Учителя за превръщането на скръбта в радост

[Велина Василева]

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Скръбта и радостта са състояния, през които минават всички хора. На тях се дължи промяната, в отношенията им към Бога и към ближните им. Мислите и чувствата помагат на човека да се освободи от скърбите. Как ще помогнете на скръбния? Достатъчно е да го стиснете за врата, за да се освободи той от скръбта си. Той мисли, че скръбта му е голяма, но като го стиснете за врата, вижда, че може да се задуши. При това положение, малката скръб отстъпва пред голямата.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Мислите и чувствата помагат на човека да се освободи от скърбите.

Как ще помогнете на скръбния? Достатъчно е да го стиснете за врата, за да се освободи той от скръбта си. Той мисли, че скръбта му е голяма, но като го стиснете за врата, вижда, че може да се задуши. При това положение, малката скръб отстъпва пред голямата.

Ако някой е радостен, по същия начин можете да отнемете радостта му. Щом го стиснете за врата му, той вижда, че животът му се свършва и радостта веднага го напуща.

Значи, една и съща причина – стискането, произвежда два различни резултата: скръбта превръща в радост, а радостта в скръб.

Скръбта и радостта са състояния, през които минават всички хора. На тях се дължи промяната, в отношенията им към Бога и към ближните им.

Човек става радостен и весел от сън, но до вечерта все ще се намери някой, който да стисне ума или сърцето му, да му причини някаква болка.

Достатъчно е да срещнете една ваша другарка, която да ви покаже един, два, три или повече пръста. Ако ви покаже един или два пръста, това показва, че сте пропаднали на изпита. Вие ставате скръбна и недоволна. Ако ви покаже три, четири, пет или шест пръста, това показва, че сте издържали изпита и сте минали в по-горен клас. Колкото по-висока е бележката, толкова по-голяма е радостта ви.

Показването на пръстите не е нищо друго, освен мълчалив разговор между хората. Който разбира този език, може да се радва, или да скърби. Който не го разбира, може да вижда пръстите, без да прави някаква връзка.

Докато е жив, човек ще вижда един или няколко пръсти, които ще му показват как е издържал изпитите си.

Кой човек наричаме млад? Докато Сатурн не се е проявил в човека, докато е весел, той е млад.

Щом Сатурн се прояви в него, той е стар.

– Доколко години човек е млад? – И стогодишен да е, щом е весел, разположен, той е млад. Който пада духом, не е млад.

В този смисъл, всеки сам може да си отговори, млад ли е, или стар.

Ако раните ви заздравяват лесно [т.е. ако бързо възвръщате равновесието си, защото лесно прощавате], това показва, че мислите и чувствата ви са добри. При това положение, вие минавате за млад човек.

Онзи, на когото раните не заздравяват лесно [т.е. онзи, който е злопаметен], е стар. Лекарите ще кажат, че причината на това е нечистата кръв.

Ние вадим друго заключение, а именно: старият има нечиста кръв. На младия кръвта е всякога чиста.

Тъй щото, ще знаете, че старостта не е нито във външния израз на човека, нито в годините, но в нечистата кръв.

Стар човек е онзи, който се спъва от злото.
Който не се спъва от злото, е млад.

Младият е добър, старият – лош; младият е силен, старият – слаб.

Хората трябва да се откажат от външното гледане на нещата.

Някой, например, минава за религиозен, защото се моли по няколко пъти на ден. Това е външно, механическо отношение към Бога. Това е външна връзка. Така се връзват хората с въжета, когато минават през опасна планинска местност.

В Духовния свят, въжета не съществуват.

Там не можете да обсебите никого.

Там не се допущат никакви престъпления, никакви обиди.

Как ще обидят някого, когато в речника им не съществуват обидни думи?

Докато сте на Земята, ще се обиждате, защото речниците на хората са пълни с обидни и горчиви думи.

Обаче, щом влезете в Духовния свят, между ангелите, трябва да се откажете от стария си живот.

За да се приготвите за ангелския свят, трябва още на Земята да възприемете идеята, че Бог живее във вас и вие живеете в Бога.

Не приемете ли тази Идея, и млади, и стари ще се вкисвате.

За да не изпадате в това положение, от всички се изисква правилна обхода към Първата Причина, към ближния и към себе си.

Така ще дойдете до онова вътрешно разбиране на Живота, което представя идеал на човешката Душа.“

Из: „Преводи в природата“

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Днес хората не познават Душата. Те не съзнават себе си като Души, а като личности. Те познават и личностите на другите, а не Душите им, които са истинските им ближни. Личността, това е физическия човек, а не истинското себе – Душата.  Но ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни Души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тези форми на съзнание са вече опитани. Вложат ли обаче в съзнанието си, че са живи, разумни Души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока. Сама по себе си, всяка Душа е една малка Вселена, която се движи по свой път, в голямата Вселена. Само Души, които любят и които светят, могат да помагат на другите Души.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Днес хората не познават Душата. Те не съзнават себе си като Души, а като личности. Личността, това е физическия човек, а не истинското себе – Душата. Те познават и личностите на другите, а не Душите им, които са истинските им ближни.

Но ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни Души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тези форми на съзнание са вече опитани. Вложат ли обаче в съзнанието си, че са живи, разумни Души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока.

Защото при сегашното развитие на човека, няма по-високо състояние от състоянието на душата. То носи със себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов. Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази напълно само чрез душата. Ако вие изразите любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само наполовина изразена. Ако я изразите чрез ума си, тя ще бъде пак наполовина изразена. А всички слабости в света произтичат от половините.

Когато Христос слезе на Земята, Той слезе да помогне именно на човешките Души. Защото всяка Душа, която е слязла на Земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши.

В света има разумни Души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. За тях слизат на Земята Великите Учители, на тях помагат и всички любещи и светещи Души [от Невидимия Свят], които работят в света.

Защото само Души, които любят и които светят, могат да помагат на другите Души.  

Те са завършили своите изпити на Земята. В тях Божественото Съзнание е пробудено. Ето защо, те не искат да напуснат Земята.

Те казват: „Сега ние ще живеем на Земята при всички условия, ще живеем така, както Бог иска. Ние разбираме сега как трябва да се живее“.

За човешката Душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна, благодарение на своята връзка с другите Души [от Невидимия Свят], които са истинските ѝ ближни. И колкото по-голям е броят на Душите [от Невидимия Свят, съставляващи Звездата на човека], с които човешката Душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима.

Успехът на Душата зависи от броя на Душите [от Невидимия Свят], с които тя е свързана. Съзнанието на ония Души [от Невидимия Свят], които взимат участие в земния живот на една Душа, е постоянно съсредоточено в Любовта, и затова те ѝ помагат безкористно и самоотвержено.

Ето защо, изкуството на земния живот се състои в това – докато човек е на Земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с Душите на другите хора [от Невидимия Свят; т.е. със своята Звезда]. Там е ключът на успеха.

Дори една Душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на живота. А когато много Души насочат Любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта.

Пътят на всяка Душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една Душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над Душите и направлява тяхното движение, в необятната Вселена.

Сама по себе си, всяка Душа е една малка Вселена, която се движи по свой път, в голямата Вселена. Но едно велико свойство на Душата е да се смалява – да става безкрайно малка и да се разширява – да става необятна, като Вселената.“

Из: „Душа“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек. Всеки човек си има по една Звезда. Тя е Божествена, разумна Звезда, която носи Новото Учение и всички Божии блага. Тя е Звезда, с която идват Божиите ангели. Туй, което радва човека, е неговата Звезда. Звездите са, които внасят в нас Новите Идеи. Тази Звезда е съкровището на вашия живот; тази Звезда е смисълът на вашия ум; тази Звезда е смисълът на вашето сърце. И тъй, всички добри хора се отличават по това, че имат Звезди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „За да можем да видим нещата, трябва да се поставим в известно положение. За да се прояви човешката Душа, се изисква време, за да се създадат съответни органи, в човека.

Тази материя, която сега има човекът, трябва да се преорганизира. Само така можем да разберем величието на Божествения свят.

Разумните [т.е. овладелите егоизма си] Същества, не се раждат тук на Земята. Те се раждат някъде далече.

Някои питат: Къде се раждат тогава? – Те се раждат в друг един Свят, за който хората [личности] – даже и понятие нямат.

[Учителя: „Всякога, когато се ражда един велик човек, на Небето се появява една светла Звезда. Аз искам всички вие да видите тази Звезда. Звездата, която се появи за Христос, да се яви и за вас! Тя е Божествена, разумна Звезда, която носи Новото Учение и всички Божии блага. Тя е звезда, с която идват Божиите ангели. Тя е звезда, с която Божият Дух раздава всички дарби и способности, от които, както вие, така и всички останали хора се нуждаят. И за в бъдеще, ние имаме нужда да заработи в нас Великият Свят Божи Дух, Който разбира всички закони, които Бог е поставил. Тогава всичко ще върви в ред и порядък. Само така ще може във вас да се внесе Новото и да почувствате всички едно вътрешно съвземане и преминаване от временния живот на смъртта, към Вечния Живот на безсмъртието." – тук ]

В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек.

[Душата е разумният човек, защото тя се е отворила към Великото Цяло и живее, като се обменя с Него.  Личността, която обсебва нещата, е неразумният човек. "Егоизмът и разумността са несъвместими; егоизмът е лишен от Светлина, а Разумността е Светлина, сама по себе си. Предоставен на егоизма, човек не може да създаде в живота по-добро положение, от настоящото. За да излезе от този хаос на егоизма, трябва ръководно място в живота на човека да вземе разумността на Природата, която има предвид общочовешкото, но не лично благо на единици. " тук –  http://petardanov.com/index.php/topic/23165-12-егоизмът-като-причина-за-усилените-времена/ ]

Сега, мене ме интересува това, че всеки човек си има по една Звезда [с която идват Божиите ангели]. Туй, което радва човека, е неговата Звезда [т.е. на Звездата си, се радва само свободната Душа, а не личността, която е оплетена в гъстата материя].

И когато ще се роди някое дете, майката трябва да знае, дали роденото дете ще бъде добро и гениално, по неговата Звезда. Звездата трябва да предсказва неговото раждане. Ако се яви Звездата, това е отлично явление; ако пък не се яви, това дете ще бъде един автомат, едно същество, без Душа.

И тъй, всички добри хора се отличават по това, че имат Звезди.

Първото нещо за един ясновидец, за един човек, у когото е развито шестото чувство е това: той трябва да вижда Звездите на всички хора, били те по-малки, или по-големи. Някой път тези Звезди седят над главите на хората, някой път пред челата, а някога тия Звезди са големи като слънца.

Сега казвам: Звездите са, които внасят в нас Новите Идеи. Когато една Звезда блесне в човешкия ум, човек веднага се изпълва с едно въодушевление. Когато една Звезда блесне в човешкото сърце, той се изпълва с друго въодушевление. Звездите са едни от най-добрите признаци.

Аз говоря за разумните хора, за разумния живот. Всеки един човек, като влезе в Разумния Свят, по светлината му се познава, откъде идва и какъв живот живее. Добрият живот е изразен в него; лошият живот – също. Светлината на вашия живот се обуславя от интензивността на вашите мисли. Всеки човек в света се познава по Светлината на неговия живот. Светлината в разумния Божествен свят, се различава по своята интензивност.

Когато вие отидете в Духовния свят, тази Светлина ще ви посрещне. Светлината, това е вашето богатство. Всичките ви минали животи, и всичките ви бъдещи животи са зависели и ще зависят от светлината на вашата Звезда.

Тази Звезда е съкровището на вашия живот; тази Звезда е смисълът на вашия ум; тази Звезда е смисълът на вашето сърце.

Когато тази Жива Звезда, тази Жива Светлина обсеби една Душа, тя не се колебае, не се съмнява вече. В Душата на такъв човек настава един от великите моменти, които той едва ли някога е преживявал. В него се заражда едно велико, благородно, нежно чувство. Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен.“

Из: „Видяхме звездата“
http://petardanov.com/index.php/topic/1010-1925-02-08-видѣхме-звѣздата-видяхме-звездата/

 

 

Модераторска бележк: Авторът на мнението носи лична отговорност за точността на цитатите и за евентуалните парафрази на пасажи от Словото. 

Редактирано Август 27, 2015 от Донка

[Велина Василева]

Вие още учите науката на човешкото безпътие. Онзи философ, който говори, че на Земята има щастие, той не говори истината. Докато не се домогнете, да възприемете тази Висша Любов [която само Божествената Душа може да прояви (защото личността, поради ограниченото си съзнание – неизбежно я изопачава)], дотогава не можете да бъдете свободни. Нашата култура е култура на скръбта. Трябва да знаете, че след всеки момент на щастие, идва един велик момент на скръб. Всичката хубост на съвременната култура седи в скръбта; всичкият ѝ капитал е само в скръбта. Защото нашият свят е свят на скръбта. Не е лошо, скръбта е нещо хубаво, приятно. Скръбта, това е приготовление. Сега, като ви говоря, че скръбта е приготовление, разбирам, че тя е подготвителна страна, към Истинския Живот, който иде. Всичката тази култура, със своите прийоми и методи, е неприложима за Истинския Живот. Методите ѝ са неприспособими. Ние говорим за Истинския Живот [а не за онова преходно съществуване, което личностите наричат "живот", но то приключва със смъртта на грубото тяло на мъжа, или на жената]. Светът не се е оправил, защото ние още не сме научили онзи дълбок смисъл на скръбта. Ако ние знаехме какво нещо е скръбта, ако тази скръб би оставила всичките свои отпечатъци в нас, друго щеше да бъде. Всяка майка казва на дъщеря си: „Ти, дъще, слушай, трябва да се осигуриш!“ Майката дава уроци на дъщеря си. Бащата казва на сина си: „Ти трябва да се спасиш, не трябва да бъдеш толкова глупав човек“. Дойде великият Учител, Той другояче обърне. Казвате: „Как! Майка ми и баща ми другояче учат“. Не, ти не трябва да се осигуряваш! Питам тогава: Кой е на правата страна? Майката и бащата са прави! Аз ще ви обясня, че те са прави, те искат да забогатеят. Майката казва: „Дъще, нашата култура е култура на скръбта. Ти ще станеш богата, ще имаш къща, за да разбереш скръбта, за да разбереш живота. Ще се ожениш, за да изпиташ скръбта“. Дойде някой велик Учител, казва: „Не, няма да се жениш“. Всички велики Учители казват, че не трябва да се жениш. И великият Учител е прав. Ще ви кажа защо великият Учител е прав. Майката казва: „Ти ще се ожениш, скръбта ще трябва да учиш“. Ще ти турят венец на главата. Този венец е венец на скръбта! Всеки един цвят е откъснат цвят. Казват за момата, че ѝ туряли цветя. Откъснати рози, откъснати цветя – това са цветя на скръбта. И при това майката казва, че добре се е наредила дъщеря ѝ, работата ѝ е уредена. Не, не, не само че не се е уредила, но сега настава часът на скръбта. И какво учат майките дъщерите си? – Много хубаво учение! Нека забогатяват! И аз казвам: Нека забогатяват, с малко не може, с милион, два, три, десет и повече! Колкото повече забогатееш, толкова по-добре ще научиш скръбта – ще имаш и ще загубиш. Лъжливостта в това учение е там, дето майката мисли, че като има дъщеря ѝ къща, като взима един красив момък, че ще е щастлива. Колкото момъкът е по-хубав, толкова по-нещастна ще бъде дъщерята, толкова по-добре ще научи скръбта. Колкото по-здрав е, толкова повече жени ще има. Красивият момък, с една жена не се задоволява. Ще ми говорите за морал! Аз ще бъда смел и решителен. Аз бих желал да видя един момък или една мома, които да са целомъдрени. Не привидно да са целомъдрени, но принципиално, вътре, в Душата си. Аз не говоря за външността на нещата. Съвсем други понятия имаме ние. Да залюбим човешката Душа! Моят Бог [проявен от човешката Душа] – няма никаква тежест. Всички съвременни хора се оглеждат в тъмнина. Скръбта и радостта вървят по Един велик Закон. Красивият живот ще дойде само когато ние превърнем скръбта, в радост [т.е. чрез Любовта, но проявена от Душата, а не от личността (която може да проявява само безлюбие) – съумеем да трансформираме низшето състояние на „скръб“, във висше състояние на „радост“]. В света, има същества, които знаят само какво е радост. Те са ангелите. За тях скръбта е непонятна. Те знаят причините на човешката скръб. А ние знаем една малка радост и една малка скръб. Междините на тези две неща не ги знаем. Ангелите знаят една голяма радост и една малка радост. Междините не ги знаят. Падналите духове, падналите ангели знаят една малка скръб и една голяма скръб. А човекът се отличава и от едните, и от другите по това, че у него тия две състояния, радост и скръб, са преплетени. Как ще дойде радостта, на този свят? Сега ти живееш в един свят от скърби, трябва да завършиш своя изпит, да опиташ най-големите скърби и ако издържиш, ще минеш в по-горно положение. Това е благородство. Това е човечество! Може ли да се установят между нас тези [благородни] отношения, ще дойде и истинската философия на живота.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Съвременната култура ние я определяме „култура на скръбта“. И това е красивата ѝ страна. Отвън виждаме тия прекрасни здания, железници, къщи, столове, всякакви удобства, ядене, пиене, всичко туй, но при всичко това тя е култура на скръбта. Ще кажете: „Как може да бъде култура на скръбта?“ Нима онази птичка, която е затворена в онзи златен кафез, в туй ограничено положение, мислите, че е щастлива в този кафез? Тя си има храничка и водичка, но няма никаква свобода. Има размер на движение само половин метър, седи тя и си пее. Казват: „Колко хубаво пее!“ Да, но тази песен е песен на велика тъга.

Нима мислите, че онази мишка, която се е хванала в онзи капан вътре, в който си има пастърмица и обикаля около нея, та е щастлива? Казвате: „Пастърмица си има!“ Да, но този капан е капан на скръбта!

И аз виждам онези хора в хубавите къщи и си казвам: „Това са кафези на затворени птички, пеят там вътре. Гледаш, някоя сестра си покаже главата из прозореца, погледне като някоя мишка и после пак плюхне и си каже: „Ще се живее тук, няма накъде!“

 

Интересно е, че всички писатели, поети, философи искат да ни убедят, че по-хубаво нещо от този кафез, няма. И музиканти, всички ще ни пеят, ще ни казват, че да имаме къщица, кафез, няма по-хубаво нещо от това! Какво показва това? – Че във външния свят има студ [„Студът е безлюбието, в света.“ тук ].

И днес не само хората, а и птичките, и животните все тази култура носят, все така са убедени, все така мислят. Културният човек не се е освободил от това.

И тъй, всичката хубост на съвременната култура седи в скръбта, всичкият ѝ капитал е само в скръбта.

Казват: „Как, култура е това! Колко удобства, колко учреждения, колко банки се създават!“ А, банки се създават! Ако в това седи културата! Преди 15 години в Америка имаше едно състезание между двама милиардери. Скарали се, казали си по една обидна дума и започват война. И двамата имат акции. Започват една борсова война. Единият понижава акциите на другия и всички, които имат акции при него, започват да ги продават, за да не изгубят. И другият прави същото. Играят си и двамата. Но в тази борсова война повече от 5,000 богаташи измряха: едни полудяха, други се издавиха, убиха. И после, не мина много време, те се помириха. Е, питайте ги, защо се обидиха? – За някаква малка думица пропаднала честта им. Те не искат да знаят, че заради тях пропаднаха толкова души. И то не болни хора, но хора със здрави умове. И на всичко това казваме, че сме осигурени. Питам: Вашите банки сигурни ли са? В Америка има едни спестовни банки, тъй ги наричат у нас, а у тях са наречени „спасителни банки“, буквален превод. След като си внесеш парите у тези спасителни банки, погледнеш, че след няколко години и банката се спасила, и ти си се спасил. Действително, банката остава без пари, но и ти се спасяваш от грижи.

 

Една американка, като била един ден на събрание, чула, че проповедникът говори за спасение. Тя си казала: „Е, аз преди 10 дни се спасих“. – „Как?“ – „Имах 15,000 долара в една банка, но тази банка „се спаси“ и аз „се спасих“. Освободих се от скърби и неволи. Е, такава е волята Божия!“ И без пари може. Отиват парите, а тя казва: „Спасих се“.

 

И действително, всички велики Учители, които идват в света, проповядват на хората, че нищо не трябва да имат, т.е. всички трябва да се задоволяват само с насъщния хляб за деня, за утре не трябва да мислят. Туй учат те.

 

Но техните ученици, синове и дъщери на този свят, бащи и майки, друго учение учат. Как казват те? Всяка майка казва на дъщеря си: „Ти, дъще, слушай, трябва да се осигуриш!“ Майката дава уроци на дъщеря си. Бащата казва на сина си: „Ти трябва да се спасиш, не трябва да бъдеш толкова глупав човек“. Дойде великият Учител, Той другояче обърне. Казвате: „Как! Майка ми и баща ми другояче учат“. Не, ти не трябва да се осигуряваш!

Питам тогава: Кой е на правата страна? Майката и бащата са прави! Аз ще ви обясня, че те са прави, те искат да забогатеят. Майката казва: „Дъще, нашата култура е култура на скръбта. Ти ще станеш богата, ще имаш къща, за да разбереш скръбта, за да разбереш живота. Ще се ожениш, за да изпиташ скръбта“. Дойде някой велик Учител, казва: „Не, няма да се жениш“. Всички велики Учители казват, че не трябва да се жениш. И великият Учител е прав. Ще ви кажа защо великият Учител е прав. Майката казва: „Ти ще се ожениш, скръбта ще трябва да учиш“. Ще ти турят венец на главата. Този венец е венец на скръбта! Всеки един цвят е откъснат цвят. Казват за момата, че ѝ туряли цветя. Откъснати рози, откъснати цветя – това са цветя на скръбта. И при това майката казва, че добре се е наредила дъщеря ѝ, работата ѝ е уредена. Не, не, не само че не се е уредила, но сега настава часът на скръбта. И какво учат майките дъщерите си? – Много хубаво учение! Нека забогатяват! И аз казвам: Нека забогатяват, с малко не може, с милион, два, три, десет и повече! Колкото повече забогатееш, толкова по-добре ще научиш скръбта – ще имаш и ще загубиш. Лъжливостта в това учение е там, дето майката мисли, че като има дъщеря ѝ къща, като взима един красив момък, че ще е щастлива. Колкото момъкът е по-хубав, толкова по-нещастна ще бъде дъщерята, толкова по-добре ще научи скръбта. Колкото по-здрав е, толкова повече жени ще има. Красивият момък с една жена не се задоволява. Ще ми говорите за морал! Аз ще бъда смел и решителен. Аз бих желал да видя един момък или една мома, които да са целомъдрени. Не привидно да са целомъдрени, но принципиално, вътре, в Душата си. Аз не говоря за външността на нещата.

 

Който и да е от нас, в себе си трябва да признае тази велика Истина. Ама ще кажете: „Толкова низко да съм паднал! Аз съм като другите хора, аз не виждам своята чернота“. Да, защото Слънцето не е огряло [в твоето съзнание].

 

Всички съвременни хора се оглеждат в тъмнина.

 

Чернота с тъмнина си приличат, но чакай да изгрее Слънцето [т.е. Христос да изгрее, в съзнанието ти], ще видиш на какво мязаш, ще видиш каква е твоята мутра [т.е. колко е черно; колко невежо е съзнанието ти]. Какво подразбирам под думата „мутра“? Тя малко не е поетическа дума, нали? Но тя е изразителна дума. Казвам: Това не е правило за всички хора. Има хора, които правят изключение.

„И скръбта ви – казва Христос – ще се превърне на радост.“ (Йоан 16:20)

Ще примирим тези две противоречия. Нашата култура е култура на скръбта. Защото нашият свят е свят на скръбта. Не е лошо, скръбта е нещо хубаво, приятно. Скръбта, това е приготовление. Сега, като ви говоря, че скръбта е приготовление, разбирам, че тя е подготвителна страна към истинския живот, който иде.

 

Е, мислите ли, че за в бъдеще, когато ще градим къщите, ще има нужда да сечем дърветата? Не, трябва да престане сеченето на дърветата, трябва да престане убиването на хората и затварянето им в затвори, трябва да престане убиването на животните! Всичката тази култура със своите прийоми и методи, е неприложима за истинския живот. Методите ѝ са неприспособими. Ние говорим за истинския живот.

 

Вземете съвременните религиозни и нерелигиозни хора. Всичките имат едни и същи методи. „Е – казвате, – дайте на бедните!“ Че кога не се е давало на бедните? Но светът пак не се е оправил. Защо? – Ние още не сме научили онзи дълбок смисъл на скръбта. Ако ние знаехме какво нещо е скръбта, ако тази скръб би оставила всичките свои отпечатъци в нас, друго щеше да бъде.

Ами че всички ние искаме при сегашните условия на земята да бъдем щастливи. Най-голямото заблуждение, което сега съществува, е, че при сегашните дадени условия ние искаме да бъдем щастливи – нещо, което е абсолютно невъзможно. Всеки един щастлив момент е последван от една голяма скръб.

Четете Шопенхауер, вземете Толстой, всички прокарват тази нишка. И онзи философ, който говори, че на Земята има щастие, той не говори истината. Трябва да знаете, че след всеки момент на щастие идва един велик момент на скръб.

 

Тамън отгледаш една красива, хубава мома, 21-годишна, свършила науките си, виж, зародила се отнякъде една епидемия на малария или чума, улови дъщеря ти и гледаш, в 5–10 дни очистила и дъщеря ти, и син ти, а ти с такава мъка си ги отгледал. Викаш лекари, консулиуми, и най-после те констатират смъртта, казват, че е станало разрив на сърцето. Лекарите, за утешение на майката и бащата, констатират каква е болестта. А те остават сами, като кукувица.

 

Историята показва само безпътието на съвременното човечество. Като вземете всичките видове идеалисти, всички хубаво разсъждават, но аз казвам: Вие още учите науката на човешкото безпътие. Ще дойде някой велик проповедник, ще се качи там на амвона горе и като дигне ръката си, като започне да проповядва, да описва как страдал Христос, как Го заковали, сълзи ще има, всички ще плачат. Всички хора от 2,000 години насам все плачат, как така да разпнат този любящия Христос, как да не Го познаят! Толкова жестоки хора!

А ние, съвременните хора, светии сме, благородни! У нас убийства, затвори, разпъвания няма. И аз се чудя на едно нещо. Аз се чудя на това човешко коравосърдечие, което сега съществува.

 

И седнали някои философи да ми разправят за Бога, за това, за онова. Оставете сега своите разсъждения! Оставете тия заблуждения! – „Тогава остави и твоите.“ – Ще оставя не само моите, но и твоите заблуждения. „Ама – казва – ти си набожен.“ – Ама ти си от мене по-набожен! Защо?

 

– Понеже моите вярвания; моят Бог – няма никаква тежест.

 

А твоят е толкова тежък, не можеш да го дигнеш. Моят Господ на гости може да ми дойде, може да се смалява и разширява. А твоят е толкова голям, че не може да дойде. Това е игра на думи.

 

Сегашният наш живот е едно звено от ред други съществувания. И тъй, тази култура на скръбта ние искаме да я направим култура на радостта. Аз виждам този успех само в единици хора, в благородни хора.

 

Съвременните хора вярват в Реалното. Ще се спра на думата „Реалност“. Ето как я определям: Реално е това, което свързва всички свои части в Едно Цяло.

 

То свързва, прониква всичките свои части и никаква друга външна сила не може да измени съотношението на тези части.

 

И когато ние говорим за Бога като Принцип, като Любов, ние подразбираме туй, което свързва всичките Живи Души в едно Цяло, без то само да се измени и промени.

 

Ще кажете: „Защо да не се променя?“ – Има известни промени, които ние не одобряваме.

 

Ако аз те туря, като едно живо дърво в печката, какво ще кажеш? Ще кажеш: „Искам да се променя“.

 

– В горенето промени и измени може да има, но в Истинския Живот има само растене; само придобиване на добродетели.

 

 

И тогава аз определям друга една максима. Съвременните хора казват: „Ние искаме да бъдем свободни“.

 

Аз казвам: В света има само един случай, дето човек може да направи нещо, без Бога. – То са престъпленията.

 

Следователно всичките наши престъпления, каквито и да са те, които ние вършим на този свят, ние ги вършим без Бога и Бог не е в тях.

 

Бог не е в тези престъпления, но понеже Бог е Любов, вечност, то в Неговото разположение Той чака. И един ден, когато ни прекара през горивото на тези страдания, до един милион, два милиона, три милиона, 10 и повече милиона градуса огън, нашите глави ще узреят. До това време Той ще ни чака.

 

На някои хора главите ще узреят в един ден, на други в два, на трети в година, а за някои трябват най-малко 10 години, докато им узреят главите. Ще узреят главите ви!

 

Следователно има едно нещо, което човек може да направи без Бога, то е грехът. И там, дето има грях, дето има страдания, скърби, мъчения, ние мислим, че дяволът е там. Да оставим този дявол, но аз виждам съвременния дявол с цилиндри, с фракове; аз виждам съвременния дявол с щикове, с пушки; аз виждам съвременния дявол с отрови, с всички параферналии [т.е. с разни вещи и други атрибути]. Ние търсим дявола, но кой ще те заколи? – Брат ти тегли нож. За отечеството ще те заколи. Все за отечеството, за народа, за религията. Ама без клане не може ли? – Може.

 

Как ще дойде радостта, на този свят? Сега ти живееш в един свят от скърби, трябва да завършиш своя изпит, да опиташ най-големите скърби и ако издържиш, ще минеш в по-горно положение.

 

Има нещо тайно в Природата, което ще се разкрие в света. „И скръбта ви ще се промени на радост.“ Кога? – Когато ние, вътрешно се освободим, а не да дойде някой да ни налага нещата, отвън.

 

Сега как мислите, как ще се яви Христос днес? Тъй, както преди 2,000 години ли? Аз ви питам: Христос, като се яви, мустаци и брада ще има ли? Жените идеализират Христа със златни коси, с къдри, с хубава мантия, с туй-онуй. Мъжете малко другояче си Го представляват. Кой Христос, вие очаквате в света? Явява се Христос, но не тъй, както вие си мислите, че ще се яви Христос. Явява се Христос и казва: „Ти премина добре изпита, аз съм доволен от тебе“.

 

 

Всеки да действа, според Любовта Христова. Не само това, да се добереш до Любовта Христова [проявена от Великото Цяло], но да можеш съвършено да се отречеш от себе си, да стане в ума, в сърцето и в Душата ти такъв един преврат, че да се почувстваш напълно свободен [в Любовта на Цялото]. Ние можем това да го направим, ние сме способни да го направим. И когато ние казваме, че чрез Бога всичко можем, това значи, че чрез Любовта можем. А Любовта, това е единственото наше стяжение [имот, богатство], единственият наш капитал, единственото наше наследство, което можем да придобием. Докато не придобием Любовта в света, всичките наши усилия ще бъдат напразни.

Някои казват, че не познават Любовта.

Човек, който умира, той не познава Любовта! [„Човек умира от безлюбие.“ тук ]

Най-първо, човек трябва да стане безсмъртен. [„Човек е временен гост на Земята, от ражданието му, до неговата смърт; но Душата е безсмъртна.“ тук  ]

Сега ще ми възразите: „Може ли човек да не умира?“ Нима когато ми вземат къщата, аз умирам? Мога да си изляза. Нима когато ми вземат дрехите, аз оставам гол? – Не. Нима когато ми вземат тялото, аз умирам?

