Добромир Добавено Декември 13, 2006 Доклад Share Добавено Декември 13, 2006 Някои са на мнение, че колкото по-малко мислиш за здравето си, толкова ще бъде по-добро. Дори в миналото да е било отчасти така, сега все повече не е. Едно време е можело по-резултатно да се съчетава немисленето дали ще живееш здравословно с приблизително здравословен начин на живот, защото такива са били традициите. Сега обаче масовите навици са подчертано нездравословни, а и масово предлаганите храни и работни дейности, лекарства, развлечения и информации често са подвеждащи. Само най-здравите генетично могат да си го позволят "носенето по течението" в това отношение - и то до известно време. Човешката природа днес е такава, че именно по-слабите организми - успешно или не дотам - по-рано стигат до диети и други природолечения, а ако щете - и до духовни учения. Зорноволно, а не доброволно. Здравите чрез природни методи биха станали още по-здрави, ама това май не ги интересува - "гледат си живота", докато не стане напечено или даже съветват другите да бъдат като тях. Тези обаче, които са зле, нямат този богат избор, ако послушат тези съвети, със сигурност ще се влошават все по-бързо - или значи трябва да вземат някакви мерки. Ако тези мерки са адекватни и състоянието им не е прекалено влошено - те могат да се стабилизират задълго. Ако пък правят сериозни грешки и/или състоянието им е твърде тежко, резултатите ще бъдат по-малки или противоречиви и в крайна сметка те наистина могат да си останат болни, а и да живеят по-малко. Но дори само заради решимостта им да направят нещо повече, вкл. да престъпят удобното статукво на инерцията "да живееш като другите", те заслужават уважение. Другият момент е, че природосъобразните методи не влияят само върху диагнозите, а и върху неконкретно определени, но важни за живота фактори - работоспособност, емоционална настройка, мислене, предразположеност към духовни практики. В широк смисъл, обобщавам всичко това като качество на живота. Как мислите, доколко оздравителните методи го повишават това качество? Аз мога да кажа, че в периоди, когато се храня по-неходходящо, преуморявам се или недоспивам, поддавам се на разни грижи или си пропускам упражненията и масажите, първото е, че ми секва желанието да медитирам и нямам никакво вдъхновение за стихове. След това намалява умствената ми работоспособност, ставам по-разсеян и по-трудно решавам какво е приоритетно за момента да се прави; и ако много упорствам в тия отклонения, едва тогава се явяват и конкретни физически признаци за заболяване. Споделете и вие своя опит в това отношение! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Буболече Добавено Декември 13, 2006 Доклад Share Добавено Декември 13, 2006 Интересно мнение. Аз мисля, че диетите и здравословния начин на хранене определено повишават качеството на живота. Поне при мен е така. Винаги се чувствам жизнена и добре в кожата си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 13, 2006 Доклад Share Добавено Декември 13, 2006 Някои са на мнение, че колкото по-малко мислиш за здравето си, толкова ще бъде по-добро. Дори в миналото да е било отчасти така, сега все повече не е. Едно време е можело по-резултатно да се съчетава немисленето дали ще живееш здравословно с приблизително здравословен начин на живот, защото такива са били традициите. Сега обаче масовите навици са подчертано нездравословни, а и масово предлаганите храни и работни дейности, лекарства, развлечения и информации често са подвеждащи. Само най-здравите генетично могат да си го позволят "носенето по течението" в това отношение - и то до известно време. Мисля че си много прав за подвеждащи. Освен изброените фактори Луи Куне и други забелязаха че болестите имат свойството да се акумулират в потомството. Човешката природа днес е такава, че именно по-слабите организми - успешно или не дотам - по-рано стигат до диети и други природолечения, а ако щете - и до духовни учения. Зорноволно, а не доброволно. Здравите чрез природни методи биха станали още по-здрави, ама това май не ги интересува - "гледат си живота", докато не стане напечено или даже съветват другите да бъдат като тях. Тези обаче, които са зле, нямат този богат избор, ако послушат тези съвети, със сигурност ще се влошават все по-бързо - или значи трябва да вземат някакви мерки. Ако тези мерки са адекватни и състоянието им