Силна тревожност

[boy_name]

Здравейте,
Исам да помоля за съвет. В началото ще се опитам накратко да споделя най-важното (според мен).
На 35 год съм. По принцпи съм чувствителен човек и при леки притеснения сърцето ми направо имам чувството, че ще изсвръкне, даже се получава и тремор.
Но така съм открай време и съм свикнал с това по някакъв начин.
Весел и забавен човек съм с голямо чувство за хумор, идеалист и се стремя да правя всичко както трябва.
Преди около година и половина четох една книга за позитивно мислене и как да не допсукаме негативните мисли.
Вярвах в това и бях започнал да се стремя да подтискам всякакви негативни мисли и то до такава степен, че се самонаблюдавах какво мисля и какво говоря.
Вярвах и в това, че само с положителни мисли ще се привличат и положителни неща в живота ми и едва ли не като мисля нещо лошо може да се случи.
Сега осъзнавам, че това изобщо не е вярно, но тогава явно съм искал да вярвам в тези методи за положително мислене.
Така около година постоянно се напрагях да подтискам мислите си и да ги контролирам.
Това почти всеки ден беше започнало да поражда някаква тревожност в мен, която тогава не можех да осъзная.
Бях започнал да се будя някои вечери с пристъпи на тревожност, едната ми ръка не я усещах изобщо беше напълно безчувствена като на някой друг.
И за няколко минути се оправяше и после пак си заспивам.
Постепенно тази треожност се засилваше. През тази година бях започнал да правя и много силови упражнения, които ме натоварваха допълнително.
Понеже съм програмист постоянно съм пред монитора, даже и нощно време съм стоял до 3-4 часа някой път и съм карал с много малко сън.
През някои дни започнаха да се появяват моменти, в които мозъкът направо ми изключваше и не можех да мисля.
Дори и да се насилвам мисълта ми просто не течеше.
По коледните празници имах доста почивни дни и мислех, че ще си почина.
Гледах само ТВ. И тогава започнаха да се появяват много интензивни и ярки натрапчиви мисли.
Какви ли не мисли ми се появяваха в главата ми визуално - че наранявам близките си и всякакви такива.
Опитвах да ги блокирам, а те се появяваха още повече.
След празниците започнах работа и някак си забравих за тях и не са ме притеснявали.
Обаче всичко ескалира в един момент.
След като правех упражненията след работа, започваше да ме боли главата в слепоочията и да усещам замайване и постоянно ми се спеше.
През деня ходех като замаян и след упражненията направо заспивах пред ТВ на някой филм.
Имаше няколко дена подред, в които излизах по заведения и пих много алкохол. Но вместо както преди да съм замаян бях просто като безможъчен, мисълта ми блокираше и все едно не ме хващаше алкохола.
Едната вечер като легнах пиян и заспах започнах да се будя на всеки час от ужасни натрапчиви картини, разстрисания все едно ток минаваше през тялото ми и силно сърцебиене.
Картините бяха десетки за секунда.
Ръцете ми бяха като изтръпнали и схванати. Главата ме стягаше в слепоочието, а в горната част усещах силно налягане зад очите.
Бях изпаднал като в шок. Трудно се ориентирах къде съм.
Помислих че получавам инсулт и някакви такива неща.
Това много ме уплаши и отидох на лекар. Пих лексотан и деанксит.
Събуждането нощем от тревогата и разтрисания от "токовете" се повтаряше, но от хапчетата до 5 мин пак заспивах.
Пих лексотана 3 месеца и после го спрях. През това време ходех като на автопилот и със стягане в главата.
Мислите ми бяха хаотични, искам да кажа нещо, а излиза друга дума. Същото е дори и като мислех.
Четенето на монитора ме натоварваше, не можех да работя с информацията, паметта ми прави проблеми, не можех да се концентрирам.
Това много ме напрягаше и ме плашеше.
От напрежението очите ми станаха целите в кръвоносни съдове, които не се махнаха и се увеличаваха.
Постепенно осъзнах, всичките неща, самата тревожност. Повечето неща си ги изясних и не ги мисля и не ме тревожат.
Имаше чести моменти на много силна депресия и мисли за безнадежност.
След 5 месец намалих деанксита и искам да го спра.
Налягането над очите в главата понамаля и изчезна.
Започнах да пия жълт кантарион (вече 2 седмици)
От него ми се подобри паметта и концентрацията и депресивните мисли намаляха доста.
Тревожността през деня почти я няма и се научих да контролирам тревожните мисли (така мисля).
Обаче като легна вечер не мога да се отпусна напълно. Будя се един или два пъти обзет от силно напрежение, тревожност и сърцебиене.
Имам чувството, че дори и не спя, а само съм като в полусънено състояние.
Това много ме натоварва и вече е единственото нещо, което ме притеснява.
И като цяло на какво ви прилича целия случай ?
Какво мога да направя по въпроса да спя нормално, за да започна да се оправям напълно ?