Съвсем други понятия имаме ние.

Вие виждали ли сте какво красиво нещо е човешката Душа? Ако е за форма, за красота, формата на една човешка Душа с нищо не може да се сравни в света. Ако мога да изнеса пред вас един факт, той е следующият: когато Бог погледне върху формата на човешката Душа, и Той ще се зарадва. Толкова велика е тя! Красота има в човешката Душа, каквато в никое друго същество в света.

Тогава някои питат: „Защо Христос слезе от Небето?“ – Той не слезе за хората [т.е. Той не слезе за личностите; за онези, които се изживяват като мъже, или като жени; като низши азове / като низши астрални души]. Той слезе да помогне на тази Велика Душа [Душата е по-висшата (от личността) степен на съзнание; т.е. Душата е Висшият Аз]. Заслужава да се види тази Душа!

 

И следователно на нас проповядват един морал: да залюбим човешката Душа!

Да, но вие трябва да видите колко е красива тази човешка Душа, колко е Велика!

Като видиш у брата си Душа страдаща Душа, подобна на тебе, само тогава ще може да се проповядва милосърдие. А сега казваш: „А, той е един простак!“ Да, простак.

При сегашните условия, при тези разбирания, в които живеем, заблуждения, и само заблуждения!

Сега ще им говоря за какво? – Ще им говоря за булските дрехи. Да, но булските дрехи, това не е същността на нещата.

И тъй, как ще се превърне вашата скръб в радост?

Ако някой от вас е много нещастен, нека направи един опит. Не трябва да напуснете службата си. Някои мислят, че ако напуснат службата си, ако се отрекат от дома си, този е начинът за постигане щастието. Ако е въпрос за отричане, аз не бих проповядвал в този дом.

 

Истинското отричане е човек да се отрече от себе си.

Знаете ли какво значи човек да се отрече от себе си? – То значи човек да се отрече от всички свои лъжливи и покварени мисли, чувства, желания и действия на миналото, за които той е пожертвал хиляди и хиляди хора.

Да се отречеш от стария живот на престъпления, това значи да се отречеш от себе си. Да се откажеш от туй низкото себе [което е личността; т.е. мъжа, или жената, обсебващи нещата], себе си на корист, себе си на лъжа, на омраза. От туй да се отречеш и тогава да познаеш в себе си какво? – Онова възвишеното, благородното, което въздига човека [да познаеш, в себе си, Душата].

Сега някои от вас [Душите,] сте облечени в женска форма, някои сте облечени в мъжка форма. Казват: „Тя е жена“. Е, що е женска форма? Где са онези писатели, които могат да опишат какво нещо е жената? Казват: „Той е мъж“. Е, в какво седи мъжеството? Аз наричам мъж онзи, който може да застане на страната на слабите. Аз наричам жена само онази, която може да превързва раните на страдащите. И тъй, мъжът всякога трябва да застане на страната на слабия, на онеправдания. Това е мъж! Това е благородство. А всички жени трябва да се заемат да превързват не само тези обикновените рани [които се виждат, отвън], но и необикновените [вътрешните рани].

После, когато някой ме превързва, да не казвам: „Ти си длъжен“. Не, като ме поглади една такава ръка, да ѝ благодаря.

И когато ти превързваш някого, той трябва да почувства, че има една Душа, която му служи, и от благодарност да му потекат две сълзи. Това е заплатата! Тия две сълзи имат смисъл.

И когато онзи силният застане пред слабия и го защитава, от очите на слабия да потекат две сълзи и да каже: „Братко, благодаря ти“.

Това е човечество! Може ли да се установят между нас тези [благородни] отношения, ще дойде и истинската философия на живота.

Красивият живот ще дойде само когато ние превърнем скръбта в радост. Скръбта и радостта вървят по Един велик Закон.

Аз ви казах, че в света има същества, които знаят само какво е радост. Те са ангелите. За тях скръбта е непонятна. Те знаят причините на човешката скръб. А ние знаем една малка радост и една малка скръб. Междините на тези две неща не ги знаем. Ангелите знаят една голяма радост и една малка радост. Междините не ги знаят.

 

Падналите духове, падналите ангели знаят една малка скръб и една голяма скръб. А човекът се отличава и от едните, и от другите по това, че у него тия две състояния, радост и скръб, са преплетени.

 

Докато не се домогнете да възприемете тази Висша Любов, дотогава не можете да бъдете свободни.

 

Някой ще каже: „Има добри хора днес“. Добрите хора, които разбират този закон, навсякъде могат да си пробият път. „Ама как ще живеят?“ Има хора, на които като им снемете дрехите и ги оставите без петаче, те ще обиколят света и приятели ще си създадат. Ще кажете: „А, той има приятели от другия свят“. От кой свят? – От света на безсмъртието.

 

 

Някой път аз говоря с Живата Природа. В тази Жива Природа ние сме дошли до една фаза, която трябва да преминем.

 

Сега спорим за своите вярвания, но има една спънка, която спира умовете на хората, за да дойдат до правия път.

 

Сега аз ви желая едно: Вие, културните хора на скръбта, да преминете в културата на радостта, защото бъдещата култура е култура на Любов и радост.

 

Следователно сегашната ви гама е миньорна. Нея вие научихте, специалисти сте, достатъчно е. Сега остава мажорната гама, гамата на Любовта, но не тази мажорна гама, която употребяват музикантите. Тя е едно посмешище, нея само във войните я употребяват.

 

В тази мажорна гама на Любовта, за която ви говоря, няма игри, няма кълчене, в нея има дълбочина и височина. И когато вие влезете в тази гама, тогава ще я разберете.

 

А днес, който и да е съвременен поет не може да пише за радостта, не я познава той. Ние трябва да влезем в туй чувство на радостта, красиво е то! Когато светът влезе в радостта, знаете ли какво ще остане от този свят?

 

Ще ви представя една картина. Тази обвивка, която ви затваря, ви държи като в затвор. Представете си, че с хиляди години сте живели в този затворен замък. Какво не са правили, за да ви освободят! Много са идвали да ви освободят, но никой не е могъл.Идва най-после великият Учител, който казва: „Радостта ще ви освободи“.

 

И като турите в действие тази радост, този замък постепенно ще почне да се топи, топи, отънява, почват да капят капки и всичко това, което е служило като преграда между вас, ще се размахне. И пред вас ще се отвори този свят на радост и веселие.

 

Този свят се различава от света на скръбта.

 

Светът на скръбта е свят на изкуство, той е създаден от човека, а светът на радостта е създаден от Бога. Светът на скръбта го създадоха човеците и духовете, а светът на радостта го създаде Бог.

 

Следователно в сегашната епоха ние живеем в свят, създаден от човеците, а в бъдещата епоха ще живеем в свят, създаден от Бога.

 

И казва Христос: „Аз ще ви видя, вие ще се зарадвате и радостта ви никой няма да я отнеме“. Кой ще ви види? – Ще ви види вашият възлюбен, или вашата възлюбена. И когато видите вашата възлюбена, или вашия възлюбен [т.е. Сродната си Душа], сърцето ви ще трепне.

 

Аз взимам това в най-чистия, в най-красивия смисъл. Кой ще ви види? – Ще ви срещне майка ви, ще ви срещне този ваш приятел, когото не сте виждали от хиляди години. И тогава не само вашето, но и неговото сърце ще заиграе. Аз бих желал сърцата на всички така да затрептят. И това време е сега.

„Скръбта ви ще се превърне в радост.“ Ще ми кажете: „Възможно ли е?“ Възможно е. „След колко хиляди години?“ Никакви хиляди години!

Сега, днес започва тази радост! Ама не по този начин, който вие знаете.

Вашата радост е само една сянка на тази радост. А сенките показват къде е тази Реалност [„Това, което свързва всички свои части в Едно Цяло и им дава простор за развиване, е Реалност.“ тук ].

Няма по-хубаво нещо в света от това, да срещнеш своя Учител! „Скръбта ви ще се промени на радост!“

Всички вие бъдете носители на културата на радостта! Бъдете носители на културата на Любовта! “

 

Из: „Скръб и радост“

 

 

 

Модераторска бележк: Авторът на мнението носи лична отговорност за точността на цитатите и за евентуалните парафрази на пасажи от Словото. 

 

Редактирано Август 27, 2015 от Донка

[Велина Василева]

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Всякога когато ви дойдат големи изпитания, в живота, мрачни мисли и желания, знайте, че те не са ваши; те принадлежат на съвършено чужд на вашето развитие свят. Страданията и разочарованията, които хората изживяват сега, са резултат на връзката им с този по-нисш свят.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Влад Пашов: „При сегашните социални условия, в които се намира светът, за разумните хора има само едно истинско разрешение - да обичат Мъдростта. Обичайте Мъдростта и тя ще ви обича и ще постави венец на главата ви.

 

Никой друг не може да направи за човека това, което тя може да направи.

 

[Скръбта е състояние съзнанието на личностите; т.е. на мъжете, или на жените на Земята. Скръбта е проблем само за личностите, поради склонността им да обсебват нещата, а също и близките си хора, като ги считат за "свои" – и съвсем естествено – да скърбят, щом те им бъдат отнети, при физическа раздяла, или при смърт. Проблемът за скръбта, не може да бъде разрешен, на това обикновено ниво на разбиране на света, на което се намира човешката личност. Впрочем, нито един проблем, не се разрешава на нивото на съзнание, на което е възникнал. Той се разрешава, когато съзнанието на човека се трансформира и се издигне в следващата, по-висока степен на съзнание – и тя е: "Божествена Душа". В този смисъл, Мъдростта ще издигне човека от низшата степен на съзнание: "личност" (наречена също и низша "астрална душа"), във висшата степен на съзнание: "Божествена Душа", където причините за възникването на скръбта (а именно обсебването на неща и на хора, от личността; от егото), биват преодолени и биват заменени с обменянето на Божествената Душа, с Единното Съзнание на Великото Цяло. На това висше Божествено ниво на съзнание; т.е. при разбирането на света, от гледната точка на Божествената Душа – изобщо няма условия за проявата на скръб. Значи, за да не скърби, (трайно), личността трябва да се превърне, в Душа; т.е. гъсеницата трябва да се превърне в пеперуда. А "да обикнеш скръбта си" – означава – да пуснеш Любовта, да тече постоянно, през тебе – еднакво за всичките ти състояния на съзнанието и без да делиш нещата на "добри" и на "лоши", защото, казва Учителят: "Хората делят нещата на добри и лоши, вследствие на което сами попадат в областта на злото." тук  ]

 

Човек, който не може да обича Мъдростта, това показва, че [понеже, все още, се намира на низшата си степен на съзнание: "личност" и затова "гледа с очите" на мъж, или на жена, които (от гледната точка на Целокупния Живот, във Вселената), са "болни", затова] е вплетен в една гъста материя, която препятства на Любовта да действа в Душата, ума и сърцето.

 

А щом не действа Любовта в човека, той се свързва с един по-нисш свят и спъва развитието си.

Страданията и разочарованията, които хората изживяват сега, са резултат на връзката им с този по-нисш свят.

 

В този случай, една чужда воля се е намесила в живота на човека, последствията на която намеса ще носят.

 

Днес цялото човечество се намира под влиянието на чужда воля, която ги заробва и следствие на това всичките му благородни копнежи се спъват и не се реализират, та затова човек дохожда до обезсърчение и обезсмисляне живота си и често иска да се самоубие. Но и тази мисъл не е негова.

 

Всякога когато ви дойдат големи изпитания в живота, мрачни мисли и желания, знайте, че те не са ваши; те принадлежат на този съвършено чужд на вашето развитие свят, който има съвършено други стремежи, цели и намерения.

 

Ако влезете в отношения с този свят ще платите скъпо и прескъпо и [така, докато се изживявате като личности и мислите, и съществувате, от гледната точка на земен мъж, или на земна жена] няма да научите нищо друго, освен само страдания.“

 

Из: „Вътрешното ръководство на човека - Беседи от Учителя“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Много от идеите на съвременните хора са във връзка със Земята, т.е. с по-грубата материя. Тия идеи са потребни на човека дотогава, докато той живее на Земята, но щом пожелае да се изкачи в един по-висок свят, той трябва да се откаже, да се освободи от формите на тия идеи. Ако искаш да придобиеш някоя по-възвишена идея, трябва да се откажеш от друга, по-обикновена, стара идея, която те е държала, до това време, вързан за Земята. Както виждате, всичко е в приложението.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Както житното зърно трябва да измени външната си форма, за да излезе на повърхността на Земята, така и човекът, който [на Земята] се намира в живота на квадрата, трябва да измени своята форма, за да излезе от своите ограничителни условия. Това излизане наричат Закон на Самоотричане.

И затова, когато искаш да минеш в по-рядка среда, трябва да се откажеш от по-гъстата, в която се намираш.

Ако искаш да придобиеш някоя по-възвишена идея, трябва да се откажеш от друга, по-обикновена, стара идея, която те е държала до това време вързан за Земята.

Много от идеите на съвременните хора са във връзка със Земята, т.е. с по-грубата материя. Тия идеи са потребни на човека дотогава, докато той живее на Земята, но щом пожелае да се изкачи в един по-висок свят, той трябва да се откаже, да се освободи от формите на тия идеи.

Както виждате, всичко е в приложението. Формите на нещата трябва да оживеят във вас, за да може да ги разбирате и изучавате.“

Из: „Време и сила“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Щом разбираме ние смисъла на страданията и на радостите, ние вече идваме до онзи, силния живот и ставаме силни. Тогава иде другото положение. Който е разбрал какво е страданието и какво нещо е радостта, и двете ще ги впрегне на работа. То са две сили, то е поляризиране. Отглеждайте страданието, за да намерите радостта. Разбиране трябва. Не разглеждайте нещата отделно, защото ще създадете злото. В Природата съществуват смени на отношенията и смени на състоянията. Значи имаш едно тягостно състояние. То е слугата, който работи. Казва: „Защо да страдам аз?“ Ами кой ще носи товара? Ако ти не страдаш, кой ще страда, заради тебе? Ти отделяш другите хора, искаш ти да не страдаш, а другите да страдат. То е неразбиране. Противоречията на живота произтичат от Закона на Възпитанието. Има нещо внесено от миналите векове – цели системи, които са се заблудили; цялото човечество върви в крив път. Хората са влезли в задънена улица; сега се връщат назад. Всяко едно страдание показва, че ти си излязъл от едно състояние, от едно потенциално състояние и влизаш в едно динамическо състояние, или в едно критическо състояние, за да научиш нещо ново. Тъй като се схванат нещата, имат смисъл.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Противоречията във вашия живот или противоречията във всичките хора, това са разхвърления материал, от който трябва да се [подреди и да се] съгради нещо.

 

[Това нещо – е бъдещото тяло на човека. Учителя: „Добрият живот подразбира тъкане, т.е. организиране на бъдещото тяло на човека. Мислите, чувствата и постъпките му представляват материала, от който се тъче новата тъкан. Кога ще стане това? След десетки или стотици години, вие ще се намерите пред завършен процес.“ тук  ]

 

Едновременно ти си господар и слуга. Ти не можеш да бъдеш слуга, докато не си бил господар и не можеш да бъдеш господар, докато не си бил слуга.

 

Вземете един прост процес, ходенето. Вие стъпвате на десния крак, левия дигате. Кой е господарят, кой е слугата? Поставяте тялото на десния крак, дигате левия, после пак престъпяте. Кой е господарят? Господарят е, който почива, слугата е, който работи, който носи тежестите в дадения случай. Туй, върху което стои тежестта, е слугата, носи онзи, който почива – господарят.

 

Следният момент, онзи, който почивал, ще носи тежестта, другият ще почива.

 

Следователно, в Природата съществуват смени на отношенията и смени на състоянията. Значи имаш едно тягостно състояние. То е слугата, който работи. Казва: „Защо да страдам аз?“ Ами кой ще носи товара? Ако ти не страдаш, кой ще страда заради тебе? Ти отделяш другите хора, искаш ти да не страдаш, а другите да страдат. То е неразбиране. [Само] при тия, неблагоприятните условия, се явява онзи, Божественият Живот [при който Живот] – зърното [т.е. Човешката Душа] започва да расте.

 

Следователно, всяко страдание е един признак, че нещо ново започва, в света, което трябва да научиш.

 

Всяко едно страдание показва, че ти си излязъл от едно състояние, от едно потенциално състояние и влизаш в едно динамическо състояние, или в едно критическо състояние, за да научиш нещо ново. Тъй като се схванат нещата, имат смисъл.

 

Не да кажеш: „Мене ми дотегнаха страдания.“

 

Страданието е само един момент. Продължителността, то е отзвук.

 

Да кажем, вие вземате един тон на цигулката. Като е опъната струната и я дръпнете, тя дълго звучи. Ти един момент дръпнеш, тя звучи дълго.

 

Та и страданието е само един момент, ти страдаш повече, но то е отзвук на страданието. Може би 10, 15, 20, 30 минути, един час чуваш отзвука. Тебе ти се струва, че много страдаш.

 

И при радостта е същият закон. Радостта, то е само един момент, вие имате вече отзвук на радостта.

 

Този отзвук на радостта, това е растенето.

 

Радост, която не расте, не е радост. И скръб, която не се намалява, не е скръб. Разбирайте определено.

 

Защото скръбта, като се увеличава, става на радост и радостта, която се намалява, става на скръб.

 

И затова, когато се смалявате, човек трябва да разбира страданието, и когато се увеличава, трябва да разбира радостта.

 

Процесът на радостта е разширение, процесът на скръбта е процес на смаляване.

 

И оттам, дето скръбта се смали, няма какво вече да прави, иде радостта и подема нейната работа.

 

Скръбта слиза, радостта възлиза.

 

Щом скърбиш, трябва да мислиш.

 

Скръбта е господар, радостта е слуга, който възлиза.

 

Злото е господар, доброто е слуга.

 

Тогава религиозните хора, които не разбират, те разглеждат злото, статически.

 

Казва Бог: Да не ядете от плодовете на дървото на познание доброто и злото.

 

Не разглеждайте нещата отделно, защото ще създадете злото.

 

Не разглеждайте слугата и господаря отделно, ще създадете злото.

 

Казваш: „Ти си слуга, ти си оправдан.“ Ти на слугата говориш едно, на господаря говориш друго. Ти създаваш злото.

 

Говори за тях [като знаеш], че те съставят едно цяло. И слугата е необходим, и господарят е необходим. Нито без господар може, нито без слуга може. Колкото е важен господарят, толкова е важен слугата. И двамата са еднакво важни.

 

Краката кого носят? Тогава нали дойде равенството?

 

Кога поставяме равенство? Щом сме на двата крака, и господарят, и слугата са равни.

 

Като вървим, единият е слуга, другият – господар. Щом се спрат двамата, те са равни.

 

По някой път пак има едно малко различие, че целият крак държиш на земята, на другия само пръстите подигаш.

 

Кой е справедлив? [Справедлив е този, който] и на двата си крака седи.

 

Твърдият човек е справедлив човек, седи на едно място.

 

Следователно, твърдостта, това е равенство. Това е равенство [равновесие] между господар и слуга. Тогава стремежите са еднакви.

 

По някой път, вие дойдете и се разочаровате, казвате: „Аз не искам да вярвам в нищо.“ Може ли да имате една вяра, извън страданието и радостта? В какво ще вярвате?

 

Кажете ми сега нещо, извън радостта и скръбта. В какво ще вярваш? Измислете нещо, което да се не включва в радостта и в скръбта.

 

Ако речете „почивката“, почивката е господар, работата е слуга.

 

Ако речете сега „загуба“, загубата е господар. Този, който изгубил, дал нещо. Този, който взел, е слуга.

 

Обраният е господар, който обира, той е слугата.

 

Хубаво сега: Който може да направи доброто, кой е той, господарят или слугата? И кой ще направи престъпление от двамата, който е господар или който е слуга? Когато греши човек, какъв е? Когато прави добро, какъв е? Искаш да бъдеш господар, тогава прави добро.

 

/Публикувано изображение/

 

Геометрически може да се покаже да бъдеш господар и да бъдеш слуга [едновременно; т.е. в условията на справедливост.] (Фиг. 4).

 

Когато се съединят, тогава е примирение. [Също така е равенство, справедливост, равновесие.]

 

Геометрически това е примирение. Само тогава може да се примириш, в себе си.

 

[Т.е. – ще се примириш, в себе си, ще бъдеш справедлив и ще поддържаш равновесието, като съединиш, в едно, страданието и радостта и така – ще се издигнеш, в съзнанието си, и над страданието, и над радостта – така ще влезеш в Божествената Любов, която разрешава всички противоречия.]

 

Но сега вие намирате противоречие

 

[вместо да съедините, в едно, страданието и радостта и да ги погледнете, от една по-висша гледна точка – гледната точка на Любовта, която ражда Живота (но самата Божествена Любов – е извън Живота). Учителя: „Често аз говоря за Любовта, но Любовта не е това, което хората мислят за любов. Според мене щастливият живот изтича от Любовта, но Любовта не живее в Живота, тя е извън Живота. Любовта не е в Разумния Живот, тя се проявява чрез Разумния Живот. Тя е извън Разумния Живот. Любовта е една велика сила в света. Като дойде, тя само дава и си заминава. Така е по човешки казано. Тя никога няма да се върже с тебе. Като дойде при тебе, тя ще ти тури нещо в ръката и ще си замине. Тя е сила, с която нищо не се ограничава. Някой път вие искате да имате Любовта в себе си. Не, възползувайте се от благата на Любовта, без да искате да я задържите в себе си. Това е Животът.“ тук  ]

 

Казвате: „Не си струва, лошо е човек да страда.“

 

Ами че знаеш ли, страданията на един, са благо на други.

 

Ако нямаше (хора) да боледуват, знаеш колко лекари щяха да измрат от глад. Ако хората не правеха престъпления, знаете ли колко адвокати щяха да измрат от глад? Ако майките не страдаха да раждат деца, какво щяха да правят учителите? Всички учители щяха да бъдат отвън, кой ще им плаща?

 

Та казвам: Страданията, в света, създават условия, в живота.

 

Страданията и радостите, това са две течения в ромба, а Животът е в центъра С. Дето се прекръстосват двете течения, се образува Животът.

 

Живот, без противоречия, няма в света.

 

Онзи, хармоничният живот, е над Живота на страданията и скърбите.

 

Щом разбираме ние смисъла на страданията и на радостите, ние вече идваме до онзи, силния живот и ставаме силни. Тогава иде другото положение.

 

[Учителя: „Човек е силен само когато мине през изпитания и ги разреши, там е силата на човека. Погрешката на глупавия е там, че той не знае откъде произтича неговата глупост. Временно зло, болест, смърт има, но вечни те не са - вечни са само доброто, здравето, живота. Със състоянието на бубата може да се сравни сегашното ваше състояние - всички ваши навици ще оставите, ще се промените, така както става и с бубата когато се преобръща до пеперуда.“ тук ].

 

Човек е силен, който разбрал какво е страданието и какво нещо е радостта, и двете ще ги впрегне на работа. То са две сили, то е поляризиране.

 

Та сега според вашите схващания, всеки бяга от страданията. Вие като избягате от страданията, ще избягате и от радостите.

 

Който бяга от страданията, изгубва и радостта.

 

И всеки, който търси страданието, намира радостта.

 

А всеки, който търси само радостта, намира страданието.

 

Отглеждайте страданието, за да намерите радостта.

 

Ако така не мислите, вие ще бъдете обикновени хора, [т.е.] вие ще имате състоянието на животните; рога ще ви изникнат, копита ще ви пораснат и козина ще изникне.

 

То е пак хубаво, рогата не са лошо нещо. Да изникнат на човека рога на главата не е лошо нещо.

 

В древността на великите хора туряха по един рог, на лошите туряха по два рога. Два рога са това.

 

Разбиране трябва.

 

Следователно, Законът за Любовта е закон за примирение между доброто и злото в света.

 

Да оставим доброто и злото.

 

Примирение между страданията и радостите или разбиране.

 

Любовта е закон, за да разберем страданията и радостите на физическото поле.

 

Човек е дошъл на Земята, за да разбере смисъла на страданията и радостите.

 

Те са състояния на човешката Душа; най-вътрешни състояния.

 

Всеки от вас има неразположение, мъчно му е, не му се живее, казва: „Дотегна ми вече, не искам да живея.“ След няколко часа изгрее Слънцето, казва: „Пак съм радостен, има смисъл животът, радост има.“

 

Щом залезе Слънцето, веднага скръбта дойде.

 

Противоречията на живота произтичат от Закона на възпитанието. Има нещо внесено от миналите векове, цели системи, които са се заблудили, цялото човечество върви в крив път.

 

Хората са влезли в задънена улица; сега се връщат назад.

 

Коя е задънената улица? Що е инволюцията?

 

Тъй, както разбират хората, задънената улица – е неразбраната еволюция.“

 

Из: „Скръб и радост - 1938 г.“

[Велина Василева]

„Любовта е Небесната Музика.“☆ „Първият тон, в Живота, е Любовта – с нея Животът започва. Имате ли този тон, в себе си, ще имате и Радост. Изгубите ли го, явява се скръбта, която е признак на тази загуба. “☆ „Нашата култура е култура на скръбта. Защото нашият свят, е свят на скръбта.“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
 ☆ „Да се прави разлика между Любов и влюбване.  Любовта е естествен процес, а влюбването е пресищане. Щом имаш влюбване, ще дойдат обезсърчения, недоразумения и пр. Под „влюбване“, разбирам човешката любов.“  тук  
☆ „Мислите ли, че живеете по Любов? Вашата любов е външен грим, гримирани сте отвън, с любовта. Тя не е проникнала още в живота на сегашните хора [и затова]  животът им е пълен със страдания и смущения. Най-великата Наука в света, е да се научи човек да живее, според Закона на Любовта. Това е най-лесното нещо, а същевременно и най-мъчното.“ тук  
☆ „Първият тон, в Живота е Любовта – с нея Животът започва. Имате ли този тон, в себе си, ще имате и Радост. Изгубите ли го, явява се скръбта, която е признак на тази загуба. “ тук
☆ „Нашата култура е култура на скръбта. Защото нашият свят е свят на скръбта. Не е лошо, скръбта е нещо хубаво, приятно. Скръбта, това е приготовление. Сега, като ви говоря, че скръбта е приготовление, разбирам, че тя е подготвителна страна, към Истинския Живот, който иде.“ тук
☆ „ВЕЛИКА НАУКА е потребна на хората, за да проучат живота – низшия и Висшия, т.е. човешкия и Божествения. Божествената Наука има за задача да покаже Пътя, по който може да се постигне Истинския Живот на щастие тук, на Земята, а не горе на Небето.“ тук
☆ „Великата Наука  може да се предава само на този, в който е роден „Азът“. Всички хора трябва да заченат и да родят „Аз-а“, в себе си, който е Истинският Човек. Когато се роди „Азът“, във всички хора, т.е., когато се пробуди тяхното съзнание и схванат единството на живота, ще дойде спасението на света. Душата, сама по себе си, не може да се издигне, ако не роди „АЗ-а“. Това е реализиране  на БЕЗСМЪРТИЕТО.“ тук
☆„Всеки човек, който обича, е музикант, защото Любовта е Музика. Любовта е Небесната Музика. И който не обича, никакъв музикант не е. Има едно пеене, което ще употребиш за другите, и има едно друго пеене, което ще употребиш изключително за себе си. Първо дръжте това пеене, което е за вас, и после пеенето, което е за другите.“ тук

[Велина Василева]

Вие сте Души, а не тела. Човек  трябва  да  бъде  силен;  да издържа  скръбта.  Скръбта  гради  човека,  както  и  радостта гради.   Но   човек   трябва  да носи  съзнателно   и  скръбта,   и радостта.  Тогава те градят,  в него.  Всеки от вас трябва да работи, искрено, върху себе си и като работи, да счита, че работи за всички и че всички работят за него. То е Божествен закон, който трябва да работи и в нас.  Процесът на окултното развитие е именно в това: човешката Душа да се пробуди и да си припомни всичкото знание, което е вложено в нея. За тази цел, човек трябва да се вслушва и внимава   в    Гласа  на   Духа,    който    му   говори,  отвътре. Слушането   е   външен   процес,   а   вниманието — вътрешен процес. Тази съществена идея – да залегне, у вас, като една основа. Не залегне ли   тази   идея,  във  вас, смисълът  на  живота няма  да  бъде разбран. Щом схванете мисълта, тогава няма да ви е страх, че има ад. Не, дето е Душата, там е раят, Душата образува рая. Мястото, откъдето се оттегли Душата, се образува адът. И тъй – адът е място на бездушие, а раят е място на Душите. Един свещен импулс, трябва да имате, към Великата Истина, която ще ви направи свободни; ще ви освободи от робството, в което сте били досега, и ще ви въведе във великия Божествен свят на Любовта, Мъдростта и Истината.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Из: „Пробуждане на Човешката Душа“:

*  Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти, в  Битието.  Туй  отделяне, в ангелския свят е известно под името „Зазоряване на Живота", а в света на хората е едно дихание на Бога. Защото във всяка вдишка и издишка на Бога, се зараждат разумните Души.  И тъй, при всяка  една  Божествена  издишка,  от  Първоизточника  излиза една Душа. Тя излиза, под права линия, като един Божествен лъч, влиза в обширния Космос, или в обширната Вселена на своята еранда — или на своята работа, която има за задача да завърши. Досега човешката Душа е била като една пъпка. Едва сега  тя  започва   да се   разпуква. Това  разпукване е забележително,   като  един от най-великите моменти в този Космос, наречено  „Разцъфтяване",   или  „Пробуждане    на човешката  душа". И  всички възвишени Същества,   в Божествения свят, очакват разцъфтяването на човешката Душа. Чашката, в която ще се прояви тази Душа, ще покаже своята красота,   своята   храброст   и   Бог   ще   вложи   в   нея  Своята светлина и Своята Любов.

*  Всички вие се намирате пред една от най-великите епохи в света  —   разцъфтяването на човешката Душа.  И  всички вие трябва да знаете,  че сте Души  и  трябва да  цъфнете.  Като цъфнете, тогава ще излезе от вас онова благоухание, което ще се разнесе из целия свят. Само по този начин ще дойдат във вашата чашка онези малки буболечици и пчелички, защото ще има сокове, с които да се хранят. Щом се разцъфти човешката Душа, тогава всички ангели и служители на Бога ще дойдат. Те от милиони години, от незапомнени времена, чакат разцъфтяването на човешката Душа; на Божественото у човека, за да съберат от нея тези сокове. А с тяхното идване, те ще внесат новата култура, която ние наричаме „Култура на Божествената Любов".

*   Искам да остане у вас следната съществена мисъл: да знаете, че сте една пъпка, в която вашето съзнание трябва да бъде   тъй   силно   съсредоточено,   защото   това   е   един   от най-важните моменти в живота ви. Няма нищо по-велико от това, след като се разцъфти Душата ви, да видите Божествения свят и възможностите, които лежат скрити, в него. Това не е една илюзия;  вие ще го  опитате.  Затова казвам, че всички трябва да бъдете тъй чисти по сърце, тъй чисти по стремеж.

