Баба/дядо и внуче

[Донка]

Само този, който е преживял това, само той може да разбере усещането да си баба или дядо и чувствата, които изпълват човека, когато се появи детето на детето ти. На времето тайно се поусмихвах на моя колежка, която гордо заявяваше, че да си  майка е призвание, но да си баба е ЗВАНИЕ. Едва сега разбирам какво е имала предвид. 

Като една щастлива баба бих говорила много за радостта, размислите, емоциите, уроците, но ще се сдържа и само ще споделя усещането за уважение. 

Когато бях майка усещах децата си като... деца, невръстни същества, за които нося отговорност. Сега е съвсем друго! Малкото човече, стиснало ръката ми или обгърнало  ръчички шията ми, Е възрастно и изпитвам към него особено уважение, като към родител или учител! И с вас ли е така? Може би аз съм изключение?

Ще се радвам в тази тема всеки да сподели свои впечатления (не само като баба, но и като внуче).

[radhika]

 С първото си дете имах такова подобно чувство. От първите дни след раждането разбрах, че е възрастен, че е голям.С второто дете не беше така.