Грижа се за майка ми, която е инвалид 1 група. Рухвам психически. Моля за съдействие

[rosiros]

Здравейте  !
От 5 г се грижа за майка ми , която е инвалид 1 група с чужда помощ. От както и ампотираха крака , се много промени-стана много чувствителна , затвори се в себе си, не иска да излиза никъде извън дома ни. В началото , първата година си помислих , че е нормално, но вече 5-а година е така и състоянието и се много влоши-егоизма , диктаторството , мнителността, агресията всичко така се отприщи този последен месец,че аз започнах вече да рухвам психически. Моля Ви за съдействие и помощ, защото усещам ,че и двете сме вече на границата на лудостта..!

Предварително, Благодаря !

[АлександърТ.А.]

припомни си каква е била преди ? Образа й от твоето детството . Как те е обичала . Постави този образ между вас,  Дръж го там при всеки контакт . И бъди снисходителна , като към дете . В смисъл да и съчувстваш без да позволяваш да ти се качва на главата . Психиката и се е сринала . Много любов и трезво мислене могат да ви помогнат .

пп . това е сайт за хора с увреждания .Нещо не се показва и го повтарям    http://www.network-hv.com/

Редактирано Октомври 4, 2015 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

5 г. без видима промяна ? Загубата на крак ,може да се посрещне , като свършване на живота . За възстановяване от стреса  , е нужно ти да си уравновесена . Може би и двета  заедно сте в емоционален спад . Търпението и упоритоста винаги помагат . 

Майката се грижи за успеха на децата .Тази любов е споделена и детето отвръща на грижите с грижи . Когато родителя се превърне в тиранин е нормало да бъде отхвърлен и дори забравен . Ако се чувстваш на края на силите си ? Нормално е да се оттеглиш емоционално и да не мислиш постоянно за нея . Достатъчно е да продължиш физически да я подпомагаш . Тъй , като не съм психолог , наричам тази настройка така : ,, Правя всичко , жизнено необходимо . За останалото нека Бог да се погрижи " . Имай в предвид , че ако ти си жизнена , спокойна и уверена . Това се предава и на нея .