Социална тревожност

[bosh12]

Здравейте,аз съм ученик, имам социална тревожност, срамежлив съм, с ниско самочувствие, чувствам се слаб и малък, без да има външни причини.През годините си изградих маска за пред хората, с която да крия слабостите си. Започнах да тренирам, станах леко арогантен, демонстриращ сила. Всъщност блъфирах, но егото ми оставаше непокътнато. От доста време чета в интернет за мойте проблеми доста неща разбрах , осъзнавам , че всичките ми проблеми са в главата ми , под формата на грешни разбирания и убеждения за света и по-скоро за хората. Пробвал съм различни методи за справяне с проблемите, чел съм книги за самопомощ и книгите на Джон Кехоу. Помагат, но ме правят изкуствен и неудоблетворен от себе си. Пробвах с психотерапия, ходих към 3 месеца , но нямаше ефект, някак си не бях 100% открит с терапевтът си и не можех да се отпусна. Прочетох доста теми в този форум на хора с проблеми, като моите. От прочетеното разбрах , че трябва да обикна страха и да открия пред хората слабостите и страховете си. Днес това направих , в училище свалих маската. Първоначално това ме накара да изпитам ужасен срам докато говорех с съучениците си, поздравих няколко човека те не ми отвърнаха. Това ме вбеси, защото се чувствах отхвърлен, и няколко мига по-късно ,някак си спря да ми пука, казах си ако искат да ме харесват , аз за себе си знам , че съм достатъчно добър и продължих да опитвам да бъда себе си. Така продължих през целия ден. Найстина когато разкрих страховете и слабостите си пред другите, те започнаха да се държат добре с мен и аз започнах да общувам повече, станах по активен в часовете, но егото ми пострада. Сега се чувствам още по-малък и нищожен и без самочувствие. Незнам дали съм на прав път и греша ли някаде? Моля за съвет. 

[д-р Тодор Първанов]

Ако имаше друг път, бих ти го казал, но няма.

Продължавай, всеки ден, бъди открит и всичко ще си дойде на мястото.

                                                  Не приемай нищо лично

            Нищо от това, което другите правят, не е заради вас. Всичко, което те вършат или говорят, е проекция на собствената им реалност, на собствения им сън. Когато сте имунизирани срещу чуждите мнения и действия, вече няма да бъдете жертва на ненужно страдание.

[bosh12]

Искрено ви благодаря за отговорът, ще ви послушам, въпреки , че още не съм напълно сигурен каде и кога ще стигна , ще продължа да вървя в тази посока.

[Велина Василева]

Здравейте, аз съм ученик, имам социална тревожност, срамежлив съм, с ниско самочувствие, чувствам се слаб и малък, осъзнавам, че всичките ми проблеми са в главата ми, под формата на грешни разбирания и убеждения за света и по-скоро за хората. Сега се чувствам още по-малък и нищожен и без самочувствие. Не знам дали съм на прав път и греша ли някъде? Моля за съвет. 

Здравей bosh12,

От постинга ти разбирам, че понеже е включено, като неотделима част, в обхвата на елементите на твоя личен „аз“ – ти имаш известна "слабост", макар и отрицателна, към понятието: "социална тревожност". Т.е. отстрани изглежда, че ти харесва компанията му, щом си му обърнал това внимание.

Да обичаш, или да мразиш едно нещо – и в двата случая – то винаги присъства, еднакво дейно, в живота ти; в главата ти. Щом му обръщаш достатъчно внимание – ти така го захранваш, с Енергията си и по този начин –  което и да е нещо –  бива издигнато, „на почетно място“, в приоритетите на твоя живот и ако не се усетиш, навреме – дълго, дълго се "радваш", на "компанията му".

Това значи, че нито с любов, нито с омраза – можеш "да прогониш" каквото и да е нещо, от главата си, докато то е във фокуса на вниманието ти.

За да се разделиш, с каквото и да е нещо; т.е. за да го махнеш, като проблем, от главата си – то трябва да стане „невидимо“, за тебе; т.е. – ти не трябва да го удостояваш, с внимание, в главата си, защото само Енергията на твоето Внимание, към него, го храни.

Или, с други думи казано – всеки човек, с негативното си отношение; с вниманието, което им отделя – сам развъжда и отхранва проблемите си, най-напред – само в главата си и после – те се проявяват и извън нея, като влизат в обществото.

Знам, че вероятно не ми вярваш, сега, когато ти казвам, че имаш "слабост" към социалната тревожност, защото това, за теб, е подсъзнателно (т.е. ти не го осъзнаваш, по този начин), обаче виж как се представяш (в първото  изречение на постинга си; т.е. каква информация даваш, за себе си): "аз", "ученик" и веднага, след това идва и "социална тревожност", като елемент, от твоя „аз“. Т.е. ти имаш „социална тревожност“, която сякаш се е сляла, неотделимо, с тебе; сляла се е с твоя личен „аз“, който „я има“ (т.е. твоят „аз“, има някаква „обща работа“ ; има вземане-даване, със социалната тревожност, която е едно с онези неща, които го представят). Защо?

Защо забелязвам, че понятията: аз, ученик и социална тревожност (заедно с още няколко други неща), са съединени в ЕДНО ЦЯЛО Нещо, с което ти се отъждествяваш?

Това значи, че ти, по условие, си приел, че Ти (твоят  личен „аз“) – си онова Цяло Нещо, съставено от съединяването на: „земно същество /т.е. ум“, плюс „ученик“, плюс „социална тревожност“ и плюс други неща, които, за краткост, може и да не споменаваме, тук).