[Диляна Колева]

Всичко това което описваш е тревожно разстройство, а кризите които описваш са т.нар. панически атаки.

Всичко което физически се случва с тялото ти е следствие на завишаване на адреналина ти, от сигнали за опасност и страх /фантазни разбира се/ подавани на мозъка ти от ума.

Хапчетата потискат процеса, но не могат да го терапевтират. За това са временно решение. За да имаш трайно подобрение е необходимо да работиш за самоувереността и себеоценката си. Това сам трудно би го направил.

Относно физическата натовареност, тя трябва да е кардио насочена, а не силова.

За спокойния сън, биха ти помогнали медитациите, дихателните практики. Както и други техники, но окончателното приключване със състоянието е добре да стане с терапия. Можеш да си помогнеш доста, ако проследиш темите в този форум, в които са дадени многобройни препоръки, техники и насоки. Доста хора са коментирали как преминава през състоянието успешно. Но ще ти отнеме време. 

 На въпроса: Какво мога да направя по въпроса да спя нормално, за да започна да се оправям напълно ?

Психотерапията е бързия вариант, трупането на опитност през четене и съвети от тук е по - бавен и е необходима сериозна ангажираност. 

 

[boy_name]

Благодаря за отговора.

Осъзнал съм че е тревожно разстройство, но не знаех, че може да е съчетано с панически атаки.

Като изключа тревожността, която се появява през деня и е плаваща и неопределена, през деня на моменти получавам сърцебиене. Понеже зная, че не е опасно и гледам да не му обръщам внимание, така отминава.

Цялото напрежение, мисля идва от това, че след няколкото месеца възстановяване на нервната ми система не мога да се отпусна напълно. Полагам големи усилия да се концентрирам. Много трудно си върша работата, която е умствена и с много абстрактно мислене. Преди мисълта ми беше като светкавица, а сега е толкова разпокъсана. На моменти даже я губя и не мога да я съставя качествено. От тук и още притеснения как ще си върша работата... Даже и някои по-сложни задачи умишлено ги отлагам, с някои даже не ми се и занимава, някак си търся постоянно да си почивам.

[Guest Кермит]

Здравей,

не знам каква е работата ти, но ако е наистина свързана с абстрактно мислене е необходимо малко по-свободен режим по отношение на времето за работа. Абстрактното мислене не можеш да го включиш с напъни на концентрация и примерно от понеделник до петък от 8 до 17 часа. Така че идеята ти за почивка е добра, но не само - хубаво е да си изградиш цялостна антистрес стратегия. Защото когато фоновата ти тревожност спадне, способностите ти по отношение на абстрактното мислене ще се увеличат спонтанно и естествено.

Задължително търси начин да се научиш на някаква форма на медитация.

[boy_name]

Работата ми е свързана с поддържане на информационни системи общо казано и стоене пред монитора. Преди не ми е било проблем, по принцип си харесвам работата. Винаги съм се интересувал от нещата свързани с ИТ, но сега на моменти не ми се и занимава с тях понеже на моменти се напрягам като си ползвам мисълта.

