Как бих могла да си простя непростимото?

[Просто Яна]

Добра вечер на всички.  

Сигурно ще си помислите, че съм поредното дете което търси съжаление, но всъщност не. Търся решение на проблема.. За това искренно се надявам да ми помогнете.

Благодаря предварително за отделеното време и се извинявам за допуснатите грешки. 

Казвам се Яна на 16 год от София. 

Преживяла съм какво ли не за моята крехка възраст - 2012г загубих майка си... И се опитах да се самоубия . В интерес на истината почти ми се получи. Бях в болница със спряло сърце. 

Същата година намерих моята най-добра приятелка Б. 

Тя бе всичко за мен... Тя бе моята по-голяма сестра... Тя ми показа светлинката в живота. През 2014, октомври месец ме запозна с един прекрасен човек - С. 

Но в последствие загубих и нея от инат и от обстоятелствата.. 

С. е на 23 години.

Той е мъж мечта. Не казвам защото е мой приятел, а защото наистина е така. Здрав разум и здрав дух. 

Още първия път се обикнахме.

Има ли сме много нежни и деликатни моменти заедно... Обичаме се... Кой от кого повече.

Посрещнах нова година с най-любимите ми и единствени хора Б.  и С. (плюс странични хора които също бяха много важна част от живота) 

Всичко беше перфектно до... Януари 2015г.

Тогава аз и Б. бяхме жертви на изнсилване. Как няма да обяснявам. 

Но от тогава...всичко тръгна надолу..

Всичко излезе през носа на Б., защото тя ме поведе натам и е по-голяма..  Но и аз не бях уневинена - защо отидох? 

Случилото се не повлия много на физиката ми колкото на психиката ми. 

Треперех докато спя, виждах сцената отново и отново... Виках... Стисках рамото на С. докато съм го прегърнала.. 

От цялата компания с която бях на Нова година..само той ни повярва за случилото се. Никой друг. Всички ни казваха че лъжем, че се филмираме и т.н 

Хубаво е да имаш поне един човек до себе си в такива моменти... 

Тогава си казах "да.. Това е моя принц...това иска сърцето"

След това от приятелството на С. с Б. нямаше и следа. Просто тя му падна в очите. 

Останахме само двамата. Аз и Той. В тъмната и студена нощ.

Юни той се прибра в родния си град - Добрич.

И ето тук навлизаме в дълбоките води на проблема. 

10 месеца след това С. продължаваше да се опитва да ме вкара в правия път... Влагал е надежди и цялата си вяра че ще го послушам... Вярвал е че ще го послушам и така ще можем да бъдем заедно завинаги... 

Но аз не го послушах нито веднъж, въпреки че знаех, че е прав..... Хвърлих всичко което ми даде и което е вложил в даденото на вятъра... 10-11месеца хвърлях и хвърлях, заради проклет инат...или просто глупост. 

Но как да го послушам като аз бях дете което само се е възпитавало, което е научквало кое е правилно и кое не... Дете което не слушаше дори и себе си, пък най-малко някой друг. 

И тъй...от тук следва епична караница със С. (8.09.15)

Каза ми, че никоя жена не го е карала да страда толкова колкото аз. 

Каза ми че няма да откликва повече на молбите ми. 

Каза ми че съм била на косъм да се откаже от всичко заради мен...да бъде с мен... ..но съм оплескала всичко с ината си...

Следваше 5 часа плач и треперене, последвани от много цигари...

Но продължава да бъде с мен... Защо? Измъчва ли ме?

След това аз прекарах две безсънни нощи в мислене и размишления...

Хванах си чантата и вечерта на 10ти юни тръгнах към Добрич. 

Нямах и секунда време за губене, защото трябваше да го видя. Не можех да живея така.. Защото болеше. И двамата имахме нужда да се видим. Да обсъдим.. 

Когато го видях..забравих всичко.  Не можех да се карам с него повече... Не и сега когато имахме само няколко часа на разположение... И все пак, накрая му казах че съм осъзнала грешката си... Какво наистина съм направила, защо съм го направила...какво мисля да направя за да поправя грешката си, как мисля да го направя....защо искам да го направя. Винаги искренността ми върви със сълзи защото всищко което казвам тогава идва от сърцето..  

Но ... Проблема е там че той ми е простил... А аз не мога да си простя, защото изгубих най-скъпото си, като личност...промених го коренно..станал е непукист, егоист, грубянин..няма я нежността в него..казва ми че ме обича, но след онази караница...на мен ми е трудно да му го казвам...или винаги като му го казвам ми се насълзяват очите...  Никога повече няма да е същото... 

Бих могла да поправя счупеното да бъде по-хубаво от преди или по-зле и от сега. .  но проблема винаги ме спира...и ме задушава... Губя психиката си...треперя като центрофуга,плача непрестанно дори и да не искам, пуша, като комин..губя концентрацията си, всичко от гърлото ми до стомаха е на топка... Губя контрол над себе си.. Спирам да дишам.. Безсънние и непрестанна умора.. Защото позволявам на емоциите да ме водят за носът.

Въпроса ми е: как бих могла да си простя непростимото? 

[д-р Тодор Първанов]

Съжалявам, нищо не разбрах.

Редактирано Октомври 6, 2015 от д-р Тодор Първанов

[Ивета]

Здравейте. Това, което аз разбрах, е че те пак са заедно, но вследствие на нейното държание, което по някакъв начин е било безразсъдно, тя го е наранила и вследствие на това той се е променил коренно. Пак е с нея и й е простил, но вече не я обича така както преди или поне не по същия начин поне като държание. На нея си й липсва стария човек, който е загубила и сега се обвинява за това и се чуди как да си прости сама на себе си за безразсъдството.