Какво се случи след тежката криза на ОКР

[Aleb]

Какво се случи след тежката криза на ОКР

Здравейте на всички! Ще се опитам да ви разкажа как прекарах това лято. Точно на 11 юли ми беше най-силната фаза. Малко след това започнах да пиша и тук. Изтормозих бая хора с питания и излияния. Имам тема тук, в която можете да видите как беше...

Пия сутрин по един деанксит и почнах пак 5 - HTP. Вече разпознавам натрапливостите и се оставям в техните ръце, в момента, в който ме връхлетят. Най-лесно отпаднаха мислите, че ще нараня някого. Не го искам - няма да се случи. Сексуално унижаващите се появяват - факт. Но си казвам - Ей, сега ще отмине. Просто си представям как след 5 минути ще съм някъде другаде.

Ходя на терапия, но най-вече сама търся отговорите.

Минах през всякакви метаморфози и кризи. До преди отключването не бях религиозен човек, страхът ме върна към Бог или поне до убеждението, че не съм сама. После си внуших, че ми е направил магия. Умирах от срам. Реших, че каквото и да ми е направено отвън го приемам и ще живея. Явно ми беше трудно да приема самото състояние.

Сега проблемите ми се видоизмениха. Повече тъга има и чувство на безнадежност. Но такова осъзнато. Не изпитвам удоволствие или мн трудно. Доста съм раздразнителна. Един приятел ме заведе при психиатърка с 35 годишен опит. След като й разказах всичко, тя ми каза, че имам депресия и без лекарства няма да ми мине. Понеже сега съм мн лабилна, приех лечението и даже си купих лекарствата. Но в последствие се отказах да ги пия.

Като помисля за бъдещето не го виждам, както преди обнадеждаващо. Но все пак не ми се ще да се зашеметявам с хапчета, надебелявам и пристрастявам.

Смятам, че не ми стиска да умра, да си посегна. Живее ми се, но не така. От друга страна си казвам, че трябва да свикна. Че ще има остатъци. от цялото това нещо.

Имам и проблеми с храната. Развих някаква фобия към месо. Трудно го ям. Друг странен процес е самото хранене - представям си как храната преминава през тялото ми детайлно и това ме кара да се чувствам зле. Все едно е безсмислено. Но си ям. Не се отказвам.

Остана още един страх, който не му открих ключ -- че това не съм аз, чувството, че не съм аз. И като си го помисля ме заклещва страхът.

Станала съм мн лесно внушаема. Например чета статия за кои храни причиняват рак и почвам да ги избягвам, Но виж да ми стане лошо не ме е страх. Казвам си, нищо реално не може да ти стане или най-малкото не вечно.

Хубавите неща - намерих си втора работа, записах йога.

Поздрави на всички, Подобрението ще дойде по един или друг начин.

Вярвайте. Даже искаме с други хора да си направим сдружение!

[Guest Кермит]

Сега проблемите ми се видоизмениха.

Споменаваш, че правиш психотерапия, макар да не звучи някаква определена удовлетвореност от процеса, нали? - все пак, щом има промяна и се изменят нещата, значи има раздвижване, което е добре. Въпросът е, че това видоизменение не трябва да спира - видоизмененията следва да са норма, докато не пристигнеш до тези, които те удовлетворяват.

Даже искаме с други хора да си направим сдружение!

Най-много дружно да се дообъркате. Опита показва, че в подобен род групи се развива единствено умението за оплакване до незавидни висоти. Ако намериш работа за професионален оплаквач, може, иначе за какво ти е?