Значи, че – според тебе:  (твоят личен „аз“)  =  (същество/ум  + ученик + социална тревожност + всичко останало, което сам си решил, какво да бъде; и всичко това, в главата ти, е съединено, в ЕДНО Цяло, което си ти, към даден момент).

Това е определението, за твоя „аз“. Т.е. – според мен, изглежда, че от твоята лична гледна точка – това Единно Цяло, отговаря на въпроса: „Кой съм аз?“.

Моля, поправи ме, ако греша, но така аз разчетох твоето послание.

Всъщност, ако не е така – то: Кой си ти? Кой си ти, bosh12, когато си сам, със себе си и няма никакви други хора, в радиус, напр. от 10 километра, около тебе.

(Няма никакви други хора, с които хора – ти да правиш грешката, да се сравняваш)? Въпросът ми е риторичен; т.е. няма нужда, на мен, да ми отговаряш, но на този въпрос, трябва да си отговориш, сам, на себе си (за да решиш задачата, на живота си, която наистина си струва, да се реши, защото точно това решение, ще ти спести неприятности и ще те освободи от много мъки).

Но засега – с това дълго определение (на твоя личен „аз“) – ти си избрал да се представяш, пред самия себе си.

Разбери го това (но без да мислиш, че това е правилно, защото изобщо не е правилно това, което мислиш); но то е един факт, засега, в твоя живот.

Ти така правиш: само след като приложиш, към „аз-а“ си (т.е. – след като се слееш, в ума си) – с всякакви временни и странични неща (а това са понятия, наречени мисъл-форми),  ти можеш да кажеш кой си.

 И то – само защото си мислиш, че няма друг начин (освен този), за да дефинираш „аз-а“ си.

Т.е. – такова е статуквото: понеже сам не знаеш кой си – ти се познаваш, само – след като задължително – съединиш себе си, с всякакви мисъл-форми, които считаш за „подходящи“ (от известна гледна точка).  И така – само след като си станал едно Цяло, с тях – ти вече си способен да си се представяш, сам на себе си и „да знаеш“ кой си.

Но това стоварва голяма беля, на главата ти.

Затова, опитай се, постепенно, да осъзнаеш, че  – само посредством сливането на „аз“-а си,  с различни странични понятия, наречени мисъл-форми (проявленията на които, си избрал, първо в главата си, по някаква своя, абсолютно нездрава преценка) – ти искаш да се познаеш – кой си ти, без да отчиташ, че „те“ – са съвсем отделни, от тебе, неща; т.е. „те“ (страничните понятия, наречени мисъл-форми) – не са „ти“ и не биха имали нищо общо с твоя „аз“, ако ти не би имал склонността – сам да ги обсебиш, понеже считаш, че така е редно.

Но не е…

Всички тези, изброени от теб, понятия, като: „срамежлив съм, с ниско самочувствие, чувствам се слаб и малък“, с които си се слял, в описанието на „аз“-а си – те са само отделни, съществуващи независимо, от тебе, понятия – мисъл-форми, с които можеш да имаш вземане – даване и без да се сливаш, с тях; т.е. – можеш да ги познаваш, отстрани; или – да имаш понятие, за тях; да знаеш какво означават  – обаче само отделно, от себе си, а не – като ги сливаш, в ума си, със самия себе си.

Помни, че няма никаква наложителна причина да сливаш „аз-а“ си, с тези мисъл-форми (освен тази причина, че не го знаеше, досега, разбира се). Ти не знаеш, че сливането на тези странични мисъл-форми, в една голяма обща мисъл-форма, заедно с твоя „аз“ – е опасно. Нека да ти кажа, че така не се прави, ако искаш да не изпадаш в дискомфортни състояния.

Такова патологично мислене, наистина, е унаследеното, от бащи и деди, обаче това е погрешното земно мислене на всички личности и тук е коренът на всичките им проблеми и терзания, свързани със страданията, на Земята.

И ти, също – все още, нямаш отговор на въпроса – кой си ти? Това е точно онзи екзистециален въпрос, който всички личности на Земята, имат за задача – да разрешат:  всеки човек, поотделно и сам за себе си (обаче – това ще стане – само когато му дойде времето; защото взема време, човек да разшири съзнанието си, като се освободи от старото си изопачено мислене и чак тогава ще може да възприеме правилното – мислене – от Гледна точка на Създателя на Всичко, Което Е – което ще го избави от страданията).

Знай, обаче, засега, че ти не си длъжен да правиш нищо от онова, което те прави да страдаш; напротив – свободен си да правиш само онова, което ти носи радост (и едновременно с това; т.е. в същия момент – то трябва да бъде полезно и за други хора, или – поне да не ощетява никого).

Така стоят нещата, обективно, за всеки човек, на Земята; друг е въпросът, че обикновените хора не го знаят и затова – мислят точно обратното, за вярно, независимо от това, че заблужденията им, ги правят много нещастни.  Те не осъзнават, че са нещастни, единствено поради погрешните си вярвания и убеждения.

Но, в твоя случай – добре е, за теб, че си малък (това е много ценно качество) и поне осъзнаваш онова, което сам си написал: „всичките ми проблеми са в главата ми, под формата на грешни разбирания и убеждения за света и по-скоро за хората.“ Това е така и (същото се отнася, и за всяка друга личност, а не само за тебе, защото) всеки човек е дошъл на Земята, за да се научи да мисли (да чувства и да постъпва)  правилно. Да мислиш правилно – е равносилно на това – да не страдаш.

