Божията воля и изборите, които правим

[Кон Круз]

Каква е според вас божията воля, божественият план по отношение на това какви избори правим в живота ни? Бог иска:

а) Да поемаме отговорност за изборите, които правим, да не чакаме помощ от него как да постъпим в едни или други ситуации, в които се колебаем, да се научим да постъпваме правилно?

б) Да се оставим на божието ръководене, да се подчиним на неговата воля, да го молим за напътствия, да се стремим да сме инструменти на волята му ?

в) Да се научим да извършваме по - добри избори, не само на базата на разсъждения, но и развивайки интуицията си, да се осланяме на божественото в нас, без да търсим външно съдействие от същество, което би могло да бъде наречено Бог, Всевишния, Господ?

Не е ли същинското осланяне на божията воля това да правим избори, основаващи се на онова, което иска божественото в нас? Като се обърнем към нашето Дълбоко Себе в търсене на помощ в даден случай и получил търсената информация - така хем сме изпълнили божията воля в конкретната ситуация, хем сме напреднали по отношение на това сами да се научим да действаме правилно, а не да чакаме Отец да ни напътства? Съгласни ли сте? Изглежда така се съчетават а) и б).

[АлександърТ.А.]

Според мен животът се състой от постоянно взимане на решения .Искаме или не . Дори пасивноста , отлагането е , пак решение . Днес ми попадна интервю на Мира Радева , социоложката . И , интересно не ме подразниха думите ѝ , Че българите сме закърмени с нагласата ,,по добре не го прави , няма да се получи”. Като , че ли е има истина . И не го потвъждавам аз . Само костатирам , в деня преди изборите , Думите на мнозина , които няма да отидат до урните ... Тъжното е , че те си въобразяват самостоятелноста на това решение .Те не подозират , че много от реакциите ни , са насадени чрез възпитанието и не са наше дело . Да търсиш решение на желанията си ,е основна човешка свобода . Изразяваща се , чрез постоянно вземане на решения . Да . Изчакването нещо да се случи , също е решение .Но го е решил някой друг , активно живеещ . Активно интересуващ се от съдбата си . Бих казал , човек стремещ се да поеме отговорноста за живота си .

Можем да кажем , че светът е мъжки и женски . Активен и пасивен .Живеем движейки се от покой до макс. активност .Каво ще реша в този момент , нама значение за краиния резултат . Все ще натрупам опит . Има значение , за начина по който ще го придобия .Т. Е. за живота ми след този избор .

Няма лош или хубав избор . Опитваш и се учиш .

пп  Извинявай , не това бе въпросът ти .

Редактирано Октомври 24, 2015 от АлександърТ.А.

[Донка]

Цитат

 

 Някои казват: Аз съм от новото учение. Аз не искам да имаш само една философия, една табела на новото учение. Сега не е за упрек, не е време само за философия, но ние имаме една задача. Ние трябва да разбираме положението, в което Бог ни е поставил. Важно е да изпълним Волята Божия така, както Бог изисква. Трябва да дадем свобода на Бога вътре в нас. Първото нещо е, че човек трябва да даде в себе си абсолютна свобода на Бога да работи – да даде свобода на Божественото, което има в себе си. Да не правиш ограничение на Бога в себе си, да не протестираш. 

 

Слугиня_на_Божествената_Любов

Нашата култура стимулира и приветства не толкова разбирането на положението, в което Бог ни е поставил, колкото да поставим наши собствени цели (подсказани от някого), които да се стремим да реализираме. Разбирането на положението, в което Бог ни е поставил и изпълнението на Божията воля включват ли поставянето на цели и ако да - как?

[Донка]

В 24.10.2015 г. at 20:05, Сингам Морнингстар каза:

Каква е според вас божията воля, божественият план по отношение на това какви избори правим в живота ни? Бог иска:

а) Да поемаме отговорност за изборите, които правим, да не чакаме помощ от него как да постъпим в едни или други ситуации, в които се колебаем, да се научим да постъпваме правилно?

