Падение след постигнат резултат

[НикПетров]

 Здравейте!

Чета теми във форума повече от година и много от тях са ми помагали, но в момента съм зациклил върху проблема си и реших да се престраша и аз да го споделя тук и да помоля за помощ. Знам, че работа с психотерапевт би ми се отразила по-добре и искам да посетя в бъдеще такъв, но за сега нямам необходимите средства и ще опитам във форума. Предварително се извинявам за дължината на поста и ако не съм ясно обяснил проблема си, но под ефекта на притеснението не знам дали ще опиша нещата както трябва. Дано ме разберете.

В момента съм на 20 години. Преди около 7 години бях на хижа с отбора ми по волейбол, който тогава тренирах и тогава за първи път получих така сякаш от нищото някакво странно чувство, което сега определям като дереализация. Все едно не бях там. Гледах се в огледалото и сякаш не гледах себе си. Не знаех какво се случва с мен и се уплаших много. Бях се затворил в себе си и само мрачни мисли ми минаваха през главата, че ще си остана така, че няма да мога да си изживея живота нормално, че ще полудея и т.н. Тогава един ден просто не издържах и се разревах пред майка ми (на баща ми ме беше срам и страх да споделя) без да мога да и обясня какво ми е. Тогава решихме да отида на психолог. Обясних, че се чувствам сякаш не съм тук в момента, а психоложката просто ме обеди, че нищо ми няма и така уж с разрешен проблем продължих. В училище имах сравнително високи оценки, но ми беше трудно да изказвам мнение (дори не го правех), трудно ми беше да общувам без притеснение, въпреки че бях от "известните" в училище. Предполагаше се, че съм "по-отворен" (образ който не знам как си бях изградил), а отвътре бях стралив, притеснителен и т.н. С течение на времето ( не мога да си спомня как точно съм започнал и дали не е било от по-рано) от суеверия бях започнал да чукам на дърво често, да се държа за червено при минаване на линейка, страх от черни котки..... глупости колкото искаш. В началото е било с по-малка интензивност, но до преди 2-3 години постоянно ми идваха мисли за смърт на близките ми и за всякакви лоши работи и при идването на такава мисъл чуках на дърво по определен брой пъти, кръстех се и се молех да са добре близките ми и тем подобни неща, които започнаха да ме държат постоянно напрегнат и знаех, че нещо ми има, но не знаех какво. Бях натрупал страхове, с които не бях може би научен как да се справям. Лека полека самочувствието ми започна да се срива особено след няколко случки едната от които неуспешен полов акт на 17 годишна възраст, няколко сбивания и все по-голямото затваряне в себе си и невъзможност за изразяване на мнение и способност за отказ. И така докато не си намерих приятелка. Много я обичах и се привързах към нея ( страх ме беше да не я изгубя, страх идващ от ниската ми самооценка най-вероятно). В началото я ревнувах много и това създаваше напрежение. И така един ден с нея седнахме да гледаме филм, в който се разказваше за човек болен от шизофрения и от там изпаднах в някаква паника, дори не исках да догледаме филма. Помислих си, че заради тези ритуали, които изпълнявах полудявам и аз. Започнах да чета за шизофренията и се наплаших още повече. Бях блокирал от страх и това беше кулминацията. Не издържах вече. По това време бях и в болница поради физиологични причини. Чуках на дърво адски често и срам не срам споделих с приятелката си ( с родителите ми не бях свикнал да споделям и изпитвах притеснение и страх от това). Тя ме разбра и имах подкрепата и. Това ме накара да търся решение на проблема като четех в интернет статий и попаднах на такава за ОКР и симптомите досущ ме описваха. Отидох отново при психоложката, но тя някакси не ми помагаше особено много, а и аз се страхувах да кажа точно какви мисли ми идват в главата. Спрях с ритуалите сам и до ден днешен ги няма, но постоянното напрежение и притеснение седи. Започнах да чета всякакви статии, от такива които ме плашеха още повече, до такива, които ме успокояваха. Много ми помогнаха неща писани в този форум и повярвах, че мога да се оправя. Започнах лека полека да навързвам нещата от миналото. Родителите ми също са притеснителни и не могат ясно да изразяват мнението си, а и виждам, че и те страдат душевно като мен, което ме навежда на мисълта, че така са ме научили. Започнах да разбирам натрапливостите, спомените за лошите случки от миналото, притесненията ми за бъдещето и настоящето просто за мисли и се опитвах да ги пускам да минават, да усетя настоящия момент. Често се получаваше. Идваше ми мисъл и я оставях да мине пораждайки в мен напрежение, което ескалира, избива ме топла пот, задъхвам се, но я пропусках и напражението спадаше. Стигах до състояние, което ми беше толкова непознато до този момент. Усещах настоящия момент и, че това са просто мисли. Усещах ги как просто минават, а аз оставам тук и сега. Усещах, че мога да се справя с всичките трудности които имах. Черпех и  пример и вдъхновение от мой приятел, който е обратното на мен - уверен, открит, без притеснения да изказва мнение и винаги ми казва истината в очите, каквато и да е. Намерих логика в състоянието си, че не бях научен да изказвам мнението си и го подтисках, не бях научен да се справям сам със страховете и трудностите, а дори и с ежедневния живот (майка ми е прекалено вманиачена и притеснена за мен и не ме е оставяла да се справям сам. От каквото я е страх трябваше да ме е страх и мен вместо да ме остави да се изправя срещу страховете си, а и до ден днешен постоянно се притеснява, звъни ми и не ме оставя да съм самостоятелен напълно.) Нямах увереност, а и как да имам като почти нищо не съм постигнал сам. И така започнах въпреки притеснението си да казвам какво мисля и чувствам, когато трябва, а не да задържам емоциите си, започнах да отказвам, когато не искам да излизам някъде или да правя нещо, което не ми допада.