Даже покрай цялата история с тревожността си бях внушил, че може причината да идва от работата и това ме беше уплашило доста.

Но нещата за които се тревожа са различни и имам чувството, че се въртят. А понякога тревожността е толкова силна, че мислите и картините са автоматични.

Въртя на едно място и постоянно се питам какво точно ми е и как да си помогна. Чета по форумите и се опитвам да намеря решение или по-скоро напътствие за правилната насока.

Случва се и някой ден да не съм погълнат от тази тревожност и бум - на следващия или по-следващия ден пак се появява и то с пълна сила.

[Диляна Колева]

Процесът е започнал в момент, в който по една или друга причина, твоят интерес към приложната психология се е отключил. Когато човек започне да търси начини за обогатяване на себепознанието си, значи навлиза в нов етап от живота си. На практика може нищо край него да не се променя, но неговото съзнание работи в посока себеусъвършенстване.

В такъв един период ти си посегнал към литература, която явно е имала за цел да ти даде отговори на нещо.

Не си намерил отговори, а си намерил проблем, не за друго, а защото тази обща психология която залива пазарите ни не винаги е формулирана по начин, който да е полезен за читателите. Та, с четенето и фокусирането към подобно занимание си изместил фокуса от нещо, което е било важно за теб в този момент. 

Често тревожните състояния се отключват в периоди на промяна, взимане на решения за предстоящи събития, които съвсем не е нужно да са негативни. Една клиентка отключи нервни кризи с натрапливости, след като и предложиха брак след дълга връзка. В процес на терапия се установи, че тя изпитва от малка неосъзнат страх от раждането. Свързвайки го със страха от промяна, който е семейна предиспозиция, предлагането на брак обединява тези два страха и бум - тревожно състояние. На практика нищо неприятно. Всичко е ок, но.... проблемът е някъде дълбоко скрит в подсъзнанието. Когато това се подреди, натрапливостите изчезнаха с "магическа пръчка" /както тя самата се изрази/ 

Пиша всичко това, за да стане ясно, че просто техники и разясняване са необходими, но крайно недостатъчни, за да се отстрани едно състояние. 

Нещо повече, когато се открие и отработи основния проблем, тогава човек продължава по - смело и сигурно в живота си, а от там и изборите му се променят и цялото му съществуване добива съвсем друг смисъл.

Така че, докато не се стигне до основния конфликт, който се таи някъде дълбоко в теб, състоянието ще си стои с временни кризи, с които може би в някакъв момент ще свикнеш, но в никакъв случай няма да ти е по - комфортно в този живот.

[boy_name]

Мислил съм много за всичките си страхове и опасения, но може и да има нещо неосъзнато до което не съм стигнал, не зная.

Възможно ли е да е въпрос на стрес и да съм се уплашил от случващото се ? Защото като се случи първата голяма криза бях изпаднал направо в шок от уплаха и не знаех какво става с мен.

А за колко време се работи по едно такова състояние, ориентировъчно с психотерапия ?

[Диляна Колева]

Да, натрупан стрес или предстояща промяна, която по един или друг начин те плаши.

 

 

А за колко време се работи по едно такова състояние, ориентировъчно с психотерапия ?

 

Зависи от много фактори и най - вече психолога , терапевта с какъв метод работи. Така че всеки специалист би могъл да каже само и единствено за себе си. 

Аз бих могла да кажа след като поговоря с човека и се запозная с неговия ресурс за справяне. Случва се както за  5-6 срещи така и за 15-20.

Редактирано Октомври 21, 2015 от Диляна Колева

[boy_name]

Започнал съм да търся подходящ терапевт, видях че има и т.нар. краткосрочна терапия и се колебая към какъв подход да се обърна.

Според вас, коя терапия дава по-добри резултати и специално при тревожни разстройства ?

