страх и па

[angel81]

Здравейте, на 34 години съм преди 6 години за пръв път изпитах ужас от болест. Беше конкретна болест и продължи 2 месеца като положението ми се задълбочаваше не спях изпитвах панически страхове и ужас. Обливаше ме ледена пот и сякаш спирах да дишам. Започнах да посещавам психотерапевт в продължение на около половин година и започнах терапия с ксанакс при необходимост и в последствие анти депресанти серопрам. Бях значително по добре психотерапевта ми излезе в отпуск и замина и така терапията приключи. След време вече по-добре спрях лекарствата, забременях и по време на бремеността се появяваха страхове но отшумяваха. Минаха 4 години оттогава и през това време е имало моменти в които изпитвах страх вече от доста болести и страх за децата си, но някак не толкова натрапчиви и успявах да се контролирам и отшумяваха. От месец обаче се чувствам ужасно вече не мисля просто че аз съм болна от нещо, въобразявам си че и децата ми ще се разболея вкарвам се в някакви ужасни филми и пия ксанакс почти ежедневно за да мога поне да поспя. най малкото нещо ме разревава и немога да прогоня тези натрапчиви мисли и ужаса от мозъка си. Моля ви за съвет, защото паниката започна да ме обзема и през деня докато съм на работа просто е нетърпимо.

[Диляна Колева]

Това което ти се е случило преди години е уплаха, страх. Да, от нещо конкретно, но това е отключило тревожно състояние. Психотерапията има за цел да предотврати медикамента, а не да подтикне към него. При теб за съжаление се е получило точно обратното. Взимането на медикамент е изместило едно основно вярване, че ти можеш да се справиш сама. Съответно не си получила и никакви техники за справяне, не виждам и разбиране по въпроса, какво е тревожност, паника, какво ги предизвиква и подобни сведения, които първоначално имат за цел да изведат страха на съзнателно ниво. 

Ксанакса е патерица. Онази илюзия, която те залъгва, пий хапче и ще ти мине. Вече си наясно, че това не може да се случи. Ксанакса временно потиска преноса на информация по невронните ти пътища, т.е. чувството за страх. И като всяко временно нещо след него има връщане в изходна позиция. 

Чувството ти за страх се увеличава, тъй като виждаш, че единствения ти начин за справяне не работи. Усещането за пълна загуба на контрол над състоянието, го засилва.

За да подобриш състоянието са ти необходими алтернативи за справяне и ясното какво точно ти се случва. Тук из темите е написано много за това. Има цели дискусии с хора, които пробват предложените им техники и споделят подобрението си. Отдели време прочети и най - добре паралелно с това започни терапия при терапевт работещ с тревожни състояния, който не е почитател на медикаментите.

Смелостта, която ти е нужна се постига чрез промяна на светогледа ти, а това с хапчета не става.