Как бихте постъпили вие?

[Кон Круз]

За монахинята, която избола очите си заради влюбения юноша

Докато бяхме в Александрия, един христолюбив мъж ни разказа следното: 

Имаше една монахиня, която живееше в дома си в безмълвие. Тя се грижеше за своята душа, като се подлагаше на пост и бдение и извършваше много благодеяния. 

Но Дяволът винаги воюва с човешкия род. Тъй като не можеше да понесе толкова големите добродетели на девицата, той надигна срещу нея вихрушка - подбуди у един младеж сатанинска страст към нея. Юношата започна да стои пред дома на монахинята и когато тя искаше да излезе и да отиде да се моли в църквата, той се изпречваше пред нея, като и досаждаше, притесняваше я и и говореше сластолюбиво. Накрая тази обидна настойчивост принуди монахинята да не излиза от дома си. 

Един ден жената изпрати при младежа своята слугиня.

- Ела, вика те моята господарка - каза му момичето. 

Зарадван, че е постигнал целта си, мъжът тръгна след нея. Монахинята стоеше на своя стан и тъчеше. Като влезе младежът, тя му каза:

- Седни!

И след като и тя седна, добави:

- Защо, брате, така ме наскърбяваш и не ми даваш възможност да изляза от дома си?

А младежът отвърна:

- Истината, господарке, е, че страстно те любя. Всеки път, когато те видя, сякаш изгарям от огън!

Монахинята на свой ред му каза:

- Какво красиво в мен те кара да изпитваш такава любовна страст?

Младият мъж отговори:

- Твоите красиви очи ме прелъстиха.

Като чу, че очите и са събудили такава страст у младежа, монахинята взе совалката, с която тъчеше, и избоде и двете си очи.

При гледката на монахинята, която си избоде очите заради неговата любов, младежът се ужаси и дълбоко се покая. След това отиде в скит и стана монах.

Разказът е част от съчинението "Духовно пасбище" на Йоан Мосх (ок.550-622 г.), който заедно със своя приятел Софроний (по онова време бъдещ Йерусалимски патриарх) посещава в края на VI и началото на VII в. монашеските обители в земите на Егихет, Палестина и Сирия.

Въпроси:

1. Как бихте постъпили вие на мястото на монахинята/юношата?

2. Какво смятате за начините, по които са постъпили героите на този разказ, който може и да се отнася за реално събитие?

П.п.: Между другото, как да направя така, че между отделните части на текстовете, които публикувам, да остава по - малко разстояние?

[АлександърТ.А.]

Фанатизма не е от скоро .

Тази случка ми прилича на разказ за физическия човек , мъж и жена .Всеки постига желанията  по свой начин . А другия , е пречка .

За да не рипне някой нервак , припомням за отношението на църквата към самоубииството .

 

[Ани]

Сингам, на въпроса "1. Как бихте постъпили вие на мястото на монахинята/юношата?" е трудно да се даде отговор от човек, който не е монах или монахиня. Но в случая ми се струва, че ако трябва стриктно да се спазват законите дадени в Евангелието, то момъкът е трябвало да си извади (избоде) очите:

И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.

Матей, 18 гл.

Но разказът е символичен. Трудно ми е да го свържа с реално събитие. Буквалното прилагане на подобни мерки срещу съблазънта води до фанатизъм, който наблюдаваме в момента при ислямистите от ИД...

[Ани]

Май доста схоластично отговорих в горния си коментар?
Прочитайки още веднъж този разказ, притча,..., стигнах до мисълта, че основното тук е саможертвата. Със силата на своята саможертва, жената (монахинята) успява да разруши изкуствено разпалената страст в юношата към нея. 

Но Дяволът винаги воюва с човешкия род. Тъй като не можеше да понесе толкова големите добродетели на девицата, той надигна срещу нея вихрушка - подбуди у един младеж сатанинска страст към нея.

Това е доста трудно... Изисква се много любов.

На въпросите на Сингам:

"1. Как бихте постъпили вие на мястото на монахинята/юношата?"- не бих могла да направя подобна жертва. Все още не съм на това ниво.

"2. Какво смятате за начините, по които са постъпили героите на този разказ, който може и да се отнася за реално събитие?" - трудно ми е в момента да свържа този разказ с някое реално събитие.

[Кон Круз]

Аз ще си самоотговоря на базата на сегашното ми мислене. Ако бях на мястото на монахинята и имах любов към младежа, щях да се откажа от монашеството. Ако нямах - щях да се опитам да го откажа от това да ми досажда, без да прибягвам до такава екстремност. Ако бях на мястото на младежа - нито бих си вадил очите, нито бих постъпил в манастир.