б) Да се оставим на божието ръководене, да се подчиним на неговата воля, да го молим за напътствия, да се стремим да сме инструменти на волята му ?

в) Да се научим да извършваме по - добри избори, не само на базата на разсъждения, но и развивайки интуицията си, да се осланяме на божественото в нас, без да търсим външно съдействие от същество, което би могло да бъде наречено Бог, Всевишния, Господ?

Не е ли същинското осланяне на божията воля това да правим избори, основаващи се на онова, което иска божественото в нас? Като се обърнем към нашето Дълбоко Себе в търсене на помощ в даден случай и получил търсената информация - така хем сме изпълнили божията воля в конкретната ситуация, хем сме напреднали по отношение на това сами да се научим да действаме правилно, а не да чакаме Отец да ни напътства? Съгласни ли сте? Изглежда така се съчетават а) и б).

Мисля, че обръщането към своето Дълбоко Себе всъщност е оставяне на Божието ръководене, т.е. осланяне на Божието напътствие. Ако чакаме само да дойде напътствието, има да си чакаме... То е вътре в нас, но ни чака да "почукаме" и да "поискаме". 

[АлександърТ.А.]

 

Цитат

 

Обаче, съществува едно общочовешко разбиране, което почива на известно вътрешно суеверие, на известно невежество. Според това разбиране, някой казва: Объркал съм се много, но нищо, ще се оправят работите ми. Този човек мисли, че работите сами по себе си ще се оправят. Вярно е, че работите всякога се оправят сами по себе си, но кога ще стане това? Какво ще правиш, докато дойде това време? То е все едно да кажеш, както мнозина казват, че пролетта ще дойде! – Да, пролетта ще дойде, но какво ще правиш, докато тя дойде? Че ще дойде пролетта, това е истина, но тази истина ни най-малко не помага пролетта да дойде по-скоро. Като кажеш една истина, с това положението ти не се подобрява. Действително, когато пролетта дойде, работата ти ще се уреди, но сега е мъчно, докато още пролетта не е дошла . Казваш: Не говоря ли истината? – Ти говориш истината, но тя се отнася за бъдещето, не за сега. – Но аз сега я казвам. – Ти сега я казваш, а тя ще се реализира в бъдеще. Днес ти не можеш да се ползуваш от тази истина. .................................................................................................

Човек вижда своите грешки, както и тия на другите, само когато има светлина. Докато няма светлина, той не може да вижда никакви грешки.

http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Духовното_в_човека

 

Мисля , наше задължение и отговорност е да решим опредени въпроси , като вземем съответните решения .А те какви са ?Както Донка казва , ако мога да чуя Учителя в себе си .

 

Редактирано Септември 27, 2016 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

Мисля , Не сигурен съм . Бог иска да бъдем активни . Да искаме и желаем . Да правим избори и да не се страхуваме . Когато сме активни , ние вървим .Но , разбира се това е въпрос на лична енергия .Познание се трупа и с изчакване , когато не знаеш накъде е истината .Но е бавно .

Наблюдавам един не лош човек . Добряк .Не съм го виждал да се скара с някого . Ходи с унесен поглед . С малко несъразмерни дрехи и обуща . Преди година почистваше в една закусвалня . Не за дълго  . Често го виждам  да ходи неуверено , с неравномерни крачки , покрай кофите за смет . Да ,Каквото изкара го изпива ... И аз така започнах да пия кафе За да понасям по лесно шефа .Едно кафе и се чустваш,,всемогъщ" .Тогава всичко е по лесно .Взимам си дозата и е перфектно . Истинското решение може да почака . Е да но в момента ми се струва че съм намерил решение ... Проблема , че има такъв , го разбирам когато тялото ми започне да издиша .Просто краката не издържат алкохола , а нервите дрогата .Но не е лесно да се усетиш . Обикновенно увреждането на някой орган е безвъзвратно .Едва тогава си даваш сметка за пропуснатите избори .

Бог ни е дал възможност да избираме а ни е страх . И отлагаме като взимаме ,,хапчето".

.