359.Достоен - 9 юни 1929 г. София – Изгрев

[Розалина]

Молитвен наряд за начало:

Добрата молитва

359. Беседа :Достоен - 9 юни 1929 г. София – Изгрев.

„Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми." *)

Молитвен наряд за край:

Господнята Молитва

 

„Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми." *)

В живота на човека има три важни момента: да говори право, да постъпва добре и всяка добра постъпка да има резултат.

***

Човек трябва да разбира живота; той трябва да знае, че веднъж дошъл на земята, дадена му е задача, която трябва правилно да реши. Задачата на човека не седи само в това, да яде, да се облича, да учи, да се моли, да играе, да се смее. – Не, човек трябва да работи. Аз взимам думата „работа" като най-възвишеното нещо в света. Ако не знае, как да работи, човек трябва да се труди. Ако не знае да се труди, той трябва да се мъчи. Ако не знае да се мъчи, той ще бъде осъден на смърт.

***

Когато е бил на земята, между учениците си, Христос им е преподавал науката за живота като сила, чрез която може да се добие същественото, да се създаде една форма, удобна за живеене. Сегашните учени и философи говорят за съдържание на разума. Щом се говори за съдържание на разума, това показва, че разумът е форма, в която се налива някакво съдържание. Как трябва да се нарече съдържанието на разума? Ние го наричаме "разумен живот". Откак се е появило на земята, съвременното човечество е достигнало до съдържанието, т.е. до живота.

Следователно, ако разумът няма никакво отношение към своето съдържание, той нищо не струва. Като форма, разумът съществува за живота. Ценното за човека, за всички живи същества, е животът. Щом изгуби живота, всичко е изгубено. Докато живее, човек има много идеи: да бъде здрав, щастлив, богат, да има знания. За да постигне нещо, за да реализира своите идеи, необходим е животът. Вън от живота човек нищо не може да постигне. За да разполага с живота, човек трябва да знае елементите, с които той оперира. Един от елементите на живота е вярата.

***

 

И тъй, да се върнем сега към една от основните мисли. Тя е мисълта за вярата и за обичта.Когато вярвате в някой човек, той заслужава тази вяра. Когато го обичате, той заслужава тази обич. Защо? – Защото Бог живее в него, и той – в Бога. Тъй щото, вярата, обичта на човека се отнасят до Бога, до Първичната Причина, до Любовта. Любовта е велик фактор в живота. Тя се проявява непреривно, като спазва законите на своето движение: приливи и отливи на любовта. Докато любовта не посети човека, той е подобен на малко дете, което всичко очаква от майка си, тя да го учи и възпитава. Щом стане голям и любовта го посети, той стъпва вече на краката си и започва самостоятелно да учи, да работи. С помощта на любовта, човек създава в себе си условия за развиване на своето сърце и на своя ум. Само при тези условия любовта може да се задържи в чов-вка. Иначе, без развит ум и без обработено сърце, любовта не може да остане в човека. Когато хората казват, че трябва да се обичат, те имат предвид това, именно – да задържат любовта в себе си. Това е идеалното състояние за човека. Когато обичате някого, вие се свързвате с него и той става отзивчив към всичко онова, което ви занимава и вълнува. По този начин, вие взаимно си помагате. Ако мразите някого, вие пак се свързвате с него, но при този случай, става взаимно отблъскване помежду ви, вследствие на което, не можете да си помагате. Когато обичате някого, той трябва да ви се отплати с вяра, да вярва във вас. Когато някой иска да го обичате, кажете му: Щом искаш любовта ми, готов ли си да вярваш в мене? Ако може да вярва във вас, вие ще го обичате. Между вярата и любовта има известно отношение. Вярата представя противоположния полюс на любовта. Когато някой мъж иска да усили вярата си, той трябва да се ожени за жена, която има много любов в себе си, която е любвеобилна. Когато някоя жена иска да усили любовта си, тя трябва да се ожени за мъж, у когото вярата е силна, който не се разколебава и при най-тежките условия на живота. Няма случай в живота, когато някой човек има абсолютна вяра във вас, а вие да не го обичате. Това е невъзможно. Вие непременно ще обичате този човек.

