Кошмари

[KalinaMalina]

Здравейте !

Сънувам изключително интензивно. Всяка вечер,няколко различни сюжети. Но всички те са кошмари и сутрин като се събудя , чувствам напрежение ..   Не мога да си спомня дали винаго е било така ,но в последните 5-6 гдодини -да.. Преди имаше и един повтарящ се сценарий - че трябва да отида на училище ,но поради някаква причина не успявам и започвам да бързам ,за да стигна и не успявам ..и това в съня ми ме кара да се чувствам зле .. От доста месеци този сън не е идвал ,но пък други -редовно..  Странно ми е ,защото аз отдавна не ходя на училище ,семейна съм , с деца..  И се чудя какво ли значи това? Всички ли сънуват кошмари ? Или те трябва да ми подскажат нещо за мен самата .. Благодаря ви за вниманието

[Диляна Колева]

Здравей Калина, за сънищата е изписано много литература. Има различни концепции и начини на ползването им с терапевтична цел. Ще ти кажа това, което аз съм приела за себе си за важно в един сън и кога ми е важно какво сънува човек. От личен и от професионален опит.

 Приемам съня като защитно средство на подсъзнанието за справяне с определена емоция. Дали тя се е случила, или предстои да се случва, дали има реална ситуация или е следствие на виртуален страх това няма особено значение. Често ние се страхуваме от това как ще приемем даден проблем и как ще преживеем нещо което не ни харесва, на помощ идва съня, в който подсъзнанието услужливо ни помага да се сблъскаме и да "изживеем" емоцията. Децата сънуват най - често кошмари, когато не успяват да се справят с някои от страховете си, те го преживяват отново и отново в различни сюжети. Събуждат се стреснати преживели емоцията на сън и отново се потапят в нея. Тук е момента, в който ролята на родителите е много важна. Виждайки че детето сънува кошмари това е ясен индикатор, че в него има страхове, с които то не може да се справи, най - малкото защото не може да ги осъзнае. Нещо подобно се случва и с вече порасналия човек. 

Само от разказа на сюжета на един сън, трудно може да се стигне до същинския проблем. Тълкуванията на сънища по сюжет са силно абстрактни и често лишени от всякакъв смисъл. Най- вече защото това е изключително индивидуално изживяване и е фантастика да се тълкува определен сюжет като правило за всички сънували нещо подобно. Нещо повече, секунди след събуждането сюжета вече е "изкривен" от логичния ум. Затова е важна емоцията и усещането, което дава едно сънно преживяване. Единствено това може да се ползва като допълнение и уточнение на вече ясната проблематика.

 

[Орлин Баев]

Напълно подкрепям всичко казано от Диляна! И все пак, понякога даден сюжет говори през архетипите на колективното несъзнавано, надхвърля личното и затова може да бъде "четен", отново на фона на личностовите и характерови особености на човека, разбира се. Като тук - трябва да ходя на училище, опитвам се да го направя, но не успявам. Без излишни теоретизации, посланието на несъзнаваното тук е доста конкретизирано и ясно и за съзнаваното - учене, потребността на душата от растеж и живот по нейните, а не само на социалното его и личност критерии...

[KalinaMalina]

Диди,Орлин ,благодаря ви за отговорите  

През по-голямата част от живота си всъщност съм била притеснителен човек , като кулминацията дойде след раждането на децата ми .. Тогава реших да посетя групова терапия   за една година и резултатите не закъсняха . Или поне така си мислих    Усетих в себе си точно тази потребност на душата ми да расте и да се развива . Разбрах и че твърде много се съобразявам със социални норми ,морални закостенели разбирания ..заради някакъв страх от отхвърляне ..И си мислих ,че вървя напред. В интерес на истината се чувствам много добре ,но се замислих .. Дали е възможно всъщност само да се заблуждавам ,че съм си добре и всичко е ок ,а тези кошмари да ми напомнят ,че не съм стигнала до дълбокото и имам още дълъг път да извървя ...и че се заблуждавам ,че всичко ми е наред ? Или пък обръщам твърде голямо внимание на тези сънища? Преди 2 седмици сънувах ,че умирам и в съня си си казах : Ама аз сънувам ,само трябва да се събудя някак ..и не успявах ,и не успявах ...адреналинът ми се покачваше и покачваше ,достигна някакъв пик и в един момент ми олекна ,погледнах към небето и казах : Не мога да се събудя,явно не сънувам,сега ще умра ,готова съм ! .. и След това в съня ми дойде някакъв спасител ,който не позволи да умра ..и се събудих .. 

Другото ,което искам да попитам ,е .. Какво се случва ,ако ти си решил да вървиш напред , да намериш себе си,да се съобразяваш основно със собствените си потребности ,обаче твоят любим човек е много далече от тези неща ? Не може да ги осъзнае ,трудно му е дори да му обясняваш .. Все пак се намирате в тясна връзка ,ежедневна? 

[Орлин Баев]

Развитието не свършва, продължаваме го доживот. Спрем ли, връщаме се назад. Би могла да промениш отношението си към кошмарите в благодарност и обич към тях. Да, да се учиш от тях. На конкретно свързване с несъзнаваното,  със страховете, които в съня преживяваш. Записвай си сънищата веднага след като се събудиш и после с благодарност повтаряй сюжета - с готовност за осъзнаване, с отношение на смирено, любящо и приемащо, прегръщащо страховете доверие. Доверие в наличностите, които се появяват в сънищата. Защото тези наличности не са външни, а твои собствени реакции, динамики, вярвания, резултати от взаимодействието на психиката ти със социалната реалност и т.н. Сънувайки нещо "лошо", това не значи, че то ще се случи, а че имаме определен страх, върху който имаме да работим и преобразуваме в любяща смелост. Така, с благодарност отнасяйки се към сънуването, можем да го превърнем в инструмент по себепознание и благодарно, смирено и спокойно развитие!