Тревожност,стрес, депресия или шизофрения ?

[tvoeto_bijy]

Здравейте   нуждая от съвет и адекватно мнение ... (Ако имат време и възможност бих искала да получа отговор от д-р Първанов или Баев ПРИЕМАМ И ДРУГО МНЕНИЕ .... но специално търся тяхното  )
На 22 г. и съм бременна в почти 5 месец... Всичко започна миналата година август месец тогава беше само паническо разтройство почнах да се възстановявам с помощта на АД и даже бях започнала да намалям 'дозата' за да ги спирам когато дядо ми почина ... от тогава всичко се промени ... първия месец все още бях във шок и не възприемах нещата дори не чувствах себе си докато изведнъж не се започна отново силни ПА които и АД-то не можеше да успокои... скоро след това разбрах че съм бременна и спрях АД-то и от тогава мога да кажа че за мен настъпи истинския ад ... от юли месец не съм на себе си ... всеки ден имам чувството че умирам че полудявам че ще се самоубия ... но най страшно е мислите които ме завладяват ... че живота ми е черен че няма смисъл че бебето само ще страда че няма да бъда добра майка а така искам да се докажа че мога че мога да преборя всичко това без хапчета (не пия нищо в момента) но напоследък ми става все по трудно изпадам в ужасни състояния ставам много нервна искам да става само на моето искам да ми се обръща внимание искам да ме глезят... другото което е все по често се чувствам че не съм от тоя свят все едно съм нереална че аз не знам защо съм тук че нямам смисъл че няма логика да съм тук тъй като аз съм нещо аз съм нищо черно което само пречи на хората да бъдат щастливи ... другото постоянно си следя мислите чувствата дали някъде не бъркам дали мисля трезво дали нямам налудности понякога имам много странни мисли които съзнавам че са нелепи но не мога да спра да мисля за тях ... обзема ме ужасно отчаяние че нищо няма смисъл че незнам защо съм тук ... винаги съм мислила за себе си като здравомислещ човек малко със "развинтено" въображение но все пак здравомислещ.. в продължение на 6-7 месеца умирам и полудявам всеки ден ... и ме е страх че един ден ще се случи че ще полудея че мозъка ми няма да издържи и ще откачи ... а най страшното е мислите които ме обземат парализиращия страх когато си помисля че мога да полудея .... вечер ме е страх да заспивам за да не би да стана и да убия някой или аз сама да се самоубия това е най големия ми страх ... просто колкото и да пиша и описвам пак няма да мога да опиша всичко което се върти в главата ми ... знам само че ме е страх... постоянно и понякога съм неадекватна не мога да се насладя на момента всъщност напоследък няма почти моменти в които да се чувствам щастлива ...въпреки че напоследък все по често забелязвам че колкото по заета съм толкова по малко мисля ... (в момента не се занимавам с нищо седя си в къщи по цял ден )страх ме е че ще започна да си въобразявам разни неща и ще развия шизофрения ... какво става с мен не знам искам да се възстановя за да мога да си гушкам бебчето накрая искам да бъда добра майка ... Моля ви наистина искам да се оправя ако не за себе си то поне за хората които обичам имам всичко което един нормален човек му трябва за да бъде щастлив но аз не съм
Ще ви задам няколко въпроса и е ви помоля когато имате възможност да ми отговорите ... 
1.От описанието може ли да ми дадете някакво описание какво ми е ?
2.Възможно ли е да развивам шизофрения ? 
3.Как протича шизофренията мога ли изведнъж да я развия (както си седя и изведнъж да изгубя умът си) ?
4.Много ме е страх да не се самоубия какъв е шанса да го направя ?
5.Дали мога да изляза от това състояние без хапчета  ?

6 Имали шанс да спра да се страхувам  от "само себе си" (имам предвид ако съзнанието ми е толкова заето че нямам време да мисля )

 

Редактирано Септември 9, 2015 от tvoeto_bijy

[Орлин Баев]

Здравейте!

Моля, пишете в "психотерапия онлайн" - тук общият пси форум е замрял, аз лично почти не влизам, а и не сме модератори в него!