Редактирано Октомври 22, 2015 от boy_name

[д-р Тодор Първанов]

Търси се терапевт, не метод. 

Нека си представим, че метода е транспортната машина.Тя си има и водач.Нека си представим, че ти искаш да се придвижиш от точка А до точка Б.Средствата с които това може да стане са десетки, от реактивен самолет, до рикша. Всичките те ще те доведат до точка Б. Най-бързият, изглежда е реактивният самолет управляван от пилота Иван. Ти не би ли се замислил преди да се ангажираш и качиш в самолета на Иван, той прекарал ли е поде един пътник до точка Б.

Аз бих го направил.Защото и преди час говорих с момиче, абсолютно непознато, което ходи на терапия за ОКР, но сама разбира,че това което правят с терапевта и няма как да и помогне.Аз не я питах, нито кой е колегата, нито в каква школа, работи. Питах я само какво правят и когато тя ми каза, се съгласих с нея, че това не е пътя.

Ти обаче няма как предварително да разбереш, компетентен ли е човека или не.За това питай, питай хора които са имали сходен проблем, за това, кой терапевт им е помогнал да го решат.Това е.

[boy_name]

Да, съгласен съм.

През последните дни се замислих, че през цялото време, което описах в главата ми се е въртяла и някаква хипохондрия, освен цялата тревожност.

В момента осъзнавам, че от прекалената уплаха и то в продължение на месеци какви ли не мисли са ми минавали в главата.

И в момента постоянно се въртят като на фонов шум. Опитвам се да не им обръщам внимание и да ги стопирам в зародиш, но много е трудно.

Не зная и аз вече какво е това състояние.

От няколко дена започнах пак да пия деанкист и малко се понамали това напрежение и натрапливите мисли, но малко. Но когато ги няма пък има депресия.

Мислите, съзнанието ми имам чувството, че са фрагментирани.

Редактирано Ноември 1, 2015 от boy_name

[boy_name]

Може ли да ми препоръчате подходящ психотерапевт, някой който може да се справи с това състояние.

Не намирам хора със сходни проблеми на моя.

И толкова силна невроза като моята от години преумора и натрупвани негативни емоции може ли да се преодолее без медикаменти само с психотерапия ?

Стана много тегаво положението, сутрин много трудно ставах за работа и нямах никаква енергия.

Често като работя с някаква информация или чета текст напрежението в слепоочието и главата ми се усилва и нещо като стягане. Ако спра за известно време заниманията тогава ме поотпуска малко. Дори на моменти самото четене на текст ми е трудно, някак си много бавно възприемам думите. В такива моменти и мисълта ми е някаква забавена. Трудно визуализирам нещо, а преди имах доста добра визуализация.

Започнах да пия пак деанксит, енергията малко ми се завърна, но малко, Изкача ли 1 или 2 реда стълби, започвам да се задъхвам и пусла ми се ускорява и ми е умаляло.

Не ми се говори с хората, говора и мисълта са ми флегматични, понякога искам да кажа нещо, а излиза някаква друга сходна дума. Понякога не мога да се сетя за дума, която искам да кажа. Гласът ми е тих и отпаднал, дразня се лесно, плачливо ми е постоянно, нямам мотивация.

Не ме плашат вече тези състояния, мисля че е в резултат на бърнаута, или нервния срив или и аз не знам какво съм преживял.

Единствено ме плаши мисълта, да не би да се задълбочи и така да си остана. Не мога да откъсна мисълта си от състоянието ми.

Искам да си почина от всичко и да не мисля за нищо, но трябва да ходя на работа и това ме напряга на моменти.

Даже се чудя деанксита, дали е твърде слаб и не трябва ли нещо по-силно да се вземе като антидепресант ?

Макар, че опитах и с жълт кантарион и не даде резултати, а пишеше че е доста добър природен еквивалент.

