239.Великите пътища-УС, държано на 27-ми март, 1938 г.

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

Молитва на Царството

Великите_пътища - беседа

Молитвен наряд за край:

Аз съм дошъл да нося Любовта

Аз съм дошъл да нося Любовта, Мъдростта, Правдата, Истината и Доброто. Само Истината води към живота. (три пъти)

Р а з м и ш л е н и е.

Ще прочета 10-та глава от Евангелието на Йоан.

Тази глава представлява част от една реч, която някога Христос е държал. Защо тогава хората не вярваха? Защо не можаха да разберат истината? Аз съм засягал този въпрос. Хората не могат да разберат истината, защото имат три съзнания: едното съзнание е външно, обективно; то се занимава с физическия свят. Другото съзнание е вътрешно, субективно; то се занимава с вътрешния свят. Третото съзнание включва първите две. Следователно, докато се занимава с физическата страна на живота, човек има външно разбиране. Той се занимава само с външната форма на нещата. Ако избира хляб, ще гледа де е голям, с хубава форма. Това е външната форма на хляба. Друг дойде, не търси голям хляб, но да е добре опечен и от хубаво брашно. Първият обръща внимание на физическата страна на хляба, а вторият - на духовната. Третият, в когото Божественото съзнание е пробудено, не купува хляб за себе си, а за другите. Той има предвид децата на някой беден, нещастен човек. Първата и втората категория хора се грижат за себе си, а третата категория - за другите. Човекът с физическо съзнание търси голям хляб, а духовният - малък хляб. Той казва: Не искам много. - Не искаш много, но да бъде скъпоценен камъкът. Значи, да не бъде голям като паче яйце, но поне като гълъбово. Такъв камък струва скъпо. Стойността му е няколко килограма злато.

Има нещо, което препятства в живота на човека. - Кое е то? - Еднообразието. Слушаш някой ученик пее "Цвете мило, цвете красно". Където отиде, все тази песен пее. Най-после дотяга и на него и на обкръжаващите. Започва да пее друга песен. Един ден и тя му омръзва. Не оставай да ти омръзват нещата. Някои се обличат в цветни дрехи - бели, червени, сини. Това особено обичат децата. Възрастните също обръщат внимание на цвета на дрехите си, но повечето са тъмни. Старите пък носят черни дрехи. Старият казва: Всичко изгубих! - Какво изгуби? - Младостта си. Значи, за стария младостта е вече умряла. Той е изгубил младостта си, която му носела радост, свежест, сила. Той вижда, че няма вече, кой да му помага и кой да го утешава. Казвате: Остаряхме, няма какво да правим. Не можем да работим. - Докато младостта беше с вас, работата вървеше напред. Щом си замина тя, нищо не върви. Отиде си Младенка, а остана Старка. Казваш: Този е млад, а онзи - стар. - Какво от това? Така не се разрешават въпросите. Докато разглеждаш поотделно младостта и старостта, винаги ще се спъваш...

Великите_пътища

 

[Лъчезарна]

Ако едновременно се обнадеждиш и обезвериш, ти ще се натъкнеш на голямо противоречие. Такова противоречие ще преживееш и при сблъскване на две противоположни чувства. Една отрицателна мисъл може да парализира човека, а една положителна може да го освободи. Вяра е нужна на човека, абсолютна вяра в Бога. Надежда му е нужна. Тя представлява една трета от основата на живота. Надеждата не решава всичко, но тя урежда всички въпроси на физическия свят. Що се отнася до чувствата, това е работа на вярата. Дойдете ли до въпросите на Божествения свят, те се уреждат от любовта.

Значи, надеждата се занимава с физическия свят; вярата се занимава с духовния свят, а любовта - с Божествения свят. Това са три сили, които работят в човека; това са три пътя, по които той се движи. Надеждата има сила за сегашния живот, за настоящето; вярата - за бъдещето, а любовта включва всичко в себе си.

Казваш: Аз не обичам този човек. - Това не е любов, това е работа на надеждата. Не го обичаш, понеже нямаш материален интерес, нищо не очакваш от него. Ако може да ти услужи в нещо, ти го обичаш, т.е. обнадеждаваш се. Има хора, които не могат да ти услужат с пари, но могат да ти предадат своето изкуство. Например, някой е певец, музикант; той може да те научи да пееш, да свириш. Ти обичаш този човек заради изкуството. Значи, един обичаш за парите, друг за изкуството. И в двата случая се обнадеждаваш. Щом изгубиш парите и надеждата изчезва. Обаче, изгубиш ли силата, вярата ти изчезва. Докато имаш сила, имаш и вяра. Затова именно, вярата трябва да действа вън от силата. Силата, като качество на духовния човек, може да бъде в услуга на вярата, но не и да я управлява. Вярата има отношение към човешкия ум. Тя се проявява чрез него, но не зависи абсолютно от него.