Получаваше се. Започнах по-лесно да общувам. Лека полека започнах сам да се отдръпвам и да се опитвам да ставам по-самостоятелен в решенията и действията си. Това се получи и благодарение на приятелката ми, но не че остана до мен, а точно обратното-разделихме се. Бях се привързал към нея, но вече имах леко подобрение и вместо да изпадна в паника както когато си представях преди, че я губя, запазих самообладание и продължих. Това беше възможност да стана по-самостоятелен и да добия увереност. Въобще вървех напред. Но все още имаше останали следи от миналото ми, които ме мъчеха и аз от време на време прочитах някоя статия за успокоение, но така преди няколко дни пак влязох да почета в интернет вместо да стана и да се разсея от мислите и от там попаднах на написано, че макар и рядко се полудява от ОКР, мислех, че майка ми може да полудее, защото изпада в малко странни състояния понякога и е подтисната почти постоянно , но за това пак след малко четене се успокоих, но пък попаднах на книги с проучвания на Фройд за неврозите, който смята, че проблема е от развитието на либидото в ранно детство и това може би под стреса и няколкото дни висене на компютъра и може би не го разбирам както трябва, но ме наплаши. Тези фиксации, регресии на либидото явно не ги разбрах както трябва, за да ме уплашат или не знам, но малко ми промениха представите за причините за неврозата и лечението и. Та сега ме притеснява на правилния път ли съм бил с разсъжденията си, защото така се и подобрявах и имах стимул, а сега в главата ми е мисълта, че проблема е по-сложен и не е така лесно и, че от неправилно развитие на либидото ще си остана с проблем винаги. Забравих да спомена и за проблема с неуспешния полов акт си го бях обяснил с това, че тогава, че ме беше страх да сбъркам, а и не можех да се отпусна в сегашния момент, постоянно си представях как се провалям и няма да се получи. Не можех да контролирам страха си. Но след опитите да се справя с ОКР, с пропускането на мислите да минат започнах да се оставям на естественото възбуждане и добих съвсем различна представа за това какво е секса. Понеже приятелката ми не искаше все още секс, а аз и неуверен не давах зор опитвахме някои други начини за задоволяване, но не и същински полов акт. Бях и споделил и за този неуспешен опит с предишно момиче, защото в кризата ми тогава тези страхове за секса също се бяха засилили и имах проблеми и с ерекцията. След това се справих с тези страхове, дори смея да твърдя, че съм получавал най-силните си оргазми след осъзнаването на страховете и пускането им просто да минават през ума ми. В края на връзката ни опитахме да правим секс. Пак се поизложих, но си бях позволил да бъда слаб, да започна от 0 и не се отрази така зле на психиката ми, а и въпреки провала бях направил много по-успешен опит от този с предишното момиче, защото пусках страховете и се оставях на себеусещането и сегашния момент. Та сега четейки за теорийте за нарушено развитие на либидото при неврозите се засили страхът ми. В главата ми нахлуват мисли, че ми има нещо на сексуалното развитие и, че няма да мога да правя секс занапред, а и четох за Едиповия комплекс, че е налице страх от сексуален акт от импотентност, а аз имам и двата. Според мен точно на тях дължа първия си неуспешен опит, но след като ги осъзнах като страхове и успявах, пускайки ги да минат, да получавам оставяйки се на естествената възбуда желание за секс, силна ерекция и оргазъм, каквито преди не можех, дали точно това не е начина за справянето с тях и те от този Едипов комплекс ли са породени ? Може ли да се каже, че тези страхове са вредата от него, а не че се нарушава сексуалното развитие и дали успяването да мина през тези страхове е един вид справяне с последиците от този Едипов комплекс? Заради този комплекс Фройд пише, че възникват неврозите, на места чета че непреодолян в детството после не се оправя а пък има вече толкова примери за излекувани неврози. Като цяло изпитвам нужда да се науча да се справям с нещата от живота занапред, а не да съм постоянно подтиснат, без самочувствие и в тежест на евентуалната жена до себе си. Искам да мога свободно да правя секс,а не само страхове да ми пречат. И този Едипов комплекс имам ли го, нямам ли го след като имам вътрешното желание да се отделя от родителите си и да съм самостоятелен, а и до сега винаги съм изпитвал привличане към момичета, а и не съм поставял майка ми над тях, може би дори обратното, бунтувайки се към нейната прекалена загриженост и ако го имам възможно ли е да се преодолее на тази възраст? Много съм объркан и изплашен в момента и може да не разберете точно какво искам да кажа, защото не знам дали го обяснявам правилно. Ще съм много благодарен да получа отговор и разяснение на въпросите ми. 