Всеки трябва да има велика идея в себе си, с помощта на която, да открие онези богатства, които са вложени дълбоко в неговата душа. Както в земята има скрити богатства, съкровища, скъпоценни камъни, така и в човешката душа, Бог е вложил големи богатства. Човек се ражда на земята, за да придобие наследството, което му е дадено. Човек живее на земята около 50 – 60 години и като наближи деня на заминаването му, казва: Изпълних волята Божия. Сега мога свободно да си замина. В какво седи волята Божия? – Да правим добро, да мислим добре за хората. Питам: правили ли сте такова добро, което да се отнася, едновременно, до всички хора? Мислили ли сте добре за всички хора едновременно? Вие правите добро, но нито другите са доволни от вашето добро, нито вие сте доволни. Защо? – Защото в това добро има примесени човешки работи. Човешките работи създават нещастията в света. Водата на вашия живот е нечиста, мътна. Тя трябва да се пречисти по един от познатите на вас начини: чрез утаяване, чрез прецеждане или чрез дестилация. Водата може да се пречисти още и като се пусне през нея силна струя чиста вода. Това течение ще отнесе мътилката, нечистотиите и ще остане само бистра, чиста вода.

Редактирано Септември 6, 2015 от Розалина

[Слънчева]

Благодаря за беседата!

.....

Сега, аз привеждам този пример, за да обърна вниманието ви на това, че когато медът от цветята е обран, няма защо да влизате в празните цветове, да губите времето си. Медът там е обран вече. Вие трябваше да изберете ново поле, дето медът по цветята още не е обран. Тъй щото, когато говорим за идването на новата култура, ние имаме предвид влизането на човечеството в ново поле, дето медът на цветята още не е обран. Условията, при които миналото поколение са живели, не са подходящи за сегашното поколение. Ако новото, младото поколение би живяло при същите условия, при които миналото поколение е живяло, с него всичко е свършено. Нови условия се искат за младото поколение! Това е един от великите закони на природата. Природата не търпи нищо старо. В нея е всичко младо, ново. Когато някои хора препоръчват стари методи и се държат за тях, са прави само в някои отношения, но те не разбират един от законите на природата, според който, всичко е подложено на постоянно обновяване. Природата носи нов живот за хората. Всички болести, нещастия, страдания, смърт в света се дължат на стария живот. Всичко, каквото хората преживяват, не е нищо друго, освен последствие на стария живот. Ако се върнете в миналото, вие ще разберете, защо животът днес носи страдания за хората. Мнозина казват, че условията са причина за лошите прояви на хората; те поддържат, че условията развалят хората, развалят и самия живот. – Не, сегашният живот е отдавна развален, няма какво повече да се разваля, няма защо да се обвиняват условията за неговата развала.

Сегашните хора се намират в положението на един турски кадия, който се подкупил с едно гърне масло. Той бил мирови съдия. Един ден, при него дошъл един турчин, с молба, да отсъди делото му в негова полза. Той му казал: Господин съдия, ако отсъдиш делото в моя полза, ще ти донеса едно гърне с прясно, кравешко масло. Турчинът знаел, че съдията обичал прясно, кравешко масло, затова предложил да му донесе едно голямо гърне, пълно с прясно масло. Съдията решил делото в полза на турчина. Обаче, турчинът бил голям скъперник. Като дошло време да носи гърне с масло на съдията, досвидяло му да го напълни, затова, турил пръст в гърнето и като останало четири-пет пръста празно, допълнил го с прясно кравешко масло, според даденото обещание на съдията. Като получил гърнето с масло, съдията си казал: Нека да опитам, какво е маслото до дъното. Бръкнал навътре, но каква била изненадата му, когато напипал пръст и разбрал, че малка част от гърнето била пълна с масло. Питам: Заслужава ли, човек да се продава за едно гърне масло? Ще кажете, че този кадия не е бил умен човек. Колко хора днес се продават, като този кадия, за такива гърнета с масло! Да е за чисто масло поне, а то, малко масло в гърнето, останалото – пръст. Аз взимам този пример в преносен смисъл.