Редактирано Декември 18, 2015 от boy_name

[Dzhesika]

Здравейте, на 19 години съм. От близо 1 година получавам паник атаки. Всичко започна един ден, когато просто от нищото сърцето ми изтупка много силно и нещо се случи с мен. Страха ходеше по цялото ми тяло и припднах, но без да губя съзнание чувах всичко което се случва около мен макар и заглушено. След това си направих изследвания и се оказа, че имам анемия и хемоглобина ми е много нисък и това е предизвикало всичко. От този ден с мен се случва нещо до ден днешен. Всеки ден мисля за това, всеки ден го чакам да се случи и всеки ден се случва. Изчетох много форуми, много мнения и какво ли още не. Разбрах, че сам трябва да си помогне, че това не е болест. При мен не става не мога да се примиря с това, немога и да го обикна този страх. Понякога не им обръщам внимание, понякога не ме остават намира. До снощи преживях най-големия си ужас. Паниката ме събуди от сън с чувството, че сърцето ми се е натоварило до такава степен, че ще се "пръсне", беше ужасно. И се питам възможно ли е да съществува такова нещо като "пръскане на сърце". Това ме притеснява страшно много от снощи и постоянно мисля за това и ме е страх да не се повтори защото не мисля, че ще мога да го изживея отново. Относно мен - семейстото ми е в чужбина. Аз живея с приятеля си, както при всички връзки си имаме и проблеми, които аз преживявам доста навътре защото съм по емоционален човек. Моля Ви за съвет как да постъпя, защото не издържам да живея с тези мисли, а съм само на 19 години. Благодаря!

[д-р Тодор Първанов]

Да, сърцето наистина може да се пръсне.Но само, ако скочите от многоетажна сграда.Разбира се, и това не винаги е сигурно, то трябва да във фаза ,,диастола,, - тоест пълно с кръв.И сградата трябва да е поне десет етажна.

Друга възможност няма.

Това е.

[Dzhesika]

Току-що, д-р Тодор Първанов каза:

Да, сърцето наистина може да се пръсне.Но само, ако скочите от многоетажна сграда.Разбира се, и това не винаги е сигурно, то трябва да във фаза ,,диастола,, - тоест пълно с кръв.И сградата трябва да е поне десет етажна.

Друга възможност няма.

Това е.

Благодаря! Тази мисъл ме побърква и изнервя допълнително, защото чувството е наистина реално. 

[Орлин Баев]

Дори да скочите, примерно с бънджи от височина на блок от 100 етажа, вероятността да си навредите на сърцето е свръх минимална. Аз съм скачал пет пъти - от Витиня е около 150 м. примерно. Да, сърцето тупка, да страшно е, сякаш умираш, факт. Но може да спре сърцето само ако сте над 70 годишна, когато вече и сърцето и тялото са доста ползвани... Ако не вярвате, питайте момчетата от клубовете 'адреналин" или "вертикален свят", след десетките хиляди скочили при тях с бънджи, при това все хора без каквато и да е подготовка физическа и психическа, на колко от тях им се е случило нещо? Питал съм ги и отговорът е бил: "Ами, досега за повече от десет години, на никой нищо не му е станало!...". На 19 години сте и на сърцето ви няма как да му се случи каквото и да е от безобидните и щедри на подаръци п.а. Щедри, защото идват от мъдростта на душата ви, за да ви научат на смирението, на прегръщането на слабостта и доверието във Вас самата, в Живота и Душата ви. Тези уроци сега ви убягват!