Благодаря предварително!

[АлександърТ.А.]

Четенето на каквато и да е информация е много различно от разбирането , и . А натрупването на неразбрана информация  е болест . То е , като да седнеш на маса и да ядеш , да ядеш . Да те боли но да продължаваш да се тъпчеш .Трябва да се смилат нещата , за да имаме полза .

[д-р Тодор Първанов]

Момче, имам хиляда и петстотин поста в този сайт.Ако в един от тях има нещо писано за някакъв Едипов комплекс ти давам каквото искаш.

Нещо повече,  в сайта са писали много мои бивши пациенти, питай кого си избереш, говорил ли съм с някой за Едипов комплекс или нещо подобно.

Разбираш сам,че пътя по който си вървял е много правилен.Единствено, поради това, че  е бавен, бих ти препоръчал работа с психотерапевт.

Редактирано Октомври 23, 2015 от д-р Тодор Първанов

[НикПетров]

Благодаря за отговорите! Да, усещах, че съм на правилния път и не знам защо влязох да чета вместо да продължавам с наученото... Може би в пристъп на паника от прочетеното зациклям и вместо да се отделя от компютъра задълбавам в четене, обърквам се и губя представа за това, което се случва. В момента в главата ми е каша и ме е яд, че четох глупости и изпитвам страх, че няма да мога да се върна на правилния път. Въобще в момента не мога да разгранича, мисъл, страх, реалност и се паникьосвам. 