*  Човешката Душа е зачената в Любовта. Тя е зачената на друго място. Вие сте Души, а не тела. Вие сте Души, заченати някога в Божествения Дух, и сега ви се дава възможност да цъфнете, да се разцъфтите, да принесете плод и плодът ви да бъде  благоприятен,   пред  лицето  на Бога.    Искам тази съществена идея да залегне у вас, като една основа. Не залегне ли   тази   идея,  във   вас,   смисълът   на  живота – няма  да  бъде разбран. Каквато философия и да имате, каквато наука и да изучавате, вие няма да се доберете до онази велика истина, която търсите. Един е Пътят. Схванете ли това, няма да има у вас колебание накъде сте — наляво или надясно, нагоре или надолу.   Във   вас   ще   има   единство,   ще   знаете,   че   Бог   е навсякъде. Щом схванете мисълта, тогава няма да ви е страх, че има ад. Не, дето е Душата, там е раят, Душата образува рая. Мястото, откъдето се оттегли Душата, се образува адът. И тъй, адът е място на бездушие, а раят е място на Душите.

* При този велик ден, който иде сега, в света, вашите недъзи ще изчезнат изведнъж. Когато вие се разтворите на Божествената светлина и влезе тази Божествена топлина, всичките ви минали недъзи, всичко туй ще изчезне, и помен няма да остане от него. И тогава вие ще почувствате, в себе си, един особен аромат на цвета. И ще станете тъй силни и мощни, тъй радостни и весели, тъй млади и пъргави, както никога досега не сте били, в никое свое съществуване, в никое свое раждане и прераждане. Туй разцъфтяване ще бъде в онзи момент, когато ще скъсате всички връзки на робството, с които Душата ви е била свързана. Щом ги скъсате, тогава Божественият Дух ще се всели в Душата ви и ще се образува една връзка между вас и Бог, между Бога и човека.

*  Аз съм слязъл  от Божествения свят,  за да внеса този Божествен импулс във вашите Души; за да се пробудят, да се разцъфтят и да поемат свещения Път към Бога. Един свещен импулс трябва да имате, към Великата Истина, която ще ви направи свободни, ще ви освободи от робството, в което сте били досега, и ще ви въведе във великия Божествен свят на Любовта, Мъдростта и Истината.

Учителя казва още:

*  В човека, има нещо по-дълбоко от това, което виждаме. Това е Божественото, Висшето Аз; Божествената Душа, която мисли,  в него.  То  е същественото.  Специфичното,  във  всяка Душа, е това, че когато минава Божествената светлина, през нея, Душата я пречупва, по особен начин. Затова, всеки носи нещо особено; нещо специфично, красиво, в себе си. В Душата, са складирани и скрити всички богатства и знания на Битието. Процесът на окултното развитие е именно в това: човешката Душа да се пробуди и да си припомни всичкото знание, което е вложено в нея. За тази цел, човек трябва да се вслушва и внимава   в    гласа   на    Духа,    Който    му   говори,    отвътре. Слушането   е   външен   процес,   а   вниманието   —   вътрешен процес. Това се постига, когато човек развива спящите, в себе си, ДУХОВНИ СИЛИ.

*  ДУХОВНИТЕ СИЛИ, в нас, могат да се развият, но за тази цел се   изисква   правилна   мисъл,   чувство    и   действие.    Не   е достатъчно   само   права   мисъл,   или   чувство,   но   мисълта, чувството   и   постъпките –   трябва   да   бъдат   правилни   и  в  хармония. Онова, което човек желае, дълбоко в Душата си, ще го постигне, но трябва да чака. Има време за всичко. Не може, от дете, да станеш мъдрец. От дете, докато стигнеш до мъдрец, постепенно ще израстеш, като минеш през ред фази на развитие. Така върви и духовното развитие на човека. Най-първо, човек е малко дете, после постепенно пораства, докато стане мъдрец. Всеки може да развие в себе си тези заложби, с които да влезе във връзка с живите разумни сили, които действат в Живата Природа. В плана на Битието влиза –  да влезем във връзка с Разумността, която е в Природата. За тази цел, човек трябва да се научи да работи, с мисълта си. Вие още не знаете какви мощни сили се крият, в мисълта. С концентриране на мисълта, е възможна и левитация!

*  Първото нещо, което трябва да направи човек, влизайки в пътя на окултното развитие, е да проучи себе си, да знае какви заложби  има  и  какво се  крие, в него;   да  прецени възможностите си, да премери силите си.  След това, да си изработи правилно разбиране за живота. Между материалните и духовните работи, трябва да има едно правилно съгласуване. Трябва да се разбират законите, по които може да стане това. Най-първо, човек трябва  да  се   запознае  с  Любовта,  която действа във физическия свят, с нейните форми и закони, после Любовта, която действа в духовния свят, с нейните форми и закони. Във физическия свят Любовта трябва да се изучава,  от гледище на Надеждата, в духовния — от гледище на Вярата, а в умствения — от гледище на самата Любов.

*  Всеки от вас трябва да работи, искрено, върху себе си и като работи, да счита, че работи за всички и че всички работят за него. То е Божествен закон, който трябва да работи и в нас. Окултната наука го нарича „Висше Аз", но по-право е да се каже „Божествена Душа". В нея са вложени всички условия за нейното   развитие. А когато  е  образувана   връзката,   която съществува   между  всички   Създания – всички   способности   и чувства   растат.  Трябва  да   почувствате   присъствието   на Висшето  Аз,  на Божествената Душа, у вас, да почувствате готовност,   поне   веднъж   в   неделята,   или   в   годината,  ДА СЕ ПОЖЕРТВАТЕ ЗА ВСИЧКИ. И Христос казва: „Който изгуби живота си, за БЛАГОТО НА ДРУГИТЕ, той ще намери своя живот." Това е точният   превод   на   думите   Христови   и   в   тях   се   крие същността.   В   състоянието,   в   което   вие   понастоящем   се намирате, тази вътрешна връзка още не е образувана и вследствие на това вашата низша душа; низшето „аз" [т.е. личността – мъж, или жена], вашият манас, както го наричат теософите, се стреми към противоположни движения. Тази душа върши това, не че има някаква омраза към човека, но стремежите ѝ са различни. Трябва да се борите с тази ваша низша душа [личността ви], понеже в нея са вложени всички отрицателни неща.

*  Ученикът трябва да върви – от видимото към невидимото. Човек трябва да впрегне недоволството и всичко отрицателно, в  себе  си,  на  работа.   Ученикът   трябва  да  бъде  силен;  да издържа  скръбта.  Скръбта  гради  човека,  както  и  радостта гради.   Но   човек   трябва  да носи  съзнателно   и  скръбта,   и радостта.  Тогава те градят,  в него.  Организмът на ученика трябва да се нагоди към новите вибрации. Това може да стане, чрез   хармонизиране  на  мислите,   чувствата   и  постъпките,  с всички  добри  хора  на  Земята,  чието  съзнание  е  будно.   Те помагат да стане хармонизирането с Бога, с Небето, с всичко живо.   Това   нагодява   организма   за   по-висши   трептения   и преживявания. Тогава има условия – Напредналите Същества да помагат.

*   Вашата задача, като  ученици, е да схващате Бога – като Любов и Мъдрост и чрез Тях да всаждате, във вашите Души, всички други добродетели. Само по този начин, може да се развиете и повдигнете и ДА СЕ ПРОБУДИ ДУШАТА ВИ. За да бъде човек    силен,    в    света,    трябва    да    започне    с    Любовта. Добродетелта представя самия човек,  минал  през Любовта. Чрез Мъдростта, човек е научил Божиите изяви, към него.

*  Не можем да изпълним Волята Божия, ако не Го любим. Волята Божия е да бъдем всички добродетелни.  Да бъдем добродетелни, това са отношенията на хората, едни към други. Трябва да бъдем добродетелни не само към своите ближни, но и към всички създания.

*   Така ние  ще дойдем до  идеята, че в ПОСЛУШАНИЕТО  и РАЗБИРАНЕТО на Любовта Христова, СЕДИ СИЛАТА за РЕАЛИЗИРАНЕ ЗАДАЧАТА   на   ЧОВЕШКАТА ДУША   —    да   може   тя   ДА РАЗВИЕ необходимите КАЧЕСТВА, които са потребни ЗА ПРОБУЖДАНЕ НА ДУШАТА и ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ДУХОВНОТО ТЯЛО, и за следващия по-обширен живот, който ѝ предстои.

*  За да може човек да работи, трябва да има съдействие, отгоре. Когато човек е готов, едно напреднало същество идва и   работи,   чрез   него. Тогава,  дейността  му е  ползотворна. Най-първо,    човек трябва  да  гледа  ДА СЕ ОСВОБОДИ ОТ КОРИСТОЛЮБИЕТО, което не е негово, а е чужда присадка.

*  Когато човек е ВЕРЕН на призванието си, Духът ще дойде и   ще   се   всели   в   него.   Той   ще   проникне,   в   човека,   като слънчевите лъчи. Но трябва, когато дойде Духът, човек да е готов.  Духът  идва, периодически. Когато  образува връзка с Духа, на  човека  се   дава  пропуск  за   влизане   в  Храма  на тайното познание. Затова, човек трябва да отвори ума, сърцето и Душата си, за Божествения Дух; Той като Слънце да огрее неговата  земя  и  тогава  ще  се  родят най-добрите  Плодове [т.е. ще дойде разбирането; разбирането е в Плода]. Когато Божественият Дух дойде, човек ще започне Великата Божествена Наука и очите му ще се отворят. Божественият Дух – непременно  трябва да  дойде  върху ученика,  защото  Той  е носител на Божествената Истина. Само Той може да озари ума и  сърцето на ученика. Ако    някой    казва, че без присъствието на Божествения Дух може да придобие някаква наука, някакво   знание,   той   не   говори   истината.   Ученикът трябва  да  бъде   образец   на  чистота, на  светли  мисли,   на възвишени чувства и благородни постъпки.  Това са СИЛИТЕ, които ГРАДЯТ, в него.

*  В човека, постепенно се ГРАДЯТ новите органи. В шестата раса  –  хората   ще   имат   нови   органи и ще виждат света разширен. Тези нови органи (сетива) се развиват, под влияние на Божествените СИЛИ на Любовта, Мъдростта, Истината и на всички Добродетели. Затова човек трябва да даде път на тези Божествени СИЛИ, в себе си  — да ги прояви в своите мисли, чувства и постъпки.

*  В тялото,  в мозъка, се крият СИЛИ, които трябва да се разработят.    Всеки    може    да    ги    разкрие и  разработи. Достатъчно, е  да  употребява  човек,  по  един  час  на  ден,  за размишление,    върху    великите    духовни    въпроси,    за    да прогледне. Ако човек не може да измени своята мисъл, ако не може да внесе една нова мисъл, в ума си и ако не може да я задържи, в себе си, поне за една минута, от него нищо не може да стане."

"Пробуждане на човешката Душа"
Из словото на Учителя Петър Дънов
Влад Пашов

 

 

[Велина Василева]

Когато човек почне да мисли за Първия Лъч на Любовта, тогава се пробужда. Любовта е пробуждане на съзнанието. Любовта е естественият стремеж на човешката Душа. Щом Любовта не дойде в човека – и Душата му не присъства, в него.  Душата, сама по себе си, не може да се издигне, ако не роди „АЗ-а“. „Аз-ът“ е Истинският Човек. Той е роден от Душата и живее в Душата. Всички хора трябва да заченат и да родят „Аз-а“, в себе си, който е Истинският Човек. Когато се роди „Азът“, във всички хора, т.е. когато се пробуди тяхното съзнание и схванат единството на живота, ще дойде спасението на света и днешната Култура на скръбта, ще се превърне в Култура на Любовта. Но всички трябва да се проявим. Проявлението е в това – да изразим Божията Любов. Някой казва: “Аз нямам Любов.” Във всеки човек има един кран за Любовта. Пусни този кран и кажи: “Отсега нататък, ще почна да проявявам Любовта.”
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

"Човек има две естества [низше, човешко и Висше, Божествено; които са двата полюса на съзнанието му]. В свещените книги е казано, че човек е създаден от земя, от пръст. Това е едното естество на човека [единият полюс – това е личността; низшето его, във форма на мъж, или на жена]. Второто му естество е това, че Бог е вдъхнал в човека дихание и той е станал жива Душа – Духовното естество на човека [другият полюс]. Значи, едното естество на човека е от Земята [и то е низшето его – мъж, или жена; то е единият полюс на съзнанието], а второто – от Духа [и то е Божествената Душа; то е другият полюс на съзнанието]. Та, злото в света, се явява от човека, който е направен от земя [това е низшето его – мъж / жена], а доброто – от Човека, който е излязъл от Бога [това е Божествената Висша Душа]." тук

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Човешкото естество [т.е. личността] е много упорито, с крайно изопачен характер. Каквото и да направиш, човешкото всякога вижда опаката страна на нещата. То не е дявол, но е родено от дявола. Ако мислиш, че можеш да го обърнеш към Бога, лъжеш се. Достатъчно е само да го укротиш, да го смириш, да млъкне. Низшето човешко естество [т.е. личността, или егото – във форма на мъж, или на жена], е от дяволски произход.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

"Светът, създаден от Бога, е добър. В този свят работят Божиите закони. Те работят и в човека; в неговото Божествено естество [в Божествената Душа]. Ако бях художник, щях да нарисувам образа на Божественото в човека. Същевременно щях да нарисувам образа и на човешкото естество, което е много упорито, с крайно изопачен характер. Каквото и да направиш, човешкото всякога вижда опаката страна на нещата. То не е дявол, но е родено от дявола. Ако мислиш, че можеш да го обърнеш към Бога, лъжеш се. Достатъчно е само да го укротиш, да го смириш, да млъкне.

Низшето човешко естество [т.е. личността, или егото – във форма на мъж, или на жена] е от дяволски произход.

Истинският човек е в средата – [в точката на равновесие], между двете си естества." тук

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Учителя: „Ние мислим само, че сме синове Божии и се безпокоим. Ти щом се безпокоиш, ти никакъв син Божий не си.“ тук  
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
[Под понятията:] „Мъже" и "жени", подразбирайте някакви временни заблуждения [на низшето човешко естество, което всякога вижда опаката страна на нещата].

А които се сподобят с Възкресението, те нямат никакви временни заблуждения; те са синове Божии [в чиито Души се е родил Аз-ът, който е Истинският Човек, живеещ в точката на равновесието, между низшето и Висшето естество].“ тук  

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
„Аз-ът“ е Истинският Човек. Душата, сама по себе си, не може да се издигне, ако не роди „АЗ-а“. Всички хора трябва да заченат и да родят „Аз-а“, в Душата си, който е Истинският Човек.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Учителя: „Три неща са необходими за човека: Името Божие за човешкия Дух, Царството Божие и Неговата Правда за човешката Душа, Волята Божия за човешкия ум и за човешкото сърце [или – Волята Божия за човешката личност; т.е. за низшето его – за мъжа и за жената].

Ако ти с Духа си не можеш да служиш на Бога, в Неговото Име, ако ти с Душата си не можеш да служиш в Царството Божие и Неговата Правда, ако ти със своя ум и своето сърце [т.е. с личността си на мъж, или на жена] не можеш да изпълниш Волята Божия, в какво седи самият човек?“ тук 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Истинският човек е невидим. „Аз-ът“ е Истинският Човек. Великата Наука  може да се предава само на този [човек], в който е роден „Аз-ът“. Мъжът и жената; т.е. обикновените хора; личностите (поради естествената си склонност да обсебват нещата и хората) – не могат да разберат Великата Наука за Любовта.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

„Видях човека“ – казва някой, но това е само илюзия – [видял е само] външната форма  [т.е. егото; личността, която е само] сянка на проявлението му, а истинският човек е невидим.“ тук

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

„Аз-ът“ е Истинският Човек. Той е роден от Душата и живее в Душата.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

„Истинският човек е извън ума и сърцето [т.е. извън личността; извън мъжа и извън жената]. Той живее в Душата, която има правилно разбиране за Любовта.

Любовта е естественият стремеж на човешката Душа. Когато човек почне да мисли за Първия Лъч на Любовта, тогава се пробужда. Любовта е пробуждане на съзнанието. Може да ви събуди само онзи, който ви обича! Истинската проява на човека е Любовта. Приложете Любовта, за да се изявите на своя ближен! Учителя казва: „Като срещнеш един човек, не казвай, че е лош, но кажи: “Този човек не е проявен още, не е проявил Доброто, което образува Истинската му Природа.”

Всички трябва да се проявим. Проявлението е в това да изразим Божията Любов. Щом Любовта не дойде в човека, и Душата му не присъства в него.“ тук
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

"Човек е двояко същество: от пъпа надолу той е физически човек [символично – низше его], а оттам нагоре той е умствен човек [символично – Висша Божествена Душа]. Докато двете естества на човека [низшето его (т.е. личността на мъжа, или на жената) и Висшата Душа] са в равновесие, той е напълно нормален. Щом се наруши това равновесие, в него настава вече една аномалия. Когато някой страда от коремоболие [символично, това е някакъв проблем на полюса на низшето его] и от главоболие [символично, това е някакъв проблем на полюса на Висшата Божествена Душа], това показва, че е нарушил равновесието между умствените и физическите енергии на своя организъм [т.е. нарушено е равновесието между низшето его и Висшата Божествена Душа]. Този човек не се развива правилно. За да започне правилно да се развива, той трябва да [уравновеси двата си полюса – които са полюсите на Душата и полюса на низшето его; на личността си.]" тук

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Истинският човек е намерил пътя на своето развитие и никога не влиза в стълкновение със своя вътрешен свят. Той живее в точката на равновесие, между низшето и Висшето си естество. Затова – външните стълкновения не могат да се избегнат, но вътрешните - могат.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

„Истинският човек е намерил пътя на своето развитие и никога не влиза в стълкновение със своите чувства. Той никога не влиза в стълкновение със своя вътрешен свят. Докато влиза в стълкновение със своя вътрешен свят, човек не може да върви правилно в живота си. Той още не е намерил правия път на своето движение. Външните стълкновения не могат да се избегнат, но вътрешните - могат. Който не може да се справи със своите вътрешни стълкновения и не може да ги избегне, той е осъден на разрушаване. “ тук

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
 „ВЕЛИКА НАУКА е потребна на хората, за да проучат живота – низшия и Висшия, т.е. човешкия и Божествения. Божествената Наука има за задача да покаже Пътя, по който може да се постигне Истинския Живот на щастие тук, на Земята, а не горе на Небето.“ тук
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 

 

Не могат всички да възприемат тези думи, но – на когото е дадено. Безсмъртен е този, който има в себе си поне една точка на равновесие, от която никой не може да го помести.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Учителя казва: "Още като видя човека, аз зная, гори ли в него огъня на Възкресението. Гледам, очите му заспали, а той си въобразява, че ще възкреси човека. То е все едно, умрялото магаре да помага на друго умряло магаре.

Само онзи може да възкресява мъртви, който има живот в себе си, който сам е безсмъртен.

Безсмъртен е този, който има в себе си поне една Точка на Равновесие [между низшето и Висшето си естество; т.е. между личността и Божествената си Душа], от която никой не може да го помести.

Ако всеки може да те отклони от твоя център и да ти даде друга посока на движение, ти си човек, без път и направление. Малката река всеки може да отбие от пътя ѝ, но голямата река никой не може да отбие. Малките блата всеки може да пресуши, но големия океан никой не може да пресуши. С малката река всеки може да си играе, всеки може да я отбие от пътя ѝ; дойдете ли до голямата река, като Мисисипи или Амазонка [т.е. схванат ли хората  Единството на Живота; дойдат ли, в съзнанието си до Идеята за Христос; т.е. до Идеята за принадлежност към Великото Цяло], никой не може да ги отбие от пътя им.

Следователно, когато някои питат, могат ли да устоят на условията на живота, казвам: Ако твоето верую е като малка река, всеки може да те отбие от него; ако твоето верую е голяма река, с мощна сила, никой не може да те отбие от него.

 

„Не могат всички да възприемат тази дума, но на когото е дадено." " тук

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
 „Великата Наука  може да се предава само на този, в който е роден „Азът“. Всички хора трябва да заченат и да родят „Аз-а“, в себе си, който е Истинският Човек. Когато се роди „Азът“, във всички хора, т.е., когато се пробуди тяхното съзнание и схванат единството на живота, ще дойде спасението на света. Душата, сама по себе си, не може да се издигне, ако не роди „АЗ-а“. Това е реализиране  на БЕЗСМЪРТИЕТО.“ тук



 

[Велина Василева]

Човек е дошъл на Земята, за да разбере смисъла на страданията и радостите.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Законът за Любовта е закон за примирението между доброто и злото в света, за примирението между страданията и радостите. Любовта е закон, за да разбереш страданията и радостите на физическото поле. Човек е дошъл на Земята, за да разбере смисъла на страданията и радостите. Те са най-съкровени състояния на човешката Душа.

Любовта не е способност, но е най-разумен свят, където човек се учи да пъпли. И понеже лази с ръце, по Земята, каля се. Нашият ум и той пъпли в материята, и се каля.“

 

Из: „Закони“

 

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Докато дойде Новият Човек във вас [т.е. докато се роди „Аз-ът“, в Душата ви], неизбежно ще минавате през мъчнотии и страдания; ще губите равновесието си и пак ще го възстановявате. [Новият Човек е човекът на Любовта, който примирява всички противоречия; т.е. всички полярни противоположности, защото Законът за Любовта е закон за примирението между доброто и злото в света, за примирението между страданията и радостите.] Старото е в стомаха [символично "в стомаха", означава – в личността; в нисшето его], а новото – в главата [т.е. в Божествената Душа; във Висшето човешко съзнание]. Има и трето нещо, което Бог е вложил в човека – Духа Си. Чрез Него, човек познава Бога. Духът ОБЕДИНЯВА двете начала, в човека – низшето [т.е. личността – мъж, или жена] и Висшето [т.е. Божествената Душа], за да се роди, от тях Новият Човек [в точката на равновесие, между двете начала – добро и зло, или – Висше и низше човешко естество].

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Любовта, която Бог е вложил във вас, е Новото, в човека. [Любовта е този Нов Дух, който е над доброто и над злото и затова ги примирява.]

 

Старото е в стомаха [т.е. в личността; в нисшето его – е злото, което е старото], а Новото – в главата [т.е. в Божествената Душа; във Висшето съзнание – е доброто].

 

Има и трето нещо, което Бог е вложил в човека – Духа Си [Който е над доброто и над злото]. Чрез Него, човек познава Бога.

 

Духът ОБЕДИНЯВА двете начала в човека – низшето [т.е. личността – мъж, или жена: злото] и Висшето [т.е. Божествената Душа: доброто], за да се роди, от тях Новият Човек [в точката на равновесие, между двете начала].

 

Той се отличава по това, че не боледува и не страда, като стария човек.

 

Докато дойде Новият Човек във вас, неизбежно ще минавате през мъчнотии и страдания; ще губите равновесието си и пак ще го възстановявате.

 

В края на краищата, ще се свържете с Колективното Съзнание, т. е. с Божественото съзнание и ще придобиете Вътрешен Мир и Свобода. Това значи, да се свържеш с всички разумни същества, с всички светии и добри хора [в Единното Съзнание на Великото Цяло, или – в Христовото Съзнание].

 

Ако мислиш, че можеш сам да се справиш с мъчнотиите и противоречията в живота, ти се лъжеш. Без тил [т.е. без тила, на всички разумни същества, които те учат], нищо не можеш да постигнеш. Влизаш в Университета [на Великото Цяло] да учиш, но в лицето на своите професори, ти виждаш онези учени на миналото, които са пробили пътя към науката. Те са тил на самите професори [т.е. на Невидимите Възвишени Същества, които те учат, по вътрешен път. Истинският Човек, или – роденият в Душата – "Аз", също е невидим].

 

Има нещо Велико, Мощно в света, което изгрява в човешката Душа и ѝ дава подтик да се развива. Това е изгряващото Слънце на Живота [т.е. това е Истинският Човек, Който е роденият в Душата – "Аз". "Аз-ът" е Новият Човек на хармоничния Живот, в Културата на Любовта].

 

Из: „Красивите линии в Природата – 1933 г“

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Какво трябва да разбирате под думата „Аз“?

Когато кажете: „Аз мога да направя това“, всякога трябва да разбирате под „Аз“– Божественото. Защото, ако не разбирате под тази дума Божественото, ще имате всякога неуспех.

Когато разбирате Божественото [т.е. Великото Цяло], тогаз зад тебе стои То и ти ще имаш сила."

Из: "Вътрешно единство"

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 

Петър Дънов – Учителя: "Единство се иска от човека: единство между животинското, човешкото и Божественото начало. Човек се стреми, именно към това: да подчини животинското на човешкото, а човешкото – на Божественото. Постигне ли това, той ще разбере Божиите пътища."

 

Из: "Степени на съзнанието"

 

[Велина Василева]

"Човек, висшето животно, се движи, работи, учи, мисли – с единствената цел, да придобие храна, да осигури хляба си." тук  Не можеш да отидеш при Бога, със съзнанието на обикновен земен човек – на мъж, или на жена; т.е. със съзнанието на  човешка личност, а трябва, предварително , чрез самостоятелна вътрешна работа, върху самия себе си (която е под водителството на Духа) – да бъде извършена една вътрешна трансформация в мислите, чувствата и постъпките ти, с оглед – прилагането на Любовта, Мъдростта и Истината – да те превърнат [от обикновен човек: мъж, или жена] в Душа; т.е. в Гражданин на Царството Божие. Затова – оставете вече човешкото и неговите тегоби, настрана, като не се занимавате с тях и се стремете към Божественото; към Божествените мисли и чувства. Ако искаш да ти се помогне, развържи сам връзките, които те държат за Земята. Сам си се вързал, сам ще се развържеш.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Мнозина искат да отидат при Бога, с всичкия си товар, с всичко земно и преходно. Не може така.

 

Който отива при Бога, ще остави товара си на Земята, ще се откаже от човешкото и преходното и ще се яви при него – свободен, готов за нов живот и нова работа.

 

Следователно, ако искаш да ти се помогне, развържи сам връзките, които те държат за Земята. Сам си се вързал, сам ще се развържеш.

 

Ще отидеш при Бога, с Душата си, която почти няма тегло. Ще кажете, че Душата тежи 30 грама. И 30 грама не тежи. Тя е по-лека и от атома.

 

Стремете се към Божественото, към Божествените мисли и чувства. Не се стига лесно до Божественото. За да дойдеш до него, трябва да минеш през най-големите противоречия и страдания.

 

Божественото е на границата между физическия и Духовния свят. Като дойдеш там, ще изпиташ страх и ужас: под тебе е бездънна пропаст, над тебе – не виждаш нищо, на никого не можеш да уповаваш. Нищо друго не ти остава, освен да минеш през тънкия копринен конец. Минеш ли по него, на отвъдната страна – те очаква спасението.

 

Там е Божественото.

 

Докато дойдете дотам, трябва да изучавате изкуството – да ходите по въже. [Символично – въжето означава права мисъл; вяра. „Нужно е вяра. Тя е въже, за което се хващаш и в тоя, и в оня свят. И в рая да отидеш, ще се натъкнеш на неизвестни неща, за които е нужно вяра. Тя има Божествен произход, а вярването – човешки. Без вяра нищо не се постига.“ тук ] .

Това значи да се въоръжите с Любовта. „И явих им твоето Име и ще явя, да бъде в тях Любовта, с която си ме възлюбил, и Аз в тях“.

 

Тук се говори за Любовта [на Великото Цяло], в широк смисъл, от която мнозина се страхуват. Те мислят, че ако приемат тази Любов [на Великото Цяло], ще изгубят живота си.

 

Не само че няма да го изгубят, но и сегашният, и бъдещият им живот ще се осмислят. Любовта [на Великото Цяло] осмисля всичко.

 

Любовта [на Великото Цяло] примирява противоречията. Който носи Любовта [на Великото Цяло] в сърцето си, той е гражданин на Царството Божие.“

 

Из: „Коприненият конец“


 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Под “женитба”, в широк смисъл на думата, се разбира – свързване на Душата със своя Велик Идеал. Когато вие съедините Радостта и Скръбта, в Едно, ще придобиете Божествения Мир и спокойствие. Да не мислите, че туй сега ще стане. То е Велик Идеал за всички ония напреднали Души. Свободата в нас иде, според степента на Любовта. Според степента на знанието [на Мъдростта], иде Свободата. Човек, който е слаб в Любовта, слаб е и в свободата [т.е. слаб е и в Истината, и в Мъдростта]. Когато започнем да живеем по Закона на Любовта, там всичко ще правим, като за себе си.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Казано е в Писанието: “Нито мъж без жена, нито жена без мъж.” Тези неща не трябва да се разбират буквално, но трябва да ги разглеждате в техния вътрешен смисъл, като символи.

„Нито мъж, без жена може, в Христа, нито жена, без мъж.” Идеята, която Павел е вложил в този стих, е много по-различна от тази, която хората разбират.

Какво се разбира под “женитба”, в широк смисъл на думата? – Свързване на Душата със своя Велик Идеал.  

Мисълта, която Павел е вложил в цитирания стих, е следната: нито Животът [т.е. нито жената; мекият Принцип; Любовта] може да се прояви без Ум [т.е. без мъж; без Мъдрост], нито Умът [т.е. нито мъжът; Мъдростта] може да се прояви без Живот [т.е. без жена; без Любовта].

[С други думи – Животът [произтичащ от Любовта] и Умът [произтичащ Мъдростта и Истината] са полюси, на Единния Вечен Принцип, в Битието. Животът е "жена"; т.е.  едната полярност, а Умът е "мъж", т.е. другата полярност, на този Единен Вечен Принцип, наречен Бог. Всеки един полюс носи със себе си известна енергия, със специфични качества, но нито един, от двата полюса, не може да се прояви самостоятелно, а и двата полюса, във всеки конкретен случай, се проявяват чрез една обща форма, т.е. и двете енергии, се предават едновременно. Умът [Мъдростта] е израз на творческия Принцип; на Принципа, който създава нещата, а Животът [Любовта] е израз на Принципа, който устройва, оформява нещата и внася в тях живот. Всеки творчески процес е в началото си хаотичен, страхотен, бурен - стихии бушуват и се борят и всичко се превръща в хаос. Такова е началото на всеки творчески процес. Творчеството е съпроводено с борба на силите и в процеса на тази борба се създават формите. Един път създадени формите  [от Мъдростта], влиза в действие Вторият Принцип [Любовта], мекият принцип, принципът на Живота, който организира формите и внася живота, в тях. Тези два Принципа действат почти едновременно, в големия творчески процес на Битието. Зад двата принципа стои Великата Разумност [Христос], Първата Причина, която ги направлява за реализирането на един велик предначертан план. Така, в основата на всяка проява, имаме два полюса, между които се развива и проявява Реалността. Всички сили и енергии в Природата, са поляризирани. Навсякъде имаме активно и пасивно начала, творческо и формиращо, мъжко и женско начала. И всички форми, са резултат от взаимодействието на тези два принципа. Всяко тяло, в своята външна форма, е резултат на взаимодействието на две сили, с противоположни тенденции. Или, всяко тяло представя, от себе си, един Вечен Принцип, който в своето проявление се е поляризирал и в това поляризиране е създал видимата форма, която ние познаваме, като отделно тяло. Във всяко тяло, се проявяват и двата принципа и следствие на това, намираме почти едновременно действие на двата процеса - на създаването и на разрушението, единият процес черпи почва и храна от другия - взаимно се допълват и така става постоянно обновление на живота, в Органическия Свят. Когато тези два процеса са уравновесени, имаме нормален Органически Живот. Когато вземе надмощие Умът; т.е. мъжкият принцип [Мъдростта], като последствие идва смъртта. А когато Животът [Любовта]; т.е. мекият женски принцип, вземе надмощие и напълно подчини мъжкия принцип, тогава се явява Безсмъртието, което е идеал за човешката Душа.]

