Ваня4 Добавено Август 30, 2015 Доклад Share Добавено Август 30, 2015 Надявам се да задавам въпросите си на правилното място. От 6 години съжителствам с един мъж. Но той има проблем с алкохола, който се задълбочава все повече. Освен това е доста агресивен, когато пие, а той пие по 5 дни денонощно, после се възстановява и пие диазепам... до следващата серия и така... За тези 6 години преживях много. Два пъти в годината ме гонеше и после ме обвиняваше, че съм изчезвала по собствено желание и съм ходела при някой друг. Да, не споменах, че е много, много ревнив. Абсурд беше да отида сама до някой магазин или където и да е. Отказах се да си слагам грим, защото питаше заради кого го слагам. Не ходя на банкетите на колектива, въпреки че сме само жени, защото съм детска учителка. На последния банкет, който си позволих преди 3 години, дойде, изкара ме навън и ме наби. Децата му ме уважават и се разбираме, те вече са големи. Но моите деца успявам да видя веднъж в годината...По-често не мога да го накарам да ходим, а сама не ме пуска. Другпто, което ми тежи- все за нещо ме кара да се чувствам виновна, все нещо не съм направила както трябва. Прибирам се със страх, дали пие, дали не е измислил нещо ново, за което да съм виновна. Напоследък все повече пие и не работи. Аз плащам сметките, заеми... Преди месец вече не издържах. Беше пиян, пак каза, че трябва да се изнеса. И този път се изнесох, отидох при майка си за една седмица. После се върнах в неговия град, намерих си квартира и се скрих... докато съм в отпуск. Той ми се обади, отидох да говорим. Пак беше пиян. Молеше се да му дам още един шанс, щял да спре да пие, но не можел да си промени характера. Видях, че ми е изхвърлил всичко мое (не за пръв път- преди ми беше изгорил дрехите), заложил ми велоергометъра... Тръгнах си... И сега ужасно се страхувам. Разбрах, че обикалял по центъра да ме срещне. Не мога да се крия вечно, от 1.09. съм на работа и той го знае. Ще дойде там. Или ще има скандал...добре, ще извикам полиция. Ами ако е трезвен...и започне да ме моли... Какво да правя? Жал ми е за него, но пък ако продължи бавно да ме убива...Работата ми е нервна, в къщи нерви...няма да издържа дълго. Подозирам, че проблема му с нервите е шизофрения, такива сценарии си съчинява...и им вярва... Посъветвайте ме! Как да се справя с това? Трябва ли да му давам пореден шанс? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 30, 2015 Доклад Share Добавено Август 30, 2015 Ваня, за какви шансове говориш?! Ти си жертва на психически и физически тормоз. Много отдавна е трябвало да напуснеш тази връзка.Положението ти е наистина деликатно. Когато жената не може да се измъкне сама от подобно отношение обикновено се привлича за съдействие както полицията, така и социалните служби - за защита на жертвите на домашен тормоз. В града, в който живееш, трябва да има такива или поне да ти дадат координати на колегите си в най - близкия град. Там ще ти предложат адекватни варианти за излизане от ситуацията, ако имат възможност и за временно жилище. В София и Варна със сигурност знам че има такива, би трябвало да има и на други места.Обърни се към всички които биха могли да ти съдействат, не се срамувай и не се страхувай да поискаш помощ. Както твоите така и неговите роднини могат да ти бъдат от полза, ако човека действително има проблем той трябва да се третира своевременно /това е ангажимент преди всичко на неговите роднини/ Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня4 Добавено Август 31, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 31, 2015 Благодаря, мисля че имах нужда някой безпристрастен да ми каже, че не съм виновна за всичко аз, както той все ми насажда това чувство за вина и то ми е станало вече втора природа. Преди малко се видях с едната му дъщеря. Прегърна ме и каза да и се обаждам, когато имам нужда. Това също ми даде някакво успокоение...че не ме обвиняват. Но и тя мисли, че баща и ще се опитва да ме следи и да ме притеснява. Утре ще стане ясно, като отида на работа. Да, трябва да приключа с това! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
iti Добавено Октомври 18, 2015 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2015 Безпристрастното мнение е, че си виновна в това, че явно си го търпяла доста години, явно играейки ролята на жертва. Не живеем в калифат, всеки около теб, дори и без да намесваш власти, би те подкрепил и дори директно помогнал. Жертва си, но не на него, а на себе си, и ако не можеш да разбереш защо, работата с някой психолог би помогнала (стига и той да осъзнава на кого наистина си жертва...) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.