[Dzhesika]

В December 21, 2015 at 09:03:08, Орлин Баев каза:

Дори да скочите, примерно с бънджи от височина на блок от 100 етажа, вероятността да си навредите на сърцето е свръх минимална. Аз съм скачал пет пъти - от Витиня е около 150 м. примерно. Да, сърцето тупка, да страшно е, сякаш умираш, факт. Но може да спре сърцето само ако сте над 70 годишна, когато вече и сърцето и тялото са доста ползвани... Ако не вярвате, питайте момчетата от клубовете 'адреналин" или "вертикален свят", след десетките хиляди скочили при тях с бънджи, при това все хора без каквато и да е подготовка физическа и психическа, на колко от тях им се е случило нещо? Питал съм ги и отговорът е бил: "Ами, досега за повече от десет години, на никой нищо не му е станало!...". На 19 години сте и на сърцето ви няма как да му се случи каквото и да е от безобидните и щедри на подаръци п.а. Щедри, защото идват от мъдростта на душата ви, за да ви научат на смирението, на прегръщането на слабостта и доверието във Вас самата, в Живота и Душата ви. Тези уроци сега ви убягват!

Знам, че съм на 19 години, че организма ми работи на пълни обороти, но това прилошаване, рязко падане на кръвното, чувство на задушаване ми влияе ужасно на психиката. На 19 съм, а ме е страх да отида на места където има повече хора. Наистина се притеснявам от толкова много мислене накрая да не го предизвикам. Тялото ми е стегнато почти през целия ден. Когато говоря за това някак ми олеква, но когато го кажа на приятеля ми с когото живея той не иска да чуе за това и ми казва "СПРИ ДА СЕ ФИЛМИРАШ". Кофти е когато няма разбиране затова като дойдат атаките ги държа в себе си, което допринася дори и да продължават по-дълго.

[Орлин Баев]

Приятелят се държи чудесно! Ако прекалено се тюхка, само би подхранвал ставащото. А и е прав - наистина е само филмиране. Отидете при колега за няколко сесии и започнете работа по смелостта си. Но, истинска смелост - тази,която приема слабостта, безпомощността, неизвестното, неочакваното! 

[Dzhesika]

преди 4 часа, Орлин Баев каза:

Приятелят се държи чудесно! Ако прекалено се тюхка, само би подхранвал ставащото. А и е прав - наистина е само филмиране. Отидете при колега за няколко сесии и започнете работа по смелостта си. Но, истинска смелост - тази,която приема слабостта, безпомощността, неизвестното, неочакваното! 

Ще бъда благодарна ако ми препоръчате в Стара Загора живея

[Орлин Баев]

Пиша на л.с.

 

[Dzhesika]

Здравейте, не съм писала тук скоро. След консултация с психолог, кардиолог, изслвдвания на кръвта и какво ли още не, ефектът е малко повече от 0. Имаше момент в който тревожността изчезна и точно когато си казвах, "всичко мина, няма да се повтори" идва разрърсващия момент. Точно когато свикна с един страх и вече не ме е страх от него идва друг. Това нещо ме побърква, всеки ден получавам болки по цялото тяло от краката до чувство на изтръпване в главата. Постоянно се занимавам с нещо, чета, рисувам, всевъзможни неща и нищо-няма ефект. Успокоявам се единтсвено, когато си пусна някакъв клип свързан с ПА или когато има по-голям човек при мен, но това нещо не може да е постоянно така, и не винаги имам възможност да си пусна клип или да стои някой голям около мен, за да ме варди. Ще бъда благодарна за някакъв друг съвет за справяне с това НЕЩО 

[Лина Коцева]

преди 22 часа, Dzhesika каза:

 Точно когато свикна с един страх и вече не ме е страх от него идва друг.

Защото трябва да промениш отношението си към страха като цяло, а не да разглеждаш всеки отделен страх индивидуално. Справяйки се с един, той ще се мени и винаги ще има следващ. Направила си консултация с психолог, предполагам ще продължиш да го посещаваш.

[д-р Тодор Първанов]

Така е, трябва да станеш СМЕЛ.

[Dzhesika]

Колко по-смела да стана. Всеки ден по 100 пъти се изправям пред това нещо сама!!? Психологът при който ходих каза, че нямам нужда от други консултации..

Редактирано Февруари 23, 2016 от Dzhesika

[д-р Тодор Първанов]

Малко са сто пъти. А, и времето е малко, за да станеш смел, сам, са нужни няколко години.