Нека да започнем с това, че "социална тревожност" (както и всичко останало, което сам си включил, като елементи, в дясната страна на уравнението на твоя „аз“), е преди всичко друго – само една обикновена мисъл-форма, в твоята глава и само от тебе зависи – с какво съдържание ще я напълниш (самият ти); какъв смисъл (самият ти) ще ѝ  дадеш – и дали изобщо ще я оживиш; т.е. дали ще я направиш активна, за самия теб.

Или пък – ще решиш, че тази мисъл-форма, към даден момент –  не е вече сред приоритетите, на твоя живот и така – ще я деактивираш, или – даже ще я оставиш (в твоята персонална глава), като „празна черупка“ – откъм  съдържание и смисъл (защото няма „да се сливаш“, с нея, като „аз“). И съответно – щом е празна, то – няма как тя да участва активно, в съединяването на елементите, от които ти, погрешно, си мислиш, че е изграден твоят "аз".

Тоест, резултатът от решението ти, да не се занимаваш с мисъл-формата  "социална тревожност" (а и с която и да е друга подобна мисъл форма) е,  че – в онова съставно ЦЯЛО НЕЩО, което си мислиш, че си ти, поне няма да присъства елементът "социална тревожност" (и тя няма да ти вреди, поради това, че ти, вътрешно, си  „в лоши отношения“, с нея, като проявяваш слабостта – да я ненавиждаш).  

Затова, от твоя гледна точка, може да си кажеш, приблизително, така: „Мисъл-формата  "социална тревожност", е със значение – нула, в дясната страна на уравнението, на моя личен "аз"; т.е. – за мен, тя вече е деактивирана мисъл-форма, към този конкретен момент, по причина, че аз така съм решил, за себе си“. И повече да не ѝ отделяш никакво внимание, за да не я захранваш с никаква своя Енергия – нито положителна, нито отрицателна.

Нека учените глави да изследват; да се занимават и да пишат научни трудове за "Социалната тревожност"; тяхната работа е такава и те са прави; в това няма нищо лошо. Но нека само те да я изследват и така да развиват своя собствен ум; за тях това е полезно и безопасно, защото те само я изучават, отстрани, без да се съединяват, с нея, както правиш ти (т.е. учените хора, които изследват, само като феномен, явлението „социална тревожност“ – те възприемат тази мисъл форма, пълнят я със съдържание, според своя вкус; дават ѝ смисъл, според своята текуща гледна точка, обаче – те не я включват, като елемент, в дясната страна на „уравнението на своя съставен "аз"“; т.е. те не казват: "„аз“ имам социална тревожност", от което се подразбира, че това, което го имам – (или, щом „аз“, като „аз“, го имам, то) – то е ЕДНО, с мене; т.е. то е неотделимо, от моя „аз“ (все едно, че съм го „купил“ за себе си; или – че се „храня“ с него и така – то става част от самия мен).

И затова – изследователите на  социалната тревожност, независимо че се занимават, с нея – те не страдат от нея така, (разглеждайки я само „под микроскоп“), както ти страдаш, по причина, че в съзнанието си, ти си съединил „аз“-а си, с мисъл-формата на социалната тревожност, заедно с нейното съдържание и смисъл (т.е. – приел си я, по друг начин).

Искам да ти кажа, че отношенията към социалната тревожност, в твоя и в техния случай – са различни.

А най-важното нещо, в този свят – са отношенията. Поради отношенията си страдаме, в живота си и пак, поради отношенията си – се радваме, или сме неутрални.

Затова – ти, който не разбираш, все още, как стават нещата, в света – добре е – да не се бъркаш там, където се споменава "социалната тревожност" (за да не попадаш под внушението ѝ, докато укрепнеш и започнеш да мислиш, по нов начин). Остави на учените хора и нека те да се занимават, с нея, както си знаят, защото – това е добре, за тях, обаче  (щом искаш съвет – ще ти кажа, че) да се включваш и ти – това не е добра идея. Защото, ако ти се "съединяваш", в главата си, с мисъл-формата "социална тревожност" – то това (от твоя гледна точка) – е все едно – да ходиш, с вързани очи, по много хлъзгав път и няма как да не пострадаш, а задължително ще си носиш последиците, защото Законите на Живота (които, все още, не се учат в никое училище и трябва ти сам да седнеш, и да ги учиш), са такива.

Понеже каза, че си ученик, искам да те питам – какво ще кажеш, за един виртуален филм, в който главен герой, си самият ти: В този филм, нека да приемем, че по сценарий, самият ти (по някаква прищявка на Провидението) – си се родил, като един единствен екземпляр, от вида хомо сапиенс, на планетата Земя.

Ако, приемем, че това е  така; т.е. – че ти си един единствен екземпляр, от вида хомо сапиенс, на планетата Земя – въпросът ми е – откъде щеше да знаеш ти, тогава, че си слаб и малък и че страдаш, от ниско самочувствие и социална тревожност? Сигурна съм, че нищо подобно нямаше да ти мине, през ума, защото, при тези условия – нямаше да има никакви други хора, с които да се сравниш и така да се самоопределиш.

(Сега, ти се сравняваш, с другите, защото не знаеш, че другите хора – не са никаква мярка, за което и да е човешко същество, защото всяко човешко същество, на Земята, само по себе си, е направено уникално и затова – няма никаква реална база за сравнение, между отделните хора).

