Надя_82 Добавено Септември 9, 2015 Доклад Share Добавено Септември 9, 2015 Здравейте,Пише една жена на 33, която има проблем с прекалената емоционалност в конкретни ситуации. От къде да започна....имала съм не леко детство и за последните 15 години изпратих 12 много близки хора. Някак си през годините се научих, че колкото повече подтискаш емоциите, толкова по бурно в един момент излизат на повърхността. Налага ми се в личен, а и в служебен план да запазвам самообладание, но докато в личния живот успявам да бъда подкрепа на близките си хора, толкова по- емоционална съм в работата, което се явява голям проблем за мен. Мога най- съзнателно да заявя, че съм доста привързана към работата си и на моменти се явява едно от малкото неща, които ме държат да не се срина. Трудно възприемам авторитети, но има един човек, който е много важен за мен /не в романтичен смисъл, а чисто като възхищение от показан професионализъм/, но за мое огромно съжаление винаги пред него реагирам най- емоционално. Колкото и да се опитвам да се въздържам, не успявам и обикновено нашите разговори завършват със сълзи от мен и не винаги това, което искам да кажа е разбирано правилно точно поради тази причина. Не запазвайки самообладание усещам, че олеквам като поведение и изглеждам много лабилна, което ме ядосва изключително много, защото обикновено съм много твърд човек, даже колегите и познатите ми си мислят, че съм страшно организиран, уравновесен и уверен човек! Но само не и пред него....Моля, дайте ми съвет как да успея да се владея! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 9, 2015 Доклад Share Добавено Септември 9, 2015 Нееднократно съм писал във форума, че съм много наивен и доверчив човек и съм свикнал да де се доверявам на авторите.Обичам си ги и ги следвам последователно.Това страшно ми е помогнало и благодарение на това вслушване в авторитети живея спокоен и добър живот.Особено много ми помогна в работата.Но за да може да се вслушваш в авторитетите се изисква много стабилна самооценка.тя ти позволява да признаеш пред себе си и всички ,че дадено нещо не го знаеш.А, само така може да се обучаваш.От много години се занимавам с обучение.Тоест, аз се явявам авторитет за обучаемите.Това което веднага забелязах, бе че хората с ниска самооценка не ме възприемаха и нищо не научаваха.Докато тези със стабилна, не с е притесняваха от мен и научаваха доста.Това се отнася и за колегите които пишат тук, самооценката им е стабилна и това много подпомага комуникацията ни. Извод- трябва много да работите за повишаване на самооценката си.За да ме разберете по-добре гледайте и тази лекция-http://www.ted.com/talks/brene_brown_on_vulnerability.html Ивета и Лина Коцева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 10, 2015 Доклад Share Добавено Септември 10, 2015 (edited) 12 близки е доста... Но, от друга страна, всички губим близки, самите ние остаряваме и умираме, както и постоянно сме в контакт със смъртта, случваща се около нас. В един разумен свят, познаващ законите на Битието и функциониращ спрямо тях, смъртта няма как да е травма. Защото не съществува, освен в тесните понятия на идентифициращия се с биологичния си скафандър човек. Нормално е да страдаме - няма го човекът, не го виждаме с физическите си очи, няма ги думите, погледа, топлината му... Макар и като сърдечно и душевн присъствие да е много по-близо до собствената ни душевност и сърдечност, именно защото телесният процесор вече не пречупва и не ограничава любовта. Близо е, ако ние сме близо до собствения си сърдечен и душевен разум обаче. Не илюзията на смъртта, не и животът и случващото се в него, а това как го пречупваме във възприятието си, е това което предпоставя смисленото щастие или не. В психологията можем да намерим добра обяснителна база, върху която да стъпи разширението на съзнанието ни. Вижте тук за типовете привързаност и по-специално за несигурната амбивалентна/ съпротивляваща се привързаност. При нея отношението към авторитета е двойнствено. Когато човек търси приемането и добро взаимодействие с обекта, показва от агресивна нападателност, до неадекватна пасивностр. За такъв именно стил на привързаност е характерен бунтът към авторитети. Човекът има нужда от афекта на човека, но още от бебе е изградил маладаптивна стратегия за получаването му - от пасивност до нападателност. При пасивността човекът очаква да му бъде дадено отношение, внимание, обич, като другият някакси според него би трябвало сам да се досети за това - което, разбира се, при липса на съзнателно сребезаявяване, често не се случва. Тогава, а често и превантивно, дори и при налично добро отношение, несигурно амбивалентно привързаният човек автоматично изразява отношението си на привързаност и желанието си за близост чрез нападателна съпротива. Несъзнаваното очакване тук е повторение на инфантната ситуация, в която вниманието на другия така да бъде привлечено и той да прояви добро отношение и защита, въпреки нападателността. В живота на възрастния това далеч не винаги се случва, разбира се. Справянето се случва чрез всички средства на психотерапията, при много добър терапевтичен контакт. А ядрото на промяната се състои в разширението на съзнанието, в свързването на съзнанието с автоматизираните реакции, възнамеряване и съзнателната им промяна. Сега в живота си имате прекрасния шанс да практикувате такова осъзнаване и промяна!............Изгледах клипа, към който д-р Първанов е дал линк. Чудесен е, нали?! В него можете да видите трасиран пътя по преодоляване на тази вътрешна несигурност. Защото нападателността е резултат от страх. Страх от откъснатост, неразбиране, изоставеност от сърдечността и обичта, неодобрението, смъртта... Един викащ и плачещ страх, искащ да го обичат въпреки! Когато съзнателно се научите да се свързвате с този страх, да го признаете, да се сприятелите с него и го приемете, сега сама ставате родител на самата себе си. Когато малко по малко този страх се преобразува до вътрешна сигурност, тогава се променя и поведението ви. Можете да приемете авторитет, да чуете отказ спокойно, да си поискате на мига и на място, следвайки автентичността си. Защото, прегърнала страха си, във вас заживява дълбока самоувереност, обич, творчество и вдъхновение. Тогава нуждата от защитната нападателна или свръхконтролираща или твърда броня отпада. Тогава приемайки слабостта си и имаща смелостта да бъдете сърдечно оголена и пред себе си и пред другите, живеете искрено и от сърце. Обичате и можете да получавате обич истински. Да, така сте разтворена за нараняване, но и за приемане - защото вие дълбоко сте приела самата себе си. А парадоксът е, че когато така човек живее през сърдечната си разтвореност и самият себе си обича истински, получава същото и от важните за него други! Редактирано Септември 10, 2015 от Орлин Баев Изгледан клип и добавки в мисловния поток... Ивета и Лина Коцева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надя_82 Добавено Септември 10, 2015 Автор Доклад Share Добавено Септември 10, 2015 (edited) Здравейте д-р Първанов,Здравейте г-н Баев,Много благодаря за изразеното мнение и полезните съвети, които ми дадохте! Клипчето е невероятно... точно в десетката !Наистина ми помогнахте много!С пожелание за всичко най- хубаво,Надя Редактирано Септември 12, 2015 от Орлин Баев сгрешена титла Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.