Ncore Добавено Октомври 13, 2015 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2015 Здравейте, искам накратко да разкажа историята си. През 2011 година, започнах психотерапия, защото имах някакви психологически проблеми, след препушване с трева получих паник атака, потърсих терапевт там разбрах, че имам някакви личностни проблеми или невроза, тогава трева пушех рядко, след година терапия започнах да пуша все по често и по често трева, тогава терапевтката ми излезе в майчинство и ме препрати към към друга терапевтка която работи със зависими при нея тръгнах с ежедневно пушене на трева за година и половина постигнах спиране на тревата за 2 седмици и то в самото начало на терапията, когато не пушех от толкова дълго и в такива количества. По време на работата ми с втората терапевтка, започнах да друсам и синтетични наркотици. И след година и половина терапия, аз освен, че не бях спрял тревата, вече взимах и синтетични наркотици, пропуших цигари и взех да пия по- често, от тогава взех да ходя по рядко, на терапия терапевтката и по настояване на майка ми ме препрати към психиатърка която ми изписа диазепам и серопрам, с тея хапчета нулев ефект, пих ги около 2 седмици и започнах и с тях да се друсам, за кратко, горе долу тогава ме посъветваха и двете, че може да е добре да отида в наркокомуна, на психотерапия ходих до скоро от дъжд на вятър и вече спрях, аз останах разочарован от цялата тази терапия, ефекта и беше нулев, във направлението за което е потърсих, чак сега накрая без терапевт успях да спра да взимам синтетика, но проблемите ми си седят продължавам да пуша трева ежедневно, много по нервен съм от преди, разочарован съм от терапията и в този ред на нещата се чудя какво да направя, вече изгубих вяра, че тези терапевти могат да ми помогнат и се чудя какво да правя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 13, 2015 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2015 Нищо не може да се направи.Нищо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Октомври 17, 2015 Доклад Share Добавено Октомври 17, 2015 Здравейте, искам накратко да разкажа историята си. През 2011 година, започнах психотерапия, защото имах някакви психологически проблеми, след препушване с трева получих паник атака, потърсих терапевт там разбрах, че имам някакви личностни проблеми или невроза, тогава трева пушех рядко, след година терапия започнах да пуша все по често и по често трева, тогава терапевтката ми излезе в майчинство и ме препрати към към друга терапевтка която работи със зависими при нея тръгнах с ежедневно пушене на трева за година и половина постигнах спиране на тревата за 2 седмици и то в самото начало на терапията, когато не пушех от толкова дълго и в такива количества. По време на работата ми с втората терапевтка, започнах да друсам и синтетични наркотици. И след година и половина терапия, аз освен, че не бях спрял тревата, вече взимах и синтетични наркотици, пропуших цигари и взех да пия по- често, от тогава взех да ходя по рядко, на терапия терапевтката и по настояване на майка ми ме препрати към психиатърка която ми изписа диазепам и серопрам, с тея хапчета нулев ефект, пих ги около 2 седмици и започнах и с тях да се друсам, за кратко, горе долу тогава ме посъветваха и двете, че може да е добре да отида в наркокомуна, на психотерапия ходих до скоро от дъжд на вятър и вече спрях, аз останах разочарован от цялата тази терапия, ефекта и беше нулев, във направлението за което е потърсих, чак сега накрая без терапевт успях да спра да взимам синтетика, но проблемите ми си седят продължавам да пуша трева ежедневно, много по нервен съм от преди, разочарован съм от терапията и в този ред на нещата се чудя какво да направя, вече изгубих вяра, че тези терапевти могат да ми помогнат и се чудя какво да правя.Здравейте Ncore,Пише ви една майка. Споменавам го, за да си съставите някаква идея, за отношението ми (т.е. за вътрешната ми нагласа), към този момент.Защото, ако може да се каже, че нещо съм разбрала от този си живот, то е – че най-важното нещо, в този свят, е качеството на отношенията ни – както между нас, хората, и така и отношението ни към това, което ние, обикновените хора, наричаме "неживо". Обаче то, само, условно (т.е. то само за личните ни възприятия, е неживо); т.е. то само ни се струва, че е "неживо", защото такива са, към този момент, "очилата", през които гледаме на света; т.е. – такава е временната ни гледна точка (или – такъв е, обикновено, личният ни филтър), за нещата от Живота.Веднага щом сменим филтъра си; т.е. щом сменим гледната си точка, което става при всяка смяна на състоянието на съзнанието – нещата започват да ни изглеждат съвършено различни.