Но, да речем, че ти не знаеш, че ИЗНАЧАЛНО е погрешно – хората да се сравняват, един с друг. Замисълът да има много хора – е съвсем друг – и той е – те просто да се допълват,  а не – да се сравняват, помежду си.

Но, да речем, че ти не го знаеш това и затова избрахме такъв сценарий, на филма – че ти си сам – един единствен екземпляр, от вида хомо сапиенс, на планетата Земя; няма с кого да се сравняваш и съответно – това нежелано положение (че си слаб и малък и че страдаш, от ниско самочувствие и социална тревожност) – няма как да го има, в първата част на филма, защото това, да го има – би било абсолютно нелогично.

В първата част на филма – Ти – само Си; има те и толкова.

Значи, приемаме, че в първата част на твоя филм (защото има и втора част), няма условия, за  да чувстваш – нито че си слаб, нито че си малък, нито да чувстваш, че имаш ниско самочувствие; нито има условия, да знаеш, че имаш социална тревожност. 

Ти просто – СИ  – има те и толкова! Просто съществуваш – дето се казва: нито си хубав, нито си лош! Просто си!

Години минават (във филма), десетилетия; няма промяна и все същото – изобщо не чувстваш – нито да си слаб, нито да си малък, нито че имаш ниско самочувствие; просто няма подходящи условия, за това. Сам си, със самия себе си... Абсолютно Сам! Представи си това положение и му се наслади…

Обаче, напълно вероятно е, това, което сега ще последва, във филма на твоя живот: По някое време (след много дълго време; понеже приехме, че по сценарий, във филма,  ти си съвсем сам, на Земята) –  в един момент – нещо като неясна мисъл-форма (на притеснение от самотата), се завъртява, в главата ти и образно казано: "сяда“ на специален Трон, там, в твоята глава.

Пропуснах да кажа, че във филма – Ти, самият – предварително – сам си направил този Трон на Вниманието, в главата си (нещо като инкубатор за излюпване на мисъл-форми, от техните зародиши; плюс още нещо, което ще пропуснем) – за да излюпва нови мисъл-форми, чрез Енергията на Вниманието ти – и да активира готови Идеи (слезли от един по-висш Свят), зареждайки ги с твоята Енергия на Вниманието.

Т.е. – замисълът на този Трон на Вниманието  е такъв, че той ги сбъдва; активира ги, към даден момент, в зависимост от текущото ти намерение (в случай, че решиш, че те са полезни, за тебе и че ги харесваш, към дадения момент, защото това се променя, с разширяването на съзнанието ти).

Важното е да се запомни, че – само докато са поставени на Трона на Вниманието ти, мисъл-формите са активни. Решиш ли да ги свалиш  от Трона на Вниманието си – те се деактивират и просто изчезват от живота ти, защото твоята Енергия не ги зарежда; т.е. те няма от какво „да се захранват“ , за да се проявят–  няма друга Сила, която да ги оживява, освен онази, на Трона на Вниманието ти. Но трябва да знаеш, че ако не си достатъчно бдителен, във всеки момент и на Трона на Вниманието ти „седне“ и остане за дълго време мисъл, с която ти си в „лоши отношения“, то тя, докато е активна – ще ти причинява много болка и страдания.
 

И така – да се върнем пак, в нашия филм: седейки на Трона на Вниманието ти, мисъл-формата на Притеснението, от Самотата – започва, във всеки удобен момент да се включва в работен режим; т.е. – да изисква вниманието ти, за да расте и да се изпълва със Сила; защото – казахме, че само твоето Внимание, може да я зарежда, с Енергия и то – докато седи на Трона на Вниманието ти.

(Казахме също, че мисъл-формите нямат самостоен живот и без твоето изрично решение – те не могат да бъдат в Сила; т.е. само ти решаваш – коя мисъл-форма, към даден момент, има правото да седи на Трона на Вниманието ти, защото –  ако не е на този Трон – която и каквато и да е мисъл-форма – тя не е активна, за самия теб; просто няма от къде другаде, освен от Трона на Вниманието ти – тя да си набавя Енергия на твоето персонално Внимание, която да я зарежда, специално за участието ѝ – (не в който и да е) – а само в твоя живот).

И така –  само когато седи на  Трона – една мисъл-форма може да бъде реална, в твоя живот; по причина, че самият Трон на Вниманието ти, я оживява с Енергията на твоето собствено Внимание; така е по сценарий, във филма. 

Например, ето това съдържание, би могло да изпълва първата мисъл-форма, седяща на Трона на Вниманието ти: "Къде са "другите", Боже мой – за да си  общувам, с тях, като "бял човек"?" Нали? Това е напълно реален въпрос, в подобна (самотна) ситуация?
 

И ето, идва второ действие, на драмата на твоя живот; и там – по магичен начин (като на кино) – населва се Земята, с много хора – явяват се всички "други" хора, като персонажи, във филма (и притеснението, че си сам – изчезва).

Би следвало, да си щастлив; нали просто искаше да си общуваш, с другите?!

Не се сравнявай, с хората, а само общувай (на абсолютно равни начала), с тези от тях, които са на твоето ниво на развитие на съзнанието, а те са само тези хора, които те разбират.

Правило: Общувай, но не с всички хора, а само с онези от тях, които те разбират – защото само те са определени, да бъдеш открит с тях и да им се доверяваш, тъй като ти и те – сте на еднакво ниво на развитие на съзнанията си.

А всички останали, които не те разбират – засега, ще почакат, докато пораснат, в разбиранията си. Тогава, ще бъдеш открит и с тях и ще си общувате, на равни начала, без да се сравнявате, а като се допълвате един другиго и си помагате.