[НикПетров]

Здравейте, отново пиша. След това четене на теми , които явно не разбирам и интерпретирам неправилно в главата си, натрапливостите, с които до известна степен се справях както писах разграничавах ги като мисли,казвах си това е просто мисъл и я пусках да мине, сега са изместени от страхове породени от прочетенето,но не мога да се справя да ги остава да минат и се опитвам сякаш вместо да ги пропусна да ги обмислям, анализирам ги. Но явно поради неразбирането им не успявам и страховете ме се засилват, задълбавам в едно мислене, тялото ми се стяга от напрежението и не мога да се отпусна. Вчера вечерта успях за известно време да се върна към стария метод просто да пропускам мислите без да ги анализирам като си казвах, че това са просто страхове, обсесии. Но днес пак наново. Това което ме плаши и неразбирам, неуспявайки да го пусна да мине застава като тапа на потока от мисли. И се събират и още и още. Зациклям в една точка, усещам напрежение в челото и цялото тяло. Най-гадно е чувството, когато усетя че сякаш съм избягал от реалността и съм постоянно в мисли. Стряскам се от това, защото до преди седмица се справях добре (поне така мисля) успявах да усещам сегашния момент, успявах да достигна сам до така нареченото себеусещане и се чувствах идеално, мислите си идваха, но бях променил нагласата си към тях и извинявам се за многократното повторение но просто ги оставях да минават. Добих увереност, усещах че мога да се справям и това ми даваше още повече сили и вяра да продължавам. И сега се побърквам при мисълта, която идва като обсесия може би, че провалих живота си, а бях на прав път, че ще се влоша, че няма да мога да се върна на правилния път и т.н. Но сега не мога да овладея тези мисли. Знам, че са обсесий на неврозата, но ми е трудно и на моменти съм може би на ръба на паник атака от тези опити за анализиране на мислите и съответния неуспех, които пораждат объркване в главата ми. Опитвам се да се държа и , въпреки  че е каша в главата ми си казвам, че са просто мисли, но до такава степен ме объркват, че не мога да го осъзная. Случвало се е и друг път да зацикля така, но съм се справял, а сега ми е трудно. Надявам се от една страна да е за добро това, подтиквайки ме най-накрая да потърся помощ от терапевт. Явно вече е време да се престраша и да посетя психотерапевт. Моля ако някой от терапевтите в сайта може да ме приеме да ми каже. Става въпрос за София. Предварително се извинявам на д-р Първанов, към който се обърнах на лично, за нетърпението ми да получа отговор от него или от друг специялист.

Редактирано Октомври 27, 2015 от НикПетров

[д-р Тодор Първанов]

Най-честите проблеми, за които хората се обръщат към нас, са или  паническо разстройство и генерализирана тревожност или  ОКР.  Ако, проследиш постовете ми, ще видиш, че съвета за справяне с ОКР е само един-да се потърси помощ от специалист.Що се отнася за тревожността и ПР, повече от половината от хората се справят с този проблем сами.За това има достатъчно съвети книгите и  в нека, какво да се прави.При ОКР- лъжеца, или както писа един човек във форума ,,саботьора ,, е в самият мозък, човек не може да излезе отстрани и разграничи истината от лъжата.То и  всичко, в случая е лъжа.За това, му трябва помощник-психотерапевт. С негова помощ, той постепенно престава да се връзва на лъжите на ОКР-то.

Редактирано Октомври 28, 2015 от д-р Тодор Първанов

[НикПетров]

За това се и реших да отида на психотерапия. Можете ли да ми препоръчате добър терапевт в София ? Знам, че Орлин Баев практикува в София, ако не се лъжа, и имам силно желание да се видя с него, но е свободен от 2016. Страх ме е да не се влоша до тогава. На Вас бях писал, но сега виждам, че сте в Плевен. Ще съм Ви благодарен да ми препоръчате някой.

Редактирано Октомври 28, 2015 от НикПетров