Казваме, че "животът ни учи". Как ни учи? – Като ни заставя да променяме гледната си точка, "движейки се" във времето и в пространството.За нас, личностите – светът (в общия случай), е пълен с както с "правилни", така и с "погрешни" гледни точки, през които всички мъже и жени преминават и събират житейския си опит (по законите на диалектиката). Но дали дадена гледна точка е правилна, или погрешна, според нас – това е относително и зависи единствено и само от нивото на съзнание (т.е. от степента на еволюционна зрялост на съзнанието на мъжа, или на жената, а това е – степен на зрялост, към даден момент – присъща на дадена конкретна гледна точка) на човека-личност.От философска гледна точка – само Абсолютната Истина е Една. Обаче – освен Абсолютната Истина, в света съществуват и множество относителни истини, които могат да ни бъдат полезни, стига да влезем в такова вътрешно състояние, че да съумеем ги видим и да ги приложим; т.е. да ги "използваме". За съжаление, често хората-личности, "зациклят" само в една относителна истина, която им се вижда единствено възможна и единствено вярна – и тази относителна истина е само тяхната лична гледна точка, към даден момент. Това е масова човешка слабост, от която обикновените хора масово страдат.Напр. – Вие (повлиян от традиционното мислене) може да си мислите, че да се друсаш, е нещо лошо и това да ви плаши толкова много, че да живеете в постоянен дискомфорт. Запомнете – тези мисли, които Ви плашат и ви причиняват страдание – те не са Истина. Вие се заблуждавате, в мисленето си, в емоциите си и оттам нататък – състоянието Ви няма как да бъде удовлетворяващо; т.е. няма как да се чувствате спокоен.Аз мисля, че да се друсаш – е нещо временно, преходно. Друсането (както абсолютно всяко друго нещо – не прави изключение и си) има и своите положителни страни (макар че ние, хората, засега не ги знаем, но те съществуват – просто такъв е Замисълът на Творението).Хората-личности (т.е. живеещите само за себе си) не знаят, че светът е балансиран и затова – всяко нещо (без никакво изключение), с което имат работа, в живота си – първо – не е случайно и второ – то е временно; преходно е, и трето – колкото е лошо, толкова е и хубаво, и колкото е хубаво – толкова е и лошо (но в контекста на Цялото; един ден ще разберете какво значи това, стига да проявите интерес).Та значи (от една по-висока гледна точка) – друсането е нещо, което е по средата; т.е. то – нито е лошо, нито е добро.И това, мен ме зарежда със спокойствие, по отношението на друсането. Знам, че друсането – просто Е. То съществува и моя отговорност е – какво отношение ще имам, към него. Когато знам, че отрицателното отношение е опасно (за мен) – свободна съм да възприема неутралното (и така – ще се дистанцирам, в съзнанието си, от наркотиците), но задължително ще ангажирам фокуса на ума си, в нещо различно; в нещо, което обичам.И ще се стремя винаги да мисля за онези неща, които ме зареждат със спокойствие.Не съм Ви казала още – че за човека има забранени зони за мислене. Нещата, които плашат човека – са забранени, за мислене, зони; там умът не бива да бъде допускан, като междувременно, за тази цел – той трябва да бъде ангажиран, с много умствена работа. (Решаване на много задачи по математика и геометрия, напр. или самостоятелно учене на чужд език, или астрономия, или – каквото и да е, според дарбата, която имате. Всеки човек има дарба – това е онова нещо, което прави, с лекота.)Предлагам Ви тази нова гледна точка, към стария Ви проблем (с отрицанието на наркотиците). Ако желаете – повтаряйте си я често и тя, постепенно, ще създаде нова невронна връзка, в мозъка Ви и непременно ще дочакате обрат, в живота си, какъвто никой външен специалист, не може да ви предложи и то – не защото специалистът е глупав, а просто – защото е външен, по отношение, на Вас. Истинският Ви Терапевт – е вътре във Вас и Вие, с отношението си, към Него – просто трябва да Го Събудите. Парадоксално е, но колкото на по-висока степен на съзнание се издига човек, в своята лична еволюционна (или духовна) зрялост – толкова "по-правилни" и толкова повече – в реда на нещата – му изглеждат и всички останали гледни точки (различни от неговата). С хората-приносители (на тези различни гледни точки) – разбиращият човек не се конфронтира, а различава и оценява гледните точки, според качеството им, и също – отдава им правото да съществуват – всяка гледна точка, на своето си ниво. Т.е. – разбиращият човек е преди всичко търпелив и знае, че съвършенството не се постига изведнъж, а постепенно и това е Закон, във Вселената. Затова, разумният човек; т.