Някой казва, че има отлични идеи: вярва в Бога, принадлежи към известна църква, счита се гражданин на една държава, числи се към един народ. Ако този човек принадлежи към една църква, има едно верую, а не обича Бога и ближните си, какво верую е това? Ако този човек принадлежи към един народ и нито народът е дал нещо за него, нито той – за народа, каква връзка е тази? Ако този човек следва университет, но този университет не е дал нищо за неговото облагородяване, каква връзка може да има той с университета? Много младежи влизат в университета като здрави грънци, а излизат спукани грънци. И обратното е вярно: много младежи влизат в университета като неопечени грънци, а излизат хубаво опечени грънци. Онези, които излизат от университета като хубаво опечени грънци, те имат високи идеали, те разбират смисъла на живота. Човек трябва да разбира живота; той трябва да знае, че веднъж дошъл на земята, дадена му е задача, която трябва правилно да реши. Задачата на човека не седи само в това, да яде, да се облича, да учи, да се моли, да играе, да се смее. – Не, човек трябва да работи. Аз взимам думата „работа" като най-възвишеното нещо в света. Ако не знае, как да работи, човек трябва да се труди. Ако не знае да се труди, той трябва да се мъчи. Ако не знае да се мъчи, той ще бъде осъден на смърт. Ако не знае, как да умира, най-после, той ще изчезне. Най-страшното нещо за човека е изчезването му от света. Да умре човек, не е толкова страшно, колкото да изчезне. Мнозина мислят, че като умре човек, всичко е свършено с него. – Не, със смъртта на човека не се свършва всичко. Когато търговец фалира, намира се в състояние на смърт: капитали няма, стоката му разграбват и разпродават, него изпъждат навън, гол и бос, измъчват го, затварят магазина му, унищожават името, фирмата му, но той все още остава да се мъчи, да изживява своята неразумност, своето неправилно разбиране и използване на живота. Това състояние на човека, когато душата му се намира при оскъдни средства за съществуване, когато изгубва всичко и от него остава само едно голо съзнание, само едни сухи кости, аз наричам смърт.

Съвременните хора търсят нещо, но не знаят, какво. Те трябва да знаят, каква задача им предстои да решават. Някои проповядват, че трябва да се вярва в Бога. Това е много общо казано. Кой трябва да вярва? – Ученикът. Той не може да свърши училище, ако не вярва. Ученикът трябва да вярва, че ще свърши гимназия, университет. Но само с вяра въпросът не се решава. Той трябва да учи, за да придобие нужното знание. Като придобие това знание, той трябва да го приложи в живота. Всички проповедници говорят за вярата, но какви условия са необходими, за да има човек вяра в себе си? И учениците Христови казвали на Христа: „Учителю, придай ни вяра!" Какво нещо е вярата? Вярата е подобна на семенца и, следователно, като тях може да расте и да се развива. Вярата се нуждае от специфична почва в човека, върху която може да расте. За да учи, за да стане учен, човек се нуждае от специфична материя, от специални условия, в които да се развива. По причина на това, че тези условия са различни за различните хора, всички не могат да се учат еднакво добре. Същото нещо може да се каже и за добродетелите. За развиването на всяка добродетел се изисква специална материя. Ако човек има тази материя в себе си, той може да прояви съответна добродетел; ако няма тази материя в себе си, той не може да прояви никаква добродетел. Чудни са хората понякога, когато мислят, че могат да бъдат добри. Човек може да бъде добър дотолкова, доколкото има в себе си специфичната материя на доброто.

Когато е бил на земята, между учениците си, Христос им е преподавал науката за живота като сила, чрез която може да се добие същественото, да се създаде една форма, удобна за живеене. Сегашните учени и философи говорят за съдържание на разума. Щом се говори за съдържание на разума, това показва, че разумът е форма, в която се налива някакво съдържание. Как трябва да се нарече съдържанието на разума? Ние го наричаме "разумен живот". Откак се е появило на земята, съвременното човечество е достигнало до съдържанието, т.е. до живота.