Най-добре би било, на Трона на Вниманието ти (който е в главата ти) – да няма отредено специално Място за притеснения. Но, не би –  понеже сега онова Място (отредено от самия теб – само за притеснения) на Трона на Вниманието ти, в главата ти, остана празно (когато желанието ти да не си сам, се изпълни) – то тогава – яви се тази "празна ниша" и други притеснения (във вид на мисъл-форми  нахлуха), за да я заемат, защото ти, без да има никаква (ама абсолютно никаква реална) необходимост, от това, реши, че вместо да общуваш, на равни начала (с тези от „другите“ хора, които те разбират и така щяхте да си прекарвате добре; нали за това ти бяха нужни други хора, в първата част на филма) – ти реши, че ще се сравняваш, с всички други хора, без да знаеш, че това е – все едно да сравняваш жаба, с кон, с кокошка, или с къртица. Няма база за сравнение; не ме карай да ти обяснявам защо; така е и толкова; един ден, ако това те интересува – непременно ще го разбереш. 

(Спомни си, отново, сега, че в първата част, на филма, на тебе ти беше потребно само да си общуваш с другите; да бъдеш мил, с тях и нищо повече, но сега – защо ти е потребно това глупаво нещо – да се сравняваш, с другите,  което води само до погрешни изводи и разочарования?)

Защо, в този филм – сега реши, без никаква основателна причина, че трябва да се сравняваш, с "другите"? Нали, просто, искаше да си общуваш, с тях? Те затова дойдоха, при теб; по тази причина – за да си общуваш, с тях; откъде ти хрумна идеята – да се сравняваш?! Та това е абсолютно нелогична подмяна. Общувай, щом това е добре за теб, обаче не се сравнявай, сам виждаш, че това ти причинява дискомфорт.

Само ти си този, който може да реши – дали да общува само, с хора, които го разбират, или – да се сравнява с всички хора и да се терзае, от неправилните изводи, до които достига незрелият му, засега, ум! Всичко е в главата ти! Ти си и актьор, но си и фактор, в екипа на сценаристите и режисьорите на филма на живота ти; т.е. – те се вслушват винаги, в твоите становища, касаещи качеството на твоя живот.

Но, така е по сценарий; филмът е такъв…

Аз съм социален работник, по професия; говорила съм, лично, с хиляди хора, през живота си и затова знам, със сигурност, че нито един от тези хора – няма основателна причина, да се чувства слаб и малък, в сравнение с другите хора.

В тази връзка – особено важно е –  да се осъзнае правилото, че човек никога, по никакъв повод, не бива да се сравнява с други хора; с когото и да било. И ще ти кажа защо не бива да се сравнява, с другите – защото всеки, от нас, личностите, е уникален (уникален е, в смисъл, че е различен; т.е. всяка отделна личност, към даден момент, е достигнала до своя индивидуална степен на развитие на съзнанието си) и в това се състои красотата, при общуването; че сме различни.

Представи си какво би било, ако всички личности бяха на еднаква степен на индивидуално развитие; т.е. – ако всички хора, на Земята – имаха еднакъв еволюционен статус. Това би било едно ужасно досадно общество, от роботизирани същества. И Слава Богу, че това не е така и че всеки човек е една загадка, за нас, докато не го опознаем.

А можем да опознаем някого – единствено и само, когато го обикнем и ако продължаваме да го обичаме, без да се обиждаме и без да му се сърдим, за нищо.

Ще ти кажа, че всички мъже и жени, независимо от това – какво поведение демонстрират, външно – вътре в себе си; т.е. "в главата си" – са еднакво несигурни, за някои от отделните, специфични, области на живота си и това зависи най-вече от това – кои мозъчни центрове в главите им, са по-неразвити, в сравнение с останалите им мозъчни центрове, (които са по-развити – по наследство, или – поради осъзнаване на някакъв дефицит и съответно приложена индивидуална, самостоятелна работа, над самите себе си).
 

Ще приключвам вече отговора си, в който – нарочно наблегнах, по-подробно, на някои идеи, за да им обърнеш внимание, ако решиш, че това си струва.

Ако моята гледна точка, към твоите проблеми – представлява интерес, за тебе, поразмишлявай за нещата и виж кое ще намериш полезно, за себе си и тогава го приложи.

Бъди уверен, че всеки човек – е персонаж в свой отделен филм на живота си, макар че – външно наистина не изглежда да е така; изглежда ни, като че сме в общ филм. И това, отчасти, е вярно, но все пак, остави, без коментар, всеки човек – да мисли както може, към даден момент, а ти се заеми здраво, да разшириш само своето съзнание, защото само това е, което ще ти помогне да си обясниш света и твоето място, в него, за да влезеш в хармония и мир със Създателя си, с „другите“ и със себе си. Успех.

Това е линк, за изтегляне на книгите на  Дон Мигел Руис, които можеш да пробваш да четеш, в случай, че ти харесва.

 

[bosh12]

Леле..., доста изчерпателен отговор. Благодаря ти! Ще ми отнеме извесно време докато осмисля напълно цялата тази информация. Даде ми много поводи за размисл, когато съм готов ще пиша отново.  