Казваме, обаче: 
Надеждата е проява на физическото в човека; 
вярата е проява на ума, 
а любовта - проява на душата и духа.

~
Щом сте на физическия свят, ще разрешавате противоречията си с надеждата; в духовния свят, ще ги разрешите с вярата; в Божествения свят ще ги разрешите с любовта. Където са надеждата, вярата и любовта, там е щастието на земята.

Облечете се с надеждата, като дреха на живота. 
Вложете вярата, като кръвообращение на живота. 
Вложете любовта, като светла мисъл на живота.

Правете маневри, за да се калявате. Представете си, че сте богат като Йов; че изгубвате всичкото си богатство; изгубвате синовете и дъщерите си, здравето си и ако при това положение можете да запазите духа си, да останете тих и спокоен, само така ще опитате вярата си и ще я калите. И най-после, ако можете да издържите и вътрешните изпитания, да се засегне вашето здраве, вашия живот, вие сте дошли до областта на любовта, вярата и надеждата. Страданията са път за познаване и разумно действане с надеждата, вярата и любов.

~
Питаш: Какво да правя? - В надеждата ще се крепиш на земята. Във вярата ще те разпъват. В любовта ще гориш. Ако имаш любов, ще гориш. Ако не те разпъват, вяра нямаш. Кръстът на който си разпънат, трябва да покълне, да цъфне и плод да даде. Това показва, че вярата ти е Божествена. Според мене, кръстът е дърво, което се посажда, за да даде плодове. Ще минеш през всички страдания - от най-малките до най-големите. Ще видиш великите пътища, през които Бог прекарва хората.

Като минеш през закона на надеждата, благославяй Господа. Като минеш през закона на вярата, благославяй Господа. Като минеш през закона на любовта, благославяй Господа.

Използвай условията, които ти са дадени на физическия свят.

Използвай условията, които ти са дадени в духовния свят. 
Използвай условията, които ти са дадени в Божествения свят.

 

Великите пътища

Редактирано Октомври 11, 2015 от Лъчезарна

[Велина Василева]

Благодаря, Лъчезарна.

Кръстът на който си разпънат, трябва да покълне, да цъфне и плод да даде. Това показва, че вярата ти е Божествена. Според мене, кръстът е дърво, което се посажда, за да даде плодове. Ще минеш през всички страдания - от най-малките до най-големите. Ще видиш великите пътища, през които Бог прекарва хората.

Великите пътища

Петър Дънов – Учителя, ни учи, че Животът има две страни – външна (която е във времето и пространството) и вътрешна (която е извън времето и пространството). Разумният Живот протича във вътрешната (т.е. в неизвестната на мъжете и на жените) страна на живота и  тя е тази, която протича извън времето и пространството.

Съществуването на личностите на Земята, във време и пространство, протича в тъмнина, за да се изпълни казаното, в Матей 8:12
"а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби". И което е по-важно – душите са в несъзнателност, за това, че са "изхвърлени, във външната тъмнина".

Те се нуждаят от Просветлението, което го дава само Виделината. Т.е. – само неизвестната (на личностите) Вътрешна Божествена Светлина – дава Просветлението, от което изстрадалата душа се нуждае.

Защото външната (т.е. физическата слънчева) светлина, не е Истинската Светлина, при която може да се разбере Божието Слово.

Вътрешната светлина, е Истинската Божествена Светлина (на Мисълта), която обаче се дава, при условие, че (от Любов САМО към Бога) – душата започне да действа – извън времето и пространството, където е Реалният Живот. Това става, след като душата премине през разпъването на Христовия Кръст (Кръстът – е обобщен символ на "всички страдания – от най-малките до най-големите", които низшата душа понася, във "външната тъмнина", на времето и пространството).

Христос показа и даде пример на душите – как и къде могат да направят, отново – онази Първична Връзка, с Бога, която беше (символично) прекъсната, при грехопадението. В следствие на грехопадението – смъртта дойде, в света, което значи, че душата беше "изхвърлена" (вибрационно) – там, "във външната тъмнина", където няма Истински Реален Живот (защото Реален Живот – е Животът без прекъсване на съзнанието; т.е. само Животът, без смърт, е Реален, а той не е онзи живот, който познаваме, във времето и пространство).

Истинският, Реалният, Вечният Живот – е Вътрешният живот; т.е. този Живот, който не е във (а е извън) времето и пространството. И всичко, което се случва във външния живот; в този живот, който тече на Земята (т.е. във времето и пространство) – е само символ на онова, което става в Реалния Живот. 

От Реалния Живот, душата е била (символично) изхвърлена, след грехопадението – за да "опита" последиците, от непослушанието си – а последиците са: "всички страдания – от най-малките до най-големите" и тези страдания, символично са представени, от Кръста.

