Паническо разтройство,тревожност и стрес...

[kiko80]

Здравейте,доста теми изчетох и доста познати симптоми срещнах в този форум,което е супер.Мисля , че хората се чувстват по-добре разбирайки,че има и други като тях.

  Реших и аз да споделя моята история и да получа компетентно мнение по въпроса.

Всичко започна преди 5 год.Тогава бях на 29 г. Започнах нова работа и бях доста надъхан.Аз съм от типа хора ,които искат да се докажат навсякъде,доста амбициозен.

Една сутрин,на едно от обученията,изпих 4 кафета в разстояние на 3 часа и ужасът започна.Вдигнах високо кръвно и не знаех къде се намирам.Главата ми изтръпна,получих сърцебиене, а през тялото ми минаваха странни импулси.Помислих,че получавам инфаркт.

Това беше първата ми паник атака.

Както всички така и аз започнах ходене по доктори,защото да имам такива симптоми за мен не беше нормално.Аз съм спортист и тренирам поне 4 пъти седмично.

Чувствах се много зле и това ми пречеше на ежедневните задължения.Започнах да пия лекарства за кръвно,но ги спирах през месец,защото не можех да повярвам че на тези години пия такива неща.Започнах да се страхувам от това да говоря пред повече хора,което беше проблем,защото работата ми го изискваше.

Чувствах се много отпаднал,постоянно ми се спеше,не ми се излизаше навън сред хора.

С течение на времето осъзнах,че проблема не е физически,а психически.Посетих психиатър и той ми даде да пия някакви антидепресанти/не помня точно какви/.

Пих ги 3 месеца,но нещата ставаха по-зле.Чувствах се още по отпаднал.Появи се силен задух в гърдите,замаяност и се чувствах нереално.И тъй като психиатъра ми взимаше по 60 лв на посещение,а пък същевременно не се чувствах по-добре реших отново да спра лекарствата.Почнах да се въртя в някакъв омагьосан кръг.Не знаех какво да правя

.Реших да посетя отново кардиолог и той ми даде да пия лекарство за кръвното и деанксит. И тогава ми просветна пред очите,почувствах се много добре.Предишните оплаквания постепенно отшумяваха,дори се престраших да водя част от презентация пред доста хора / разбира се в първите минути си мислех,че ще припадна от притеснение /. До някаква степен преодолях страха си,защото постепенно се отпуснах и дори сам водих няколко презентации.

Само,че дианксита  оказа влияние на половия ми живот,което не ми харесваше въобще.Не бях пълноценен мъж по време на полов акт и получавах преждевременна еякулация.Затова след година и половина реших да спра деанксита,като го замених със Симпатил/на билкова основа/. Нещата в секса се оправиха,но отново се появиха старите симптоми-силна умора,изтръпване в главата и тила,задух и сковаване в гърдите,започнах да вдигам кръвно отново.Дори като спортувам нямам никакви сили. 

     Не знам какво да правя.Да започна ли отново с деанксита или има и други методи?Не искам да пия толкова лекарства!!!

[Наталия Кърджалийска]

Здравейте, Кико 80!

 

Започнали сте запитването си с нещо, което свети като морски фар и е много показателно – „Аз съм от типа хора ,които искат да се докажат навсякъде, доста амбициозен”. Твърдение, съдържащо отговор и показващо изход от една ситуация!