[ „За мене, под думата "Бог", разбирам Онзи, Който първоначално родил нещата. За мен Бог е, от Когото поляризирането излиза. Бащата и майката са излезли от Бога; Бог се поляризира, в два полюса. В Мъдростта и в Любовта се поляризира. От туй поляризиране, е излязъл човекът [но в съзнанието на Новия Човек, то трябва да се преодолее, за да се схване Единството на Живота и да се разбере Бога – Великото Цяло]. Писанието казва: „Роден е от Бога“. Заченат в утробата на Майка си  [Природата], ти [който си мъж, или жена, на Земята] си ограничен в утробата на Майка си [Природата, Която е сбор от Невидими Разумни Същества, които са завършили своето развитие]. Нямаш право да разсъждаваш [за Живота, с това ограничено съзнание на мъж, или на жена]. Нямаш право да гледаш [какво правят, мислят, или чувстват, другите; то не е твоя работа]. Само [ти, в себе си] ще чувствуваш. Каквото казва Майка ти, ще слушаш [отвътре]. Необходимост е. Щом те роди Майка ти [Природата; т.е. Невидимият Свят], тя изведнъж ти дава тази Свобода. Майка ти, която те родила, и Баща ти, искат да бъдеш свободен. Започнеш да говориш, да дишаш, да гледаш, да слушаш. Постепенно, ние минаваме от сила в сила, в Живота. От свобода в свобода. Постепенно трябва да се освобождаваш. Свободата в нас иде, според степента на Любовта. Според степента на знанието [на Мъдростта], иде Свободата. Човек, който е слаб в Любовта, слаб е и в свободата [т.е. слаб е и в Истината, и в Мъдростта].“

Из: „Всели се между нас“  ]

Това показва, че Животът [Любовта] и Умът [Мъдростта] не са две различни Същини, независими една от друга. В този смисъл, истинската женитба се заключава в създаване на тясна връзка между Ума и Живота [т.е. между Мъдростта и Любовта], като Велика Целокупност. Това обяснение се отнася до онези хора, на които съзнанието е пробудено.

Онези, на които съзнанието не е пробудено, правят разлика между Ума и Живота; между мъжа и жената [разгледани като принципи] и ги разглеждат като отделни части, без никаква връзка.

И тогава, съберат се мъж и жена да живеят заедно, но веднага се скарват, явяват се спорове и недоразумения, между тях. Ние не отричаме женитбата [на Земята], защото за мнозина, тя е такава радост, каквато е радостта на децата, които си играят с кукли. Ние сме против неестествените положения в живота, каквито са гордостта и запичането на съзнанието [на физическото поле], защото те лишават човека от възможността да расте и да се развива правилно.“

[А растене и правилно развиване има в Органичния Свят, но след новорождението. Дотогава – човек е ограничен, от Закона за Необходимостта: "Ти [който си обикновен човек, трябва да знаеш, че] си ограничен, в утробата на Майка си [Природата: Възвишения невидим Свят]. Нямаш право да разсъждаваш. Нямаш право да гледаш. Само ще чувствуваш. Каквото казва Майка ти, ще слушаш [само вътрешния си Глас]. Необходимост е." ]

Из: „Учителя за Библията - том 2“
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
 

Скръбта [у личността], е Божествен подтик. При сегашното състояние на хората [изживяващи се като земни личности], онези [мъже и жени], които искат да преминат от животинското, към човешкото, трябва абсолютно да се освободят от страха. Всички тия връзки, които ти внасят страх, ще ги скъсаш. Тя [всяка личност] скърби от страх, че страда.  Вие отхвърляте страданието. Страданието е избавление за вас. В него е науката. Това е Божественото.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Когато започнем да живеем по закона на Любовта, там всичко ще правим, като за себе си. За да излезеш от едно по-нисше и да влезеш в едно по-висше състояние – всички тия връзки, които ти внасят страх, ще ги скъсаш. От всичко в света хората трябва да се освободят. Защо? Защото мисълта за майка ти [по плът], ти причинява страх, мисълта за баща ти [по плът], ти причинява друг вид страх, мисълта за имота ти ти причинява трети вид страх. При сегашното състояние на хората [изживяващи се като земни личности], онези, които искат да преминат от животинското, към човешкото, трябва абсолютно да се освободят от страха. За тия неща не се грижи – ще се освободиш от тях. И какво казва още Христос? – И своя живот [на земна личност] ще дадеш, всичко ще пожертваш, за да дойде онова, възвишеното, Божественото, което се гради само върху закона на Любовта. Вие не можете да влезете в това възвишено състояние, докато не се освободите от страха, във всичките негови прояви в живота. Това е положителна, много разумна работа. Ако вие можете да я постигнете в този живот, то ще извършите една важна работа – ще се посветите.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „В Божествения свят, на страданието се гледа като на един велик подтик,

за да излезеш от едно по-нисше и да влезеш в едно по-висше състояние.

След като си вървял дълго време през Страданието, ще дойде Радостта, ще се компенсират.

След това, радостта ще се смени отново със скръб, докато вие съедините Радостта и Скръбта, в Едно и придобиете Божествения Мир и спокойствие: да може да разгледате света, без да се движите [т.е. да достигнете до разбиране на равновесието; на справедливостта].

Да не мислите, че туй сега ще стане. То е Велик Идеал за всички ония напреднали Души.

Сега от вас се изисква безстрашие. Някой казва: „Учителю, виж еди-коя си ученичка, плаче.“ – От страх. „Ама скръб има тя!“ Нищо, аз виждам.

Скръбта е Божествен подтик. Тя скърби от страх, че страда.

Вие отхвърляте страданието. Страданието е избавление за вас. В него е науката.

Ще каже някой: „Има и други разбирания.“ Няма други разбирания. По-хубави разбирания за страданието от тия, никъде не може да намерите.

Ако някой каже, че еди-кой си адепт може да даде по-добри тълкувания, лъже се. Аз мога да ви посоча всичките книги на миналото и всичките книги на бъдещето. По-други разбирания от тия, които ви давам, няма да намерите. Това е Божественото.

Тъй сме учили и ние: без страх, в пълният смисъл на думата! От нищо да не ви е страх.

Някой път ще кажеш: „Аз не искам да обиждам тази сестра.“ Защо не искаш да я обиждаш? – От страх. „Аз искам да направя добро.“ Защо? – Пак от страх.

Когато започнем да живеем по закона на Любовта, там всичко ще правим, като за себе си.

Там всичко е отношение на музикални тонове, които хармонират помежду си. Всеки музикален тон има известно количество трептения. Тия трептения имат свои определени свойства, качества, по които се проявяват.

Музиката сама по себе си не е механически процес. Тя е жив процес на Божественото съзнание.

Ако вие измените състоянието на страх в себе си, ще се измени и вашият цвят на лицето. Червеният цвят показва един вид страх в човека. Портокаловият цвят показва друг вид страх. Зеленият – трети вид страх. Жълтият – четвърти вид страх. Синият – пети вид страх и т. н.

Всичките цветове изявяват различни видове страх.

Например ти се разгневиш – това е от страх. Казваш някому: „Как можеш да ми вземаш хляба? Знаеш ли, че излагаш живота ми на опасност!“ И току извадиш ножа, браниш живота си. Защо? – От страх. Някой позеленее. Защо? – Който позеленява, показва, че обича материалния живот.

Този пък, у когото страхът има портокалов цвят, той е човек, на когото личните чувства са уронени, личният му престиж е уронен. Той казва: „Как тъй да се засегне моето честолюбие?“

Когато е засегнат неговият ум, явява се жълтият цвят на страха. Има различни жълти цветове – между един и друг жълт цвят има разлика. В различните жълти цветове има хиляди нюанси, които трябва да се изучат.

Има жълт цвят, който не изразява страх: има жълт цвят, който изразява Любовта. Ако жълтият цвят се явява във вашия ум, това показва къде действа той за даден момент.

Ако се явява у нас синият цвят, значи той действа.

Виолетовият цвят пък изразява сила.

Всички цветове имат по няколко тълкувания. Например, казах ви, че има жълт цвят на страха, има и жълт цвят на Любовта.

Значи един и същ цвят има по-висше значение, има и нисше значение.

При хора, у които се развива ясновидството, когато през тях мине някоя опасна умисъл, се явява известна фигура в зелен, червен или портокален цвят. Някои са ме питали какво означава това нещо. Тогава нищо не съм им обяснявал, но сега казвам: това показва, че във вас още господства страхът.

Видиш една червена точка. Тя изразява страх. Някой път се повдигнете към Бога и веднага се уплашите. В този момент виждате една синя точка.

Казвам: във вас сега господства синият цвят на страха. Вие казвате: „Ако се моля много пред хората, какво ще мислят за мене?“ Това е страх.

Човек трябва да бъде свободен.

Когато дойдем до Божественото, ние ще бъдем най-умни.

Речта ви трябва да бъде много естествена.

Не трябва да бъдете ексцентрични. Ексцентричността е качество на страха.

Страхът е използвал благородството на човека. Той е добър негов учител.

Страхът е негативно качество.

При сегашното състояние на хората онези [мъже и жени], които искат да преминат от животинското към човешкото, трябва абсолютно да се освободят от страха. ["Човек, висшето животно, се движи, работи, учи, мисли с единствената цел да придобие храна, да осигури хляба си." тук ]

„Който обича майка си, баща си или имота си повече от Мене, не е за Мен достоен.“
[Което значи – който обича повече низшето, не е достоен за Висшето; или, с други думи: който обича повече сенките на Реалността – не е достоен за Самата Реалност.]

От всичко в света, хората трябва да се освободят. Защо? Защото мисълта за майка ти ти причинява страх, мисълта за баща ти ти причинява друг вид страх, мисълта за имота ти, ти причинява трети вид страх. [Но всички тези неща са само сенки на реалните неща.]

[„Под "Реалност", разбираме това, което има сенки. Реалността никога не се заличава. Казваш: Аз имам убеждение. – Заличава ли се твоето убеждение? – Заличава се. – Тогава ще знаеш, че твоето убеждение не е реално. То е сянка на реалността. Истинското убеждение никога не се заличава. Щастлив си, но губиш щастието си. Това щастие не е реално, то е сянка. Изгубиш парите си, това е сянка; изгубиш здравето си, това е сянка; изгубиш живота си, това е сянка. Ти искаш нереалните неща да станат реални – това е невъзможно. Като изучаваш закона на реалността, ще разбереш, че реално е само това, което не се заличава. Реално е само това, което никога не се изменя. Казвате, че като умре, Душата на човека продължава да живее. Щом Душата вечно живее, тя е реална.

 

Съществуват две реални неща в живота: човешката Душа и човешкият Дух. Съществуват две сенки в живота: човешкият ум и човешкото сърце. Казваш: Изгубих ума си. Защо го изгубих? – Защото е сянка. – Защо изгубих сърцето си? – Защото е сянка. И светлината, с която си служим, е сянка. Това, което се пали и изгасва, е сянка. Зад тая светлина се крие истинската, реална светлина. Реалните неща никога не изгасват, никога не се променят.

 

Промените са сенки, но чрез тях се изявява животът. Без сенки, животът не може да се прояви. Сенките се прекъсват, изгасват, изчезват, но реалността – никога. Страдаш, защото мислиш, че си изгубил всичко. – Изгубил си нещо [само сянката], но не самата реалност. Изгубил си дрехата, оставаш гол. Значи, изгубил си сянката. Дрехите и животът едно и също нещо ли са? - Дрехите са сенките на живота. Казват: Не си умен човек, не можа да запазиш дрехите си. - Умен си, но неприятелят ти бил по-силен от тебе. Ако неприятелят ти е вълк, ти трябваше да се превърнеш на птица. Той ще остане долу, а ти ще хвръкнеш горе. Ако неприятелят ти е сокол, а ти врабче, на какво трябва да се превърнеш? Останеш ли врабче, ще те сграбчи и изяде. Какво ще правиш тогава?“ тук ]  

 

Всички тия връзки, които ти внасят страх, ще ги скъсаш. За тия неща не се грижи – ще се освободиш от тях. И какво казва още Христос? – И своя Живот ще дадеш, всичко ще пожертваш, за да дойде онова, възвишеното, Божественото, което се гради само върху закона на Любовта. Вие не можете да влезете в това възвишено състояние, докато не се освободите от страха във всичките негови прояви в живота. Това е положителна, много разумна работа [която, ежедневно, всеки човек трябва да върши, върху своето съзнание].

Ако вие можете да я постигнете в този живот, то ще извършите една важна работа – ще се посветите.“

Из: „Страхът“

[Велина Василева]

Скръбта и радостта, са полюси на Живота. Човек е дошъл на Земята, за да разбере смисъла на страданията и радостите. Понеже умният човек иска всякога да бъде радостен, затова той трябва едновременно да има и радост, и скръб. Това значи, че човек трябва да търси равновесието; т.е. във всеки момент – той трябва да се стреми към консенсус; общо съгласие, между всички членове на дадена група, или общност.  Само така може да бъде намерен Мирът. Каква радост носи Той на човечеството: Мир – най-високото изявление на Бога. Господ се изявява като Мир. А Мирът е Закон на Хармонията, на Единството на разсъдъка, на възвишения характер, на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добротата, на Правдата – това е Мирът. Може да се роди само онзи, който носи Мир – вие не можете да се родите, докато не разберете тези дълбоки истини, докато не придобиете Мир, в себе си. Мъдростта, в човека, е основа на възкресението.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

"Скръбта и радостта са полюси на Живота. По какво се различават радостта, от скръбта? Радостта в началото когато иде, носи щастие за човека. В края, когато си отива, тя носи скръб. Скръбта, в началото носи скръб, а в края — радост. Значи, в края, радостта се превръща в скръб, а скръбта — в радост. Понеже умният човек иска всякога да бъде радостен, затова той трябва едновременно да има и радост, и скръб. Глупавият обаче, всякога носи скръб. Едва се зарадва за нещо и веднага изгубва радостта си. Щом я изгуби той започва да скърби. Умен човек е този който в началото е скърбен. Глупав човек е този, който в края е скърбен. Едни хора носят скръбта а други — радостта. " тук

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
"Любовта е закон, за да разберем страданията и радостите, на физическото поле. Човек е дошъл на Земята, за да разбере смисъла на страданията и радостите. Те са състояния на човешката Душа; най-вътрешни състояния. " тук

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Вие се чудите някой път защо сте тъжни, а друг път радостни. Това е състояние. Състоянията са гами, през които трябва да минете. Гамите са преводи на известни състояния. Bceки човек е създаден на особена гама. Ако вие нямате туй състояние, вие не можете да разберете Живота. Различните хора се движат в различни гами и споpeд гамите, в кoитo те се движат и музиката на живота им е различна. Любовта е Небесната Музика. Когато човек пocтaви Музиката, за основа на живота, той ще разглежда процесите, в човешкия организъм, кaтo музикални процеси.  Музиката, сама по себе си, не е механически процес. Тя е Жив Процес, на Божественото съзнание. Минорните гами [т.е. скръбта] дават материал, от който мажорните [т.е. радостта] образуват плетка [т.е. образуват новото тяло], с която човек се облича.  Чрез музиката, с мажорните и минорни гами, човек може да става весел и тъжен. С мажорните гами, човек събира възходяща енергия, радва се. Той трябва да изпрати тая енергия в мозъка [в Душата], да се обработи. Който разбира законите на музиката, знае, за всеки даден случай, колко електричество и колко магнетизъм трябва да употреби, за да свърши известна работа. Музика има не само в песните, но и в говора. Някои думи са „dur“, а някои – „moll“. Ще кажете, че и вие [като личности; т.е. като обикновени мъже и жени], имате свои възгледи върху нещата. Оставете вашите възгледи настрана. Те не са детински, не са глупави, но са преходни. Детинското, в човека, е на място. Да бъдеш възрастен и това е на място. Да бъдещ стар и това е на място. Детинското, в човека, е основа на неговото възмъжаване; възмъжаването е основа на старостта. Старостта, т. е. Мъдростта в човека, е основа на възкресението. – Кога възкръсва човек? – Когато умре [в съзнанието си, спрямо физическия свят и неговите егоистични възгледи]. Значи, смъртта е „moll“ движение, а раждането – „dur“. Какво означават процесите „раждане и умиране“? Раждаш се, значи, дохождаш в света [дохождаш в Божествения свят; т.е. влизаш в Душата си] да живееш; умираш, значи, отиваш за другия свят [т.е. слизаш в гъстата материя на физическия свят, като личност; като мъж, или като жена; като "изпъден", вън от Душата си]. Думата „умрял“ не е музикална. Умрелият не знае да пее [т.е. той не знае да чувства правилно, затова е „умрял“]. Следователно, който не знае да пее, непременно умира. Който губи радостта си, той не знае да пее, не разбира гамите на „dur“ движение, т. е. на мажорните гами [т.е. не разбира състоянията на радостта]. Който губи радостта си, той не взима правилно тоновете. Не се обезсърчавай. Знай, че твоят залез е изгрев, за друг някой [понеже всички ние сме свързани, в Единното Христово Съзнание на Великото Цяло; т.е. всички ние сме свързани в Бога] . Който се ражда на Земята, умира в другия [т.е. умира в алтернативния] свят; който умира на Земята, ражда се в другия свят [като според достигната степен на развитие на съзнанието си – отива на точно определено духовно ниво, адекватно на текущата му степен на разбиране на света]. Раждането на Земята, както и в другия свят, наричаме процес на вечно обновяване. Никой няма право да се гневи, без да прилага музикалните правила. Някой се гневи в началото forte, а накрая piano; друг – в началото piano, накрая forte. Приятно е да слушаш, как някой започва да се гневи силно и постепенно утихва. Гневът е благо за човека, когато се проявява музикално. И за Бога се казва, че се е разгневил. Обаче, гневът на Бога [това е Първият Принцип, в Битието] е създал човека. Той се разгневил, взел пръст и направил от нея човек [Посредством  Първия Принцип –  Мъдростта; строгостта – Бог е направил външната форма на човека, а чрез Втория Принцип – Любовта; мекотата] – вдъхнал в него дихание на живот [което гради вътрешното му съдържание; т.е. гради; устройва вътрешния свят на човека]. Чрез мажорната гама, Бог внася живот в хората. Като не разбират закона, те мислят, че Бог ги наказва. Това е заблуждение. Днес всички говорят за Любовта, без да я разбират.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
"Любовта е Небесната Музика." – тук
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Всички тия състояния, които имате, са на място. Защо се сменят вашите състояния? Защото е необходимо. Състоянията [на скръбта, на радостта и на тези, между тях]  са гами, през които трябва да минете [за да разберете Живота].
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
"Музиката, сама по себе си, не е механически процес. Тя е жив процес на Божественото съзнание." – тук
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
"Казвам: Всякога, психологически, когато ви дойде едно състояние, сменете го [ако то не ви харесва – посредством правото мислене, т.е.], разсъждавайте правилно.

[Но разсъждавайте разумно, а не егоистично (защото, по дефиниция – егоизмът е отсъствие на разумност), за да намерите точката на равновесие, между текущото ви болезнено състояние и неговото противоположно състояние, напр.]: Дойде ви едно тягостно състояние, сменете го, разсъждавайте правилно. Дойде ви едно тягостно състояние – турете противното [му състояние; т.е.], разгледайте въпроса, от всяка една страна [вместо да "зацикляте", само в своята текуща гледна точка, която е предизвикала това тягостно състояние, у вас, от което вие сте недоволни. Вие (от Божествена Гледна точка), мислите криво и точно поради своето криво (едностранчиво) мислене, сте недоволни, от другите хора. Затова, ако искате да смените състоянието си и да намерите точката на равновесие, която ще ви донесе мир и спокойствие – мислете, освен от своята, едновременно и от гледната точка на другите Същества, с които, конкретно, сте във връзка; т.е. – мислете как те чувстват нещата; как изглеждат нещата – от тяхна гледна точка, като мислено се поставите на тяхно място.  В името на Мира, трябва да намерите точката на равновесие – между вашето и "чуждото" мнение, или – даже, щом се налага – трябва да пожертвате вашето лично мнение и да отстъпите, ако сте по-умен, защото ако вие наистина сте по-умният, другият човек (който твърдо отстоява позицията си) – няма никакъв шанс да ви разбере. Вместо това – вие си мислите, че сте прав и забравяте, че от свое гледище – и другият човек, е също толкова прав, колкото прав се считате вие. Това са относителни неща; т.е. личността може да бъде права – само от своята гледна точка. Но всяко мнение трябва да се уважи, а не – човек да отстоява твърдо – само своето гледище; т.е. да вижда единствено как изглеждат нещата, от негова страна. Защото точно тази едностранчивост; това разделяне на нещата на "добри" (вашите мнения) и "лоши" (чуждите мнения), ви вкарва в областта на страданието, от което сте недоволни. (Полезно е да се знае, че във Вселената – всички мнения, на всички Същества, от тяхна гледна точка, са добри. Няма лоши становища, във Великото Цяло; т.е. няма лош Живот, но има някои примеси на егоизъм, в Живота, които предизвикват нежелани състояния, за самите тези Същества, които ги излъчват.)  За да избегнем това, всички ние трябва да се научим да намираме Точката на Равновесие (хармонията; което значи – да намираме Христос), във всички гледища, за да има Мир. Трябва да се научим да живеем в съгласие; в Мир (което значи – в Христос; в Бога, казано на библейски символичен език). "Каква радост носи Той на човечеството: Мир – най-високото изявление на Бога. Господ се изявява като Мир. А Мирът е Закон на Хармонията, на Единството на разсъдъка, на възвишения характер, на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добротата, на Правдата – това е Мирът. Може да се роди само онзи, който носи Мир – вие не можете да се родите [като Истински Човек; т.е. вие не можете да се родите като "Аз", във Вселената (който Душата ви ще роди и който е Едно, с Бога; с Христос)], докато не разберете тези дълбоки истини; докато не придобиете Мир, в себе си." тук  ]

[Сега, вие нямате Мир; т.е. вие нямате Господа, в себе си, точно поради едностранчивото ви мислене (т.е. разделеното ви мислене, или, с други думи – различното отношение, което имате към своите и към чуждите мнения, основано на правотата само на вашата гледна точка (и като следствие от това – неглижирането на всички останали мнения) – без да мислите за чувствата на другите; на всички останали замесени Същества – или, с други думи – вашият личен, обществен и колективен егоизъм), ви вкарва в областта на злото. Вие мислите, че добрите; т.е. правите – сте вие, а лошите; т.е. тези, които допускат грешки – са другите и точно това ви държи далеч от Мира; т.е. точно това ви държи далеч от Господа, Който винаги се изявява като Мир и единствено като Обединител; като ЕДИН Живот, в който се втичат и уравновесяват всички малки животи, каквито и да изглеждат те, на която и да е обикновена земна личност – мъж, или жена (която, щом, все още, се изживява като личност; значи – като  низше его – винаги е недорасла, в съзнанието си, за да разбере и оцени, по достойнство – Висшия Космически Морал; Висшата Космическа Справедливост). "Хората делят нещата на добри и лоши, вследствие на което – сами попадат в областта на злото." тук ]

[Вместо да търсят Точката на равновесие; или хармонията, в Живота] „Хората разделят живота на полюси. [Т.е. на добър и на лош живот; на радост и на скръб; на добро и зло, но тези двойки състояния, винаги трябва да присъстват не поотделно, а заедно; т.е. да бъдат приемани и двете, едновременно, в човешкото съзнание и така да се намери Мира, т.е. да се намери точката на тяхното равновесие, хармонията, посредством правилно разсъждение, по казуса, който е обект на внимание, в дадения момент. С други думи – имаме ТЕЗА; сега следва да приемем напълно, т.е. съвсем еднакво, до нея и АНТИТЕЗАТА, и така да търсим СИНТЕЗА, между двете. Обикновените хора; личностите мъже и жени, наричат себе си умни, но винаги "зациклят" само в единия полюс; т.е. те твърдо държат само на своята лична теза, прилагайки Първия Принцип, в Битието – ТВЪРДОСТТА и неглижирайки Втория Принцип, в Битието – МЕКОТАТА. За да има хармония, в отношенията, тези два принципа, задължително трябва да работят заедно, в точката на равновесието си, наречена, по библейски – Христос. Теза, Антитеза и Синтеза – принципите Първи и Втори, заедно с взаимното им Удовлетворение – трябва да присъстват заедно, във всеки казус, за разрешаване и тогава – в Синтезата ще бъде Мирът; т.е. ще присъства и Христос. Обикновените хора страдат, защото те, засега, прилагат само Първия Принцип, в Битието – ТВЪРДОСТТА, неглижирайки Втория Принцип, в Битието – МЕКОТАТА]. Обаче адът и раят не са нищо друго освен състояния на човешкия ум, на човешкото сърце.“ тук  ]

„Лош живот няма. Животът може да бъде само добър. И когато се казва, че животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си Животът не е нито добър, нито лош.“  тук [Т.е. уравновесеният Живот, на едно пробудено съзнание ("пробудено" означава – еднакво Любещо и еднакво зачитащо нуждите на всички пробудени същества, съзнание), не е нито добър, нито лош. Той е Едно с Духа; с Онзи  Дух, Който е над доброто и над злото и това е Първата Причина, от Която произтича поляризирането, в Живота. ] 

 [Що се отнася до полюсите на Живота – скръбта и радостта:] "Не е лошо човек да бъде сиромах, понеже ще научи състоянието на сиромасите. Не е лошо човек да бъде богат, понеже ще научи състоянието на богатите. Не е лошо човек да бъде учен, понеже ще научи състоянието на учените. Не е лошо човек да бъде религиозен, понеже ще научи състоянието на религиозните хора." тук

Всички тия фази [т.е. тия гами; тия състояния] човек трябва да ги примири [чрез прилагане на Закона за Любовта].

Защото "Законът за Любовта е закон за примирение между доброто и злото, в света. Да оставим доброто и злото. Примирение между страданията и радостите, или разбиране. Любовта е закон, за да разберем страданията и радостите, на физическото поле. Човек е дошъл на Земята, за да разбере смисъла на страданията и радостите. Те са състояния на човешката Душа; най-вътрешни състояния. " тук

 

 

[Велина Василева]

Учителя: "Големите противоречия, които се раждат в света, са от нашето неразбиране. Сегашният и бъдещият живот са едно. Между тях няма разлика. Разликата е в разбирането на живота. Плътта е низшето във вас. Вие не можете да се освободите от нея, но вие ще оставите тая плът да не бъде господар, но да ви слугува; да има вашите разбирания. Под "плътта", се разбира не тялото, но животинското естество, у човека.  Чувството на собственост е животинско състояние. Когато Христос се роди в твоята Душа, ти ще бъдеш полезен както за себе си, така и за околните. Това е Възкресение! Това значи пробуждане на човешката Душа! Христос е Божията Любов, в света. "Христос" – това значи съвършен. Той съдържа Целостта на Божествената Светлина. Вие имате една задача – да се справите с тая материална каша, която е във вас. Казано е: „Кръв няма да наследи Царството Божие." Някой път, човека го обхваща една унилост. Това се дължи на низшето естество на човека. Някой път сте неразположени, вътрешно. Но това не се дължи на твоя Дух. Вие искате в сегашния живот, какъвто е днес, да постигнете нещата. Трябва да влезете в другия Живот. Ще се учите на Закона на Послушанието. Който е послушен на Закона, всякога е успявал. Аз съм за малката истина, а не за големите подвизи. Най-малката истина е мястото, дето Любовта може да ви срещне. Най-малката Любов, която ви среща, е най-малката истина, от която започвате. Любовта е Небесната Музика."
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Сега, на Земята има предимно обикновени хора и това са личностите (във форма на мъже, или на жени), които нямат реален, а имат само временен живот (по причина че съзнанието им е ограничено и като следствие, от това – идва онова тягостно безлюбие, в което обикновените хора – мъже и жени, съществуват на Земята. Те съществуват в рамките на една стара, низша Култура на скръбта, защото живеят само за себе си; живеят в самосъзнанието си, като се чувстват  вън от Общата Мирова Душа; т.е. вън от Единното съзнание на Великото Цяло). Едва на следващото стъпало (в еволюцията на съзнанието) – което е Висшето ниво на разбиране, присъщо на Божествената Душа – Любовта се проявява, напълно. Душата представлява съд, чрез който Вечният Живот на Великото Цяло се проявява, защото само чрез Душата (която е андрогинна), се проявява Любовта. Личността – мъж, или жена, е само малка проекция на Душата, на физическото поле.  Принципно, за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса. За да се роди Душата, Любовта и Мъдростта са се съединили и са образували Едно Цяло (Разумността). Любовта и Мъдростта, съединени – това е Разумността, казва Учителя. По дефиниция, само онези хора, които са се припознали и са се осъзнали, като Висши Божествени Души, са разумни; т.е. разумните хора са се осъзнали и като части на Общата Мирова Душа; ето защо, те вече изразяват Любовта, която е Извор и Сила.  Любовта може да се изрази напълно само чрез Душата. Поради това, Науката за Любовта, не е за обикновените хора; т.е. не е за личностите; личностите не я разбират, защото са "затворени", в самосъзнанието си; в Културата на скръбта. Науката за Любовта е за необикновените; за разумните хора; т.е. за Душите, на Земята, които вече осъзнават своята принадлежност и са "отворени" към Великото Цяло; т.е. отворени са към Всичко, Което Е и във всеки момент – се обменят, с Него, водени от един вътрешен Закон, който регулира и уравновесява нещата.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Колкото по-благороден е човек, толкова по-разумна е неговата реч. В нея има мекота, нежност.

Щом изгуби благородството си [по причина, че от нивото на Душа, е слязъл (или паднал)  до съзнанието на личност; т.е. на мъж, или на жена], човек става груб; също така и говорът му става груб. Грубата реч показва, че в този човек няма Любов.

Вижте, как говори онзи, в когото Любовта присъства [защото съзнанието му е на по-висше ниво, отколкото нивото на съзнание на обикновения човек]. Всяка дума е на място и пада на човешкото сърце, както росните капки на цветята.

Христовото Учение, т. е. Учението за Любовта, не е за обикновените хора. То е за необикновените; за разумните хора."

[Разумните хора; т.е. Душите (за разлика от обикновените хора – мъже и жени) – проявяват, едновременно, Любовта и Мъдростта; т.е. проявяват Разумността.]

Из: "Ще го изцеля"

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Душата е пълна с добрини и радост.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Как мислите, отде произлиза Благостта? – От Бога. – А Душата? – Пак от Бога. – Обаче за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса. В случая, за да се роди Душата, Любовта и Мъдростта се съединили и образували Едно Цяло. [Образували са Разумността.]

Душата пък се проявила на Земята, чрез човека. [Т.е. обикновеният човек – мъж, или жена – е проекция на Душата, на Земята.]

