Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Внушение за болест


Recommended Posts

  • Отговори 84
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Добре с какво мога да си помогна понеже имам постоянно главоболие и замаяност ,от време на време ми заглъхат ошите ,възможно ли е всичко да е от уж астигматизма който имам?

Линк към коментар
Share on other sites

Добре с какво мога да си помогна понеже имам постоянно главоболие и замаяност ,от време на време ми заглъхат ошите ,възможно ли е всичко да е от уж астигматизма който имам?

Стелистар,

Ще ти кажа нещо от личен опит. Аз имам ужасни нервни напрежения по цялото тяло, понякога се будя от ток, който минава през нервите ми и ужасен шум в ушите. Имам главоболие и стягане в слънчевия сплит. Заради всички тия симптоми посетих всякакви лекари, дадох една маса пари за изследвания, няма орган, който да не съм изследвала и вече зная, че проблемите ми всъщност се свеждат до един- главата ми. Не вярвам да имаш тумор, просто си си внушила разни неща. Преди два месеца проблемите в психиката ми избиха на ново ниво, но трябваше да мина през болници и хиляди изследвания, за да се убедя, че всичко са нерви и появили се псих. атаки. Усещах, че съм извън тялото си, все едно губех връзка с него. Изтръпваха ми ръцете и лицето, а сърцето ми се удряше бясно в ребрата. Приеха ме в спешното и оттам ме пратиха в интензивно кардиологично отделение. Бях там 4 дни, направиха ми един куп изследвания, ставаше ми лошо от непрекъснатите вземания на кръв... Бях не на себе си, буквално, страшно беше. И накрая ми казаха, че нищо  ми няма. Вероятно при тебе е същото. Казвам ти да се успокоиш. Скоро спрях антидепресантите, изписани от психиатър и днес имах първата от много време атака. Последната ми надежда е психотерапевтът, който смятам да посетя. Защо не пробваш?

Линк към коментар
Share on other sites

Всичко това е адреналин. Това е, че избива на различни места и човек не може да бъде сигурен какво е. Често е сърцебиене, замаяност, задух, шум в ушите и повръщане. Забележи как това неразположение те прави безпомощна и те потиска все повече, понеже ти липсва смелост. Един смел човек, ще каже ми настинал съм и на другия ден ще е добре. Пробвай с магнезий като пиеш 1 месец по 500/750мг на ден да видиш, че стреса ще ти намалее но през това време приеми живота като нещо нормално. Страховете са много по умни от нас, все пак това са несъзнателни процеси и много пъти ще гледа да те хване когато си най-неподготвена. Когато имам предстартова треска си казвам, дай ми още адреналин, дай ми още напрежение, дай ми загуба на увереност и след 2 минути съм спокоен.

Задай си въпроса, заслужава ли си да не живееш пълноценно заради някакъв си хормон?

 

Това моето е съвет, не е нещо което трябва да направиш относно магнезия. Не съм доктор, въпрос на личен опит.

Редактирано от REAL_person
Линк към коментар
Share on other sites

Да но проблема там е че ,медицината в България е много лоша и мога да отида и на 10 лекаря и всеки да ми каже различни неща и накрая никой да не е прав и така да се въртя безкрай и никой да не разбере какво ми е и накрая да е нещо сериозно което е вече късно за лекуване.

Даваш ли си сметка, че би могла да обидиш специалистите тук? Ти тръгваш предубедена и искаш да те разубеждават, че не си права. 

Линк към коментар
Share on other sites

Еми добре как да бъда сигурна ,че всичко е от стреса се пак не съм имунизирана към другите болести..... Просто съм объркана и не знам какво да направя вече.

Нали невролога ти е казал, че е от среса? Няколко други специалисти - също. Хората тук - потвърждават. Защо подценяваш знанията на лекарите и се връщаш в изходна позиция? Д-р Първанов е прав-ходиш на лекар, докато се убедиш, че си здрава. 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Невролога даже не направи нищо ,удряше ме с чук да ми види рефлексите и само ме разпитваше ,как да повярвам на това ,след като само с приказки разбра какво ми е

Линк към коментар
Share on other sites

Добре, явно че имаш проблем с доверието както към останалите, така и към себе си. Не вярваш на специалистите, не вярваш и на собственото си тяло.

В такъв случай, как бихме могли да ти бъдем полезни?

Ти поставяш себе си в един невероятен парадокс - не вярвам на никой, не вярвам и на себе си, но искам някой да ми каже какво ми е......... Това е невъзможно.

Линк към коментар
Share on other sites

 

Ти поставяш себе си в един невероятен парадокс - не вярвам на никой, не вярвам и на себе си, но искам някой да ми каже какво ми е......... Това е невъзможно.