Симптоматиката, която описвате, следва твърдението Ви! Тя е повече от естествено следствие, предвид летвата, която сте вдигнал пред себе си ( или някой друг умело е успял да Ви привнесе, а Вие сте го интегрирали успешно ) Описвате един динамичен живот, психически и физически. „Доказването навсякъде” е опасен и хлъзгав камък понякога. Човек спира да има чуваемост към истинските си потребности  и губи връзка със същността си. Някъде там обслужвате една друга роля, но не и Вашата и его, което се е разпростряло вече извън предела на Вашата поносимост. Нормално е, когато човек е загрижен да обслужва „доказването навсякъде”, тялото да започне да изисква повече и повече от себе си, извън нормалното за него. Трябва Ви повече адреналин, по-интензивен и ускорен пулс, повече кръв ще се изпомпва, ще Ви трябва и повече въздух.  Та нали трябва да сте не просто успешен, а свръх успешен. Мозъкът Ви ще се „пръска” от мислите, тялото ще се задъхва от изнемогване, а сърцето ще се обажда като знак, че Ви липсва любов към самия Вас. Всеки от нас има лимит. Вие изключително добре описвате симптомите си, а те много добре говорят какво се случва с Вас като мисли, емоции и чувства, и разбира се последваща реакция на тялото от тях. Би било хубаво да подредите приоритетите си по значимост и да видите ценностите си. Да се уточните със себе си, какво наистина харесвате и какво бихте желали за себе си. „Доказването навсякъде” е доказване пред себе си или пред другите?! Психофизиологичната цена, която плащаме понякога е твърде висока, за да задоволим амбициите си, особено когато са нечовешки завишени. Би било добре да намирате време и за почивка. Ако не съумявате да го намирате, тялото и мозъкът Ви ще се погрижат безупречно за Вас. Те знаят по-добре кога и как да натиснат спирачките, след като Вие сте загубили усещането за себе си. Организирайте дейностите и инициативите си, съчетавайки ги с качествена почивка. Редуцирайте натоварванията си. Почивката не означава само лежане, а доставяне и на наслада и съпреживяване на щастие.  Лежането е хубаво, но обикновено киселината, която натрупваме в себе си от стрес, напрежение, свръх изисквания към себе си, ако щете и от липса на хигиена на мисли, модели и поведение, се неутрализира от една хубава доза серотонин. Какво по-хубаво от това, човек да развие умения да работи здраво, но и да почива здраво. Действително ли всичко за Вас е толкова ценно и важно, за да се доказвате навсякъде?! Възможно ли е човек да е на 100% навсякъде и винаги, а дали е нужно?! Това ли е Вашата истинска същност или нечие друго изискване, което сте решили, че е изключително важно да следвате?! Кое е Вашето истинско призвание? Кико 80, замисляли ли сте се, какво Ви кара да се чувствате щастлив? Зад големите амбиции на хората понякога седят много страхове. Тайничко си дебнат там и само чакат подходящ момент да те атакуват безмилостно. Страх от провал, страх от отхвърляне, страх, че губим контрол над себе си и другите, или над ситуациите. Страхът повлича. Понякога, свръх амбициите говорят за пристрастеност към постижения до степен на изнемогване, губейки инстинктите си за саморегулация.  И така, Кико 80, страхът се превръща в нездраво убежище, което ни приютява, а ние започваме безропотно да го обслужваме. Понякога стигаме до там, че се страхуваме от самия страх. Истината е, че страхът пада на колене, през осъзнаването и приемането му, но не и през отричането му.  Много е важно да се осъзнае от какво се провокира страха, както и какви мисли и поведение го затвърждават, и седят подлежащи на него. Един човек, който е активно зает с интензивна физическа дейност и професионална такава, знае добре какво означава дисциплина, последователност, упорство и воля. Това са качества, които ще Ви свършат изключително добра работа и ще Ви подпомогнат да извървите този път. Считам, че медикаментите не са удачни! Вие сам сте усетил върху себе си, че изпитвате дискомфорт и много правило сте доловил посланието. Безразборното спиране и почване на медикаменти не е препоръчително. Хапчетата няма да Ви свършат работа, предвид описаната от Вас картина. Те имат и странични ефекти, а и Вие го знаете. Медикаментите са патерица и ако не се мине през процеса на себепознание, симптомите се връщат. Не споменавате дали приемате някакви добавки, по отношение на засилената Ви спортна дейност, но допускам, че е възможно. Би било удачно да се уточни кои са те и до какви странични ефекти биха могли да доведат, ако разбира се приемате такива. Работата със специалист ще Ви помогне да осъзнаете и балансирате Вашите емоции, мисли, чувства и поведение, модели и вярвания, които изповядвате. Себепознанието е най-доброто лекарство! С благодарност към симптомите Ви! Точно те Ви показват пътя на изцелението и ще Ви избавят от „доказването навсякъде”.