Следователно, ако разумът няма никакво отношение към своето съдържание, той нищо не струва. Като форма, разумът съществува за живота. Ценното за човека, за всички живи същества, е животът. Щом изгуби живота, всичко е изгубено. Докато живее, човек има много идеи: да бъде здрав, щастлив, богат, да има знания. За да постигне нещо, за да реализира своите идеи, необходим е животът. Вън от живота човек нищо не може да постигне. За да разполага с живота, човек трябва да знае елементите, с които той оперира. Един от елементите на живота е вярата...

Достоен

Мисли за деня:

Вярата е принцип на човешкия ум. Значи, началото на човешкия ум – това е вярата, или в друг смисъл казано, умът е съграден върху основите на вярата. Вярата свързва човешкия ум и интелект с хармонията в природата и му дава подтик за развиване и изучаване законите на Битието.

...

...правилното мислене не е нищо друго, освен мисълта ти да има правилно съчетание със законите, в които живееш. Ако мисълта ти не добие правилна форма, ще прилича на грозна жена, а грозните хора не ги обичаме. Следователно, грозните форми произвеждат в ума ни дисхармонично впечатление. Красотата е едно качество на мисълта, затова мисълта в нас трябва да бъде красива. Ако ти не чувствуваш, че твоята мисъл е права, ще започнеш да я проверяваш с други хора, но с това ще изпаднеш в друга крайност. Защо? – Защото и те може да се намират в същото състояние. Тогава, как ще провериш, дали твоята мисъл е права или не? Следователно, първото нещо, което трябва да имаш пред вид, е следното: да вярваш, че твоята душа чувствува нещата правилно. Душата никога не лъже. В душата на човека няма никаква лъжа!

...

Работете, не се отказвайте от работа. Така ще влезете във връзка с великия Божествен закон. Ако срещнете някой старец паднал на пътя, а вие сте студент или учител, бързате за работа, не се спирате. Не, спрете се, помогнете му, с каквото можете. Или видите, че се бият две деца, плачат, спрете се, примирете ги. Да не ги набиете, но им дайте по един лев, или ако имате ябълки, по една ябълка. Посъветвайте ги да не се бият. И обърнете им внимание, че са братчета, че и двамата са прави. Така примирени, тези деца всякога ще ви слушат. Ще извършите една добра работа.

Вярата

[Рассвет]

Благодаря!

За да разполага с живота, човек трябва да знае елементите, с които той оперира. Един от елементите на живота е вярата. Направете следния опит: накарайте двама души да излязат вън, да изложат гърбовете си на слънце и вижте, след това, какви резултати ще имат. Единият ще пече гърба си на слънце, съзнателно ще използва лъчебните слънчеви лъчи и ще вярва в тях. Другият ще седи, ще става, ще се движи недоволен, пак ще сяда и няма да вярва в силата на слънчевите лъчи. Той по-скоро ще вярва в някаква течност, предписана от лекаря, отколкото в лечебните слънчеви лъчи. В края на краищата, първият ще се почувства обновен и ще се върне дома си радостен, а вторият ще съжалява, че е изгубил времето си и ще търси лекар, да му даде някакви наставления, да му предпише някакво лекарство. Какво показва това? Това показва, че първият човек е умен, разбира елементите на живота. Вторият е глупав, не разбира живота. Умният човек ще се ползва от слънчевите лъчи, а глупавият ще се съмнява в лечебното свойство на слънчевите лъчи, ще боледува и ще казва, че волята Божия е такава. Умният човек, като вижда, че организмът му е лишен от известна енергия, той я събира от слънцето. Той знае, че слънцето може да набави всякакъв недоимък от енергия в човешкия организъм. Когато се парализира известен орган на човека, крак или ръка, или когато отслабват очите или паметта му, това се дължи на недоимък от известна енергия в организма. Слабостта на кой и да е орган или мускул в организма, говори за недостатъчно прииждане на храна в него. Ето защо, за да функционират правилно органите на човешкото тяло, те трябва добре да се хранят.

И тъй, за да придобият живота, хората трябва да имат стимул. Това, което стимулира човека, да намери смисъла на живота, е любовта. Оттук казваме: Разумът, това е форма; животът, това е съдържание, а любовта, това е смисълът. И ако човек не е придобил този вътрешен смисъл, т.е. любовта, той не може да извади необходимите елементи от живота и да ги тури на работа.

Достоен