Душата е съд, чрез който Животът се проявява. Ако извадите Любовта и Мъдростта от Душата, тя ще се разпадне.

Първа [в съзнанието на личността] влиза Душата, а след нея – Животът [в смисъл: Вечният живот]. – Какво носи Животът? – Младост! – А младостта? – Добрини и радост. Значи Душата е пълна с добрини и радост."

Из: "Хармоничен избор"

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Аз се учудвам на голямото подозрение, което съществува у хората. Човек никога не трябва да измъчва нито себе си, нито ближните. Човек трябва да възпитава себе си.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Сега всичко има, но Любов няма. Аз се учудвам на голямото подозрение, което съществува у хората. Голямо подозрение в най-добрите хора в света има. То е един вътрешен страх. Човек никога не трябва да измъчва нито себе си, нито ближните. Човек трябва да възпитава себе си. Направим погрешка – коригираме живите сили на Природата. Една погрешка трябва да се поправи. Някой ще каже: „Това са слабости.“ Аз съм за малката истина, а не за големите подвизи." Тук

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Под "плътта" се разбира не тялото, но животинското естество, у човека.   Чувството на собственост е животинско състояние. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението – всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи, на ден. Той е в животинско състояние. Културата на скръбта ще продължи да съществува, докато човек живее животински живот; т.е. докато не се съобрази със Закона на Послушанието и не приложи Божественото Правило: животното трябва да служи на Господаря. И след това, Господарят ще служи на слугата. Отношението на човека към Бога трябва да бъде: синовно отношение.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

"Ще погребват в гробищата, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека, е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото; на Духа, който има Божественото начало на Безсмъртието. Под "плътта" се разбира не тялото, но животинското естество, у човека.

  Чувството на собственост е животинско състояние. Ако една лисица пипа кокошките, друга лисица не ги бара. [Тук "лисица", означава личност, в която доминира онова низше ниво на съзнание, което има лисицата. По-нататък, в текста, всеки представител на животинския свят, също означава личност (в човешка форма: мъж, или жена), изразяваща съответното низше ниво на животинско разбиране на света, каквото има и самото споменато безсловесно животно.] Ако в едно ято патици дойде друга патица, кълват я, не я искат. В една черда добитък, ако влязат чужди говеда, преследват ги. В човека има един животински елемент. Той може да живее като лисицата, като комара, като акулата, змията, вълка. Като се сменяват тези желания в човека, той преминава в състоянията на всички тези животни.

Но като човек, още не се е проявил.[Защото Истинският Човек е Аз-ът; т.е. Истинският Човек е Христос, който Божествената Душа трябва да роди.]

  При днешния ред на нещата, Царството Божие не може да дойде. Христос дава един пример за онези, които разбират: като се върнал слугата от нивата, господарят му казал: „Препаши се та ми слугувай, после и ти ще ядеш.“ Това как ще го изтълкувате? Значи: животното трябва да служи на господаря. И след това господарят ще служи на слугата.

  Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението – всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр.

А пък човек е същество на всички добродетели.

Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние.

  Някой казва: „Аз съм напреднал, вярвам в Бога.“ Но отношението на човека към Бога трябва да бъде съвсем друго: синовно отношение." тук

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Обикновените хора могат да заменят едно любовно състояние, със състояние на омраза (поради фокусирането си в низшето си животинско естество, което ги управлява). Човек е направен от две естества. Животното в човека е животно. То не мисли. То си има своите нужди. То ни най-малко не се готви за Царството Божие. Вие имате една задача да се справите с тая материална каша, която е във вас. Казано е: „Кръв няма да наследи Царството Божие."

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Съвременната наука се намира още в своите пелени, и съвременните учени хора

[които – ако, все още, са фокусирани в низшата си степен на съзнание: личност; т.е. ако се изживяват като обикновени хора, от плът и кръв; като мъже, или като жени, вместо като безсмъртни Божествени Души, които трябва да родят "Аз-а"; т.е. които трябва да родят Мира; Христос; Единното Съзнание, в себе си],

това са деца на тази наука; те се занимават с детски играчки. Може би след няколко хиляди години, тия същите учени хора, които сега минават за големи капацитети, те сами ще се поусмихнат на своята съвременна "ученост". Туй погрешно схващане [за високото ниво на земната наука] е минало във всичките клонове на науката и е проникнало самата същина на нашия живот; и всеки един за себе си мисли, че по-умен, от него, няма; че само той живее и страда, а никой наоколо му не живее и не страда – тъй поне чувстваме, в себе си.

[Личността, понеже не разбира Любовта, тя не  може да проумее и следното: Що е "Аз-ът"? "Аз-ът" е понятие за множество, слято в ЕДНО; т.е. в "Аз-а" влизат всички Същества, в цялата Вселена, заедно и едновременно. Такова е Божественото разбиране за Единния Божествен "Аз": "Аз-ът",  в цялата Вселена, е само ЕДИН. И Той е Бог; Той е Христос, присъстващ едновременно, навсякъде. Затова, когато Душата ни роди Истинския Човек; Новия Човек, в Новата Култура на Любовта – казваме, че в Душата ни се е родил "Аз-ът"; т.е. родил се е ЕДИННИЯТ; родил се е Христос и ние затова сме станали Граждани на Царството Божие. Това е Възкресението, чрез което се влиза в Живота на Безсмъртието.]

Тогава философите  [със земно, т.е. с разделено (дуално) мислене] казват: „аз“ и „не аз“. „Аз“-ът е туй, което съзнава, а всеки човек, вън от мене, е „не аз“-ът. Аз, който съм вътре в себе си, съм „аз“-ът. Е, какво разбирате под думата „аз“? Щом [ние, обикновените мъже и жени] речем да обясним този „аз“, той се стопява, както снега, и нищо не остава от него, в ръцете ни. Когато се каже „аз“, някои го заместват с думата „его“. Всъщност, думата „аз“ съществува ли в света? Всеки казва: „аз, аз“. „Аз“ се явява, когато човек почва да мисли, когато човек почва да се отделя от другите хора. Това „аз“ значи: „Аз, номер 1, аз, който започвам да мисля, аз съм“.

Това „аз“ съвременната наука го употребява във философията, а ние ще вземем „аз“-ът, ще го заместим с Живата, съзнателна, самосъзнателна човешка Душа, защото Душата е една определена единица, вътре в Природата и тя съществува. Тя съществува и е извън времето и пространството, както и във времето и пространството. Корените на Душата [иде реч за личността, наречена още: низша астрална душа ] са във време и пространство, а нейните клонища  [т.е. Висшата Божествена Душа], са извън времето и пространството. Често философите казват: „Какво нещо е време и пространство?“ Нека вземем една секунда от времето и да разделим туй време на 100 милиона части. Ако вземем една стомилионна част от секундата, тогава бих ви задал въпроса: Може ли да определите каква дължина ще има туй време? С каква мярка ще го определите? Значи извън времето и пространството, няма мярка. Следователно нашето време и пространство не е меродавно [от гледна точка на Висшата Божествена Душа].

 Аз ви питам: Как е възможно [вие, които се изживявате като мъже и като жени] да замените едно любовно състояние, със състояние на омраза? Някой път обичате някого, съгласни сте да се пожертвате, но след 4–5 години, сте в състояние да го смажете, да го направите на прах и пепел. Това са състояния, които съществуват;  аз казвам туй, което в света съществува. Взимам не само хората, но целокупната природа, тъй както съществува. Вие вземете едно малко кученце, което ви обича, и го хванете за опашката, то веднага ще се обърне и ще ви захапе със зъбите си, но после, като го изгледате малко сериозно, дойде страхът и то отстъпва. Сменя се състоянието. Защо? Изобщо хората казват: „Е, то си е куче“. Значи, неразумно е. Е, хубаво, то си е куче, аз съм съгласен, но когато у човека се сменя състоянието, той какво е? [Такъв човек е със съзнанието на животно, което не може да оцени благородството и Любовта, и поради това – може да замени едно любовно състояние, със състояние на омраза.]

Значи това [знание, което го има, в текущата земна Култура на скръбта] не е една философия, която може да изясни правилно защо и от какво произтича едно явление.

Ние [в новата култура на Любовта] трябва да обясним едно явление правилно и като го обясним, да го приложим в живота тъй, както техникът може да обясни едно явление и да го приложи."

Из: "Който има уши"
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Наклонението на земната ос, има отношение към нашите идеали и постижения; тя има отношение към нашия гръбначен стълб, който под нейното влияние също се е отклонил на 23 градуса и 27 мин. от онова перпендикулярно положение, което е имал по-рано. Има три вида процеси в живота: механически или физически, органически и психически, чиито закони човек хубаво трябва да разбира, за да има постижения. Тези три вида процеси са свързани в едно цяло.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
"За да се разбере правилно животът на човека, трябва да се знае, че човек има двоен произход, има две истории, има две естества. Обяснението за произхода на човешкото тяло е едно, но то не може да обясни произхода на човека. Ако искате да знаете, какъв е духовният произход на човека, има съвсем други обяснения. Духовният произход и развитие е обект на окултната наука, която разглежда Битието и човека всестранно, а не едностранчиво и повърхностно както това прави официалната естествена наука, която изучава само физическия произход и развитие на човека, и то за него има още смътни понятия.

Физическият човек се отличава с една крайна слабост. В него няма устойчивост. И целият физически свят е такъв; цели континенти има, които са изчезнали, други са се явили, планини хлътват, други се повдигат. Всичките тези неща са свързани с неустойчивостта на физическия свят и не са достатъчно обяснени от учените. Също така, причините за отклонението на земната ос на 23 градуса и 27 мин. учените още не ги знаят; имат разни теории и хипотези, но същинската причина им е неизвестна; те обясняват всичко по един механически начин и има още нещо недообяснено. А наклонението на земната ос има отношение към нашите идеали и постижения; тя има отношение към нашия гръбначен стълб, който под нейното влияние също се е отклонил на 23 градуса и 27 мин. от онова перпендикулярно положение, което е имал по-рано. И вследствие на това отклонение на гръбначния стълб се дължи падението на човешкия род и произходът на всички слабости и неуспехи. И когато се изправи земната ос, ще се изправи и нашият гръбначен стълб, тогава умът ще започне да мисли правилно.

Човек трябва да използва всички условия за възможни и разумни постижения, за да се осмисли животът му. Може някой да каже, че нищо не може да постигне. Не човек все ще има някакви постижения, които са важни за природата, понеже всички форми, които тя е създала, си имат своето предназначение за самата нея, а не е важно какво ние мислим за тях. И в Природата, онова, което човек постигне, остава за него си; в туй отношение Природата е крайно справедлива. Всякога придобивката на един човек я запазва за самия него, за да има човек от какво да живее, понеже тя иска всички същества да бъдат щастливи.

Има три вида процеси в живота: механически или физически, органически и психически, чиито закони човек хубаво трябва да разбира, за да има постижения. Тези три вида процеси са свързани в едно цяло. И когато се разглежда животът от гледището на всеки един от тези процеси, ще извадим три различни заключения, които ще бъдат едностранчиви и не могат да обяснят живота в неговата целокупност. Който не разбира това, всякога ще попадне в едно погрешно схващане. Тези три вида процеси обуславят целокупния проявен живот на човека. И човек, които иска да бъде щастлив, да има успех и постижения, трябва да контролира тези три вида процеси и да ги направлява." тук

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Сегашният и бъдещият живот, са едно. Между тях няма разлика. Разликата е в разбирането на живота [с други думи – разликата е в степента на развитие на съзнанието на даден индивид]. Трябва да намерите закона всеки ден да се обновявате отвътре  [защото в това е Безсмъртието; в правилната обмяна]. Животното [т.е. низшето его; т.е. личността,] в човека, е животно. То не мисли [по Божествен начин, а изопачено]. То си има своите нужди. То ни най-малко не се готви за Царството Божие.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Вие искате в сегашния живот, какъвто е днес [този временен преходен живот, в Културата на скръбта], да постигнете нещата. Трябва да влезете в другия живот [т.е. сега трябва да влезете в безсмъртния живот на Културата на Любовта]. Човек е направен от две естества. Животното [низшето его; т.е. личността] в човека, е животно. То не мисли. То си има своите нужди. То ни най-малко не се готви за Царството Божие. Вие имате една задача да се справите с тая материална каша, която е във вас. Казано е: „Кръв няма да наследи Царството Божие." Някой път човека го обхваща една унилост. Това се дължи на низшето естество на човека. Някой път сте неразположени вътрешно. Но това не се дължи на твоя Дух.

 

Трябва да се справим с нашите желания. Да ги изпъдиш навън не можеш. Трябва да ги организираш.

 

Вие казвате: „Какво трябва да се прави?" Трябва да се работи разумно [т.е. да се работи с Любовта и Мъдростта, едновременно, което значи – само под егидата на Христос]. В Божествения свят нещата са строго определени. Там, каквото остане, се раз­дава на другите, а пък вие мислите за другия ден [Т.е. в Божествения свят (за разлика от егоизма в човешкия свят), има правилна обмяна на енергиите.].

 

Сегашният и бъдещият живот са едно. Между тях няма разлика. Разликата е в разбирането на живота. Плътта е низшето във вас. Вие не можете да се освободите от нея, но вие ще оставите тая плът да не бъде господар, но да ви слугува, да има вашите разбирания.

 

Не изнасяйте всичките си неща, които знаете! Иначе се излагате на мъчно­тии. Защо ще посееш една идея на едно място, дето няма да вирее? Разумното е да намериш един готов човек и в него да посееш Божественото, та да расте. А като видиш едно земно келеме [„келеме“ –  недостоен човек], не сей там!

 

Големите противоречия, които се раждат в света, са от нашето неразбиране.

 

Всички трябва да се научите да се радвате на Божествения живот, който прониква в хората. Да се радваме, когато Божественото, което е в нас, преминава в другите. Това е задачата. Един ден всички хора да възприемат Божестве­ния ред на нещата, тия разбирания. Тогава между нас може да има Мир.

 

За да се обичаме, трябва да дадем нещо. При Любовта между двамата, единият дава, а другият взема. И във вземането има Любов, и в даването има Любов.

 

Има една сила в човека, която храни хората. Обмяна има, вътре.

 

Мнозина от вас можете да имате идеята, че като придобиете много знания, тогава ще служите на Бога. Всеки ден можете да служите на Бога.

 

Вие сте като тънки косми, като паяжинни нишки. Ако тия конци не се съединят, не могат да образуват сила. Хиляди такива нишки като се обединят, ще образуват сила. Ако вие не се обедините, вие ще издържате колкото паяжинната нишка.

 

А пък ако се обедините, ще свършите добра Божия работа. Много хора трябва да дойдат. Ще дойдат работници от Невидимия Свят. Те търсят подходяща почва  [т.е. човешки мозъци, върху които] да работят. И колкото повече хора готови има, толкоз повече Небесни жители ще дойдат да работят.

 

Трябва да намерите закона всеки ден да се обновявате отвътре. Сега младите на небето, искат да дойдат на земята, да подмладят старите.

 

Окултната наука не е наука за живота. Тя е наука за формите и за силите. Тя не е наука за Божествения живот.

Като дойде Божественият Дух във вас, тогава ще можете да разберете тая по-висша Наука. А окултната наука показва пътя за Божествения живот, но не е наука за Божествения живот.“ Тук
 

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Човек трябва да има още вяра в себе си и в доброто у другите хора. Аз се радвам на онези доблестни, благородни качества у другите. Не  да ме изиграят, не да го изиграя. Аз го наричам това: Култура.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Вярата е една връзка, за да протече онази Божествена сила, вътре в Душата ти. Вярата е едно разположение на чувството. Когато човек се обърне нагоре, към Божествения свят, то почва да тече Божественият нектар на Живота.

 

Някои учени хора мислят, че вярата може да се замени с разума. Но разумът е за физическия свят. Вярата се занимава с Божествения свят, който е още толкоз по-висок свят, отколкото разумът. Не че трябва да влязат в противоречие вярата с разума. Ако турите вярата, и разумът ще се усили. Вие ще придобиете онази мощна сила!

 

Вие имате омраза към всички и вие мислите, че никой не ви обича. Как е възможно? Как умни хора да живеят с едно Същество [като Бога] най-разумно, най-благо, и мислим, че това Същество ще ни забрави и че неговото намерение е да ни изтезава?

 

Ако се раждат заплитания във вашия ум, те произтичат от съвсем други причини. Ако ви се зададе задача защо се вълнува океанът отгоре, ще отговориш: това вълнение е потребно, и не само за водата, но и за въздуха. Но не в целия океан до дъното, а само горе, в известни части, трябва да има вълни и движение.

 

Следователно, ако има вълнение горе, в повърхността на Душата, това не се смущения, това са вълнения.

А смущение е, когато се размърдват основите на живота.

Някой казва: «Животът няма смисъл.» Че, кои са фактите? Външни неща, градежи, тренове, параходи, фабрики - това са само начини за упражнение на човешкия ум. Човек трябва да гради, за да се изостри умът му. Човек трябва да прави фабрики, за да се изостри умът му. Това всичко служи да се развиват неговите способности.

Мислите ли, че онова ваше малко момиченце, което си направи първата кукла, че именно, че това е последното изкуство на тази наука и че тази кукла ще реши всички въпроси?

И ако ние влезем във връзка с една по-висока йерархия - които са завършили своя живот, с какво се хвалят те? Павел казва: «Аз ще се похваля с Господа.» Ще се похвалиш още с всички добри хора на света, а не само с един човек.

Идеалната майка трябва да вижда вътрешно всички деца и да им се радва. Иначе утре детето ѝ може да умре и тя ще тури черен воал. Къде беше то по-рано (преди раждането)? Къде бяхте вие?

Някои казват: «Да се спасим, само ние.» На едно събрание, както сме ние събрани, трябва да проектираме нашия ум към всички, които проектират ума си към Бога. И те мислят за нас. С тях ще се похвалим.

И в другите слънчеви системи мислят за нас.

Някои мислят, че само на Земята има хора. Нашата Земя е един скромен разсадник на Божествения живот.

Аз считам нашата Земя като една стая на университета. Христос, като се обръща към Своите ученици, казва: «Да не се смущавате.» Сегашните хора - млади и стари - не са свикнали, геройство няма у тях. Ние искаме, дето и да отидем в света, да ни турят на предно място, да ни посрещнат, да има ядене, пиене и никаква работа. Ние се намираме в един свят, в който самата материя претърпява едно вътрешно видоизменение. Всичките тези сили трябва да ги обединим и да вземем за нас от онова, което е потребно. В смущението важна роля играе външното. Човек трябва да има още вяра в себе си и в доброто у другите хора. Аз се радвам на онези доблестни, благородни качества у другите. Не да ме изиграят, не да го изиграя. Аз го наричам това Култура.“ Тук

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Царството Божие трябва да дойде първо в отделния човек и после в света. Христос е Светлината, която работи в Цялата Природа и е във връзка с тези, които ще образуват шестата раса. Щом Христос оживее в Душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка като братя. В какво се заключава веруюто на Христа? В Любовта, в геройството му, в умението му да страда и накрая да излезе Победител. Най-хубавото нещо, на Земята, са страданията. Ако можеше без тях, първо Христос щеше да спаси света, без страдания.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Когато Христос се роди в твоята Душа, ти ще бъдеш полезен както за себе си, така и за околните. Това е Възкресение! Това значи пробуждане на човешката Душа! Щом Христос оживее в Душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка като братя. Днес Христос възвестява една култура, без разпятия, култура на възкресението. Всички трябва да се стремим да живеем като Христа.

 

За да постигне това, човек трябва да бъде готов на всички жертви. Само така той може да получи Божието благословение.

 

В какво се заключава веруюто на Христа? В Любовта, в геройството му, в умението му да страда и накрая да излезе Победител.

 

Ако се въплъти на Земята някой ангел или някой архангел, или някой херувим, или серафим и те ще изпитат същите страдания, както и вие не могат да ги избегнат. По същия закон и Христос ги изпита.

 

Христос дойде на Земята, при най-неблагоприятни условия. До Христа човечеството беше в инволюционен период, а от Христа почна еволюция, възходящият път на човечеството.

 

Христос не е от човешка еволюция. Той е Космическо Същество. Христос е Светлината, която работи в Цялата Природа и е във връзка с тези, които ще образуват шестата раса.

 

Най-хубавото нещо на Земята са страданията. Ако можеше без тях, първо Христос щеше да спаси света без страдания.

 

Колкото време Христос беше на Земята, той преживя всичко.

 

Нямаше човешки живот, който да не е преживял. В туй седи неговото знание, че той преживя живота на всички хора.

 

Христос е Божията Любов, в света.

 

Христос това значи съвършен. Той съдържа Целостта на Божествената Светлина.

 

Като дойде на Земята, Христос не заповядваше, но тури рамото си под гредата и я повдигна.

 

Христос казва: „Събирайте си съкровища за Небето" И дава начин как може да се принесе богатството от Земята на Небето.

 

Вие грешите като очаквате царството Божие да дойде първо вън, в света, а после във вас. Законът е точно обратен – Царството Божие трябва да дойде първо в отделния човек и после в света.“

 

Из: „УЧИТЕЛЯ ЗА ХРИСТОС“

[Велина Василева]

Умът е метал, позлатен отгоре, а сърцето е чисто злато. Недейте създава борби вътре в сърцето, защото чрез борбите, в него се хаби златото, което е самата му същина. Пазете и ума. Пазете да не внасяте в ума си противоречиви мисли, които разяждат позлатата му. Умът е суров. В него няма благородство. Той отива до жестокост. Ала сърцето крие в себе си богатства и всички блага на живота. Истинска Култура създава само сърцето. Само който има сърце, той живее. Само който е очистил калта, която покрива сърцето, може да види златото, най-ценното, що го създава. Дайте място на сърцето да се прояви, защото то създава истинските блага на Живота, защото то създава Истинската Култура на човечност и братство.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Умът е метал, позлатен отгоре, а сърцето е чисто злато. Вярно е, покрито е то с малко кал, която остава от проявата на чувствата и желанията на човека [които има съзнанието на личност, защото личността проявява егоизъм], ала сърцето е чисто злато. Недейте го търка много, защото златото не се нуждае от търкане. Поизмийте малко калта, която се е наслоила отгоре му, но недейте го търка, да не се изтърка златото, от което е образувано то. Недейте създава борби вътре в сърцето, защото чрез борбите в него се хаби златото, което е самата му същина.

Пазете и ума. Не търкайте и него, за да не изтриете малката позлата, която покрива метала, който го образува. Пазете да не внасяте в ума си противоречиви мисли, които разяждат позлатата му. Умът е суров. В него няма благородство. Той отива до жестокост. Ала сърцето крие в себе си богатства и всички блага на живота. Истинска култура създава само сърцето. То създава поезията, музиката, художествеността. То ражда всички импулси към знание, съвършенство и добро. То ражда всички добрини в живота между хората. Сърцето е, което поддържа живата връзка с Бога, с Всеблагия. В него се откърмва вярата в Живота, в него се таят силите за всеки успех. Затова е казано: "Сине мой, дай си сърцето". Не е казано: Дай си ума. В сърцето се крият всичките ценности на Живота – топлината и влагата, които възрастват всичко. В сърцето се ражда красотата; там живее Любовта и се проявява обичта. В сърцето си дават среща Силите на безпределно Великото, безпределно голямото и силите на безпределно малкото. Те се стремят едни към други. Така се заключва Вечният Кръг на Любовта и обичта. От Бога излиза Любовта, минава през човешкото сърце, проявява се и се връща като обич. Защото само Бог люби, а човек може да обича... Само който има сърце, той живее. Само който е очистил калта, която покрива сърцето, може да види златото, най-ценното, що го създава. Дайте място на сърцето да се прояви, защото то създава истинските блага на Живота, защото то създава Истинската Култура на човечност и братство.“

Из: „СЪРЦЕТО - ОТ УЧИТЕЛЯ“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Разумният свят е извън времето и пространството.“

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Когато човек работи съзнателно, върху себе си, едновременно с това, той работи и за другите. Всички хора, на Земята, представят Колективно Същество. Следователно, когато се казва, че името на някой човек е написано на Небето, този човек представя сбор от Разумни Същества, които са завършили своето развитие [което означава, че Разумните Същества, в известен смисъл, живеят извън ограниченията на времето и пространството; т.е. Разумните Същества живеят в Душите си; те са преодолели ограниченото съзнание на земната си личност, която е във форма на мъж, или на жена]. Те образуват един човек, едно колективно същество, с високо съзнание. Името на това същество е написано на Небето. Казват за Христос, че около Него имало 144 000 души, които заедно съставяли едно Цяло. И тъй, на Небето не може да се напише името само на един човек. Зад него непременно трябва да седят много още Разумни Същества, с които той да съставя едно Цяло. [Разумните Същества живеят в Божествените си Души си; т.е. извън времето и пространството, а Душите са части на Общата Мирова Душа]
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Някой казва: Аз съм учен човек. Учен човек е онзи, който като влезе в своята лаборатория, може да превърне неблагородните метали [има се предвид ума] в благородни. Ученият може да превръща въглена в диамант. [Низшата астрална душа; т.е. личността е въглен, а Висшата Божествена Душа е диамант]. Когато старият човек  дойде при учения ["стар човек" е всяка личност, от съвременната Култура на скръбта], той ще го тури в една от своите реторти и след известно време ще го извади, но вече подмладен – млад, красив момък. Да пробуди съзнанието на човека, това може да направи само истински ученият. Съвременните учени, свещеници и проповедници като видят някой стар човек, започват да му четат молитви, да му говорят за онзи свят, че като отиде там ще възкръсне. Питам: кой от тия учени е бил при Господа, да знае как и кога възкресява хората? Казано ли е, кой именно ще възкръсне? Казано е например в Писанието, че имената ви ще бъдат записани на Небето. Обаче вие знаете ли точно дали вашите имена ще бъдат написани? Вие предполагате само, казвате, че е писано така, но това още не подразбира, че и вашите имена, на Иван, на Стоян например, ще бъдат написани. Когато се казва, че имената ви ще бъдат написани на Небето, това означава едно име само, защото всички хора на земята представят колективно същество. Следователно когато се казва, че името на някой човек е написано на Небето, този човек представя сбор от Разумни Същества, които са завършили своето развитие. Те образуват Един Човек; едно колективно Същество, с високо съзнание. Името на това Същество е написано на Небето. Казват за Христос, че около Него имало 144 000 души, които заедно [с Христос] съставяли Едно Цяло.

И тъй на Небето не може да се напише името само на един човек. Зад него непременно трябва да седят много още разумни същества, с които той да съставя едно Цяло. Ако някой мисли, че името му е написано на Небето, нека каже кои са неговите приятели там. Ако някой твърди, че познава света, нека каже отде е черпил това знание. Преди всичко знанието не е измислено от човека. Всички научни теории са съществували преди хиляди години, което показва, че хиляди умове преди нас са мислили в същото направление и по същите въпроси. Когато Бог създал света, Той имал своя теория, която впоследствие мнозина учени искали да открият. Който е мислил по въпроса за създаването на света, той все имал някаква теория, по-близо или по-далеч от Истината. Всеки казва: Дойде ми една нова мисъл в ума, ще създам една теория. Казвам: добро е всичко това, човек все трябва да мисли, но истинско знание е това, което дава сила, мощ на човека. Истински учен е този, който може да се бори с мъчнотиите в живота и да ги преодолява.

Докато човек живее на Земята, той е изложен на ред опасности, спънки и мъчнотии, които трябва да преодолява. В миналото си вие сте били заобиколени с ненапреднали същества, на които съзнателно, или несъзнателно, тайно или явно, сте попречили да се проявят, да правят пакости, вследствие на което днес те се опълчват против вас, искат да ви спънат. С тези същества, вие не трябва да се разправяте с насилие, но с Любов. Всички тия ваши познати хлопат на вратите ви, искат работа и вие трябва да им дадете такава.

Казвате: С кого първо да се разправим – със себе си, или с тях? Като се разправяте със себе си, вие едновременно се разправяте и с тях.

Когато човек работи съзнателно върху себе си, едновременно с това, той работи и за другите.

За тази цел, той трябва да бъде оставен на себе си като някое цвете в пустинята, изложено на ветровете да го брулят. Докато растението не се изложи на ветрове да го брулят, то не може да уякне. Ако оставите едно цвете в цветарник на мека, приятна топлина и го поливате редовно, то израства, но става крехко, нежно, не може да издържи и на най-малкия вятър. Същото става и с хората. Ако някое дете расте под големите грижи на родителите си, то става нежно и не може да издържа на мъчнотиите в живота. В този смисъл като наблюдавам методите, които Невидимият свят прилага към хората, намирам, че те са много разумни. Тези методи са различни; за всеки човек употребяват специален метод.“

Из: „Което оправя“
 

[Велина Василева]

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Всеки човек, в живота си, ще минава през страдания дотогава, докато дойде до абсолютно безкористие.“

 Из: „По Бога направени - 1929 г.“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Бъди БЕЗКОРИСТЕН – това се отнася до идейните хора, а обикновените хора – нека работят, както разбират.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Знайте, че Любовта е единствената безкористна сила. Тя от никого нищо не иска. Който люби истински, сам се радва на Любовта си – нищо не очаква. 70-141

Користолюбието ограничава човека и създава кармични отношения между него и близките му. 56-122

Майката прегръща детето си, което е направила кумир за себе си, и мисли, че то ще я спаси. Това е користолюбие. 70-1в7

Всеки човек в живота си ще минава през страдания до тогава, докато дойде до абсолютно безкористие. 130-2в

Човек трябва да бъде без корист, на Земята. – Може ли да бъде това на Земята? - Не може. Дотогава, докато ти [в съзнанието си], си на Земята [защото се изживяваш като личност; като низше аз – мъж, или жена] и  [затова] имаш една нишка с нея, ти користолюбието си, ще си го носиш. Но казвам: користолюбието ти да бъде само с един корен [т.е. ти трябва, без всякакво съмнение, да знаеш, че си на полюса на користолюбието, намиращ се във Физическия свят и че трябва, съзнателно, да се придвижиш, към другия полюс – безкористието, което се намира само в Божествения; в Идейния свят]. 42.11-26

Царският син, като Душа [т.е. Висшият Аз], която съзнава Единението си с Бога, не се нуждае от пари.

Това се отнася до идейните хора, а обикновените хора нека работят както разбират.

Аз не говоря за буквата на нещата. Когато извършваш някаква работа, или някаква услуга, идейно, и ти платят за това, ти можеш да вземеш парите, но важното е, като вършиш тази работа, да нямаш в Душата си, нито в ума или сърцето си някаква мисъл, или някакво желание, да ти платят.

Върши всичко идейно и безкористно, та и когато ти плащат, или не ти плащат, да си готов, да не се смути Духът ти. Идейна, безкористната работа с нищо не се изплаща.“

Из книгата: „Добродетели“

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
И радостите, и страданията изграждат Добродетелите, в човека.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Не страдате ли и не се ли радвате, сърцето не може да създава Добродетели. Нямате ли Добродетели, вашият Дух не може да прояви своята мощна сила. Това е естественият ред на нещата. Страданията са едно благо за нас, което Природата употребява. Без страдания, вие ще останете чужди един на друг и никога няма да се разберете. Страданията и радостите на тялото образуват най-простия материал, от който сърцето съгражда своите Добродетели. Те са, значи, материалът, върху който сърцето ще работи. Добродетелите пък стават градиво за Духа, за да създаде Той своите велики мисли. Всичко това е свързано едно с друго. Вие ще опитате тия неща. Почнете да мислите върху някое страдание и ще го превърнете в радост.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Чрез страданията, ти се сближаваш и свързваш с окръжаващите хора, които са близо до тебе. Следователно, днес страданията са едно благо за нас, което Природата употребява. Без страдания, вие ще останете чужди един на друг и никога няма да се разберете.

