тревожност + натрапливости

[emo_]

Здравейте момче на 25 г. 

Доста четох във сайта и реших и аз да ви пиша . Моя проблем варира още от малък имам ритуали които обичам да изпълнявам за да не се случи това или онова което никога не ме е притеснявало и не съм го вземал на сериозно защото не е отнемало кой знае колко от времето ми просто докато минавам от тази улица стъпвах в тази плочка и т.н и т.н нищо обсебващо ... до скоро. С приятелката ми решихме да имаме бебе (и ще имаме) и докато се усетим то вече стана не мислете че не е  желано или нещо от рода .. достатъчно зрели хора сме а и сме заедно от 6 г.  ... така още от самото начало от както разбрах че е бременна ме почнаха едни супер откачени мисли което си беше нормално дали ще може да се справим дали ще ни стигат парите (тя не работи) и така докато тези мисли не ме обсебиха напълно после започнах да имам затруднено дишане сърцебиене ... направих нужните изследвания всичко си е в нормата но от тогава започнах да се страхувам че ще умра че ще я оставя сама че тя няма на кой да разчита и така ... после този страх се измести от това за неизвестното бъдеще и започнах да мисля че ще полудея че ще я нараня че ще я убия или че ще се самоубия ... не знам просто от къде дойдоха всички тези страхове ... отидох на невролог изписа ми ксанакс мисля че беше но от него ставам като парцал а работата ми е позволява да заспивам ... спрях го доста изчетох за антидепресантите но все още не се решавам да отида на психиатър и да започна все си мисля че ще се оправя но положението ми през последния месец съвсем се влоши...  започна се една постоянна тревога и редуване на мисли от рода на ще умра ще полудея ще се самоубия ще убия някой и т.н като най силно присъстващи са тези със полудяването, самоубийството и нараняването ... и най гадното е че с почна една апатия към всичко а в същотот време не е апатия страхувам се от това което ми предстои това което ще се случи все се питам кога ще умра кога щеп полудея ще се случи ли скоро ... то еясно че човек няма как да го знае но имам чувството че ако не го разбера ще се пръсна ... та напоследък изпитам адцкото безразличие сякаш ми е много трудно да вкарам някакво чувство в себе си най вече съжаление или да се мотивирам сякаш всичко е черно че няма измъкване че хората които обичам не ме радват  ужасно е дори не мога да ви о опиша ... другото което се случва е това че сякаш мислите за полудяване и нараняване на мен или близките ми хора лека по лека сякаш спират да имат толкова заплашителен характер което си признавам ме плаши затова искам да знам каква е вероятността тези симптоми да изчезнат от самосебеси и аз да изтрещя и да превъртя (най голумия ми страх шизофренията) ...могат ли тези симптоми на това окр да изчезнат и да се появят под формата на откачени мисли  които ще се превърнат в действия които не осъзнавам ... 

Благодаря ви !

Редактирано Октомври 3, 2015 от emo_

[Диляна Колева]

Здравей, започваш поста си с информация, че си изчел доста неща от сайта, което е чудесно. В темите от последните 10 дена многократно е отговорено на въпросите, които задаваш. На абсолютно същите въпроси.

От самосебе си мислите няма да изчезната, трябва ад положиш определени усилия, да разбереш какво стои в основата. Каква е била ролята на ритуалите в детството ти и т.н. Това ще те поведе в пътя на себепознанието и ще усетиш как нещата се оправят. 

Ясно е, че това с шизофренията е най - популярната фантазия на всички влезли в тревожно състояние. Изобщо няма смисъл да го коментираме, тъй като е писано многократно.

Че ще правиш неща, които не искаш, също е обяснено, защо няма как да се случи.

Много техники има написани тук, наистина много, сподели, кои от тях си опитал да приложиш и какво се случва.

А що се отнася до трайно повлияване на състоянието - необходима е терапия. Какво се случва там? Нещо такова:

"Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка."

Редактирано Октомври 3, 2015 от Диляна Колева

[emo_]

честно казано не работя изобщо върху това да се подобря в момента просто нямам нужното време ... гадното е че работата ми е от тези които занимават ръцете но не чак толкова ума ... 