е. човекът с естествено и постепенно разширено съзнание – не влиза в спор, с никого. Неизвестен автор: „Даването на оценка на нещо като добро или зло, е взимане на страна от полярностите, и колкото и да е вярна оценката, тя принадлежи към относителната истина, защото не обхваща Цялото... Силата на негативната страна, като полярност е омразата, силата на позитивната страна като полярност е Любовта, а тези, които са в неутралитет силата им е Истината, понеже няма как да си взел страна като полюс, с дадено отношение към нещо, и да си в Цялата Истина, това е разликата между относителната истина и Абсолютната Истина, която винаги е неутрална.“Защо го споменавам? За да не страда, най-важното, на първо време, е човек да се научи да мисли – право (което взема време, защото първо човек трябва да освободи съзнанието си, от старите заблуждения, които е наследил от бащи и деди). Значи – за да се повдигне нивото на съзнанието ни – трябва да се изостави кривото мислене и да се приеме правото мислене, което е толкова важно, колкото е важен насъщният хляб.Защо трябва да повдигаме нивото на съзнанието си? За да не страдаме – след като променим гледната си точка, с нова, от по-висока степен. Защо ни трябва гледна точка, от по-висока степен? Защото нито един човешки проблем (включително и този с друсането) не може да бъде решен на същото ниво на съзнание, на което е възникнал. Т.е. – за да решите какъвто и да е личностен проблем, успешно (позитивно) – Вие, най-напред, трябва да повишите степента на съзнанието си, което значи – да приемете нова гледна точка, към него. Вие трябва да видите вашия проблем, в нова светлина (като първо трябва да приемете, с ума си, че това е възможно и да стоите твърдо, в това си убеждение.Законът е такъв, че първо, по ред е – прилагането на вярата, а после идва и виждането на резултата; защото вашата вяра спомага за реализирането на желания от Вас, резултат. Вярата е качество на ума (тук съвсем не става въпрос за невежото бабешко вярване в "тинтири-минтири", а за вярата, която може да има само един пъргав и високоразвит, чрез самостоятелна вътрешна работа, ум)."Вярата е Закон на Ума. Предназначението на вярата е да крепи нашия ум. Законът на вярата е път; съединителна нишка, по която мислите и чувствата слизат от Божествения свят, за да се реализират на Земята. Тя е първата стъпка в живота на човека." П.ДъновЗатова: "Няма вяра в добрия изход", е равносилно на = "никога няма път, за добрия изход"; и обратното е вярно, т.е.: "Има вяра в добрия изход", е равносилно на = "винаги има път, за добрия изход"; защото това е Вселенски Закон. На Вселенските закони – не ни учат в училище, а ние сами трябва да ги научим, защото така, или иначе, ако не ги спазваме – тези закони ни санкционират.Знаете; чували сте за валидността на отношението А:Б = Б:А. Това е едно реално отношение. Приемете, сега, по условие, че вашето отношение (А) към нещата, в света (Б), обуславя (=) отношението на нещата, в света (Б), към вас (А). Това е същото реално отношение (А:Б = Б:А), но понеже е нещо ново, за вас, то – може да сте съгласен с това, както и обратното – може и да не сте съгласен (и да имате някакви свои съображения); но – приемете го за вярно и за истинно; т.е. опитайте го – щом и без това се чудите какво да правите (както сам сте написал).Но приемете го – не само ментално, но и с чувство; емоционално го приемете; т.е. обикнете тази аксиома, защото тя е издигната в ранг на Вселенски Закон! Което значи – посадете я в ума и в сърцето си, и когато тя "узрее" там; т.е. когато напълно я разберете, защото разбирането е процес (разбирането не е акт, както мнозина любители на разгорещените спорове, си мислят), тя ще Ви върне стократен плод. За мен, това е работещо отношение, популярно известно сред българския народ, под формата на поговорката: "Каквото повикало, такова се обадило."Написах толкова подробно някои пояснения, за да Ви споделя, че даването на каквато и да е – позитивна, или негативна оценка, на каквото и да е – еднакво ви привързва към него; в смисъл – докато считате наркотиците за нещо лошо т.е. – докато имате полярно отношение – няма как да се освободите от тях; насила – не става; трябва – с мекота да се разделите, с друсането. Парадоксално е, но е за предпочитане, да ги обикнете (но като задължително се разграничите, от тях), отколкото да ги отричате и мразите. Според мен, най-добре е – да не се борите с тях, а да ги приемете, спокойно, в живота си, като временен етап, в който ще научите нещо полезно, за себе си и който етап – задължително ще премине (от само себе си, както е дошъл), когато престанете да му отдавате толкова голямо значение.