За страха от тъмното и от духове

[Кон Круз]

Чудя се дали в моя случай става дума за някакви детски страхове, които не съм преодолял напълно или за нещо нормално за хората?

Когато бях на 7 години, с една възпитателка в детската градина си говорехме за различни мистични неща, в това число за духове. Разсъждавах на определени теми - да ги нарека духовни, които не са за възрастта ми. Започнах да сънувам кошмари. Майки ми ме води при една баячка, ползваща олово. От водата беше извадена фигура на човек с вдигната ръка: не знам причината да излезе това. Скачането на сън престана за години наред (по - нататък още веднъж бях заведен при баячка и чак след това този проблем изчезна почти на 100%).

През повечето време, имам чувството, че въобще не се страхувам от тъмното (понякога се чувствам много добре), чат пат изпитвам лек страх. Обаче понякога се появява страх от тъмнината: страх да съм сам на тъмно навън, страх да гледам в тъмното в стаята ми (в изключително редки случаи се случва да усещам почти панически страх от тъмнината в двора ни, но както споменах - през голяма част от времето ми е добре и не се страхувам). Когато ме е шубе, страхът е свързан с това, че може изведнъж пред мен да се яви...дух, да видя дух (в съзнанието ми изникват образи на зловещи лица на духове). Чел съм немалко езотерика, слушал съм езотерика - смея да твърдя, че съм по - смел по отношение на духовете от повечето хора (поне така си мисля). Но сякаш не съм преодолял напълно детския ми панически страх от духове, който силен страх ме караше да тичам бясно от къщата до намиращия се в другия край на двора тоалетна, която ползвахме тогава, а после от тоалетната - обратно с бягане в къщата (спомням си една вечер, в която не смеех да изляза от тоалетната и чаках някой да слезе на двора, за да го сторя). Това, че от време на време изпитвам по - малък или голям страх от тъмнината навън/в стаята ми, страх че може да видя/да бъда нападнат от злонамерен дух, израз на непреодолян някогашен страх ли е или е нещо нормално за нас хората? Забелязал съм, че след определен тип филми, както и в дни, които съм по - изнервен и изпитвам страх по отношение на някакви битови неща, тогава и страхът ми от тъмното и от духове са появяват/засилват.

Една вечер, преди години, нарочно изгасих лампата в стаята и около половин час се взирах в тъмните и кътчета, повтаряйки си някакви окуражителни думи с цел напълно да се справя със страха си от тъмното...(преживяването не ми беше особено приятно, но се насилих). Не успях напълно да се освободя от този страх - дори не знам дали е намалял. Чудя се, дали ако бях проявил упорство щях да постигна целта си? Имам предвид, да бях повторил упражнението няколко стотин пъти в последните години...

Случвало се е по време на медитация в пълен мрак, да се чувствам комфортно. Усещанията ми по отношение на тъмнината варират. Страхът ми от духове, който по принцип не ме тормози, е по - голям от двата страха. 

Нормално ли е възрастен човек да изпитва някакъв страх, бил той и малък, по отношение на тъмното, когато не се намира в някаква непозната и опасна среда, а на своя територия така да се каже? Вие свободни ли сте на 100% от страховете, за които пиша? Може ли непреодолян в детството страх (от тъмно, от духове, от вампири и т.н....), да се трансформира в страхове от други неща, които не са в сферата на мистиката?

Страхът от духове и от тъмното, да не би да са ни някакво праисторическо наследство? Ако като цяло, не усещаме да ни тормозят, трябва ли да правим опити да ги преодолеем напълно (например чрез взиране в тъмното или чрез посещаване на гробище нощно време - това последното звучи откачено, но е в стил "изправи се срещу страха си")?

 

[Диляна Колева]

Нормално ли е възрастен човек да изпитва някакъв страх, бил той и малък, по отношение на тъмното, когато не се намира в някаква непозната и опасна среда, а на своя територия така да се каже?

Нормално е.

Може ли непреодолян в детството страх (от тъмно, от духове, от вампири и т.н....), да се трансформира в страхове от други неща, които не са в сферата на мистиката?

Може.

 

Разликата в усещането, които си почувствал, когато си пробвал да се освободиш от тези страхове - чрез релакс и чрез "издържане" - е в съпротивата.

В единия опит няма съпротива, затова ти се получава, в другия има съпротива, затова изживяването ти е неприятно.

Това, което се опитваш да правиш е една от основните методики за преодоляване на тревожни състояния - десенсибилизацията . За да знаеш как да я провеждаш ефективно, прилагам тази статия.

Десенсибилизация

Десензибилизацията - метод за намаляване на негативното напрежение, тревожност и страх към напрягащи образи, плашещи обекти и ситуации.

Например: страх от летенето

височини 

страх от паяци 

мишки, змии. 

Страх от обливане със студена вода 

страх от влизане в студена вода ... Или - спомени от травматични ситуации ...

Ако подобна ситуация се запамети в съзнанието като страшна, то тялото отразява това чувство на страх, като мускулно напрежение.