[bosh12]

Здравейте, чувствам се объркан и имам нужда от професионален съвет. Преди около година писах тук относно социалната ми тревожност, сега дори не съм сигурен дали е само социална, но и генерализирана. Какво ли не правих от тогава, приемах се такъв какъвто съм,смирявах се, променях убежденията си(по интуиция, на принципа кое е възможно да е реално и кое не) за ситуациите и хората(но като че ли не вече не съм сигурен дали убежденията ми са правилни и дали имат връзка с реалността или просто се заблуждавам) , също направих и много глупости от отчаяние, започнах да се излагам и да се държа като най-големият идиот и смотаняк, държах се жалко. Със сигурност в училище хората ме мислят за слаб и смотан, но никой нищо не ми казва и като ги заговоря(което става много рядко те ме приемат , поне така го чувсъвам.) Симптомите от тревожността изчезнаха, а и не ми пука каво ще кажат хората, мога да се държа като себе си без проблем и не ми пука дали ще ми се смеят или отхвърлят(ама изобщо). Аз съм "смотан" защото съм възпитаван по определен начин и това чрез психотерапията може да се промени. И казвам , че съм смотан защото, съм мълчелив,някак трудно гледам хората в очите, и като ги погледна, погледа ми е  плах , сякаш другите ще ме наранят или другия варянт е да ги гледам заплашително. Трудно ми е да се заявявам , но сега поне опитвам ,защото преди изпитвах ужас от мисълта да си кажа мнението.Отделих се от приятелите си , защото ми е трудно да общувам, а не искам да бъда груб  с тях само за да се почувствам по добре и в контрол. В момента нямам абсолютно никаква тревожност и не се опитвам да се контролирам , просто съм себе си, видях се , истинския аз. Но , искам като съм себе си, да поправя нещата които ми пречат да общувам. Незнам как точно махнах тревожността, просто като дойде някоя мисъл която предизвиква тревожност , просто се предавам без да се боря.

 Но вече започвам да се колебая, дали съм на прав път или просто съм излязъл от реалността и си причинявам само щети. Искам да работя върху себе си, психиката си , но в градът ми няма добри специалисти . Другата година съм студент в София и тогава ще мога. Но до тогава незнам какво да правя... Моля за съвет.

Редактирано Ноември 13, 2016 от Орлин Баев
Добавяне на написано от питащия в отделна, но ненужна, поради вече присъстващата тук тема.

[Орлин Баев]

Свършил си много добра работа! Просто махни щетите в социалното поведение и виж, че са ти останали само едни мънички негативни вярвания за теб самия - нищо особено. Те са в теб, но ти не си тях и не е нужно да им вярваш повече. Осъзнавай, прави разликата между задействането на вярванията, пораждащи страх като "аз не съм достатъчно, аз не ставам и т.н." и самия себе си. Много повече си от тези вярвания и хубавото е, че вече ги виждаш. Засега можеш ясно да правиш разликата между реалния теб и тях. Между теб спокойния, самоуверения, който ти си и все повече ставаш и ще си и тези все по-слаби и изчезващи програми. Премини няколко сесии психотерапия сега или когато си готов за нея все по-скоро и усещана като нужна вече сега! 

[bosh12]

Благодаря ви за отговора, олекна ми! Мислех , че съм излязъл от реалността поради простата причина ,че променям вярвания за себе си и света, които от много дълго време стоят в мен. Сега най-важното нещо което разбрах от фобията си, е че колкото и смотан,тъп,смешен идиот си , ако си добър с хората, те ще ти отвърнат със същото.

Но имам все още върху какво да работя, както вие препоръчвате ,ще започна психотерапия, ще се радвам да бъде при вас Г-н Баев, разбира се ако сте съгласен , защото стигнах до тук благодарение на вас и вашите статии, както и на доста теми тук в форума. Благодаря! 

 

 

[bosh12]

Прав бяхте, лека по лека ставам все по уверен и общителен и приемащ се  спокойно казвам каквото мисля и се старая да не мисля каккво мислят другите, дори мога да се похваля пред хората , без да чувствам вина или да се самосмачквам, всеки има правото да се радва на себе си,гордее(но не надутото гордеене) и да обича себе си. Вие казахте да премахна "щетите" в поведението си, направих го , спрях да се държа като идиот, но колкото повече общувам, тревожността постепенно започва да се връща, но мога да се заявя и общувам със сигурност много по-добре от преди и чувствам радостта от самия акт на общуване . Накрая когато тревожността ми стана в по-силна степен , в първата отдадена възмоност се изложих и като че ли тревожността намали драстично.(А всъщност тревожност не бях изпитвал от месеци което ми беше странно) И тук идва въпросът ми , постоянно ли трябва да се излагам и приемам, защото от една страна аз се заявявам , и се приемам, но от друга аз хубаво се излагам , но ако всички ме мислят за идиот няма да има с кои да говоря. 

Редактирано Ноември 15, 2016 от bosh12

[д-р Тодор Първанов]

Противоречиш си ,, Сега най-важното нещо което разбрах от фобията си, е че колкото и смотан,тъп,смешен идиот си , ако си добър с хората, те ще ти отвърнат със същото.

написал си това,а после това ,, , но ако всички ме мислят за идиот няма да има с кои да говоря.  ,,

На прав път си, трябва да продължиш с процеса още доста време. Тогава в  теб няма да има противоречия като това и ще си ,,готов,,.