Точно така! Осъзнай това, за да имаш напредък.

Между другото прегледът на невролога с чукчето е един много хубав тест за това как работи нервната ти система и дали имаш нетипично образование в мозъка, както се съмняваш. Говорила съм с неврохирург по темата. Точно тези за теб несериозни неща са показателни и още при първият преглед могат да покажат отклонение, ако изобщо има такова. А при теб няма.

Линк към коментар
Share on other sites

Точно тези качества които намирате в мен ,като страх ,недоверие ,ужасна агресия и палене от най-малкото и още подобни според мен се дължат на психическия тормоз на баща ми към мен ,сестра ми и майка ми ,за радост нямаше толкова физически ,и тук се отваря още един много важен въпрос към специалистите тук който ме глозга много дълго време ,завинаги ли ще нося тези качества ,мога ли да се променя ,3 пъти съм ходила при терапевт ,иска да ходя на иглотерапия ,просто много ме е страх ,че като чета за децата които са били насилвани никога не могат да се променят и ще носят тази тежест цял живот? 

Линк към коментар
Share on other sites

Аз не съм психолог, но ще опитам да съм ти полезна.

Първото, което ми прави впечатление е, че имаш нужда да намериш авторитет, на който да повярваш. Търси го упорито и ще го намериш.Нямаш доверие на психолозите тук, а искаш мнението им. Това няма никакъв смисъл.

Второто - прекалено много се вторачваш навътре в себе си и вероятно това ти пречи да видиш положителните неща в живота си. 

Третото - отказваш да поемеш отговорност за себе си и собствените си чувства. Имала си тежко детство, но вече е време да вземеш живота си в свои ръце и да работиш върху промяна в мисленето си. Трябва да намериш сили, а не да тъпчеш на едно място и да обвиняваш миналото, колкото и да е тежко то.

Търси терапевт, който да ти вдъхне доверие и да започнеш наново терапия. 

Линк към коментар
Share on other sites

Обвинявам се ,че няма да стане човек от мен ,че ако създам семейство със сегашния ми приятел с който сме от 3 години заедно ,ще му съсипя живота на него както и на децата ни ,защото в характера ми е вкоренена тази ярост ,гняв и недоверие които са ми създали моите родители ,бях чела точно тук една статия в която пишеше за децата в тормозените семейства ,какво става от тях и че е оптимизъм да се вярва ,че може да се променят ,чувствам огромна вина ,че мога да съсипия живота на мъжа и децата ми ,чак ми минават мисли да си остана сама завинаги да не тормозя никой. Обвинявам се страховете ,несигурността ,недоверието ,за всички тревожни разстройства и страха от смъртта ,че съм допуснала да се случат ,за да се случат явно съм слаба ,обвинявам се за това че имам тази съдба да съм от такъв баща макар ,че не зависи от мен да избирам родителите си ,само съжалявам се и се чувствам една развалина която е излишна на този свят ,защото няма да допринеса нищо добро.

Линк към коментар
Share on other sites

 Интерестно това с лявото око ми звучи познато ,мен ми се разширява зеницата на лявото око отвреме на време ,чувствам че нещо го прониква някакси понякога по студено през зеницата, понякога ми трепери окото и такова някакси некомфортно състояние в главата зад окото усештам ,понекога и виждам някаква бяла точка (малка) като лягам да спя и съм с затворени очи пред лявото ми око която постепенно се маха.Мога да кажа че като гледам изгрева при мен има някакъв приятен ефект от топлината на ултравиолетовите лъчи мисля ,че е ,просто самата топлина на звездата понякакъв начин като се пренесе и го пооправя , но незнам дали на теб би ти помогнало.

Линк към коментар
Share on other sites

чувствам огромна вина ,че мога да съсипия живота на мъжа и децата ми

Изисква се невероятно майсторство да изпиташ вина за бъдещо събитие... Как го правиш?

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Здравейте ,от няколко седмици съм спокойна ,така и симптомите ми с главата изчезнаха ,просто наистина цялото ми притеснение ми е било както винаги за нищо ,бих ви помолила за съвет ,понеже от доста време се боря с тревожното ми състояние и страха от смъртта ,имам вече периоди в които съм добре ,но не мога да разбера защо от време на време тези лоши мисли се връщат ,но за кратко време ,в период от няколко дни ,този въпрос ме мъчи много ,тръгнах на психотерапия имах 3 ,4 разговора с терапевта и той ми предложи да правим иглотерапий ,много добре се повлиявам от тях ,скоро ще прави семинар който за физиологическо ниво ,ще преодоляваме психическите си проблеми ,нещо като игра ,ако може също да ми обясните един терапевт как помага на пациента си ,чрез какво ,моя терапевт според вас правилни неща ли прави ,пълна каша ми е в главата и не знам кое е правилно и кое не и за най-елементарни неща ,това доста ме стряска и след това идва чувството за полудяване от толкова много мисли.