И тъй, най-първо имате страдания на тялото. Техните качества се разглеждат от сърцето, което отпосле ги превръща в добродетели.

Страданията и радостите на тялото образуват най-простия материал, от който сърцето съгражда своите Добродетели. Те са, значи, материалът, върху който сърцето ще работи. Добродетелите пък стават градиво за Духа, за да създаде Той своите велики мисли. Всичко това е свързано едно с друго. Не страдате ли и не се ли радвате, сърцето не може да създава добродетели. Нямате ли добродетели, вашият Дух не може да прояви своята мощна сила. Това е естественият ред на нещата.

Вие ще опитате тия неща. Почнете да мислите върху някое страдание и ще го превърнете в радост.

Засега вие сте в тази фаза на живота, когато страданията идват върху ви, но те са едно незаменимо благо за вас. Ще бъдете смели и решителни, да изнесете тия страдания по един най-естествен начин. Само тогава сегашната наука има смисъл.

Сега, колко желания и мисли има, които ви смущават! Ако при вас дойде някоя по-чувствителна Душа, тя ще констатира една натегнатост.

Вие се събирате заедно, но всичките ви връзки са още официални. Аз ги наричам неорганически, механически, връзки по необходимост. Това става и в света. Някой път, по необходимост, се събират хора от противоположни лагери и създават помежду си отношения, като че живеят в съгласие. Но в школата вашите отношения трябва да бъдат разумни, понеже те са условия, при които вашият характер може да се прояви. Ако тук не можете да научите законите, в природата ще ги научите, само че там това ще ви отнеме много дълъг период от време и ще преживеете може би 10 – 20 – 100 пъти по-големи страдания, и пак ще дойдете до същите резултати и заключения.

Като четете Стария Завет, ще видите каква е била школата на пророците. Всички пророци, които са били определени да повдигнат някого, всякога са бивали поставяни на големи страдания и изпитания, тъй наречени „вътрешни изпитания“, за да се приготвят за живота, да разбират законите на Природата и да изпълняват Волята Божия. Положението им не е било много розово, но те са били хора със силна воля.

Трябва да знаете, че първото нещо, необходимо за вас, е Чистотата [в мислите, чувствата и действията]. Ако искате да бъдете обичани, чистота [в мислите, чувствата и действията] ви е необходима. Ако искате да бъдете запазени от болести, чистотата [в мислите, чувствата и действията] ви е необходима. Тази идея трябва тъй да залегне у вас, да знаете, че друг път няма. И сега, аз бих желал онези [Души], от вас, които правят опити, да бъдат като първите пъпки, които се разцъфтяват, та да може по този начин един на друг да си помагате. Щом имате това истинско разбиране за нещата, вие ще бъдете в сила да помогнете комуто и да е.

Следователно ще изучавате приспособленията, т.е. условията на живота.

Ще изучавате и свойствата на елементите. Ако ставате твърди и жестоки в себе си, трябва да знаете, че имате много неорганическо желязо.

Ако въображението, или фантазията ви става анормална, среброто ви се увеличава, т.е. имате повече сребро в кръвта си.

Ако мислите, че сте някой голям философ или гений, много неорганическо злато е влязло в кръвта ви.

Всичките елементи в човека са точно математически определени – ни повече, ни по-малко.

Природата не търпи излишък.

Колко атома злато трябва да има човек в кръвта си, колко атома желязо – всичко това е точно определено.

Когато човек достигне своето съвършенство, елементите са съразмерно, хармонично разпределени в кръвта му.

В обикновените хора всички елементи не са тъй хармонично разпределени, вследствие на което се раждат разни дефекти в характера им.

Когато желязото стане органическо и се увеличи, човек става по-устойчив, по-твърд – повече издържа.

Ако среброто, което влиза в състава на кръвта, стане органическо, у човека се развива въображението. Влиянието на месечината върху него е силно. Астролозите казват, че месечината била майка на въображението.

Та мнозина от вас трябва да преустроите телата си. Това е доста трудна задача, с която съм ви занимавал толкова години, но същевременно тя е задача, която може да се разреши разумно. Тя няма да се разреши в един или в два дена, нито в една година, но ще се разрешава постепенно.

Ще ви дам едно разяснение: имате някакво неразположение. Трябва да знаете какво е това неразположение и как се лекува. Ако имате неразположение на сърцето, туй неразположение се лекува лесно, но има и такива състояния, които траят по-дълго време: може би час, два, ден, седмица, месец, а понякога и година.

В такъв случай, когато минавате през тази криза, ще намерите едно лице подобно на вас, една близка вам Душа [а не личност], която може да ви помогне.

Все ще намерите един ваш приятел, който има отлично състояние, разположение на Духа, който ви разбира, влиза в положението ви, обича ви и с него ще дружите.

Няма да дружите с някой песимист.

И като отидете при този ваш приятел, вие ще изпитате едно разположение на Душата си. Ще дружите с този човек, и той ще ви служи като ограда, докато вашата рана оздравее.

Човек може да се нарани и в духовно отношение. Тогава се раждат състояния на душевна болезненост. Те се раждат и у млади, и у стари.

Някой път тия заболявания се лекуват мъчно, но все-пак могат да се лекуват.

Ще потърсите, значи, само един такъв приятел, не двама; за вас е достатъчен един приятел. И тогава не разправяйте състоянията си комуто и да е, но бъдете искрени само към тази Душа, сродна на вас.

Разчитайте на нея само заради Чистотата [в мислите, чувствата и действията] и Добродетелите ѝ.

Ако тази Душа ви бъде приятел, в пълния смисъл на думата, тогава болките на сърцето ще се лекуват лесно, а болките на тялото ще се лекуват още по-лесно.

Но влезете ли в света, ще се пазите, защото най-първо окръжаващите ви хора [т.е. личностите – мъже и жени] ще искат да ви извадят от това място, в което се намирате. Те ще ви поставят на изпит.

В светския дух има едно разположение да разчепкват идеите на хората, да видят доколко те са устойчиви в своите идеи и оттам си правят заключенията.

Ако си ученик или студент и се занимаваш по-сериозно с окултната наука, другите студенти ще почнат да говорят за теб и да казват: оставете този човек, той е голям философ! Ще гледат доколко можеш да издържаш.

Ако имаш силна воля или дълбоко схващане на нещата, ще издържиш ден, два, седмица и повече, и тогава те ще изменят своето разположение.

Но изгубиш ли равновесието си, те ще кажат: разбрахме колко си силен. Те ще изпитат задоволство, че са намерили човек, с когото могат да си играят.

Един ученик от окултната школа може да стане обект за присмех на другите хора, но той трябва да се пази от това. Той трябва да се повдигне в себе си и в края на краищата всички да познаят, че у него има нещо повече, отколкото у тях.

Та ще се привикнете да влизате в положението на другите.

Затова трябва да приложите Любовта, да пуснете този ток. Ако е въпрос за пущане на електричество, вие знаете как става това, но как се пуща Любовта, това трябва да учите.

Най-първо ще се научите да превръщате вашите състояния.

Постарайте се да измените всяко ваше неразположение – и най-малкото дори. Това ще правите, когато сте свободни и няма с какво да се занимавате.

Когато направите първия опит и видите, че сте превърнали едно ваше състояние, ще почувствате голяма радост в себе си, като че сте направили някое ново откритие.

Може да направите един опит, 2–10–15 опити и всички да бъдат безрезултатни – това да не ви отчайва. Продължавайте опитите. И от първия опит, в който сполучите, ще добиете твърда вяра, че от вас може да стане нещо.

Сега Природата ви е турила известни настроения – те са хубави, но настроенията са чужд капитал. [То е все едно, че] Вие отивате в една гостилница, дето някой господин ви угощава. Вие разчитате на него, доволни сте и казвате осигурих се!

Не, този господин може да ви угости само един път, после ще търсите друг някой да ви нагости.

Ти не разчитай на този господин, не си осигурен. Утре ще се намериш пред нова мъчнотия.

Днес той ще ти даде, може би, много блюда с ядене, но на следния ден няма да имаш нито едно и това ще предизвика по-голямо страдание в теб.

Затова, човек трябва да се научи сам да си изкарва прехраната [т.е. сам да превръща нежеланите си състояния, в желани състояния, с които Душата се храни. „Доброто е храната, съществената храна, с която душата се храни.“ „Когато Душата се храни, човек е силен. Когато сърцето се храни, човек е благороден. Когато умът се храни, човек е просветен.“ „Божествените добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, са Хлябът, с който Душата се храни.“ „Словото е насъщният Хляб за Душата, от който тя се нуждае всеки ден. Когато Душата се храни със Словото Божие, тя става мощна, велика. Който е хранил Душата си със Словото, днес той е гражданин на Царството Божие. Сега и вие се приготвяте да станете граждани на това Царство; ако се храните със Словото Божие, вратата на това Царство ще се отвори и за вас.“ ].

Неговата прехрана се намира в Живата Природа.

Сега аз ви препоръчвам най-малките опити, понеже за големи опити се изискват големи знания.

И Природата изобщо е много внимателна, тя не позволява да се правят големи опити. Тя допуща да се правят само малки опити.

Големи опити могат да правят само напредналите Души, те имат голям кредит, а обикновените хора ще правят много малки опити. Природата е щедра, всякога позволява да се правят малки опити.“

Из: „ Добрата страна на страданията. Чистотата - 1924 г.“
 

[Велина Василева]

На Земята, без страдание, живот не може да се прояви. Когато Провидението иска да ви даде голямо благо, то ви праща предварителни страдания. Вие имате едно схващане за живота, че всички искате да избегнете страданията. Но има известни  страдания, които са една необходимост, и ако вие не ги имате, никакво знание не може да придобиете. Една радост и едно страдание, това са две състояния, които са необходими, за да се прояви някой лъч във вас. Сведенборг, който е ходил на Небето, е казал, че и при най-възвишените ангели настава някой момент на една малка скръб - като залезе Слънцето, и ще трае няколко деня, и след това пак ще се разведри. Знаете ли дълбоката причина на скръбта? Свързани са хората. Ангелите [или Божествените Души] са на клонките, а човеците [т.е. личностите: мъже и жени] са в корените [на Дървото на Живота]. И следователно страданията, лошите мисли на хората - тези сокове, които по някой път, от корените отиват към клоните.
 ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Казвам сега: ако във вашия живот, пластовете не са пресечени чрез страдания, по никакъв начин животът не може да се прояви. На Земята, без страдание, живот не може да се прояви.

Не само на Земята, но и между ангелите ще има страдание. Прочетете Сведенборг. Сведенборг, който е ходил на Небето, е казал, че и при най-възвишените ангели настава някой момент на една малка скръб - като залезе слънцето, и ще трае няколко деня, и след това пак ще се разведри.

Знаете ли дълбоката причина на скръбта? Свързани са хората. Ангелите [или Божествените Души] са на клонките, а човеците [т.е. личностите: мъже и жени] са в корените [на Дървото на Живота].

И следователно страданията, лошите мисли на хората - тези сокове, които по някой път от корените отиват към клоните. И за това Христос казва: „За едно обръщане на един човек към Бога, Горе става голяма радост, и за едно падане на един човек, Горе настава голяма скръб.”

Вие имате едно схващане за живота, че всички искате да избегнете страданията. Съгласен съм с вас. Има известни излишни страдания. Но има известни  страдания, които са една необходимост, и ако вие не ги имате, никакво знание не може да придобиете. Една радост и едно страдание, това са две състояния, които са необходими, за да се прояви някой лъч във вас.

Това съществува и в изучаването на метеорологията. Едно страдание, една скръб и една радост са необходими, за да се образува дъжд в пространството. Непременно трябва да има едно студено и едно топло течение. Ако едно топло течение не придаде студеното, дъждът не може да се образува. След като е духало студеното течение няколко часа, и дойде топлото, то се образува дъжд.

Когато Провидението иска да ви даде голямо благо, то ви праща предварителни страдания. Дъждът е благото, което Провидението ще ви даде - [но предварително ви дава] страданието. И след това, ще дойде радостта.  [ Учителя: „Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем.“ Из: „Двата пътя“ ]

Всякога, когато ще ви дойде голямо нещастие, голяма скръб, то това голямо изпитание ще се предшества от голяма радост.

Затова всякога наблюдавайте: дойде ли ви голяма радост, то непременно ще ви дойде голяма скръб. Наблюдавайте. Ако ви дойде голяма скръб, то след нея непременно трябва да очаквате, че ще дойде голямо Божие благословение.

Ако имате голяма радост, ще знаете, или че ще се разболеете, или крава ще изгубите, или вол, или дете ще умре, или с баща ви ще се случи нещо и прочее.

Ако тези неща вие ги знаехте, сега щяхте да имате разумно отношение към живота.

Например някой човек е закъсал и казва: „Свършено е вече.” А пък той няма какво да се страхува. Вие не разбирате Божиите пътища. Ако сте осиромашели откъм богатство, ти печелиш нещо. Има една сиромашия, която трябва да се избягва, има една сиромашия, която не е от Бога.

Но сега да се повърнем към въпроса. Християнството, или Новото Учение, е Учение да се разбират Божиите пътища. Това разбиране е да влезеш в положението на всеки човек.

Всяко едно същество иска да живее добре. Това трябва да го разбереш. Ти можеш да имаш желанието да живееш добре. Тогава дружи само с Невидимия свят [който е вън от времето и пространството] и мисли за всички същества, които живеят добре.

Ти не си единственият, който искаш да живееш добър живот. Има хиляди и милиони същества [живеещи вън от времето и пространството], които живеят по-добре от вас. Дружи с тях, за да може Божието благословение да мине чрез тях и да дойде до тебе.“

Из: „Веселие и радост“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Всички вие трябва да се научите да действате извън времето и пространството и докато не научите този Закон, не можете да изправите вашия характер. Защо? – Защото характерът на човека [т.е. характерът на личността, изживяваща се като мъж, или като жена], не се изправя във време и пространство. Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството. То [т.е. изправянето на характера] е резултат от [активността на] Духовния свят.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „За да боравите в даден случай със себе си, със своето естество, трябва да имате известни правила, извън времето и пространството [където действа вашата Божествена Душа]. Всички вие трябва да се научите да действате извън времето и пространството, и докато не научите този Закон, не можете да изправите вашия характер. Защо? – Защото характерът на човека не се изправя във време и пространство.

[Това значи, че човекът-личност (мъжът, или жената) трябва да се самоовласти и като се обяви, в ума си, за Душа – да започне да се изживява по новому; не вече като мъж, или като жена (които разделят нещата на добри и лоши), а като Божествена Душа, стремейки се – да се държи, във всички житейски ситуации, като Божествена Душа, която вижда само и единствено Доброто, във всичко, наоколо, защото Любовта ражда Доброто.

Белегът за промяната е, че човекът-Божествена Душа, действайки в атмосферата на Божествената Любов (за разлика от човека-личност), е поставил ДОБРОТО, за основа на живота си, при абсолютно всички житейски ситуации, докато човекът-личност се спъва в нееднаквото; т.е. в различното приемане на доброто и злото, защото не ги разбира. Учителя казва: „Ако знаете какво нещо е злото, вие никога не бихте осъдили никого, за нищо.“ Из: „Най-голям в Царството Божие“  ]

Някой казва: „Утре ще бъда добър.“ Не: кажеш ли веднъж, че ще бъдеш добър [което значи, че вече ще бъдеш Божествена Душа, а не личност], то е казано и свършено.

[Личността е низшият аз; т.е. егото на човека, който действа във време и пространство – в категориите на доброто и злото. А Божествената Душа е Висшият Аз на човека, Който действа извън времето и пространството и затова "не яде" от "плодовете на Дървото за познаване на доброто и злото" (а това е Божията Заповед, Която е в сила и днес); т.е. само Божествената Душа може да върши Божията Воля.]

Вие трябва да действате извън времето и пространството [т.е. да действате като Божествени Души и само в Божествената Любов, която е над доброто и злото], а във времето и пространството [където са физическите ви тела] ще се проявят само резултатите.

Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството. То [т.е. изправянето на характера] е резултат от [активността на] Духовния свят.“

Из: „Закон на равенството“

[Велина Василева]

 

Причина за тъгата, е оставянето на Първата ни Любов (като Висши Души и последвалото ни превръщане в личности; т.е. в низши астрални души); причина за радостта – е обратното връщане на Първата ни любов (след припознаването ни, като Висши Души, действащи извън времето и пространството).
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Първата Любов е Божествената Любов; т.е. Първата Любов, е Любовта – САМО към Бога – и именно възвръщането на Първата ни Любов (щом се припознаем като Висши Божествени Души), е Началото на нещата, в Новия Божествен Порядък, в който служим на Бога, като части на Единното Съзнание, на Великото Цяло (символ на Което – е Идеята: Христос).
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Всички тъги, които изпитваме, се дължат на това, че сме лишени от Любовта. Щом се лишим от Божествената Любов, в каквато форма и да е тя, ще изпитваме тъга.

Дойде ли отново тази Любов, веднага се връща и радостта. Това е Първата Любов – Божествената Любов.

Тази Първа Любов е и неизменяемата Любов, в Живота.“

Из: „Беседа за учителите и майките като възпитатели - 1920 г.“

 

[Велина Василева]

Божият Дух се проявява чрез Божествената Душа, но не и чрез личността (личност, това е низшата астрална душа). Т.е. – Божият Дух не се проявява, чрез обикновения земен човек (бил той мъж, или пък жена) защото, от Божествена гледна точка – такъв човек е прелюбодеец, оставил Първата си Любов, която е – САМО към Бога. Независимо, че не се разбира от обикновените хора – прелюбодеянието, на Земята, между мъже и жени, е само един символ на онова реално прелюбодейство, на низшата астрална душа, спрямо Бога, което, на Земята, масово се преживява. И докато обикновеният човек – първо – не се припознае като Висша Душа и второ – тази Висша Душа – не се върне, обратно, към Първата си Любов – САМО към Бога (както е било, изначално) – страданията и скърбите на Земята, ще продължават, и радостите винаги ще бъдат вгорчени, тъй като те – задължително ще се сменят, със скръб. Това е така, за да може човекът да достигне, в съзнанието си, до Идеята за пълно безкористие и да я приложи. Така –  понеже действа извън "капана" на плътно-материалните светове (т.е. понеже Висшата Душа действа извън времето и пространството), и по причина на Любовта си, към Бога – само Висшата Душа има силата да не нарушава Заповедта на Бога, дадена на Адам и Ева. Тази Заповед – и днес е валидна; във всеки един момент: "Не яж от плодовете на Дървото за познаване на доброто и злото" (това е нещо като: "Бъди тотално позитивен, мек и нежен, във всичките си мисли, чувства и постъпки"). И само който може да спази това, само той прилича на Бога, в мислите, и в разбиранията си (и това не е обикновената личност; т.е. това не е низшата астрална душа, а е само Висшата Душа, която не излиза от атмосферата на Божията Любов).
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Мнозина [обикновени хора – мъже и жени; т.е. низшите астрални души, се заблуждават и като не знаят, че в съзнанието си, те са извън Божествения Порядък на нещата –] считат, че и Бог мисли, като тях.

Господ казва: „Моите мисли, моите разбирания – не са като вашите“.  

Това е едно от големите противоречия, в живота: Човек може да мисли, като Бога, само когато живее чист, духовен живот [т.е. само когато не живее със съзнанието си на смъртна земна личност, а чрез усилена вътрешна работа, върху самия себе си – е постигнал – по-висшата си степен на съзнание, което е съзнанието на Жива Божествена  Душа. Това означава, че човек мисли като Бога, само когато, в съзнанието си, вече е надраснал разбиранията на личността си и действа – (не в света, а) извън времето и пространството].

Защо само тогава? – Защото тогава Божият Дух се проявява, чрез него."

Из: "Живите закони на добродетелите"

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Правата мисъл обновява и весели човека.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Мислещият човек – това не е личността; т.е. това не е низшата астрална душа, във форма на мъж, или на жена. Защото Разумният Свят е извън времето и пространството. Извън времето и пространството действа само човекът-Висша Душа, който е мислещият, като Бога, човек.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Мислещият човек не гледа нито надолу, нито нагоре. Мислещият човек е вглъбен, в себе си. Мисълта му е всякога права. От центъра на Слънцето [символизиращо Бога и Христос, защото те са Едно] към горната част на главата му е отправен един перпендикуляр. Това показва, че неговата мисъл е свързана с Центъра на Слънцето. Ако от главата на даден човек не е издигнат перпендикуляр към Слънцето, ние казваме че мисълта му не е нито права, нито дълбока.

Който не познава Бога и не Го разбира, той не може да мисли право. Правата мисъл обновява и весели човека.

Искате ли да бъде мисълта ви всякога права, с отвес към Слънцето [т.е. с право отношение към Бога и към Христос], направете следното: вземете една тънка дъсчица, дълга около 40–45 сантиметра, и леко я прикрепете на източната страна в стаята си. В средата на дъсчицата да виси копринен конец, на края на който закачете малка тежест – камъче, сребърен лев, или малка златна монета. Така прикрепен, конецът ще ви дава идея за отвеса на мисълта. Щом погледнете към него, ще кажете: „Искам да имам права мисъл“, т.е. отвес към Слънцето. С други думи казано: Искам да имам прави отношения, към Бога.

Който има правилни отношения към Бога, мисли за Него и Го обича [по нов начин и мисли за Него, и Го обича – като специален; т.е. като Единствен Обект на Любовта си, защото, в съзнанието си, се е повдигнал на по-висока степен на разбиране, след като е излязъл от човешкия земен порядък на нещата и е влязъл в Първичния Божествен Порядък на нещата].

Щом Го обича, той Го разбира.

Ако няма правилни отношения, към Бога, човек се страхува от Него, вследствие на което не Го разбира. Който не познава Бога и не Го разбира, той не може да мисли право.

Този закон е верен и по отношение на работата, и на ученето. Каквато работа започне, човек винаги трябва да работи с Любов. Каквато наука изучава, трябва да вложи Любов. Дето е Любовта, там е успехът.

Без Любов, няма успех. [Но само Висшата Душа има будността, за да люби Бога, във всеки момент; следователно – само когато се изживява като Висша Божествена Душа, която се е върнала, обратно, към Първата си Любов – САМО към Бога и така е влязла в Първичния Божествен Порядък, и действа извън времето и пространството – човек има успех. Любовта, в Божествения Порядък, която е – САМО към Бога, е причината за всички желани позитивни промени, в характера на човека и само от тази Любов, като причина –  постепенно идват, към него и всички други желани следствия, в живота му: любовта към ближния, любовта към себе си, и всичко хубаво, за което човек може да се сети.] “

Из: „Милосърдие и користолюбие“

[Велина Василева]

Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Докато човек прави разлика между хората, докато поставя своята личност, над личността на всички хора, той никога няма да бъде почитан. Засега, господарка на човека е личността. Личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. Личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н. защо се сърди, и тя не знае. Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека. Ако Божественото начало е в човешката личност, никаква дисхармония не би трябвало да съществува, в света. Видите ли, че някой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личност.  Личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото: това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния. Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Да разбира и да познава човек себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си.

Да се сърди, това е проява на личността. В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби личността, ще умре; ако не се радва, тя пак ще умре. Следователно, личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото:   това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния.

Други са положенията – за съзнателния живот.

Съвременните хора, още в настоящия момент, трябва да си отговорят, дали са личности, Аз-ове, или Души.

Много хора, не разбират себе си – даже като личност...  

Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти.

Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота.

Хората на личния живот са малки деца...

Личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота.

И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н. защо се сърди, и тя не знае.

Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека.

Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Аз-ът пък е баща на личността.

Значи съзнанието – низшето себе, и Аз-ът – Висшето Себе, представят двойката, която е родила личността.

Над тази двойка стои Божествената монада.
Над Божествената монада – Божествената Душа, а над Божествената Душа – Божественият Дух.

Окултната наука, в своето развитие, е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира.

Човек трябва да се изучава; да прави анализа на живота си, да види колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял. Той трябва да види – до кой клас е достигнал.

Първият клас на великата житейска школа е животът на личността. Той е подготвителният клас на училището.След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата, по този въпрос.

Всеки човек има свой Вътрешен Учител, който го напътва и коригира, в живота.

Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището.

Засега, господарка на човека е личността. Видите ли, че някой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личност.

Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда.

Можете ли да обидите силно разгорялия се огън, като му сипете няколко капки вода? Можете ли да обидите океана, като черпите от него вода? Можете ли да обидите с нещо Хималаите?

Човек се обижда, когато не е зачетена неговата личност, когато са пренебрегнати някои нейни права.

За да бъде почитан, човек трябва да почита другите.

Докато човек прави разлика между хората, докато поставя своята личност над личността на всички хора, той никога няма да бъде почитан.

Съвременните хора не признават личния елемент на животните, вследствие на което не им отдават нужното внимание и ги третират като безлични същества. И животните имат личен елемент, само че ЛИЧНОСТТА на човека седи най-високо, като цар на всички личности.

Мнозина придават на личността – Божествен произход. Ако наистина Божественото начало е в човешката личност, никаква дисхармония не би трябвало да съществува, в света.

Докато в човешкия живот съществуват ред отрицателни прояви, Божественото не е проникнало още, в личността.

Човек не познава още своята личност. Разбере ли я веднъж, той ще ѝ даде нужното място и ще се освободи от противоречията и страданията в живота."

Из: „Личност и душа"

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Мекотата отваря пътя на Мъдростта.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Мекотата освобождава човека от страданията. Всяко нещо, което е отрицателно, като дойде до мекотата, се връща. А всяко нещо положително, добро и светло влиза в човека. Който има мекота, той е със силна воля. Животът, с мекота, е радостен, а без нея е тежък. Този, който няма мекота, туря преграда между себе си и Любовта, която слиза отгоре, и не може да я приеме. Истинско знание не може да се придобие, без мекота. Мекотата развива и събужда, в човека, Мъдростта. Мекотата подготвя смирението и Любовта. Смирението е качество, по-високо от мекотата. Който иска да придобие знание и мъдрост, той трябва да почне с мекотата. Тя отваря пътя на Мъдростта. Самият факт, че човек има мекота, показва, че той е много мъдър човек. Ние не можем да разсъждаваме правилно и да разбираме Божествените пътища, ако нямаме мекота. Който [понеже е личност, затова] има критически дух и казва, че този или онзи е лош, у него по никакъв начин не може да дойде Любовта. За да имаш мекота, спрямо другите, трябва вътре в себе си да имаш едно свещено чувство към всеки човек, защото в него живее Бог. Мекота трябва да има, едновременно, в мисли, чувства и постъпки. Човекът на мекотата влиза в положението на всички хора. Мекотата носи всички други добродетели и дарби, след себе си. Тя прилича на една почва, на която виреят плодородни дървета. Следователно, да имаме мекота, за да станем господари на себе си. Мекотата е условие за това.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Боян Боев, по идеи на Петър Дънов – Учителя: „Човек, за да бъде издръжлив в живота, трябва да има мекота. Някои намират мекотата за слабост, но те не са проучвали какво нещо е тя.

 

Мекотата е една магическа сила у човека, една Велика Сила [каквато има само Висшата Божествена Душа, защото само Висшата Божествена Душа обича Бога, с онази Изначална Първа Любов, каквато е имало, преди грехопадението].

 

Мекотата има качествата на водата, въздуха и светлината.

 

Светлината слиза от Слънцето към Земята, без какъвто и да е натиск, тя не удря Земята. Нейните лъчи много нежно милват земната повърхност и внасят всичкия Живот.

 

Има един окултен закон, който гласи така: „Човек възприема само това, което има вибрации, подобни на неговите." Това е законът на резонанса. Човек приема това, което е подобно на него.

 

Да кажем, че един човек [който е със съзнание на Висша Душа] има мекота, а друг [който е със съзнание на личност] му каже обидна дума. Тъй като последната [т.е. "обидата"] има трептения, противоположни на неговите, ще отскочи навън и не ще може да влезе в неговата аура. Ще рекушира като куршум, който пада върху стоманена стена. Човек, който има мекота, е издръжлив.

 

Пример: Имаме една гумена топка

и една дървена. Ако удариш силно дървената , ще я повредиш, а гумената ще отскочи и ще възстанови първоначалната си форма. [Аналогично – Висшата Божествена Душа и низшата астрална душа (т.е. човешката личност) – при "обида", се държат както гумената топка и съответно – както дървената топка.]

 

Така човекът на мекотата [който е само Висшата Божествена Душа] издържа на всичко, нищо не може да промени неговото вътрешно състояние.

 

Без мекота, животът [на човешката личност], е тежък.

 

Човекът на мекотата [който е Висшата Божествена Душа] живее в Рая [т.е. живее извън времето и пространството], защото нищо не може да наруши неговия Мир.

 

Който няма мекота [и това е личността; низшата душа, във форма на мъж, или на жена], много пъти се мести от рая, в ада [т.е. той сменя състоянията си, от радост, в скръб, защото и раят, и адът са само състояния на съзнанието, а не физически места, както си мисли личността].

 

Душата [Висшата Божествена Душа], която е била при Бога, горе, в своята [високовибрационна] Родина, тя е имала мекота.

 

И сега душата на всеки човек, вътре в себе си, е много нежна, има мекота.

 

В своята инволюция човек [в смисъл: Висшата Божествена Душа] постепенно е потънал в гъстата материя и е изгубил мекотата, нежността, рая и сега проявява твърдост [на падналата низша душа; т.е. на личността].

 

Някой човек иска да влезе в рая, като умре.

 

Тук; сега [докато е във физическо тяло, ако възвърне Първата си Любов (която е само към Бога), работейки усилено, върху себе си, за да се научи да "пожертва" човешките си възгледи, за живота и да възприеме Божествената Гледна Точка, за нещата] човек може да влезе в една вътрешна хармония, в едно музикално състояние на Душата - това е Раят.

 

[Раят не е физическо място, а е едно хармонично състояние на Душата, при което – падналата низша душа; т.е. личността – след като е "пожертвала" (изоставила е) старите си заблуждения, с които е натоварено съзнанието ѝ – се е повдигнала, вибрационно и постепенно е достигнала до разбирането на нещата, от Божествено Гледище, каквото има Висшата Божествена Душа.]

 

Някой казва: „Щом е така, аз желая да придобия мекота."

 

Който казва така, той не разбира въпроса. Мекотата не се придобива. Бог е вложил мекотата като едно първично качество на човешката Душа.

 

Човек има мекота, дълбоко в своята душа.

 

Човек трябва да прояви това първично качество на своята душа.

 

Учителят казва: „Не препятствувайте на мекотата да се прояви, тя е вложена от Бога във вас."

 

Като имате мекота, вие ще бъдете еластични. Каквато и отрицателна дума да ви каже някой човек, тя ще отскочи и той ще се чуди.

 

Всяко нещо, което е отрицателно, като дойде до мекотата, и се връща. А всяко нещо положително, добро и светло влиза в човека.