 

[bosh12]

Всъщност предполагам ,че знам защо има разминаване. Преди около 5-6 дена, усетих как малко по малко  започвах да се доверявам на хората, чувствах обич към тях. И тогава, имаше една ситуация с баща ми, мисля че има общо . Аз някак бях свикнал вече да тежа на мястото си, както бях  любезен и приемащ другите, така и отстояващ себе си. И една вечер баща ми започна да крещи по мен(, за нещо незначително(преди не го правеше, защото ме беше страх от него и му се подчинявах) , аз бях изключително спокоен и учуден, отговорих му спокойно но и заявяващо ( не налагащо), той започна да крещи още повече . Аз в крайна сметка преглътнах  себе си. Но се почувствах унижен и смачкан. На другият ден , в улилище бях много тревожен (а преди този ден,  нямах тревожност дълго време), започнах да виждам в погледите на хората , че се опитват да ме смачкат. Но, разбирам баща ми , просто и него са го възпитавали така.

Редактирано Ноември 15, 2016 от bosh12

[Орлин Баев]

Постепенно все по-малко ще се влияеш, все по-стабилен ще ставаш!

[bosh12]

И още един въпрос имам, тъй като преди от преди няколко  години започнах да осъзнавам себе си и психиката си, но това лято бях спрял защото бях станал неадекватен , постоянно мисля и мълча, другите около мен говорят аз мълча, гледам в една точка и игнорирам 70% от случващото се около мен и не ме интересуваше нищо друго.Само ги преценявам кои какъв му е характера и т.н . Това бягство от реалността ли е и може ли да ми навреди? Защото ако е така , заставам пред дилема дали да работя върху себе си с риск да изляза от реалността или да загърбя всичко и да влеза реалността.

[д-р Тодор Първанов]

,,И още един въпрос имам, тъй като преди от преди няколко  години започнах да осъзнавам себе си и психиката си, но това лято бях спрял защото бях станал неадекватен , постоянно мисля и мълча, другите около мен говорят аз мълча, гледам в една точка и игнорирам 70% от случващото се около мен и не ме интересуваше нищо друго.Само ги преценявам кои какъв му е характера и т.н .   Това бягство от реалността ли е и може ли да ми навреди?   ,,

 

Да, определено си влезнал в реалността на психолога, на него му се налага да преценява хората.Ти нямаш никаква подготовка за това и ставаш нереалистичен.

[Човек_88]

В 13.11.2016 г. at 18:02, bosh12 каза:

Сега най-важното нещо което разбрах от фобията си, е че колкото и смотан,тъп,смешен идиот си , ако си добър с хората, те ще ти отвърнат със същото.

 

Хората улавят начина, по който ти се чувстваш и невидимите сигнали, които излъчваш. Така се закачат за твоите слаби места и могат да ги използват и манипулират. 

Когато приемаш себе си, обичаш себе си и си добър със себе си, тогава автоматично си добър и приемаш и другите. А дали те ще ти отвърнат, или не - това си е техен избор, който няма общо с твоя стабилен вътрешен център.

Бих променил твоя цитат по-горе по следния начин: "колкото и смотан, тъп и смешен идиот да си, ако приемаш себе си, ще си в пълен синхрон, ще излъчваш вътрешна сигурност и спокойствие и на огледалния принцип също ще предизвикваш приемане от другите, и то без някакви очаквания към тях.

Да си добър с някого е хубаво когато си добър заради това, което си и заради самото удоволствие, което изпитваш от "даването" на доброта. А не да си добър, защото очакваш някой друг да е такъв, или в замяна на нещо друго.

Дори наистина да си идиот, това значи ли че не трябва да се приемаш и уважаваш, като инвидуално и неповторимо човешко същество и ако не се приемаш и се презираш, какво добро би ти донесло това - нищо.

Редактирано Ноември 16, 2016 от Student_21

[Didi 70]

Zdraveiite na vsichki mili hora tuk,

Izvinqvam se che ne pisha na kirilica.

Jiveq v chijbina ot 11 godini .Na 46 godini sum .Oburkana sum.Izpitvam izkluchitelna trevojnost i natrapchivi misli ot nqkolko godiniNaposleduk imam i nqkakuv problem s gurloto ,Chuvstvo che ima neshto koeto e zasednalo  tam . .Tursia  psihoterapevt  s kogoto moga da se konsultiram online.Molq vi za pomosht.

[bosh12]

Благодаря ти, че ме насочи към правилното мислене, аз бях стигнал до този извод, но явно не съм бил достатъчно убеден в него и съм го подминал започвайки да търся нови такива.

 Това с приемането ми прилича на принципа на игра с йойо. Когато ти го гониш с ръката то бяга , но когато ръката ти не мърда то само си идва при теб.

Редактирано Ноември 16, 2016 от bosh12

[bosh12]

Не знам какво ми става , но всякаш ставам същия като преди, започвам да не се обичам , приемам , сякаш забравям всичко което знам. Усещам как хората не ме приемат (днес ходих по улици които никой не ме познава и се държах идиотско за да предизвикам страха и наистина се почувствах като идиот), сега усещам как никои не ме приема, започвам да изпитвам много гняв, защото няма да позволя пак да съм никои и да си мълча и да се подтискам. Все повече започвам да се влиая от мнението на хората. Може би е само параноя, но изглежда толкова реално.... 

[Диляна Колева]

Приемането е вътрешен процес, не е външен. Т.е. ти да приемеш себе си, а не другите оценявайки те, да ти дават усещане за приемане или неприемане. Ако постоянно се стремиш към второто, просто даваш власт на другите да определят какъв си, а ти само им вярваш и така, всеки ден ще си различен според това, как те отразяват хората. Това си е равносилно на параноя и е изключително уморително.