не е прекалено влошено - те могат да се стабилизират задълго. Ако пък правят сериозни грешки и/или състоянието им е твърде тежко, резултатите ще бъдат по-малки или противоречиви и в крайна сметка те наистина могат да си останат болни, а и да живеят по-малко. Но дори само заради решимостта им да направят нещо повече, вкл. да престъпят удобното статукво на инерцията "да живееш като другите", те заслужават уважение. Другият момент е, че природосъобразните методи не влияят само върху диагнозите, а и върху неконкретно определени, но важни за живота фактори - работоспособност, емоционална настройка, мислене, предразположеност към духовни практики. В широк смисъл, обобщавам всичко това като качество на живота. Как мислите, доколко оздравителните методи го повишават това качество? Повишават го много когато се измени начинът на мислене. Тялото е прекрасен инструмент с неизвестни безгранични възможности. Откриването им е чудесно! Аз мога да кажа, че в периоди, когато се храня по-неходходящо, преуморявам се или недоспивам, поддавам се на разни грижи или си пропускам упражненията и масажите, първото е, че ми секва желанието да медитирам и нямам никакво вдъхновение за стихове. След това намалява умствената ми работоспособност, ставам по-разсеян и по-трудно решавам какво е приоритетно за момента да се прави; и ако много упорствам в тия отклонения, едва тогава се явяват и конкретни физически признаци за заболяване.Има здравословна последователност на изчерпване на енергията. Каго скачени съдове в правилния ред. Основните енергийни канали следователно работят добре. Споделете и вие своя опит в това отношение! Отдавна не съм си позволявал компромиси с храната и т.н.. Стрували са ми скъпо в миналото и от опит знаем че някои неща не се връщат или възстановяват. А и времето, кой може да го върне? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Декември 13, 2006 Доклад Share Добавено Декември 13, 2006 Превентивната страна на медицината не е силно развита в нашата страна, но тенденцията е положително възходяща; да се внимава за добър хранителен и сънен режим, да се ходи от време на време на специалнист, и дори да има здравна (и дай Боже) духовна култура. Tова всичко все още не се "рекламира" по телелвизията и радиото още, не се раздават такива брошурки и пр.. Любов + Светлина + Мир + Радост PS: до скоро, когато ще ти пиша и на лични. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Баева Добавено Декември 14, 2006 Доклад Share Добавено Декември 14, 2006 Според мен оздравителните методи определено повишават качеството на живот. Да кажем, че имаш някаква болест. Какво ще направиш? Повечето хора като разберат, че са болни, се примиряват с този факт и почват да играят ролята на жертва. Това автоматично понижава качеството им на живот. Те смятат че нищо не могат да направят по въпроса, освен да си пият хапчетата... И тъй като хапчетата не действат, те скоро започват да се оплакват от положението си и да губят вяра в себе си, в околните и света. Аз мисля, че не е нормално човек да е болен. Нормално е да си болен, да се поучиш от болестта си и след това да я пратиш да си ходи. Какво значи качество на живот? Според мен това е да поемеш отговорност за всичко, което ти се случва, да действаш, да се развиваш. Щом човек е тръгнал да търси оздравителни методи, значи иска да повиши качеството си на живот, което временно е понижено от болестта. Оздравителните методи действат благотворно на човека. Те са мостът между болестта и здравето. А щом веднъж се е излекувал, човек пак е весел и засмян. Животът му отново придобива смисъл и той е готов да работи за Бога. Ето това аз наричам добро качество на живот. Нека всички поемем отговорност за собствения си живот, да се лекуваме и да бъдем здрави. Само така можем да живеем живота си пълноценно и да бъдем истински човеци! "Когато говоря за отговорност, аз наистина имам предвид това да имаш сила." Луис Хей Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Декември 14, 2006 Доклад Share Добавено Декември 14, 2006 да се внимава за добър хранителен и сънен режим, да се ходи от време на време на специалнист, и дори да има здравна (и дай Боже) духовна култура. Tова всичко все още не се "рекламира" по телелвизията и радиото още, не се раздават такива брошурки и пр.. Любов + Светлина + Мир + Радост О, рекламира се от някои учения, като нашата йога. И във вестници, и се раздават брошурки(но не по улицата да причакваш или да звъниш по вратите да се натрапваш на хората както правят накои други). Но това само създава у някои съмнения(че и у мен преди време ) че се вербуват хора. Значи обществото още не е узряло да възприеме безкритично подобен род действия. Но истината е друга-просто знание и методи, които определено ще подобрят живота на човек, се предлагат без никаква задна мисъл, пък макар и да е с помощта на реклама. По-добре да рекламираш нещо здравословно, атакувани сме отвсякъде с реклама която вреди на организма-реклама за алкохол, цигари и т.н. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Декември 14, 2006 Доклад Share Добавено Декември 14, 2006 Да, Максим, така е. Имах предвид държавна политика - на здравните каси и пр.. Един пример от Германия - "5 пъти на ден" - кампания за профилактика чрез препоръчване на 5 пъти дневно прием нa зеленчуци и плодове oт здравните каси. Ей такива прости нещица. От малкото като се почне... Четох, че някъде искали да въвеждат в училищата паневритмията. Може и йoга. На Запад има цели Waldorf-училища, по модела на Р. Щайнер. Но да не се отплесвам. Хората навcякъде имат различни проблеми, различни радости. У нас просто има нужда от бавно въвеждане на подобни неща... Не му е било лесно на българина през толкова премеждия, нo да гледаме напред... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Декември 14, 2006 Доклад Share Добавено Декември 14, 2006 Спомням си утринната гимнастика едно време в училище, когато бях дете, също хората (народните танци) в двора на училището през голямото междучасие... Не беше никак малко! Имаше голяма полза за здравето, доброто настроение, укрепването на тялото и духа, закаляването, сплотяването, поддържането на традициите... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Декември 14, 2006 Доклад Share Добавено Декември 14, 2006 Спомням си утринната гимнастика едно време в училище, когато бях дете, също хората (народните танци) в двора на училището през голямото междучасие... Не беше никак малко! Имаше голяма полза за здравето, доброто настроение, укрепването на тялото и духа, закаляването, сплотяването, поддържането на традициите... Да , и аз си я спомням, и по мое време все още имаше, но нещо все се мръщехме сънени 6-7 клас, изобщо не ни се играеше гимнастика или хора Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Декември 14, 2006 Доклад Share Добавено Декември 14, 2006 Тогавашните деца бяхме по-здрави, затова си спомням тези неща с добро чувство и благодарност. Е, и на мене ми се спеше сутрин... Без дисциплина обаче не се стига много далече в този живот. Казвам го, понеже съм скарана с дисциплината, а това не е добре. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 14, 2006 Автор Доклад Share Добавено Декември 14, 2006 От никаква особено дисциплина нямаше да има нужда, ако бяхме формирани по всяко време спонтанно да усещаме истинския си вътрешен глас, но това е разрушено от ранното ни детство и затова се налага дисциплина - като лекарство... На хората никак не им харесва изводът, че почти за всичко те имат желания , които не съответстват на реалните необходимости на организма им, какво остава да говорим за душата Този факт накърнява самочувствието им, но може ли без да се знае, че човек е наркоман (в най-широкия смисъл - привързан към нещо, което му вреди), да му се помогне? Има случаи, когато хора са се променяли много бързо, когато ясно осъзнаят какво точно в тях е сбъркано, но иначе е по-лесно да се върви по метода на затрупването - аз съм си добре, това си ми харесва така да си живея и това значи, че е подходящо за мен, всякакви там препоръки ме ограничават... Водоразделът идва, когато човек реши да опитва ли друг начин на живот или изобщо да не опитва. В първия случай ще се появи избор - той може да запази или не промените, но поне ще е усетил и нещо от другия вариант. Във втория случай човека просто го мързи и се надява нещата да си се уредят и без негово участие (това е критика по принцип, вкл. и към мен, когато се поддавам на такива настроения). Аргументите в случая са прозрачно дефектни: "притеснението от промяната ще ми навреди повече от нейната полза" (а ако ти пострада семейството или бизнеса, пак така ли ще разсъждаваш и ще ги оставиш, без да се "притесняваш", предприемайки нещо, просто да си се ликвидират?); "това, което ми предлагате, не е научно обосновано" (наука=експеримент и най-силното доказателство при противоречиви мнения е разумно да ги изпробваш и тогава да прецениш); "духовно е да се носиш по течението" (ако това го разбираш като мързел, за който Беинса Дуно е казал, че е "най-големият враг на човека", тежко ти и горко - не виждаш разликата между пърчето дърво, плаващо по течението, и плуването на съвършения осъзнат плувец!). И т.н. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 14, 2006 Доклад Share Добавено Декември 14, 2006 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Април 18, 2007 Автор Доклад Share Добавено Април 18, 2007 (edited) Днес имах повод да се сетя за два контрастиращи случая, мои познати: една жена, която въпреси неповлияващото се от нищо хронично прогресиращо страдание, упорито прогресира по духовния път, живее трезво и радва много хора с продуктите на своето уникално творчество, макар че не може да напусне стаята си; и за един здрав като пън мъжага, оставащ поне видимо здрав, въпреки порочния си начин на живот - който обаче вече е осигурил земния ад на три свързани с него семейства, строшил е главите на няколко души от конкуренцията и сега се радва ,че е извъртял нещата така, че те са в затвора, вместо да е той! Пак се сетих, че не бива да сме с толкова стеснено гледище за здравословния начин на живот. Дори по някаквипричини той да не е в състояние да отстрани медицинската диагноза, в редица случаи ни прави годни за по-достоен житейски път като цяло! Редактирано Април 18, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Април 18, 2007 Доклад Share Добавено Април 18, 2007 ...по-достоен житейски път Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 18, 2007 Доклад Share Добавено Април 18, 2007 Според мене физическото тяло трябва да се подържа в такова състояние, че преди всичко да не пречи на духовното усъвършенстване на човека. Ако са замислите ще установите, че това никак не е малко. Прекаленото внимание което някои хора оказват на тази част от личността си, може да се окаже не дотам полезно за развитието им. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
krasi 33 Добавено Април 18, 2007 Доклад Share Добавено Април 18, 2007 Съгласен съм със Станимир. Физическото тяло е "временната дреха на духа" във всеки живот. Как бихме се чувствали с дебели зимни дрехи през лятото, на четиридесет градуса жега? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 19, 2007 Доклад Share Добавено Май 19, 2007 А не беше ли тялото храм на духа ни? Хубаво е да поддържаме този храм чист, светъл, подреден - т.е. здрав. Физическото ни тяло е едно от телата ни, всички те са взаимосвързани помежду си и е много естествено да започнем съзнателното си развитие и усъвършенстване именно от него. Разбира се, не е хубаво да се спира до там, но още древните са го казали: Здрав дух, в здраво тяло! Съзнанието, че е временно и скоро ще го хвърлим, може да ни доведе точно до това, което си мислим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 19, 2007 Доклад Share Добавено Май 19, 2007 Храм на душата могат да бъдат физическото, астралното и менталното тяло, разглеждани като едно цяло. За Духа няма какво да кажа. В настоящата еволюционна точка на която се намира Човечеството, физическото тяло представлява просто един резултат. Физическото тяло трябва да се подържа здраво и чисто - това е достатъчно и никак не е малко. Много хора допускат грешката (според мене) да му отделят свръхголямо внимание. Наистина значението на това тяло е голямо, но то е второстепенно по отношение на развитието на менталното тяло (защото именно чрез последното може да се осъществи контрол над физическия и емоционалния носител и именно то е в състояние да доведе до физическия мозък и ежедневното съзнание на човека просветляващите въздействия от страна на душата). Същото важи и за емоционалното тяло - то следва преди всичко да бъде пречистено и това може да направи единствено душата с посредничеството на ума (но за тази цел последния трябва първо да бъде достатъчно развит и фокусът на съзнанието да не бъде егоистичен). Нещата са комплексни. В момента от значение е преди всичко развитието на ума и децентрализирането/разширяването на съзнанието (длъжен съм да предупредя, че тези две направления трябва да се следват съвместно и наблягането на едното за сметка на другото може да доведе до неприятни резултати). Това не може да стане без участието на физическото тяло и именно от това се обуславя и неговата важност и нуждата от подържането му в здраво и чисто състояние. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Май 19, 2007 Доклад Share Добавено Май 19, 2007 Когато душата заболее и тялото страда!Казвам го от много горчив опит.Мисля си,че и за миг можем да оздравеем,ако знаехме кое точно да поправим в себе си и ако с някои наши погрешки не ни беше толкова трудно да се разделим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 19, 2007 Доклад Share Добавено Май 19, 2007 Точно така - физическите заболявания са само следствие с проява на физическо ниво. А причините трябва да се търсят другаде. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Emil Добавено Ноември 13, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 13, 2007 Естествено е, че физическото тяло е взаимосвързано с душата (най-просто казано). Ако то е зле - зле ще е и душата. И обратното. Бих казал, че дори една негативна мисъл моментално има своето отражение върху физическото тяло (чрез менталното), тъй като човек се отклонява от своя духовен път и в някой случаи дори е възможно да забрави за съществуването му. От своя страна пък ако физическото тяло е отдадено на страсти - съответно това ще доведе до пороци и оттам болести, в повечето случаи скъсяващи земния път. Това пък ще попречи за духовното развитие... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Ноември 30, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2007 (edited) Естествено е, че физическото тяло е взаимосвързано с душата (най-просто казано). Ако то е зле - зле ще е и душата. Три примера за обратното: Втори ден съм с фарингит и не мога да работя.Затънала съм здраво във форума и има резултат.Ще направя и други хубави неща, за които все не остава време. Преди години ми гипсираха дясната ръка. Гмурнах се в интернет и ,макар с лява ръка , за 20 дни не само изчетох доста нещо, а и си намерих чудесна работа в чужбина - на пръв поглед отговаряше на всички мои изисквания, които не са малко. Подадох документи и продължих да събирам инфо за мястото и условията, също и да разсъждавам за събитието като за нещо вече съвсем реално...и си оттеглих документите. Така отношението ми към гурбетчийството се избистри и спечелих траен душевен мир по този въпрос. Като дете често боледувах. През това време изчетох куп странична литература, рисувах, слушах музика...Уроците наваксвах без проблем, а получих повече знание и гледни точки към света. Как бихте коментирали това? Редактирано Ноември 30, 2007 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 30, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2007 Нормално. Когато човек сам не си създава условия да прави нещо, което е съществено за него, съдбата го побутва в правия път включително и чрез някоя болест. Забележи, че и болестите, които цитираш не са от най-тежките; т.е искам да кажа, че по-скоро са такива, които да те откъснат за известно време от уж наложителните ежедневни ангажименти, а не чрез голямо страдание да те принудят да преосмислиш нещата. На практика с известно лъкатушене, но всеки следва неговия си път. Например въпросът с гурбетчийството при теб се е разрешил бързо и без много голямо кривване в страни. А можеше да отидеш в чужбина и чак там да установиш, че има неща, които не харесваш, чак тогава да ти се избистри отношението...- явно наистина си късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 (edited) - явно наистина си късметче Благодаря, Диана. Чудесен аватар. Имала съм и твърде тежки моменти, но обикновено си вадя възможната поука от тях и - фююют - в кошчето. Друго наблюдение - всички трудности, но особено болестите, пречистват човека. Добрият става по-добър, а лошият си остава лош или още по-зъл, кой знае. В "Мудри -йога с пръстите на ръцете" ,в азбучника, болестите са изброени например така :"...слух, слънч.сплит, смелост, спазми в ...,спокойствие..." Красноречиво. Редактирано Декември 2, 2007 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
paraborn Добавено Август 7, 2009 Доклад Share Добавено Август 7, 2009 Не знам дали тук е правилното място за това разкошно четиво което открих. http://hristo-yoga.com/zatvorat/2-zatvorat/2-predgovor Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.