Донка Добавено Август 26, 2015 Доклад Share Добавено Август 26, 2015 Само този, който е преживял това, само той може да разбере усещането да си баба или дядо и чувствата, които изпълват човека, когато се появи детето на детето ти. На времето тайно се поусмихвах на моя колежка, която гордо заявяваше, че да си майка е призвание, но да си баба е ЗВАНИЕ. Едва сега разбирам какво е имала предвид. Като една щастлива баба бих говорила много за радостта, размислите, емоциите, уроците, но ще се сдържа и само ще споделя усещането за уважение. Когато бях майка усещах децата си като... деца, невръстни същества, за които нося отговорност. Сега е съвсем друго! Малкото човече, стиснало ръката ми или обгърнало ръчички шията ми, Е възрастно и изпитвам към него особено уважение, като към родител или учител! И с вас ли е така? Може би аз съм изключение?Ще се радвам в тази тема всеки да сподели свои впечатления (не само като баба, но и като внуче). Слънчева, Симеона, Кон Круз и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
radhika Добавено Юни 15, 2017 Доклад Share Добавено Юни 15, 2017 С първото си дете имах такова подобно чувство. От първите дни след раждането разбрах, че е възрастен, че е голям.С второто дете не беше така. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.