Приемането на себе си е друг процес. Когато съм стигнала до момента, в който имам ясна представа за себе си /подчертавам ЯСНА, а не такава създадена от оценката на другите, което е всъщност най - трудното - да направиш разликата/ и се съглася с това, че не съм идеална, че има черти в мен, които не са особено приятни, и други които са изключително хубави. Когато си позволя да си го кажа и да разгледам онези неща, които не ми харесват, да променя отношението си към тях и да имам ясна позиция по собствената си самооценка. Тогава се е случило приемането. Тогава съм силна. И когато някой отрази моя черта, която аз не харесвам, няма да се срамувам или да се страхувам от нея, защото ще я познавам много добре. Ще мога да се усмихна и да продължа напред, без това да ме притеснява. Няма да се чувствам длъжна да се харесвам на хората, защото ще знам че всички сме различни и това не е проблем. Няма да държа длъжни другите да ме харесват, защото ще знам че това е невъзможно. За да стигнеш до това знание, обаче, е необходимо много сериозно вглеждане в себе си, Погледа ти за себе си и света е твърде замъглен от чужди оценки и вярвания, губиш се в тази мъгла и докато не разбереш точно накъде си тръгнал, вероятността да се изгубиш е много голяма. 

Така че, не другите да те приемат, а ти да се приемеш е важно. Погледът ти трябва да следва друга посока. Ако ще се провокираш, провокирай се заради самия себе си, а не за това как ще се промениш в очите на другите.

Редактирано Ноември 17, 2016 от Диляна Колева

[д-р Тодор Първанов]

,,(днес ходих по улици които никой не ме познава и се държах идиотско за да предизвикам страха и наистина се почувствах като идиот ,,

Това всеки го може и често го и прави.Няма предизвикателство когато е пред непознати и наистина е малко идиотско.

Виж, да го правиш пред хора, които те познават и често срещаш е друго нещо. 

От друга страна, искаш да се обичаш, но кой би обичал някой който се държи като идиот? Ти би ли обичал такъв човек?

Предполагам отговора ще е ,,Не,,.Тоест, това ти поведение, няма да те накара да се обичаш повече.

Имам една идея- пи6и на лични на Студент и поискай, ако има време и желание, да ти стане временно ментор.Момчето е умно и може много да научи6 от него, докато започне6 психотерапия.

 

[bosh12]

Здравейте и благодаря за съветите ви . Аз бях постигнла това приемане , познавах себе си и се приемах,не приемах абсолютно нищо лично и ако някой ме критикуваше и не ме харесваше аз не се сърех. Дори когато някой ми казваше че няма какво да си каже с мен , това не ми повлияваше, но започнах да се съмнявам това правилно ли е, защото повечето хора биха реагирали остро. 

И за излагането , то не се ли прави с цел счупване на егото вместо приемането и обичта на хората.

Редактирано Ноември 17, 2016 от bosh12

[bosh12]

Здравейте отново. Имам един въпрос. Със социалната фобия,  вече мисля,  че все повече се справям и се заявявам все повече. Но и друг проблем остана от преди, често имам странно усещане,  че нещо ме стяга в гърдите,  започвам по-тешко да дишам , ставам изнервен и дори малки неща ме карат да се стресирам, други членове от семейството ми също се оплакват от същото чувство. От време на време минава. Лятото,  като че ли беше изчезнало това усещане и се чувствах някак свободен.  Може ли да ми поясните какво може да е,  да ли е окр или нещо друго или някакъв страх. Въпреки това вече не съм толкова тревожен,  е сега социалната тревожност от време на време се връща,  но като се изправя срещу някои социални страхове изчезва.

Забелязъл съм,  че усещането за стягане се засилва когато съм близо до баща ми.

Редактирано Декември 20, 2016 от bosh12

[д-р Тодор Първанов]

Това е усещането на стреса ти.Нищо повече.

[bosh12]

Здравейте имам въпрос и ще съм благодарен ако някой ми отговори. Незнам защо, като започна да общувам отначали всичко е ок,  нямам тревожност и постепенно в разговора ставам все по уверен, но почти винаги по някое време ме обзема някакво гадно чувство не съм сигурен да ли не е вина. Погледа ми става някак тъжен,  не мога да погледна хората, ставам раним и сдухан. Днес например ме обзе това чувство, докато общувах с един човек,  той ми каза нещо и аз му отговорих по заявяващо , но си помислих ,че сигурно се държа арогантно и че той вече ме мрази.  Това вина ли е и аз арогантен ли съм,  как да разгранича заявяването от налагането и арогантността. (Да допълня,  по време на тази ситуация се чувствах доста уверен в себе си)

Редактирано Януари 5, 2017 от bosh12

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Чувствата ни са производни на мислите ни.каквото мислиш, това и чувстваш.Мислиш, ,,арогантен съм,, и усещаш неприятно чувство.Мислиш,,уверен съм и ме харесват ,, и усещаш нещо приятно.

Така че, спри да мислиш за това какво усещаш, а мисли за това какво мислиш.Коригирай мислите си и ще се чувстваш добре.

Напиши в търсачката и ,,когнитивни грешки,, .Прочети това което ще ти излезе и ще се убедиш, че правиш доста такива .

Ето например това е такава грешка известна с името ,,четене на мисли ,,-  и аз му отговорих по заявяващо , но си помислих ,че сигурно се държа арогантно и че той вече ме мрази. 

Но, очаквам да откриеш,че правиш и доста от другите.Ако не може да се справиш сам потърси и психолог.

Редактирано Януари 5, 2017 от д-р Тодор Първанов