Най-често в отговор на страха от мускулно напрежение възникват следните реакции - стягане в областта на врата, в областта на диафрагмата - затруднено дишане, усещане за задух, стягане ма мускулите около очите - изцъклен поглед, и стягане в китките.

Ако реакцията на страха се повтори или се превърне в повтарящи се серии (понякога това се повтаря на часове, дни или години) мускулното напрежение се превръща във файл, който запаметява реакцията на страх.

Ако мускулният дискомфорт се запечата като образ у вас, вие ще чувствате страх, дори когато нищо страшно не се случва наоколо, това което ще предизвика схващането и реакцията на тялото ще е просто паметта на тялото. Ще изпитвате остро чувство на страх и тревожност от нещо наподобяващо на първичната ситуация причинила началото на вашата тревожност. И ако в подобна ситуация, човек без проблем с тревожността реагира леко със слабо или никакво чувство на страх, друг, чийто тяло е запаметило реакцията на стягане ще реагира с тежка симптоматика, дори с парализа на крайниците.

И така важно е да знаете, че страха се записва като информация във вашето тяло. Страха не е в душата ви, а в тялото, той е складиран в "терминалите" на вашето тяло. Задачата на десенсибилизацията е да изтрие образите на този  страх, който пуска телесната реакция.

Техниката - преживяване на страшната ситуация, натрупвайки опит, което ще изтрие негативното преживяване. 

Конкретните техники са много, но само някои от тях водят до натрупването на опитност за справяне с проблема.

Най - лесният и достъпен начин за справяне със ситуацията е релаксацията.

Отпуснете се и се потопете в пълен покой ( обикновено под ръководството а психолога), и започнете да си представяте онези ситуации или обекти, които предизвикват у вас страх или тревога.

Чрез навлизане и отдръпване от източника на тревога се предизвиква навлизане в ситуацията, която предизвиква тревожност, след което се получава отдръпване и състояние на покой. Рано или късно, човек се научава сам да разглежда плашещите моменти, неутрално, като те вече не предизвикват у него състояние на тревога.

Ако нямате време за релаксация, експертите съветват да опишете детайлно плашещият момент и своето място в него. Важно е описанието да бъде много подробно - кой къде стои, какво прави, вие къде се намирате и т.н. Ефекта на този метод е по - слаб от релаксацията, но също работи много добре. Защо? Защото когато описвате дадената ситуация, вие работите с интелекта, с логическата част на своето мислене, по този начин емоциите са в покой и вашето тяло също е спокойно. Когато тялото ви е спокойно, разказвайки вие част по част унищожавате своя страх.

Друг от много ефективните техники на десенсибилизацията е работата с дишането. Когато задържим дишането си преди срещата с въображаемата или реалната ситуация на тревога, ние спираме предишните запаметени в нас кодове за тревога, по този начин възвръщаме своите свободни действия и вътрешно спокойствие.

Тези които са усвоили техниката на тихото присъствие, умението да наблюдават ситуацията със спокойно съзерцание, десенсибилизацията се извършва чрез спокойно присъствие.

В ежедневието смелите и весели хора са усвоили един от най - бодрите начини за снемане на напрежението, чрез енергична и позитивна настройка. Когато в детството си децата пеят весело и бодро песни, в които се разказва например, как лъв изяде човек, веселия тон на песента прави невъзможно образуването на страх. Ситуацията в песента е страшна, но чувство за страх няма, песента се изпълнява весело и бодро и никой не се ужасява от чутото.

В практическата психология, десенсибилизацията се използва не просто често, а непрекъснато. Дали ще е като автогенен тренинг, или чрез техниката с движение на очите или чрез друга техника, десенсибилизацията се използва по - често от колкото експертите си мислят. Не напълно осъзнато или даже без да подозират тя се използва дори в психоанализата.

Когато дойде тревожен пациент, терапевта го поставя на кушетката, където той лежи около 10 мин. Релаксация ..на кушетката пациента започва да дава свободни асоциации. За да може да ги направи, той трябва да е в състояние на релаксация, за да се справи с тази задача той  все повече навлиза в състояние на релакс. постепенно клиента може да възстанови ситуацията, която е причина за тревожността му. Той част по част се връща към нея, постепенно в състояние на релакс т.е. преживява я на фона на спокойната релаксация. И така метода на десенсибилизацията се явява класическия метод на психоанализата.

Аналогично десенсибилизацията се заражда по времето на класическия одит, тогава когато по желание на одитора, клиента повтаря многократно ситуацията си, но прави това в спокойно състояние, до тогава, докато изчезне всяко напрежение при разговор по темата.

Също така в Гещалта, независимо дали клиента разговаря за ситуацията си или я рисува, всъщност преживява тревожното напрежение на фона на мускулна релаксация.

Наистина десенсибилизацията е кралицата на психотерапията.

 

Изключително подходяща като метод за справяне с тревожни разстройства и панически атаки. lammen.alle.bg