 

Например, когато кажеш една лоша дума, или една лоша мисъл към един човек, който има мекота, тя ще се върне, не може да влезе в него. Ако му изпратиш една добра мисъл, той ще я приеме и тя ще му помогне за неговото развитие, ще го повдигне, ще внесе в него живот. Каква магическа сила има мекотата!

 

Някой казва: „Да имам мекота, това значи да съм мекушав." Не трябва да се бъркат мекотата и мекушавостта. Последната показва слаб характер.

 

Мекотата показва силен характер.

 

Мекушавият човек прави всичко, което му кажат хората. Такъв човек има слаба воля.

 

Който има мекота, той е със силна воля. Животът с мекота е радостен, а без нея е тежък.

 

Защо говорим сега за мекотата, а не говорим за любовта? Аз питам: Мога ли да ви говоря за алгебрата, ако не знаете четирите аритметични действия?

 

Мекотата подготвя пътя за Любовта. Който иска да придобие Любов, отначало ще прави опити да практикува мекотата, много пъти в живота си.

 

Например, като те обиди някой, ти не кипвай, а придобивай мекота и Любов.

 

Защо не говоря за смирението? Смирението е качество, по-високо от мекотата.

 

Мекотата подготвя смирението и Любовта.

 

Някой иска да придобие знание, да изучи Божествената наука, да развие своите дарби и пр.

 

Истинско знание не може да се придобие без мекота. Мекотата развива и събужда в човека мъдростта.

 

Затова, който иска да има окултни постижения, да придобие знание и мъдрост, той трябва да почне с мекотата. Тя отваря пътя на мъдростта. Самият факт, че човек има мекота, показва, че той е много мъдър човек. Ние не можем да разсъждаваме правилно и да разбираме Божествените пътища, ако нямаме мекота.

 

Има три вида мекота: към себе си, към другите и към Бога. Ще ги разгледаме поред.

 

1. Какво значи мекота към себе си? Някой човек казва: „Аз съм лош, бездарен човек." Този човек е груб, той [е личност; т.е. низша астрална душа и затова, все още] няма мекота, към себе си. Той си внушава такива мисли и не може да се развива. Ти трябва да имаш доверие към Бога, Който живее в тебе - една Висша Душа живее в тебе. Тя има всички дарби, тя търси Рая. Следователно Бог е вложил в тебе всички дарби и ти всичко можеш да направиш, стига само да знаеш методите, как да работиш. Значи, под мекота, към себе си се разбира доверие към Бога, Който е вътре в човека.

 

2. Мекота към Бога значи следното нещо. Дойде ти някое нещастие, заболееш или пропаднеш на изпит, ти казваш: „Бог ме е забравил, не ме обича." Щом ти роптаеш и негодуваш спрямо Бога, тогава ти нямаш мекота към Него. Всъщност ти разсъждаваш погрешно. В такъв случай трябва да кажеш така: „Бог е Любов, Мъдрост и Истина, Бог е висша доброта и красота." С тези качества Той ръководи света и всичко добро иде от Него.

 

Страданията идат от хората. Човек със своите криви мисли, чувства и постъпки докарва страданията върху себе си, като последствие.

 

Доброто, което е в човешкия живот, е от Бога. Лошото е от хората. Така трябва да разсъждава човек. Такъв човек има мекота.

 

Какво иска Бог от нас? - Да не боледуваме, да не страдаме, да не умираме.

 

Първоначално Божият план е бил човек да не умира. След грехопадението дойде смъртта. Има един стих в Библията: „Бог не съизволява в смъртта на грешника." Гробовете и носилките са изобретение на човека.

 

В бъдеще човек ще се освободи от смъртта. Няма да има смърт. Даже Учителят казва: „В шестата раса, особено към средата, човек при заминаването от тук ще се дематериализира и тогава гробища няма да има. Само в музеите ще има ковчези." Който има мекота, той приема Божието благословение.

 

3. Какво значи мекота спрямо другите хора? Ако някой те обиди, ти кажи една формула от четири думи: „От мен да мине." Защо? - Заради Бога. Като запазиш равновесие и не отвърнеш, а подариш една ябълка или поканиш на обяд, този човек става твой приятел.

 

Който има критически дух и казва, че този или онзи е лош, у него по никакъв начин не може да дойде Любовта. За да имаш мекота спрямо другите, трябва вътре в себе си да имаш едно свещено чувство към всеки човек, защото в него живее Бог.

 

Мекотата бива външна и вътрешна, в мисли, чувства и постъпки.

 

Ако кажеш остри, обидни думи на някой човек, това е липса на мекота, в постъпки. Ако външно имаш добри обноски, а мислите ти са лоши, тогава нямаш мекота в мислите.

 

Мекота трябва да има едновременно в мисли, чувства и постъпки. Човекът на мекотата влиза в положението на всички хора. Той е педагог, много умен и тактичен човек. Знае как да се отнася с хората, за да изпълни волята на Бога.

 

Защо трябва да извиняваме хората, които ни кажат някоя обидна дума? Да кажем, че в един клас има двама ученици: единият - силен по математика, а другият - слаб. Учителят дава класна работа от три задачи. Единият ги решава правилно, а другият - погрешно.

 

Този, който не е решил задачите, не разбира математика, не знае да решава задачите.

 

Така и всеки човек, който нагрубява и обижда хората, не може да решава правилно задачите, малко знае и затова пропада на изпита. С това той губи много. Не може да получи Божието благословение. Той има нужда от помощ. Прости му и му помогни.

 

Ако ти кипнеш като него, пропадаш на изпита; ако запазиш равновесие, издържаш сполучливо изпита.

 

Като виждаш, че другият е по-слаб, съжаляваш го и гледаш да му помогнеш.

 

В човека, който има мекота, се влива Свещеният Извор на живота. Такъв човек е опитал какво нещо е Божията Любов. Тази Любов се проявява спрямо всички.

 

Този, който няма мекота, туря преграда между себе си и Любовта, която слиза отгоре, и не може да я приеме.

 

Човекът, който има мекота, е по-близо до Бога.

 

Без мекота човек не може да върши Волята Божия.

 

В един разговор една сестра каза на Учителя така: „Всички силно желаем да станем слуги на Бога. Власт, богатство не щем, искаме да служим на Бога. А защо това не става, кое ни пречи?" Учителят отговори: „Само затова, защото говорите лошо за другите хора, критикувате се." Значи нямаме мекота спрямо другите хора.

 

Мекотата носи всички други добродетели и дарби след себе си. Тя прилича на една почва, на която виреят плодородни дървета - круши, ябълки, череши и пр. Който няма мекота, той е камениста почва, там нищо не може да вирее. Това е символично.

 

Плодните дървета, това са добродетелите и дарбите. Те ще дойдат при онзи човек, който има мекота.

 

Мекотата освобождава човека от страданията.

 

С мекота всичко може да се постигне. Закон: Мекотата носи подмладяване на човека. Вие виждали ли сте хора в напреднала възраст, но с младенческо сърце? Те са хора на мекотата.

 

Учителят казва: „Има един начин за мекота на вашите мисли, чувства и постъпки." Който няма мекота, преждевременно остарява.

 

Един човек на мекота до дълбока старост ще запази младенческото и детското у себе си. Хората с мекота имат дълъг живот и това се обяснява научно.

 

Един човек получил голямо наследство. Напуснал работата в чифлика и понеже не бил културен, не знаел как да употреби богатството си. Събрал голяма компания и започнали да гуляят. След шест месеца изял и изпил всичките си милиони и отишъл пак при чифликчията си да копае като прост работник земята.

 

Същото е раждането на човека на Земята. То е голямо богатство. И ако той не да го пази и не живее правилно, ще го изгуби.

 

При ядосване, тревожене, отчайване, при всички отрицателни състояния, аурата на човека се пропуква и той се демагнетизирва. А жизнената сила е богатството на човека.

 

Човек, като един магнит, привлича жизнената сила от цялата Природа. Затова човекът на мекотата е богат на магнетизъм. Защо Изворът привлича всички хора? Защото дава чиста вода. Едно изсъхнало дърво не привлича хората. Един човек, който има в себе си жизнена сила, мекота, Божествен живот, всички му се радват и искат да го имат в своята среда, защото той пръска живот около себе си. Такъв човек е желан, той привлича хората, защото е богат с магнетизъм.

 

Човек, който при обида премълчава и прощава, има власт над себе си. Той е господар на себе си.

 

Следователно, да имаме мекота, за да станем господари на себе си. Мекотата е условие за това.

 

От Учителя има едно много силно изречение: „Станете господари на себе си. Щом станете господари на себе си, ще станете слуги на Бога." Правило: Който не е господар на себе си, не може да стане слуга на Бога.

 

Нежността и мекотата са характерни за жената [като принцип, а не като форма], а характерно качество за мъжа [като принцип, а не като форма], е благородството.

 

В човека живее един женски и един мъжки принцип: човешката Душа и човешкият Дух - Божествената Душа и Божественият Дух.

 

Душата е жената в човека, а Духът е мъжът.

 

Тези два принципа ги има във всеки човек. Значи човек, който проявява мекота и нежност, проявява своята [Божествена] Душа.

 

А когато проявява благородство, проявява Божествения Дух, в себе си.“

 

Из: „Мекота“

 

[Велина Василева]

Не се само-заблуждавайте да мислите, че страданията идат отвън. Те идат отвътре. Страданията в света, това е работата, която Бог ви е дал. А пък що е радостта? Това са възнагражденията; почивката за работа, която Бог ви е дал. Във всичко, човек трябва да вижда проявлението на Божия Пръст. Говори ли ти някой благо, разумно, считай, че Господ ти говори. Дойде някой, нахока те – считай, че дяволът ти говори. Под “дявол”, се разбира всеки изопачен човек. Човешкото естество е много упорито, с крайно изопачен характер. Каквото и да направиш, човешкото всякога вижда опаката страна на нещата. То не е дявол, но е родено от дявола. Ако мислиш, че можеш да го обърнеш към Бога, лъжеш се. Достатъчно е само да го укротиш, да го смириш, да млъкне. Низшето човешко естество е от дяволски произход. Който не служи на Любовта, на Мъдростта и на Истината, той служи на дявола. Всеки човек, който има някакво користолюбиво желание, в себе си, служи на дявола. Всъщност светът, създаден от Бога, е добър. В този свят работят Божиите закони. Те работят и в човека, в неговото Божествено естество. Истинският Човек е в средата – между двете си естества. Някой казва: „Аз много знам." Ето какво считам за много знание: Когато аз мога да се избавя от всички противоречия и беди, които носят човешкият ум, сърце и постъпки, това наричам знание и този човек го наричам умен.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Хората не са най-лошите същества в света, има и по-лоши същества от тях. Вие ги наричате дяволи. Велик е Господ! Той, като погледне на тия същества, потегли се малко, позамълчи. Какво означава всичко това? С това Той казва: “Ще поумнеят един ден тия деца!” Бог разбира дълбоките причини, знае защо са лоши тия същества.

 

Във всичко, човек трябва да вижда проявлението на Божия Пръст. Говори ли ти някой благо, разумно, считай, че Господ ти говори. Дойде някой, нахока те – считай, че дяволът ти говори.

 

Под “дявол” се разбира всеки изопачен човек.

 

Под “дявол” се разбира още и всеки Дух, който се оплел в материята и не знае какво говори, забъркал работите, плещи наляво-надясно.

 

Който не служи на Любовта, на Мъдростта и на Истината, той служи на дявола.

 

Дяволът обича да дере кожата на хората. Всеки човек, който има някакво користолюбиво желание в себе си, служи на дявола. Рече ли да служи на Истината, дяволът му казва: “Няма защо да говорите истината, няма защо да се придържате към Божиите закони. Вие трябва да бъдете свободни!” Щом чуете тези съвети, вън или вътре в себе си, знайте, че те са дяволски, и кажете: “Това не е твоя работа. Дръж учението за себе си, аз не искам да слушам съвети на даскал-дявол.” Който слуша съветите му, ще види какви ще бъдат резултатите на неговия живот.

 

Дом, построен по съветите и учението на дявола, е построен на пясък. За такъв дом казва Христос, че той не може да устои на бурите и дъждовете. Следователно всяко нещо, което не е основано върху законите на Любовта, Мъдростта и Истината, ще се разруши. То е временно, преходно.

 

Всъщност светът, създаден от Бога, е добър. В този свят работят Божиите закони. Те работят и в човека, в неговото Божествено естество.

 

Ако бях художник, щях да нарисувам образа на Божественото, в човека.

 

Същевременно щях да нарисувам образа и на човешкото естество, което е много упорито, с крайно изопачен характер. Каквото и да направиш, човешкото всякога вижда опаката страна на нещата. То не е дявол, но е родено от дявола. Ако мислиш, че можеш да го обърнеш към Бога, лъжеш се. Достатъчно е само да го укротиш, да го смириш, да млъкне. Низшето човешко естество е от дяволски произход.

 

Истинският Човек е в средата – между двете си естества.“

 

Из: „ЧОВЕКЪТ И ДЯВОЛЪТ“

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Не се самозаблуждавайте да мислите, че страданията идат отвън. Те идат отвътре. Външният живот служи само като обстановка, за да се покаже онова, което сте придобили или изгубили, в дадения случай.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Когато се молите, трябва да имате един ум неизопачен, едно сърце неизопачено и една воля неизопачена; тия неща.

 

Трябва да отидете с една готовност да разберете това, което Бог ще ви каже. Но ако умът, сърцето и волята ви са изопачени, тогава вие не можете да разберете онова, което ще ви се каже.

 

Например, по някой път вие не можете да разберете защо са страданията в света.

 

Страданията в света, това е работата, която Бог ви е дал.

 

А пък що е радостта? Това са възнагражденията, почивката за работа, която Бог ви е дал.

 

След като работите на нивата на господаря, за хубавата работа, която сте направили, той ще ви възнагради. Но ако не бяхте отишли на нивата да работите, той нямаше да ви даде нищо. Нямаше да ви угощава.

 

Та казвам, в живота трябва да работите. Вие искате да бъдете щастливи, без да сте направили нищо. Вие искате Господ да прояви Своята добрина, без да проявите труд. Вие искате да прояви Своето величие и добрина, без вие да дадете нещо. Вие искате учителят ви да прояви своето знание, без да учите. Учителят за да прояви знание, ученикът трябва да учи. И ако ученикът не учи, тогава напразно отива трудът на учителя. И какво ще придобиете тогава?

 

Някой казва: „Аз много знам." Ето какво считам за много знание. Когато аз мога да се избавя от всички противоречия и беди, които носят човешкият ум, сърце и постъпки, това наричам знание и този човек го наричам умен.

 

Вие ме питате: „Защо животът е такъв?" Това е ваша работа, вие сте живели така. Вие казвате: „На мен ли ми се дадоха тия страдания? Как са другите хора!" Не че го интересуват другите хора, но той чувства, че едно време е бил голям личност, и намира вина в това, че другите хора са богати. Това не го интересува, но той си спомня своето богатство, спомня си, че е бил със завидно положение. Че другите хора са богати сега, той нека се радва на това.

 

Та не се самозаблуждавайте да мислите, че страданията идат отвън. Те идат отвътре. Външният живот служи само като обстановка, за да се покаже онова, което сте придобили или изгубили в дадения случай. И добър човек е онзи, който познава своите минали съществувания и се мъчи - не се мъчи, но се труди, да извади една поука за себе си от доброто и злото, които той е минал.

 

Защото всичко, което сега прекарвате, вие сте го минали в миналите си животи. Ползвайте се от това, което сте преживели, ползвайте се от условията на този живот.

 

Ползвайте се от филмите и на хората. Някой човек е неразположен - филмът му е такъв. Виждате, че някой човек е радостен - филмът му е такъв. Някой човек е учен - филмът му е такъв. Някой човек е скръбен - филмът му е такъв.

 

Следователно едно дете, което сега е невежа, като се развие неговият филм в бъдеще, ще стане учен човек. Има всички заложби.

 

На заложбите, които са вложени във вас, разчитайте повече, отколкото на това, което не е вложено във вас.

 

И после, не се спъвайте от някои ваши настроения. Някой път казвате: „Никой не ме обича." Оставете се от тая голяма лъжа.

 

Вие сте обичани, само че едни съзнавате обичта, а пък други не я съзнавате. Някой път вие съзнавате, че сте бедни. Не, не се лъжете. Някой път вие мислите, че сте унижени. Ни най-малко не сте унижени. Има светли духове от небето, ангели, които са ви посетили и са ви оставили една добра мисъл, дали са ви наставления. И после казвате: „Замина си този ангел." Значи този ангел за да ви посети, той е обърнал внимание на вас. И вие имате една хубава мисъл. Хрумне ви мисъл, да ви дойде един цар на гости. Един цар не може да посети всички свои поданици. Английският крал има толкова милиони поданици, може ли да посети всичките? Не може. Бог всеки ден ви посещава. Чрез лъчите на слънцето, чрез звездите Той ви посещава, чрез растителното царство ви посещава, чрез въздуха ви посещава, чрез водата, чрез храната ви посещава, чрез всичко ви посещава.

 

Радвайте се на това посещение, което в дадения случай сега се дава. Кое посещение искате вие? Невъзможно е слънцето да дойде при вас. Как ще го приемете? Но възприемайте неговата светлина. Вие като възприемете Божествената мисъл, то е достатъчно. И като възприемете малката Божия любов, не търсете голямата любов. Вие търсите голямата любов. Тя още не е за вас. Вие сте деца, възприемете малката Божия любов. Бъдете доволни на малкото, а пък голямата ви очаква в бъдеще, когато станете напреднали същества с развито съзнание.

 

Вие искате да бъдете много свети хора. Какво нещо е светостта? Светостта е [развита способност за] едно тънко различие между всички степени на развитие на човешкото съзнание.

 

Вие не се самозабравяйте. Светия човек никой не може да го излъже. И не може той да се изкушава.

 

Всеки човек, който не разбира, може да се изкушава. Че какво ще ме изкушавате, ако аз имам цялата Земя на разположение?

 

Какво ще ме изкушава кесията на един богат човек? Какво ще ме изкушава едно малко шише с вода, когато аз имам цял един извор?

 

Човек може да се изкушава от недоимък.

 

Изкушението всякога произтича от един вътрешен недоимък.

 

Щом си сиромах във вярата, ще дойде изкушението.

 

Щом си богат във вярата, в любовта, не може да дойде изкушението.

 

Малката любов в света ражда противоречията. Някои казват, че от голяма любов идва до ревността.

 

Не, ревността е резултат на чрезмерното користолюбие у човека. Искаш да обсебиш някоя душа, искаш да я имаш, ревнуваш я. Мъжът ревнува жена си, майката ревнува детето.

 

Душата никой не може да я вземе, а пък тялото ще го задигнат. Ако не го задигне соколът, то смъртта ще задигне тялото и на праведния, и на грешния.

 

Сега да остане в нас светлата мисъл. С онова, през което сега минавате, с всички ваши изпитания, вие минавате един филм на миналите ваши съществувания. Използвайте това.

 

Всички противоречия, които сега минават, това е вашият живот, вашият филм. Някой път се усещате невежа - това е вашият филм. Някой път се усещате като грешник - това е вашият филм. Някой път се усещате безсилен - това е вашият филм. Някой път казвате, че условията са лоши - това е вашият филм. Някой път казвате, че условията са добри - това е вашият филм.

 

Но тоя филм не е направен, за да ви спъне. Той е направен, за да добиете поощрение. Този филм не е направен да ви даде изкушение, а да ви даде поощрение.

 

Чакайте края. В началото филмът може да е лош, но към средата и към края ще има много хубави картини. Някой казва: „Тая работа няма да върви." Чакайте малко, филмът е такъв. Не върви, но след двайсет минути ще дойдат много хубави картини. Като гледам, че някой човек се е обезсърчил, казвам: „Този човек не е търпелив". Ако беше потърпял, ще види, че след десет-петнайсет минути по-хубави картини ще дойдат.

 

А пък той не търпи, и казва: „Тия работи са много лоши. Тоя филм не ми е приятен."

Не. Един филм е филм, когато той има всички хубави страни, вътре. Но в него съществуват и големи противоречия и контрасти.“

 

Из: „Филмът на живота - 1935 г.“

 

[Велина Василева]

„Страданията носят в себе си велики Божии благословения за онези, които искат да се запознаят с реалното и с идеалното, в живота. Страданията са временни.“„Страданието е условие, за да се прояви радостта. Радостта е плод на страданието.“ „Трябва да се разбира основният закон на Възкресението. Възкресението е едно преходно състояние от подсъзнателен живот, към съзнателен и Свръхсъзнателен живот.“ „Законът на Новото Раждане подразбира да изпълни човек Волята Божия.“ „Новорождение – то е живот в Причинния Свят. Там грешки не се правят вече. Защо идат страданията, защо хората трябва да страдат? – За да се научат да любят. Който люби, той трябва да страда. Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е Любов. Любовта се проявява само чрез страданията. Страданието е почва, върху която Любовта расте. Страданието е условие, за да се прояви радостта. Радостта е плод на страданието. Колкото повече е страдал човек, толкова по-сладки плодове ще има. Който не е страдал, той не може да има плодове. Плодовете на реалното и на идеалното израснаха от страданията на Христа. Христовите страдания донесоха Новата Култура на човечеството.“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Христос казваше на учениците Си: “За да влезете в Царството Божие, вие трябва да се родите изново.” И когато Никодим запита: “Може ли стар човек да влезе в утробата на майка си и да се роди изново?”, Христос му отговори, че стар човек не може да влезе в утробата на Божествената си майка, докато не стане малко дете; че старият човек, старият свят трябва да си замине и че онзи, който иска да влезе в Царството Божие, който иска да служи на Бога, който иска да Го люби, трябва да стане като малко дете; че Царството Божие е за малките деца. Това е великото спасение, Великото Новорождение, за всички.

Любовта е център на човешкия Дух, Извор на Живота. Да любим, значи да сме намерили онзи Извор, който постоянно извира в нас.

 

Христос е дошъл на Земята да ни приготви да посрещнем, без страх, този момент. Най-първо трябва да разберем кой живот ни води към спасението, след туй трябва да минем през друг процес, за което Той казва: “Ако не се родиш свише, няма да видиш Царството Божие.” И на Никодима е казал, че ако не се роди от вода и дух, не може да влезе в Царството Божие.

Значи има две раждания, но не прераждания, защото прераждането подразбира всеки процес на пресекването. Прераждането е закон на дисхармонията – в света да се преродиш, то значи да почнеш изново работата, която си напуснал…

Законът на новото раждане подразбира да изпълни човек волята Божия. И не е мъчно да я изпълните. Мъчнотията лежи винаги в дълбоките причини на неразбиране на живота.

 

Астралният свят е тук, на земята. Раят е в причинния свят над нас, или там е причинният свят, или светът на светлините. Като се нагорещи един предмет, формата му не се вижда, но тя не е изгубена. Левият път е пътят на инволюцията. Десният път е пътят на еволюцията. Широкият път е пътят на кармата. Спасението е път на еволюцията. Стъпките са: обръщение, покаяние, спасение, възраждане. Новорождение – то е живот в причинния свят. Там грешки не се правят вече. Например, там е живял Никодим.

 

Защо идат страданията, защо хората трябва да страдат? – За да се научат да любят. Който люби, той трябва да страда. Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е Любов.

Любовта се проявява само чрез страданията. Страданието е почва, върху която Любовта расте.

Страданието е условие, за да се прояви радостта. Радостта е плод на страданието.

Колкото повече е страдал човек, толкова по-сладки плодове ще има. Който не е страдал, той не може да има плодове. Плодовете на реалното и на идеалното израснаха от страданията на Христа. Христовите страдания донесоха Новата Култура на човечеството.

 

Големи са били страданията на Христа! Кръв е излизала от Неговите пори. Това показва, че Той е разрешавал трудни задачи. И най-после трябваше да Го разпнат на кръст.

Когато не обичаме някого, ние го приковаваме, реално, на кръста, а когато не мислим добре за него, ние го приковаваме, идеално, на кръста.

Значи съществуват два вида приковаване на кръста: реално (когато не обичаме някого); идеално (когато не мислим добре за него).

Сега аз желая на всички да слезете от реалния и от идеалния си кръст! Никой не може да слезе сам от кръста си. Все трябва да дойде Никодим, да ви свали от кръста, да ви завие в плащаница и да ви постави в гроба. След това два ангела трябва да слязат от небето и да ви извадят от пещерата на вашия живот.

Страданията съдържат една добра страна, която всякога трябва да се има предвид. Страданията носят в себе си велики Божии благословения за онези, които искат да се запознаят с реалното и с идеалното в живота. Страданията са временни.“

 

Из: „НИКОДИМ - Учителя за Библията - том 2“

 

[Велина Василева]

Задачата на всеки човек е да изправи своя вътрешен свят. Изправи ли своя свят, човек ще види, че външният свят е изправен. Ние трябва да влезем в пътя на знанието. Светът е създаден като една школа, да се приготвим за бъдещия живот. Дойдете ли в голямо общение със злото, няма да победите. Между злото и себе си, турете Бога на Любовта. Между вас и злото нека седи Бог на Любовта и само по този начин, вие можете да опитате злото, ако искате да го опитате, разбира се. Всеки, който се опитал да се бори със злото, той всякога е плащал, с живота си. Бог, Който разбира закона, само Той е в сила [...] да се справя със злото. Помнете това нещо: И Христос е казал: „Не се противете на злото.“ Светът, който Бог е създал, е оправен, но човешкият не е оправен.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Лука 11:41 „По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто.“

Тит 1:15 „За чистите всичко е чисто; а за осквернените и невярващите, нищо няма чисто, но и умът им и съвестта им са осквернени.“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Няма защо да търсиш лошия човек отвън, той е вътре, у вас.

Всеки е забелязал колко мъчно може да се умири човек, когато омразата се надигне в човека. Или когато се повдигне омразата, гордостта, подозрението, озлоблението, безверието, много мъчно може човек да се справи с всичко това.

Даже и най-праведният човек някога е изложен на изкушение. Това са изпити, чрез които се проверява човешкия характер.

Грехът не седи в това, че е минала омразата, през човешкото сърце. Грехът се заключава в това, когато възприемете омразата [т.е. съгласявате се да мразите, защото се заблуждавате да мислите, че така е справедливо], и в трите свята – и във физическия, и в духовния, и в умствения свят; тогава ти си вързан.

 Вие често се спирате върху въпроса кои хора са добри и кои лоши. Оставете лошите хора настрана, с тях Бог ще се разправя, няма защо вие да се справяте с тях.

Освен Бог, никой друг не е в състояние да се справи с лошите хора.

Помнете това нещо: И Христос е казал: „Не се противете на злото.“

Всеки, който се опитал да се бори със злото, той всякога е плащал с живота си. Бог, Който разбира закона, само Той е в сила [...] да се справя със злото. Вие поддържайте [равновесие, със] злото [но отдалече]. Между вас и злото нека седи Бог на Любовта и само по този начин, вие можете да опитате злото, ако искате да го опитате, разбира се.

Дойдете ли в голямо общение със злото, няма да победите. Ева дойде в прямо общение със злото, но победи ли? Не победи. И двамата [и Ева, и Адам] пропаднаха.

Но когато дойде Христос, Той постъпи другояче. Между злото и себе си, Той тури и Бога и каза: „Ако е Твоята Воля“.

На едно място искаха да Го направят цар, но Той си замина и каза: Царуването не е за мене. Когато хората искаха да му отдадат слава, Той каза: „Аз дойдох да изпълня Волята на Отца Си, а не своята воля“.

Ако и вие изпълнявате Неговата Воля, приближавате се към Него. „Аз не дойдох да изпълня своята воля, но Волята на Отца Си“. Е всички, които ме слушате сега, трябва да имате този стих предвид.

Между злото и себе си, турете Бога на Любовта. Това да бъде изявлението на Бога. Казвате: Възможно ли е това?

Ако знаете Божествения език, всичко е възможно. Ако не знаете Божествения език, не е възможно. Ако знаете Божествения език, това е възможно, даже след два месеца. Ако не знаете този език, това е възможно, след осем хиляди години.

Сега ние трябва да влезем в пътя на знанието. Светът е създаден като една школа да се приготвим за бъдещия живот.“

 Из: „Пак се яви!“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Задачата на всеки човек е да изправи своя вътрешен свят. Изправи ли своя свят, човек ще види, че външният свят е изправен.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Бог е дал живот на човека, дал му е същевременно и блага, чрез които да използва този живот.

 

На всеки човек са дадени права и задължения. Той използва правата си, а задълженията си пренебрегва. Той се ползва от всички блага, които Бог му дава, а не изпълнява това, което се изисква от него.

 

Като се намери в затруднения, човек пита как и кога ще се оправи светът.

 

Светът, който Бог е създал, е оправен, но човешкият не е оправен.

 

Задачата на всеки човек е да изправи своя вътрешен свят. Изправи ли своя свят, човек ще види, че външният свят е изправен.“

 

Из: „В Ниневия“

 

[Велина Василева]

При каквито условия и да се намирате, всякога ТЪРСЕТЕ ПОЛОЖИТЕЛНОТО, защото в него Бог присъства: Когато дойде скръбта, потърсете радостта; когато дойде болестта, потърсете здравето; когато дойде безсилието, потърсете силата; когато дойде невежеството, потърсете знанието.  Бог присъства в добрите мисли, чувства и постъпки на хората. Дето Любовта присъства, там всички неща се осмислят и човек става силен, придобива истинско Знание, истинска Светлина. Искате ли Бог да присъства във вас, мислете, чувствайте и постъпвайте добре. Всички хора трябва да станат проводници на Божественото; да дават от това, което са получили. Даването е творческо начало. Човек проявява Любовта, чрез даване. Чрез Любовта, човек познава Бога и Природата. Щом познае Природата и се свърже с нея, за него всичко оживява: и камъните, и водите, и ветровете. Тогава човек разбира, че Бог присъства навсякъде.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „За да се освободи от противоречията в живота, човек трябва да внесе Любовта в главата си, вярата в сърцето си, а надеждата в своето тяло.

При това положение [т.е. само ако се освободи от противоречията, в живота, посредством Любовта, вярата и надеждата], човек може да се домогне до Новата Наука, която обяснява ВЪТРЕШНИЯ СМИСЪЛ на явленията.

Например, според Новата Наука, кислородът и водородът се съединяват и образуват вода, която считат за тяхно ДЕТЕ.

Кислородът има свойството да дава, а водородът – да взема. Като пият вода, хората се домогват до познаване свойствата на кислорода, който дава, и на водорода, който взема.

Когато някой казва, че иска да бъде ЖЕНА, това подразбира готовност за вземане, за събиране на нещата. Каже ли някой, че иска да бъде МЪЖ, това подразбира готовност за даване.

Мъжкият принцип, т.е.УМЪТ, в човека, ДАВА, а женският принцип, т.е. СЪРЦЕТО – СЪБИРА.

От двата процеса – даване и събиране, се е създало човешкото тяло.

Човешкият ум пък се е създал от работата на човешкия Дух и на човешката Душа.

Казано е в Писанието: „Давайте, за да ви се даде.“ Онзи, на когото се дава, всякога събира.

Обаче той събира, за да дава.

Ето защо всички хора трябва да станат проводници на Божественото, да дават от това, което са получили. Даването е творческо начало.

Човек проявява Любовта, чрез даване.

Чрез Любовта човек познава Бога и Природата.

Щом познае Природата и се свърже с нея, за него всичко оживява: и камъните, и водите, и ветровете.