Чрез страданията си, низшата астрална душа (т.е. личността) – "узрява", за разбирането на онази чистота и безкористие; на онова смирение, което искат от нея Бог и Христос, за да я приобщят отново, към Царството. Това е смисълът на думите: „Кръстът на който си разпънат, трябва да покълне, да цъфне и плод да даде.“ Плодът – това е новото схващане; това е разбирането (но от Божествено гледище); това е "превеждането", на достъпен език (но посредством Виделината на Вътрешния живот), на онези символи, чрез които Божественото се проявява, на Земята.

А Божественото се проявява, на Земята – във видими временни, преходни, изгубващи се, "смъртни" символи, които трябва да бъдат разбрани. Защото в земната илюзия, на времето и пространството – се разиграва само театър на символите и това не е Истинският Живот. Чрез символите – Истинският Живот е само загатнат и той трябва да се разгадае; т.е. да се разбере, чрез усилена вътрешна работа на човека, върху самия себе си. 

За душата – разгадаването на смисъла и значението на Кръста (като символ на полезния резултат, от земните страдания, които са научили душата да се смири и да мисли право) – слага край на "театъра на символите", като при това – кръстът дава този специален Плод; т.е. – кръстът дава едно ново разбиране; дава осъзнаване; дава просветление; дава събуждане: душата да се научи да действа (т.е. "да се върне") извън времето и пространството, където (вибрационно) е  нейното "място"  на Висша Душа.

Преминавайки през Христовия Кръст  – низшата душа е "победила" и се е "издигнала", вибрационно – след като е осъзнала –  цялата илюзия на външната страна на живота на символите; или – илюзията на живота на сенките, което е същото. Осъзнала е, че всичките копнежи и стремления на ограниченото ѝ  (във време и пространство) съзнание, са били насочени към уреждане на един непотребен (илюзорен, защото е временен) личен живот, докато Бог; т.е. нейният Възлюбен, за Вечността, е останал на втори план.

И така: Животът на преминаване в Безсмъртието (който Живот е извън времето и пространството), е целта на Просветлението на низшата астрална душа, което идва с възприемането на Вътрешната Божествена Светлина, наречена Виделина. 

Иде реч – за повторното добиване на Вечния Живот, който Висшата Душа е изгубила, "падайки" във времето и пространството; т.е. премествайки фокуса на съзнанието си, във времето и пространството (и така е станало прекъсването на Връзката на Душата, с нейната Първа Любов , която е Любов – САМО към Бога, и тази Висша Любов, е възможна – САМО извън времето и пространството).

Оставяйки Първата си Любов, Висшата Божествена Душа – се е превърнала в низша астрална душа (или в личност), защото Възлюбленият на Душата – е САМО Бог.

Сега, личността (т.е. низшата астрална душа), ако иска да си възвърне отново Първата си Любов и Първичния си Вечен Живот, като отново познае Бога – трябва да остави настрана личните си работи и интереси, и да мисли само за Бога, защото без  Първичната Любов – не е възможно да се познае Бога. Първичната Любов и Първичната Светлина; т.е. Виделината – са винаги заедно. Само чрез Първичната Любов, се добива и Истинско знание и познание на Бога, което Виделината дава.

Това, накратко, е смисълът и съдържанието на посланието на Христовия Кръст, според Новото Учение, което води към Съзнателен Живот: защото Съзнателният Живот е само Животът, който е отвъд Христовия Кръст; т.е. Съзнателният Живот е Реалният Вътрешен Живот, който тече извън времето и пространството.

Това е и Великият Път, през който Бог прекарва хората – от външния несъзнателен временен живот, през  – разпъването на Христовия Кръст (или – изпитване на "всички страдания – от най-малките до най-големите") – бившите личности влизат в Съзнателния Вътрешен Живот, в който – припознавайки се като Висши Души – те отново познават своя Възлюбен; те познават Бога и Христос.

Защото Вечният Живот – предполага познаване на Бога и на Христос:  Йоан 17:3  "А това е вечен живот, да познаят Тебе, Единия Истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил."

[АлександърТ.А.]

 По слушането на човека, по ъглите, образувани от поставяне на ухото, можете да познаете, какъв е даден човек. Външната страна на човека определя неговата вътрешност. Това показва, че между външния и вътрешния свят има известно съотношение. Обаче, кой свят е външен и кой вътрешен, това не е точно определено. Защо? Защото светът, който ние наричаме "външен", за едни същества е вътрешен; а вътрешният – външен. Това зависи от степента на човешкото съзнание, или, от степента на Божественото съзнание в човека. Що се отнася до човека, за него е необходимо, понякога, да се движи и в двата свята – и във външния, и във вътрешния, т.е. в света на формите и в света на съдържанието.

Който_слуша_моите_думи

[Розалина]

Мислете право и прилагайте самообладанието.

Всеки трябва да свири и пее, да трансформира състоянието си.

 Великите пътища