Иначе питаш ме за ритуалите честно казано изобщо не си спомням какво съм искал да отблъсна като съм ги отблъснал ... детството ми беше нормално нямало е психически тормоз от страна на родителите ми освен честото и дърпане помежду им но и аз си бях извенете за думата чист п*тю  бях срамежлив изобщо .. но ние децата на село бяхме така всеки ни познаваше и т.н в училище претърпях голям тормоз ... първия път когато разбрах че нещо не е наред с мен беше когато комшийката ми от през 2-къщи беше починала и аз нз как си бях въобразил че всеки път за да не стане нещо лошо (не знаех какво е лошото просто го правех) минех покрай къщата и като излизахме се прекръствах или се въртях ... и така докато не ме срещна една позната и почна да ми се хили и ми вика ама ти какво правиш и ми се смя от тогава разбрах че нещо съм по различен ... майка ми и баща ми а и сестра ми приемаха това за нещо което ще израсне но не израсна дори се задълбочи ... Та все по трудно ми е да ставам сутрин и да съм в добро настроение настроението ми не се подобрява не искам да се оплаквам като някой глезльо но наистина мисля че положението ми е сериозно ... нормално ли е да се чувством празен понякога все едно от всички тея мисли са ме "изтощили "  просто са ичезнали ... съзнанието ми се изпразва и това супер ме притеснява че наистина съм изперкал ...  имам чувството че съм депресиран все п малко неща ме радват в главата ми става все едно такова празно и безразлично че чак ми иде да се ритна .. та аз ще ставам баща не искам детето ми да има такъв баща ... и другото което ми се случва е че имам постоянно чувство че нещо лошо ще се случи на мен специално че просто нещо лошо ще стане  това да го отдавам ли на тревожността или  нещо като вътрешен инстинкт... иначе колкото до шизофренията и аз доста изчетох по темата че на повечето това им е "любимата псих. болест "  ....

другия ми страх е да не се самоубия ... 

Редактирано Октомври 4, 2015 от emo_

[Диляна Колева]

Мисля, че или не ме разбра, или не прочете правилно поста ми.

На въпросите ти има отговори, че даже и още ти дадох. Чети.

През форума можеш да си помогнеш само с някои от техниките и ако успееш да асимилираш правилно дадената информация. Струва ми се, че не успяваш.

Останалото е невъзможно да се промени от тук.

честно казано не работя изобщо върху това да се подобря в момента

 

Докато това, не се промени, забрави за подобрение на състоянието.

[Guest Кермит]

страхувам се от това което ми предстои това което ще се случи все се питам кога ще умра кога щеп полудея ще се случи ли скоро

Здравей!

Ще ставаш родител - страх те е. Това е нормално предвид факта, че голяма част от хората сме научени да реагираме на промените в живота по неадаптивен начин. Дали в детството, дали по-късно - това няма значение. Когато я няма увереността се появява страха, че нещо може да се обърка - я полудяване, я умиране, я нещо по-екзотично.

В тази връзка - просто си се "саморазпънал" доста зловещо - дилемите ти не са хич елементарни - ако умреш преди да полудееш, язък ти за целия страх, който си стъргал. Ако полудееш пък преди да умреш - как ще разбереш, че си успял - та нали ще си си изгубил ума..? Общо взето, май по-удачно ще е да оставиш тези дилеми и да помислиш за други - по-приятни, изпълними и предизвикателни. Например - да бъдеш добър родител или да бъдеш още по-добър родител.

За мен лично, страхът в този етап от живота ти е показател, че имаш енергията да бъдеш добър родител. Това е сила, която просто е избила в погрешна посока и тази сила те е уплашила.

За да не си губиш времето във въпроси, чийто отговори могат да имат съмнителен ефект върху състоянието ти, ти препоръчвам да започнеш час по-скоро психотерапия. Това е процес, в който ще се научиш да бъдеш смел и да използваш силата си по градивен начин. Така ще помогнеш не само на себе си, но и на съпругата си и на детето си. А кой знае, може би ще успееш да помогнеш дори на света да стане едно по-уютно местенце, предоставяйки му едно щастливо семейство - твоето.