило. Щом не даваш нещо даром, то не произлиза от любовта. Ако нещо не ти се дава даром, не го изисквай. То не е дадено от любов. Само любовта дава доброволно. Всяко нещо, дадено насилствено, без любов, произвежда противоречие.

…

Един от основните закони на живота гласи: Всичко, което си приел даром от Бога, даром ще го дадеш. Като дойдеш до любовта, ти започваш да си правиш сметка, да подчертаваш, че обичаш даден човек. Това е неразбиране на любовта. Няма защо да подчертаваш, че обичаш. Щом обичаш, ти ще оживееш, т.е. ще се пробудиш. Това е първата проява на любовта. После ще станеш - втората проява. И най-после, ще възкръснеш - третата проява. Докато не дойде възкресението, любовта не се е проявила в своята пълнота. Казваш, че живееш, но имаш и радости, и скърби, които произвеждат противоречия. После ще се питаш, на какво се дължат радостите и скърбите. Докато не си възкръснал, ще имаш и радости, и скърби. - Аз се пробудих. - Ще се пробудиш, но пак ще имаш противоречия. Ще станеш - пак ще имаш противоречия. Щом възкръснеш, ти си завършил един процес в себе си и разбираш, че това, което си взел даром, ще го дадеш даром.

Първа природата дава такива образи. Виждате извора, как дава. Той спазва закона: даром дава. В това даване, именно, е изобилието. Където е изобилието, там е щастието. Докато не опита изобилието в Божествения свят, човек не може да бъде щастлив.

…

Според мене, който те обича, той не иска да му служиш. Който не те обича, той изисква да му служиш. Щом искаш да ти служат, ти не обичаш. Като обичаш, ти освобождаваш другия да ти служи. Следователно, ако не искаш да ти служат, ти си започнал вече да обичаш. Не можеш да придобиеш любовта, докато очакваш да ти служат и да те обичат.

Даром_давайте