Линк към коментар
Share on other sites

В основата на тревожностите и натрапливостите стои страха. Всеки терапевт знае как неговия метод повлиява страха. Попитай терапевта си той е човека на който си се доверила.

Линк към коментар
Share on other sites

Добре ,а сега се притеснявам и панирам покрай тези войни ,че всеки момент може да ми падне бомба на главата ,просто съм голяма страхливка и мислителка

Редактирано от Стелистар
Линк към коментар
Share on other sites

Защо не се притесниш, че ще станеш богата, или ще уцелиш 6-ца от тотото? Или че в утрешния ден, с дума или действие ще допринесеш светът да стане с една дума или действие по-добър от изтичащото днес?

Питам те, защото е много по-вероятно от това да ти падне бомба на главата... Освен ако разбира се не си стратегическа цел, пазена в секретното мазе на министерството на отбраната?

Линк към коментар
Share on other sites

Ами защото съм страхлива ,очакваща най-лошото да се случи на мен ,хипохондричка ,толкова съм отчаяна ,че някога ще се оправя и избавя от страховете ,че съм взела отделно модела на подражание на баща ми който е страхлив следователно агресивен и тормозещ ,какво ли не прочетох какво ли не направих ,на психотерапия ли не ходих имаше ефект само за кратко време ,сякаш никога няма да се оправя на пълно ,толкова много ли искам да съм както преди ,усмихната и щастлива ,на моменти успявам ,но после всичко се връща ,вече не знам какво да направя за да запазя спокойствието си перманентно ,просто не знам.

Линк към коментар
Share on other sites

Ами точно това е смисъла на терапията да те насочи как да трансформираш страха и тревожността в смелост. Всеки терапевт работи по свой начин, няма как ние тук да ти кажем какво прави твоя терапевт. 

Най - важното е да се научиш да разпознаваш неверните мисли, да променяш фокуса като за начало. Има техники за това. След това работа с инфо за това какво се случва се случва с теб, да знаеш пред какво се изправяш, работа с мисловния модел и т.н и т.н. Говори с терапевта си, задавай му въпросите си, кажи притесненията си, затова ходиш на терапия.

Линк към коментар
Share on other sites

Ами не знам дали може тук да го коментирам ,ама към 2 ,3 пъти ходих на консултации ,като цяло ми обяснява ,какво и защо се е случило с мен ,след това тръгнах на иглотерапийте ,другия месец ще прави семинар и смятам да отида каза ,че чрез физички упражнения като игри сме щели да преодоляваме проблемите си ,просто аз не знам в какво се състои психотерапията ,дали трябва да си говоря с него или нещо друго. Защото той нито ми е казал някакви техники ,освен ,че трябва да изпадам в алфа ниво (транс) ,чрез медитация ,разходки и т.н.

Редактирано от Стелистар
Линк към коментар
Share on other sites

преди 1 час, Стелистар каза:

...какво ли не прочетох какво ли не направих...

Знаеш ли, много често откриваме у хората с тревожни разстройства понижена самооценка или ниско самочувствие, или ако щеш - липса на доверие в себе си, в собствените си сили, които всеки един човек така или иначе притежава (осъзнавайки го или не). И общо взето работата със страдащите в този аспект е да се подпомогне осъзнаването и използването на онази вътрешна сила, която признавайки или не, така или иначе дава енергия да се отворят очи всяко утро, да се диша и да се мисли, действа и чувства.

При теб обаче не само, че няма проблем със себеоценката, а изглежда дори е дооооста повече от обичайно срещаното. "КАКВО ЛИ НЕ СИ НАПРАВИЛА"... доста всемогъщо твърдение, не мислиш ли?

А всемогъществото обикновено го приписваме на Бог или някое по-второразрядно божество от някоя митология. Но все пак божество. Наистина е рядко срещато явление то да е характерно за човек  и аз наистина, аз съм щастлив, че пиша редом до теб - тази, която опитала какво ли не - самата божествена проява сред хората.

Редактирано от Кермит
Линк към коментар
Share on other sites

,,Ами точно това е смисъла на терапията да те насочи как да трансформираш страха и тревожността в смелост ,,

Чудя се, не може ли да се говори по-разбираемо?

Не може ли, да се каже - Страхлива си, ще трябва да се научиш да бъдеш смела?

Иначе, четейки тези сложнотии, като нищо ще се трансфомирам в психотерапевт.:rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...