anonimen22 Добавено Август 27, 2015 Доклад Share Добавено Август 27, 2015 Здравейте г-н Баев чувствам се едно досаждам ,но вие ме разбирате дори без да сте ме виждал .Имам нужда от вас понеже разбрах ,че сте голям специалист .Преди време ви бях питал за мен . Имам ужасни мисли .Роднините ми да умрат. Хората да умрат .Ставам агресивен ,нз защо. Баща ми почина ,като се сетя за него и се появява думата "дъртак',беше възрастен ,но нз защо тази дума не мога да премахна от съзнанието ми . Вече не изпитвам жал,поне така си мисля. Имам прекрасно момиче за приятелка. ДАже скоро искам да и предложа брак. Обичам е . Но имам съмнения дали не съм гей . Появи ми се мисъл ,че искам да правя анален секс. Никога преди не съм имал такива мисли . НЗ каккво става. Бяхте ми казали да отида на психотерапия ходя ,но в момента спрях за 2 седмици просто защото чакам да ми преведат заплатата. Но когато и казах за тези мисли тя каза ,че не е ОКР. Въпроса ми към вас е защо се появиха тези мисли мисли .толкова са силни ,че чак понякога си мисля ,наистина не ги ли мисля аз. Нямам много приятели а и нз дали ще мога да споделя.Искам да разбера защо се появиха тези мисли и защо са с такова съдържание ? Моят психолог каза,че не е ОКР и така и не ми даде точен отговор какво се случва ? Моля ви кажете какво става с мен в капан съм на собственият си мозък . Благодаря ,че ме изслушахте.Лека вечер и извинете за притеснението Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Август 27, 2015 Доклад Share Добавено Август 27, 2015 Момче, всяка мисъл която те напряга е от ОКР-то.То те кара да си мислиш, че си гей и ти и терапевтката му се връзвате. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
anonimen22 Добавено Август 27, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 27, 2015 Здравейте тя ми каза ,че не е ОКР. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Август 27, 2015 Доклад Share Добавено Август 27, 2015 Толкова знае. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 28, 2015 Доклад Share Добавено Август 28, 2015 Дошли са, защото е нормално и идват при всеки. А са станали натрапливи, защото очевидно си по-контролиращ и си започнал през моралната си неразбираща цензура да ги регистрираш като ужасни, да ги интерпретираш неправилно и да ги потискаш и изтласкваш. Потискаш ли ги, те пак идват, тъй като по този начин подхранваш страха. А ги потискаш, тъй като ги тълкуваш неправилно: "Шом ми идва тази мисъл за нараняване, значи мога да го направя наистина!", "Полудявам или пък съм психопат и ще го направя наистина!". "Щом ми идва тази мисъл за анален секс, значи съм гей!".... Това са мисинтерпретации, пълни с неразбиране на естествения, еволюционно обусловен механизъм на защитно, обратно пораждане на мисли. Моля те, прочети всички статии тук и тогава коментирай какво си разбрал! Бих се радвал, ако прочетеш всички статии задълбочено, внимателно, да си направиш извадки и да обобщиш разбраното, съотнесено към теб!Чудесни дни ти желая! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
anonimen22 Добавено Август 28, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 28, 2015 Благодаря ви г-н Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
monikaat Добавено Септември 6, 2015 Доклад Share Добавено Септември 6, 2015 Здравейте От известно време започнах да чета постовете и отговорите Ви на няколко теми, които са важни за мен. На първо място Ви поздравявам за отношението към хората! Бих искала да ми помоля да ми препоръчате добър психотерапевт в Благоевград или Дупница. Аз съм момиче на 20 години и сега ще съм първи курс студентка. При мен се появява страх от предстоящо събитие, страх на самото събитие, страх от пътувания с автобуси и други места на които няма тоалетна,страх какво ще се случи, страх от нещо лошо, когато съм сама ( понякога) страх, съпроводен с диария и стомашни болни, изтръпване на коремните мусколи, крайниците, обилно потене,сърцебиене, схващане на челюстта, треперене, главоболие, страх от това какво ще си помислят хората ( най-вече заради диарията, която винаги ми е била най-големият страх и се притеснявам да съм на места, на които няма тоалетна), страх от дълги пътувания с приятели ( единствено с родителите ми не ме е страх ,страх от мнението има ако сме някъде и аз ходя често до тоалетна, а вече и страх от самото излизане от всъщи. Чувствам се ужасно и не разбирам какво ми е, но имам голямото желание за се излекувам от това тревожно състояние. Не съм излизала с приятели и на обществени места близо от 6 месеца. Просто страхът в един момент ме разгроми и се чувствам спокойно само вкъщи. Сега започвам лекции и изпитвам още по-голям страх. Миналата година бях на изпит и изведнъж страпът ме обзе и започнаха симптомите, които съм изброила и се няложи да напусна стаята, защото не издържах и исках да отидя до тоалетната, защото в такива момента тя ми е най-сигурното "обежище", колко и стлянно и смешно да звучи. Там се чувствам всякаш съм безстрашна. Безстрашна се чувствам и вкъщи, когато родителите ми са вкъщи. Просто на мен самата ми е трудно да си го обясня на какво се дължи това и какво ми е точно.. Искам да ми помогнат, но съм много резервирана към психотерапевтите, защото не знам дали ще попадна на съвестен лекар и добър професионалист като вас, а не на някой нехаен човек, който няма да ми помогне и ще ме натъпче с антидепресанти. Такива тревожни състояния ми се случват през различни периоди, различно продължителни и различно силни. Случват се, когато чета за синтомите си, защото се плаша още повече, когато Ви пиша дори, когато се сетя за дадена силно емоционална случка, когато си мисля за бъдеща ситуация.. Родителите ми също са адски притеснени и аз все отказав да излизам, да ходя на псиатър (досега), да общувам нормално. А най-лошото е,че ме е страх дори да им обясня причините ( майка ми е наясно с повечето неща) , срам ме е,че ще се провали заради страха си в университета и щу ги разочаровам, а те дават всичко за мен и ме подкрепят..На моменти изпитвам и гняв към себе си,че не мога да препоря този страх и че аз, която се имам за силна личност се предадох и ме победи този страх и вече 6 месеца му се подчинявам, като провалям живота си и не излизам от вкъщи.. Не знам точно в кой момент нещо се пропука, но искам да стана същото лъчезарно момиче, които обожаваше да ходи на дискотеки,да се забавлява, дори и да се гласи и гримила, за да изглежда добре, да има желание да тренира, да общува с хора.. Искам да си върна всичко това, коено загубих от страх. Бихте ли могли да определите какво точно е моето психично разтройство и бихте ли ми дали мнение,съвети и препоръка за добър психотерапевт в Благоевград/ Дупница? Пак повтарям - най-големият ми страх е страхът от диария по време на важно събитие,лекции, общуване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.