Относно това, че тази страст е била внушена от Дявола...- това, че нещо е казано от монах, не го прави истина. В разказа става дума за любов на мъж към жена, в която любов има и желание за секс, но ми се струва крайно твърдението, че любовта му е вдъхновена от дявола (знае колко крайно е християнството в това отношение, особено през Средновековието). В любовта между мъжете и жените, по принцип си има доза похот, та не се знае дали любовта му е била дяволско дело. Ако ставаше дума само и единствено за похот - тогава можеше и да се съглася, но тук се говори за любов. 

трудно ми е в момента да свържа този разказ с някое реално събитие.

Разказът се сочи като реално събитие. Навярно някъде някога се е случило нещо подобно (дори и да приемем, че самият разказ представя измислено събитие). Разказът "Очите на свети Спиридон" ми допада много повече от този на Йоан Мосх: http://books2.my.contact.bg/pelin/ochite.html.

 И като стана дума за Евангелието - Ани, според теб Исус буквално ли е призовавал към самоосакатяване?  

[Ани]

Сингам, аз разсъждавам въз основа на описаното от автора. А там ключът е, че в момъка е запалена страст от вън (рогатия ) с определена цел. Ако монахинята беше отговорила на тази любов както ти си описал, то младежът веднага щеше да „изстине“. Защото според автора това не е негово чувство, а чуждо – изпит за монахинята.

Не мога да правя хипотези до колко разказът е истина или не. Според мен е по-скоро притча. Авторът е живял в днешните земи на Израел и Сирия през 5-ти век. Не е точно средновековен монах от западна Европа. Крайността на християнството в тази епоха е друга тема.

Разказът на Елин Пелин "Очите на свети Спиридон" е прекрасен, но тук нещата са малко по-различни. Спиридон избожда очите си за да спаси своята душа от съблазън, а монахинята прави същото за да спаси душата на младежа.

В разказът на Елин Пелин се дава отговор за какви очи говори Христос в проповедта си на планината. Изобщо няма предвид физическите очи. Буквалното им премахване само води до засилване на желанието – както е при свети Спиридон:

"И наведен над кошчето, което плетеше, той размишляваше и разбираше, че като съзерцаваше света с телесните си очи, той нивга не е изпитвал мъка като сега, когато го съзерцава с очите на затворената си душа. Облада го неспокойствие. Като не знаеше отгде иде причината на това, той помисли, че е извършил пред бога някой грях, и почна да прекарва дните и нощите си в молитва. Ала от ден на ден душевното му спокойствие се повече и повече изчезваше.

Веднаж, като туряше последните плитки на един кош, нему се представи съблазнителната картина, която го накара да избоде очите си. Той видя ясно с очите на душата си прекрасната жена, застанала пред него с приповдигната пола, под която се показваше изящният крак в копринен чорап. Св. Спиридон напразно искаше да изпъди тоя образ, тъй ясен и съблазнителен, но не можеше. Накъдето и да обърнеше сляпото си лице, той виждаше тая жена и чуваше смеха й. Светецът високо завика, заокайва се и почна да зове бога за помощ. Напразно. Съблазнителният образ растеше и го завладяваше. Той почна да го вижда такъв, какъвто не бе го виждал и не би искал да го види тогава, когато още светеха сините му очи. И ето че страшни желания почнаха да тласкат кръвта в жилите му. Той искаше да се моли, но от устата му излизаха горещи любовни слова, които ечеха в мълчаливата гора като викът на кукумявката.

— Господи, защо ме мъчиш! Погубих очите си, за да те постигна — а далече съм от тебе. Научи ме как да те постигна. Направи знамение, господи!

И свети Спиридон падна с очите си към земята, за да стори поклон. Като се повдигна пак и обърна глава към небето, на младото му лице светнаха отново сините хубави очи с дълбината на езера, в които се оглеждаха всички небесни светила."

Линкът към Читанката, който си дал временно не работи. Нещо са в ремонт

 

 

Редактирано Септември 23, 2015 от Ани

[АлександърТ.А.]

За така построения разказ и моите илюзии за тогавашната действителност . Ани е много точна .

"1. Как бихте постъпили вие на мястото на монахинята/--------------------- . Въз основа на илюзията или на реалноста е решението ? Човек е добре да знае . Как бих разрушил нещо , без да знам , какво ще последва ?

Но в 21 век .  Имаше една монахиня, която живееше в дома си в безмълвие. Тя се грижеше за своята душа, като се подлагаше на пост и бдение и извършваше много благодеяния. ----това не е достатъчно , за да я приема , за знаеща какво прави . Нейната категоричност и неговото бъдеще ми казват , че те не са отделни  личности . За това , приемам действията на момъка и монахинята , за вътрешни движения  . Желанията към света и стремежа към духа . При отделни физически същества има само сблъсък на желания .