Омаловажете, в съзнанието си, проблема с наркотиците и пренасочете енергията си, в самостоятелна вътрешна работа, върху самия себе си, за да надраснете текущата си гледна точка и да ангажирате ума си. Да не го оставяте да мисли, каквото той иска, защото – Вие сте му Господар и Вие трябва да му давате посоката, в която да мисли, а той да работи – само в направлението, което Вие сте му дал, без да блуждае в забранените зони на негативните мисли. Тези зони са като тресавища, в които затъвате. Знайте, че умът ви е като див кон, който трябва да се обязди и да се приучи да ходи само в зоните на доброто, където Вие го пращате, за да свърши определена работа.Не ви казвам какво да учите (самостоятелно) – но се отдайте (на първо време и докато си изработите вкус, към съществените неща) – на онова нещо, което най-много Ви привлича (и евентуално, в последствие – би било от полза, за повече хора, на които бихте послужили).Искам да кажа – ангажирайте много здраво ума си с това НОВО НЕЩО, като го подкрепите с позитивните си емоции – затова Ви казвам, че трябва да го обичате това НОВО НЕЩО. Непременно си намерете НЕЩО, КОЕТО ДА ОБИЧАТЕ, каквото и да е то – но, моля, не се влюбвайте! Може да се обича цвете, дърво, коте, куче (ако нямате предвид нещо друго, за обичане). Обичането и здравото ангажиране на ума, с полезна работа, е истинската терапия.Но не и влюбването! Хората не си дават сметка, че във влюбването винаги има корист.Всеки човек, на Земята си, има свой път и само своя път трябва да следва и няма нужда да пита другите хора, щом веднъж укрепне, в пътя си. Всеки човек, на Земята, си има свой Вътрешен Ръководител, към ДОБРОТО.Желая Ви успех и съм сигурна, че ако сте искрен, честен, добър и благороден човек – непременно ще успеете, в живота си.Но задължително – ОЩЕ СЕГА – поставете САМО ДОБРОТО, за основа на живота си, за да събудите спящите ДОБРИ Сили, вътре в себе си, които – ще Ви променят позитивно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ncore Добавено Октомври 19, 2015 Автор Доклад Share Добавено Октомври 19, 2015 Благодаря, на velinavasileva за съветите, които ми дава ще помисля над тях, "благодаря" и на "доктора" за "компетентното" мнение, коментари от такъв сорт можех да получа и във форум като тийн проблем.нет и щях и там да си пиша ако исках това да чуя от някой 14 годишен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 20, 2015 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2015 Колегата ти е писал това, за да те провокира - за да те накара да насочиш усилията си навътре към собствения си терапевт, както ти пише и Велина. По думите ти оставам с впечатлението, че ходейки по колежки, сядаш на диванчето и пасивно чакаш нещо си да се случи някак си. Няма такова нещо - твоята вътрешна мотивация е тази, която променя всичко! Външната помощ има за цел да събуди вътрешния ти помагач - това е. Ако настройката ти е - "давайте съвети, че нещо се друсам и някаква невроза и не знам що ли...", тонове съвети и помощ да ти се изсипят отгоре ти, ефектът разбира се, че ще е нулев и дори отрицателен. Ако действително искаш промяна, случи я - само ти го можеш. Терапевтът може да ти покаже пътеката и вратата, да те мотивира, да те окуражава, но ти е нужно да ходиш по пътеката на справянето, да одереш краката си в тръните на съпротивите си, да се понавехнеш в дупките на вторичните печалби, но да ги осъзнаеш и продължиш. Да осъзнаеш бягството от безлюбната яма в себе си, с която замазваш допира химически и отлагайки "късото съединение" на химическото удоволствие, да посрещнеш тази тревожна дупка извътре си. Да я осъзнаеш ясно, да трепериш в нея още и още, но от позицията на съзнателния творец на живота си. Тогава тя се запълня с Любовта, която почва да тече през теб - ставаш отвътре сигурен, спокоен, решителен, с ясното съзнание за това, че сам градиш живота си! Има помощни жалони в този път - работа с мисленето като старт, молитва, работа с транс, спорт и дисциплиниран живот, физически труд, намиране на добри приятели и отказ от комуникация със старите търсачи на химическо удоволствие, майндфулнес... червената нишка на възнамеряването... Това е път. не може някой да ти го извърви. Показваме ти го, влагаме себе си в опитите си да разпалим огъня ти с нашия огън, но ти си вървиш пътеката, ти минаваш през вратата на промяната си. Иначе в лицето на терапевта търсиш поредния лесен начин, поредната дрога... Не става така. Чувал съм добри отзиви за Желяз от "Ново начало", с. Буново, като човек самият той преминал през зависимостите. Но, който и където и да е, може да ти помогне да си помогнеш, нищо повече! Не да ти помогне механично, а да ти помогне ти да си помогнеш! Ивета 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.