Тогава човек разбира, че Бог присъства навсякъде: Бог присъства в добрите мисли, чувства и постъпки на хората.

Следователно дойде ли в ума ви някаква лоша мисъл, веднага я заместете с добра. Така ще отворите пътя на Божественото в себе си.

Искате ли Бог да присъства във вас, мислете, чувствайте и постъпвайте добре.

Щом Бог присъства в човека, всичко е възможно за него. Казано е в Писанието: „Потърсете Ме в ден скърбен и Аз ще ви се изявя.“

Това значи: когато дойде скръбта, потърсете радостта; когато дойде болестта, потърсете здравето; когато дойде безсилието, потърсете силата; когато дойде невежеството, потърсете знанието.

При каквито условия и да се намирате, всякога ТЪРСЕТЕ ПОЛОЖИТЕЛНОТО, защото в него Бог присъства.

Дето е Бог, там цари пълен ред и порядък.

Дето е Духът, там е Новото Творчество.

Дето Любовта присъства, там всички неща се осмислят и човек става силен, придобива истинско Знание, истинска Светлина.“

Из: „Езикът на Любовта“
 

[Велина Василева]

Това, което изчезва, е илюзия на Живота. Ти си скръбен, защото мислиш, че си скръбен. Ако мислиш, че си щастлив, ще бъдеш такъв. Радостта и скръбта са едно и също Лице, с две страни. Чрез радостта и скръбта, Невидимият свят си устройва забави. Когато Съществата на онзи свят искат да си починат, те си устройват забави с хората, ръкопляскат им и си заминават. Хората се влюбват, разлюбват, плачат, страдат, а Разумните Същества ги наблюдават и се смеят. Помни: Единственото нещо, което просвещава хората, е скръбта. Като дойде радостта при тебе, занимава те, люлее те, пее ти приспивна песен: „Нани-нани, нани-на“. Скръбта е строга, не позволява такива неща. Като дойде при тебе, тя те бутне и казва: „Хайде, ставай! Няма време за сън и почивка. Хайде, на работа! Иди да учиш!“ Радостта обича мечтите и фантазиите. Като дойде и започне да мечтае, ти отново заспиваш.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Ти си тъжен, скръбен и мислиш, че скръбта ти е нещо реално. Ако скръбта е реално нещо, къде е тя? Ще кажеш, че я чувстваш под лъжичката, някъде.

Колко тежи вашата скръб? Аз бих я претеглил. После, бих я купил; 20,000 лева бих дал за една скръб. Донесете ми скръбта си в едно шише, аз веднага ще я купя. Така ще разберете, че скръбта е нещо илюзорно, както и сиромашията. Казваш, че нямаш пет пари в джоба си. И това е илюзия. Казваш, че си скръбен, беден, гладен, но ако ти дадат една златна монета, скръбта ти веднага изчезва.

Каква скръб е тази, която изчезва толкова скоро?

Ти си скръбен, защото мислиш, че си скръбен.

Ако мислиш, че си щастлив, ще бъдеш такъв.

Като ви посети скръбта, не я крийте, но изнесете я вън, дайте ѝ един хубав обяд и си поговорете с нея.

Аз съм се разговарял със скръбта.

Красива мома е тя. Ако можете да я видите, всички ще тръгнете след нея. Красива е скръбта! За да не я познаят, тя се дигизира: закрива се с черен воал, облича се в скъсани дрехи и така минава незабелязано.

Кой от вас е пожелал да види скръбта и да си поговори с нея? Като ви говоря за красотата на скръбта, вие мислите, че ви залъгвам, и казвате: „Знаем какво нещо е скръбта, не сме забравили мъката, която ни е причинила тя“.

Помни: Единственото нещо, което просвещава хората, е скръбта.

Като дойде радостта при тебе, занимава те, люлее те, пее ти приспивна песен: „Нани-нани, нани-на“.

Скръбта е строга, не позволява такива неща. Като дойде при тебе, тя те бутне и казва: „Хайде, ставай! Няма време за сън и почивка. Хайде, на работа! Иди да учиш, да се молиш“.

Радостта обича мечтите и фантазиите. Като дойде и започне да мечтае, ти отново заспиваш.

Радостта и скръбта са едно и също лице с две страни.

Радостта е мома, която целува и прегръща човека. Скръбта е същата мома, покрита с черен воал, облечена в стари, скъсани дрехи; тя кара човека да учи, да работи и да се моли.

Чрез радостта и скръбта, Невидимият свят си устройва забави.

Когато Съществата на онзи свят искат да си починат, те си устройват забави с хората, ръкопляскат им и си заминават.

Хората се влюбват, разлюбват, плачат, страдат, а Разумните Същества ги наблюдават и се смеят.

Ти се влюбиш в един момък, без да подозираш, че той е твоята приятелка, която се е дигизирала – играе роля на момък. Ти му пишеш любовни писма, получаваш от него, а приятелката ти се смее. Един ден тя сваля булото си пред тебе и казва: „Много си се влюбила в мене“. И двете започват да се смеят.

Смешно нещо е влюбването. Момък и мома се оженят. В първо време и двамата са дигизирани, с маски на лицето. Колкото повече години минават, маските постепенно се свалят: изчезва красотата им, косите побеляват, зъбите опадват. Питам се: Къде отиде предишната красота?

Това, което изчезва, е илюзия на живота.

Човек не остарява. Реалността никога не остарява. [Т.е. – Истинският Човек, който е Висшата Божествена Душа – не остарява, но Висшата Божествена Душа е само една благородна, възвишена МИСЪЛ, която е безсмъртна.]

Всичко, което се изменя отвън, е привидно. Който не познава Реалността, не може да си даде отчет на това, което става около него.

ЖИВЕЙ КАТО ДЕТЕ, КАТО МЛАД МОМЪК И МОМА, КАТО СТАР ЧОВЕК И ЗНАЙ, ЧЕ НЕ СИ ДЕТЕ, НЕ СИ МЛАД, НИТО СИ СТАР. ТОВА СА ФАЗИ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ.

Сега имаш брада, бяла коса, но като отидеш на онзи свят, ще ги оставиш на Земята. Там не приемат хора с бради и с бели коси.

Като напусне Земята, човек взима със себе си само онова, с което е дошъл. То е Реалното.

[В книгата „Българската Душа“, Учителя казва: „АЗ СЪМ оная благородна, възвишена МИСЪЛ, която никой, с нищо, не може, от мен, да премахне. За мене, да вярвам в Душата си, е извор на радост. Аз съм повече от моята дреха, или от моето лице. Когато вярвам, че имам Душа, аз не скърбя, а пък когато не вярвам, че имам Душа, почвам да скърбя.“]

Из: "Истинско познаване"

 

[Велина Василева]

Има живот в стари условия и има Живот, в нови условия: У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието, и Подсъзнанието, и Свръхсъзнанието. Всички тия съзнания ще се обединят в едно и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край. Тези две начала, ще се съединят в едно.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Ако не преобразите ума, сърцето и тялото си; не ги направите от чиста, фина материя, ще останете при старите условия на живота; при мъките.

 

Мислите на човека трябва да бъдат чисти.

 

В Новата култура няма да има нищо скрито-покрито. Всички мисли и желания ще бъдат явни.

 

Разликата между старите и новите хора ще бъде такава, каквато е днес разликата между млекопитаещите и човека.

 

Хората на старата култура ще останат на мястото на млекопитаещите да опитат тяхното положение. Светещите хора ще им покажат как трябва да живеят.

 

На когото сърцето е милостиво, е кандидат за новата раса.

 

Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от Шестата раса.

 

Сега, човек е половин животно, половин човек,

 

а в бъдеще, ще дойде Съществото на Шестата раса и ще се СЪЕДИНИ с човека и тогава ще работят двете Души, заедно.

 

А животното ще бъде слуга.

 

Хората ще живеят, по благодат.

 

Разликата между петата и Шестата раса е тази, че петата раса се мъчи да установи ред и порядък в света, чрез пушки и топове; чрез насилие, а Шестата раса - чрез Любовта.

 

И Божествената Любов ще бъде мярка за всичко, в нея.

 

Тогава ще се смекчат сърцата на хората и ще има подем в еволюцията им.

 

У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието [ума], и Подсъзнанието [Душата], и Свръхсъзнанието [Духа]. Всички тия съзнания ще се обединят в ЕДНО и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край. Тези две Начала [Божествено и човешко], ще се СЪЕДИНЯТ, в ЕДНО.

 

Сегашната епоха е дошла до своя край. Повече, оттук надолу, не може да се слезе, в гъстата материя.

 

Културата слиза Отгоре, а не се гради отдолу.

 

Бъдещата култура на човечеството сега съществува Горе като ангелска култура.

 

Сегашната човешка култура ще слезе при животните.“

 

Из: „ШЕСТАТА РАСА

Учителят, Лечителят, Пророкът т.3“

 

[Велина Василева]

Хората страдат, защото не постъпват както трябва – нито във физическия, нито в астралния, нито в умствения, нито в Причинния свят. Всички хора, които са скръбни, мислят само за себе си. Всеки, който се радва и весели, не мисли само за себе си, но и за всички живи същества. Всички страдания, противоречия в живота на човека се дължат на това, че той е далеч от Бога; далеч от Божията Светлина. Божествените заповеди причиняват радост, а човешките - скръб. Не влизайте в отрицателните мисли в света! Излишните страдания са престъпление! Всяка разумност се следва от радост, а всяка неразумност от - нерадост.  Скръбта и радостта са два полюса на живота, през които човек неизбежно трябва да мине. В Божествения живот, радостта и скръбта се сливат. В Божествения свят скръбта и радостта се примиряват. Във физическия свят, обаче, те са в постоянна борба: ту едната взима надмощие, ту другата. В повечето случаи, скръбта взима надмощие, защото е груба. Тя върви по мъжка линия, вследствие на което се изявява грубо. Радостта е нежна, деликатна. Тя върви по женска линия. На Земята, човек опитва първо скръбта, а после радостта.Всяка скръб и всяко страдание са резултат на нарушаване на Великите Божии закони. Радостите пък са резултат на изпълнение волята Божия. Като живее съзнателно, човек ще си дава отчет за всички свои постъпки. От всичко, което преживява, човек може да се учи, да вади ред закони за правилен живот. От радостите и скърбите, през които минава, човек познава правилно ли живее или неправилно. Умен е онзи, който може да смени скръбта в радост. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една Нова Светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за едно ново откровение на Божествената Мисъл.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Скръбта е нещо много егоистично. Всички хора, които са скръбни, мислят само за себе си. Всички страдат, защото искат хората да ги разбират и обичат. Докато очакват разбиране и любов, от хората, всякога ще страдат.

 

Искате ли да бъдете разбрани, вие трябва първо Бога да обичате. Щом Бог изгрее в душата на човека, всички облаци, болести, страдания и противоречия изчезват. Тогава настава мир и радост в Душата на човека, каквито той никога не си е представял.

 

Значи, всички страдания, противоречия в живота на човека се дължат на това, че той е далеч от Бога; далеч от Божията Светлина.

 

Сегашните хора страдат и се питат защо идат страданията? Много просто - пъдарят ги е хванал. С други думи казано: хората страдат, защото не постъпват както трябва нито във физическия, нито в астралния, нито в умствения, нито в причинния свят.

 

Всяка разумност се следва от радост, а всяка неразумност от - нерадост.

 

Семето на радостта е обвито и се съдържа в разумността.

 

Неразумността е червив плод, в него Новият Живот е изяден от червея.

 

Божествените заповеди причиняват радост, а човешките - скръб.

 

Човешкият свят започва с радост, свършва със скръб, ангелският свят започва със скръб, свършва с радост, а Божественият свят започва и свършва с радост.

 

В Божествения живот радостта и скръбта се сливат. В Божествения свят скръбта и радостта се примиряват. Във физическия свят, обаче, те са в постоянна борба: ту едната взима надмощие, ту другата. В повечето случаи скръбта взима надмощие, защото е груба. Тя върви по мъжка линия, вследствие на което се изявява грубо. Радостта е нежна, деликатна. Тя върви по женска линия. Който е придобил радостта преждевременно, той непременно ще бъде бит. На земята човек опитва първо скръбта, а после радостта.

 

Хората не искат да страдат, но те не знаят, че ако не страдат, няма и да се радват. Скръбта и радостта са два полюса на живота, през които човек неизбежно трябва да мине.

 

След всяко страдание, след всяка скръб иде радост, съответна на скръбта.

 

В света действа законът на поляризирането. Той гласи: Две нещастия едно след друго не идват и две добрини не идват.

 

Винаги след радост идва една скръб. Винаги. То е закон. Когато дойде радостта, запази половината радост. Половината радост отива за скръбта.

 

Ако ти дадат външни радости, ще ти дадат вътрешни мъчнотии. Ако ти дадат вътрешни радости, ще ти дадат външни мъчнотии.

 

Някога при Буда се явил един страдащ човек и го запитал: Глух ли си? Не чуваш ли моите молитви? Не чуваш ли моите вопли и страдания? Докога трябва да се моля да се освободя от страданията си? Буда му отговорил: Не бъди сляп за това, което те обикаля. Отвори очите си и виж, че светът, в който живееш, е пълен с радост, блаженство и хармония. Бог не благоволява в страданията и смъртта на хората.

 

Не влизайте в отрицателните мисли в света! Излишните страдания са престъпление!

 

Сега и на съвременните хора казвам да отворят очите си да видят, че хиляди същества около тях живеят в радост и веселие. Защо тогава и те да не се радват? Всеки, който се радва и весели, не мисли само за себе си, но и за всички живи същества. Защо и вие да не мислите поне за един човек вън от себе си?

 

Стремете се поне един час през деня да гледате на хората като че вие сте в тях. Техните страдания и радости да бъдат ваши. Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с общото, с цялото битие. По този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания.

 

За да се продължи животът, необходимо е сегашните страдания да се намалят. Ние страдаме чрезмерно, с което разрушаваме своята нервна система.

 

Всяка скръб и всяко страдание са резултат на нарушаване на великите Божии закони. Радостите пък са резултат на изпълнение волята Божия. Като живее съзнателно, човек ще си дава отчет за всички свои постъпки.

 

От всичко, което преживява, човек може да се учи, да вади ред закони за правилен живот. От радостите и скърбите, през които минава, човек познава правилно ли живее или неправилно.

 

Умен е онзи, който може да смени скръбта в радост.

 

Ако носите сребърен пръстен, ще страдате по-малко.

 

Ако вие страдате, намерете един човек, който се радва.

 

Когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: Вземете една кофа и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си кажете: "Както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръб."

 

Скрийте се дълбоко във вашите страдания, никой да не ги подозира.

 

Във време на скръб и страдание бъди неподвижен като материята. Във време на радост и веселие, бъди подвижен като живота.

 

Искате ли да не скърбите, идете при канарите. Те ще ви научат как да носите скърбите си.

 

В тоя живот Бог иска да предаде някои Свои благословения по пътя на страданията, а други Свои благословения - по пътя на радостта. Даже най- големите добрини тук, на Земята, идат по пътя на скърбите.

 

Едно помнете: човек, когото не го тъпчат, човек не може да стане.

 

Ако във време на мъчнотии се поколебаеш, се уплашиш, малка ти е силата. Писанието казва, че страхливият няма да влезе в Царството Божие.

 

Без страдания няма повдигане. Това е един велик закон. Който иска да влезе в Царството Божие без страдания, той желае невъзможното и немислимото.

 

Бог иска от нас да се самопожертваме, защото Той се самопожертва. Да бъдем подобни на Него!

 

И великият човек, и обикновеният страдат, но великият страда и се повдига, а обикновеният се ожесточава.

 

Христос проповядваше Любовта, но каза, че за да влезе в Царството Божие, човек трябва да мине през големи страдания.

 

Какво представят страданията? - Път към Царството Божие.

 

Който много страдал, много неща научил; ако малко страдал, малко научил. Обаче, само онзи се учи от страданията, който ги понася съзнателно, без роптание и недоволство. Ако страданието не предизвиква чувство на благодарност в човека, то остава неразбрано и неизползвано.

 

Пътят ни към Бога е път на страдания. Ще се научите да оценявате това, което Бог ви дава, както и това, от което ви лишава. Страданията са път на освобождение. Натоварен си. Бог те среща и те разтоварва. Как? - Чрез страдания.

 

Най-красивата дреха на живота е страданието.

 

Страданието превръща в Любов енергиите на Душата. Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез страданието, Душата се изявява като Любов.

 

Чрез страданията организмът се префинява, затова се казва: чрез страданието в човека проблясва ново откровение за Любовта, едно ново откровение за мира, нежността и чистотата.

 

Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал, има нежност, мекота и милосърдие.

 

Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за едно ново откровение на Божествената мисъл.

 

Страданието е нещо изключително. От рая, от Невидимия свят дават милиони, за да изживеят едно малко страдание. Там страданието е изключено.

 

А в ада радостта е изключена. И там за малка радост дават милиони.

 

Най-хубавите неща ние ги добиваме чрез страданието.

 

Ако житото не страдаше, ние нямаше да се радваме.

 

Нещастията в живота са потребни, защото човек трябва да копае [в градините на ума и на сърцето си]. Едно лозе [каквото е низшата астрална душа], ако не се копае [т.е. ако не страда], не може да роди нищо благородно. То е един закон неумолим.

При сегашните условия на живота, изпитите [страданията са изпити] трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли, само във време на страдание.“

 

Из: „РАДОСТ И СКРЪБ - Учителят, Лечителят, Пророкът - т.2“

 

[Велина Василева]

Благодарете за всичко, което ви се случва, в живота. Когато не разбира нещата, човек си представя това, което не е. Най-хубавите неща, ние ги добиваме чрез страданието. Най-красивата дреха на живота е страданието. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал, има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префинване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова Светлина, за едно Висше изявяване на Любовта - за едно ново Откровение на Божествената Мисъл.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Човек е Същество, което има Дух, Душа, ум и сърце.

❇ Духът е Начало, което създава всичко;

❇ Душата урежда всичко;

❇ умът изявява всичко, а

❇ сърцето стопява всичко.

Материята се измерва с една мярка, а енергията – с друга. Материята произвежда един род налягане, а енергията – друг.

Съвременните учени говорят за атмосферното налягане и казват, че това налягане върху човека се уравновесява с неговото вътрешно напрежение. Ако нямаше вътрешно напрежение, външното налягане би го сплескало.

Човек е изложен не само на физически, но и на психически налягания.

Злото, например, е външно налягане върху човека, а доброто – вътрешно.

Ако нямаше външно налягане, човек би се пръснал; ако нямаше вътрешно напрежение, той би се сплескал.

Значи, външното и вътрешно налягане са необходими.

Днес на злото и на доброто се гледа като на особен род налягания върху човека.

Според някои, злото е сила, която се проявява без закон, а доброто – със закон.

Какво лошо има в това, че една сила се проявява без закон, или със закон?

Ето, индусите гледат на живота като на зло, независимо от това, дали се проявява със закон, или без закон.

Зло и добро са относителни понятия.

Когато разбойникът ограбва богатия човек, това наричаме зло. Защо? Защото го лишава от богатството му.

Богатият страда, защото разбира цената на богатството. Ако не даваше цена на богатството си, той нямаше да страда.

Ако разбойникът върне богатството назад, богатият ще се радва. В този случай злото изчезва.

Това показва, че понятията за зло и за добро са относителни и се менят, според разбиранията на хората.

Сега ще дам друго определение за злото и за доброто. Ако правиш зло без любов, това е зло; ако правиш добро без любов, и това е зло. Например, ако обереш някой човек и не му върнеш парите, това е зло. Ти си направил зло без любов. Обаче, ако обереш човека и върнеш парите му назад, ти си направил добро. Това е зло, направено с любов. Ако правиш зло с любов, това е добро; и ако правиш добро с любов, това е пак добро.

Често хората говорят зле за себе си. Например, някой казва: Не съм способен човек. Защо ми е живот, пълен със страдания? Защо ми е това богатство, като няма кой да ме обича? Защо ми е това знание, като няма къде да го приложа? Защо ми е даден този хубав глас, като няма кой да ме слуша?

Онези от вас, които сте дошли на планината, пейте за самата планина, за камъните, за водите. Те са най-добрите слушатели.

Започнете да пеете и ще видите, че водите ще се плискат, малките камъчета ще подскачат.

Ако вие пеете и сами не се слушате, отвън никой няма да ви слуша.

Вие ще бъдете едновременно изпълнител и слушател.

Ако вие сами нямате добро мнение за себе си, и хората няма да имат добро мнение за вас. Като имате добро мнение за себе си, ще имате добро мнение и за окръжаващите.

Мнозина се мислят за сиромаси и казват, че нямат средства за учители, да ги учат. Те не знаят, че Онзи, Който учи всички хора, това е Бог. Той учи човека отвътре, чрез самия живот. Той го учи чрез злото и чрез доброто. Той го учи чрез всички блага и чрез всички несгоди.

Следователно, Бог иска от човека да има пълна вяра и пълно упование в Него. Бог иска човек да прилага Любовта, както Той я прилага.

Бог е толкова снизходителен, че не иска от човека да бъде дълготърпелив, но поне търпелив. Той не иска от човека да бъде вселюбещ, но да бъде поне любещ.

Като ученици, от вас се иска разумност, да използвате това, което днес ви се дава.

Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, колкото да са малки, използвайте ги, в дадения момент.

Не отлагайте нещата за бъдеще. Настоящето е ваше, а не бъдещето. Така постъпват разумните, добрите, любещите хора.

Благодарете за всичко, което ви се случва в живота.“

Из: „Относителни и абсолютни разбирания“
 

[Велина Василева]

Чрез закона на внушението може да се привлича радостта, т.е. скръбта може да се превърне в радост – несполуките в живота могат да се превърнат в сполуки. Когато научите закона на внушението и можете да го прилагате целокупно във вашия живот, вие ще имате успех във всичко. И така, всички трябва да работите върху себе си със закона на внушението. Имаш една скръб, кажи си: „Утре скръбта ми ще бъде по-малка“. На втория ден ще кажеш същото; на третия ден пак същото и т.н. Ще си внушаваш така, докато тази скръб се премахне. По този начин скръбта може да се намалява, но може да стане и обратното.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Теоретически вие разбирате нещата, но не разбирате тяхното практическо приложение – далеч сте от тези схващания.

Представете си, че имате едно малко кръгче, което представлява един малък зародиш, в който е скрита потенциална Божествена енергия. Тази енергия от потенциална ще се превърне в кинетическа, т.е. от този зародиш ще покълне едно растение и ще се развива. Значи в духовния, в Божествения свят доброто е плюс, то се проявява. С други думи: в Божествения свят доброто е кинетическо, злото е потенциално, а във физическия свят злото е кинетическо, доброто е потенциално. Възможностите, които имате за реализиране на тези живи идеи, създават радостите и скърбите в света. Когато вие изгубите една радостна идея, какво идва на нейно място? – Скръбта. Законът е верен и в обратен смисъл. Когато скръбта изчезне, явява се на нейно място радостта. Сега имате ли ясна представа, кога се явява скръбта в човешкия живот? Енергиите, които действат, същите ли са? – Не са същите. Следователно, вие трябва да имате представа за бързите смени на тези енергии в живота. Да кажем, че вие имате една кратковременна радост. Какво показва тя? – Че ще се замени със скръб. Тази радост е въведение към една голяма скръб. Много пъти една малка скръб е въведение към една голяма радост. Този закон е верен и в двата случая. Питам ви сега: от чисто философско гледище, можете ли да обясните защо светът е създаден така? Не само вие, но и най-видните философи, най-големите мислители на човечеството не са били в състояние да обяснят вътрешния смисъл на живота. Човек може да се досеща за тези неща, но колкото и да философства, не може да си обясни защо именно той изгубва своята радост. Защо именно при скръбта вие се отчайвате? Щом дойде скръбта, не само вие младите, но и старите не могат да я носят. Питам: защо сте недоволни от скръбта? Най-после, защо сте доволни от радостта? Дайте си едно философско обяснение. Знаете ли, че тази радост, от която сте доволни, подир половин час ще ви донесе най-голямата скръб? Тогава защо се радвате? Пък тази скръб, която след половин час ще ви донесе най-голяма радост, вие не искате да я видите и казвате: „Да се махне!“ Това е смяна на енергии. Всякога на една положителна енергия от Божествения свят съответства една отрицателна енергия от земята. Тези неща, които в невидимия свят се проявяват като добри, на земята се проявяват като лоши. (– „От какво зависи това противоречие?“) Вие може да знаете от какво зависи това противоречие, а при това пак да не можете да приложите закона. За да бъдем добри, не е необходимо да знаем какво нещо е доброто. И за да бъдем лоши, не е необходимо да знаем какво нещо е лошото. Ако се качите на някоя голяма скала и се спуснете от нея, необходимо ли е да знаете какво нещо е дълбочина? – Не е необходимо. Като слезете долу, ще знаете какво нещо е дълбочина. Допуснете, че вие сте в някоя машина, която ви издига нагоре, но не знаете още какво нещо е височина. Необходимо ли е да знаете какво нещо е височина? – Не е необходимо. Онази машина, като ви издигне нагоре, като аероплан, ще почувствате какво нещо е височината. Значи в нас стават известен род промени, независимо от нашата воля. Ще имате предвид следното: на земята човек не може да знае, коя е истинската радост и коя е истинската скръб. Скръбта и радостта съставляват едно цяло и в някои отношения скръбта е предизвестие за радостта, а в други отношения радостта е предизвестие на скръбта. Радостта и скръбта, това са дрехите на Божествения свят. Само в облеклото на радостта и скръбта ние познаваме реалността на нещата. Всички велики същества, които се явяват в света, носят и радост, носят и скръб. Понеже всички вие сте учени, ако помислите малко върху тези думи, ще видите, че този закон е много верен. Да кажем, че вие имате един беден приятел, когото много обичате, но трябва да знаете, че любовта ви към него непременно ще ви донесе скръб. Защо? – Вие ще трябва да делите с него средствата си, леглото си, ще му съчувствате в страданията, ще му помагате – нещо ви свързва с него. Въпреки всички страдания, които той може да ви причини без да иска, вие усещате едно разположение, една вътрешна приятност към него. Сега ще ви обърна вниманието върху приложението на закона. Вие сте млади, искате да работите, да се проявите, но ако не можете да проявите навреме вашата енергия, във вас ще се прояви едно спящо състояние и вие ще започнете да заспивате. Аз гледам, тук в класа, както и навсякъде в събранията, много от слушателите заспиват. Виждам, че вие сте натрупали много енергия и не работите, затова заспивате. Що е заспиването? – Заспиването е потъване в една по-гъста материя. Когато се говори често по един въпрос, който не ви интересува, казвате: „Не ме интересува този предмет“. Защо? – Съзнанието ви не е будно. Допуснете, че имате един план, искате да организирате едно списание. Събирате се да говорите веднъж, втори, трети път, разисквате, но нищо не вършите. След като говорите толкова много, всички ставате индиферентни, казвате: „Не ни трябва нито списание, нито какво и да е мероприятие!“ Защо така? – Не трябва много говорене. Веднъж като говорите, започнете работа! Може да направите много грешки, не се бойте, работете! Като работите, у вас ще се роди импулс, стремеж към работа. Затова за предпочитане е в света да правим грешки и да работим, отколкото да бъдем пасивни. В България често идваха американци, но не говориха български език, казваха: „Когато се научим да говорим хубаво, тогава ще се отпуснем да говорим“. Някои от тях, които се решаваха да говорят, правеха грешки наистина, но научиха български език, а онези, които не се отпускаха да говорят, не го научиха. Ако отидете в странство и не говорите съответния език, докато не го научите, вие никога няма да се научите да говорите. Ако искате да бъдете добри, ако искате да бъдете съвършени изведнъж, никога няма да бъдете такива. Много грешки ще правите, докато станете съвършени. Целта в живота на човека не е той да бъде добър, но да бъде съвършен. Целта, идеалът на човека е да бъде съвършен; а да бъде добър, това е средство. Та когато аз ви говоря, че трябва да бъдете добри, това е само средство, за да достигнете съвършенството. Следователно добротата не е идеал в живота на човека, а е само средство и условие за постигане на съвършенството. Тогава аз обяснявам защо трябва да бъдете добри: трябва да бъдете добри, за да бъдете съвършени. Защо трябва да бъдете съвършени? – За да бъдете добри. Който разбира закона, ще знае, като се казва, че човек трябва да бъде съвършен, за да бъде добър, трябва да подразбира условията; а като се казва, че човек трябва да бъде най-първо добър, ще подразбира, че доброто е необходимо за постигане на съвършенството. Съвършенството има два израза: в Божествения свят съвършенството се изпитва с голямата радост, която Духът съдържа. Но като дойде Духът на земята, изпитва се голямата скръб. И ако вие не искате да страдате, трябва да отидете горе – нищо повече! Пък щом не можете да се проявите горе, непременно трябва да се проявите долу – няма изключение в този закон. Щом човек влезе в живота, той трябва да се прояви или в радостта, или в скръбта. Или, казано на научен език: човек трябва да се прояви или между хората, или между ангелите. Между хората ще се проявиш като страдащ човек, а между ангелите ще се проявиш като добър човек. Следователно в това отношение казвам така: страданията, това са корените на дървото, а радостите, това са клоните. Корените и клоните, т.е. страданията и радостите заедно, съставляват дървото на живота. Без корени не може да има растене, та колкото повече страдате, корените стават по-дълги и по-силни, а щом корените са по-силни и вашите клони са по-силни – съответствие има. Значи, енергията, тази разумна сила, която се проявява в корените на вашия живот, която действа долу в земята, ще се прояви и в клоните, т.е. в по-висшите области на вашия живот. За да бъдете силни в света, тази идея трябва да се срасне с вас.

Тази сутрин ви говорих, че човек трябва да обича Бога. Тази е идеята, която трябва да стане във вас плът и кръв, ако искате да бъдете мощни и силни, за да може да се образуват корените на вашия живот. За да може да победите всички мъчнотии, непременно трябва да си поставите за задача да обичате Бога и да реализирате тази задача. Ако действате по обикновен начин, както хората действат сега, ще имате един обикновен опит на разочарование. Земята е покрита само с разочарования; земята е покрита само с кости, а всички кости са останки от същества, които са вървели по крив път. Никой светия не оставя костите си на земята. Светия, който оставя костите си на земята, не е пълен светия. Светии, на които хората пазят костите, прекарват големи страдания.

Та казвам: понеже вие се приготвяте за работници в света, сега именно ще дойде и вашето време да се проявите. Не чакайте да бъдете съвършени! Всеки ден трябва да правите микроскопични опити. Щом направите един малък опит, във вас ще се роди един малък подтик. Не губете напразно енергията си, защото другояче ще имате същата опитност, каквато са имали всички хора, които са живели преди вас. Скърбите и страданията, това не е животът. Това, което причинява радост в живота, то е законът на съвършенството, понеже Божественият живот се намира в съвършенство. Когато ние предчувстваме това съвършенство, което ще имаме за в бъдеще, то носи радост за нас. Но когато чувстваме, че не можем да придобием това съвършенство, в нас се заражда скръбта.

Сега, на първо място трябва да знаете, че не ви даваме изведнъж всички окултни сили, с които ще боравите, защото ние не искаме да ви въведем в интензивна деятелност, понеже вашият мозък и вашата нервна система ще се разстроят. Даже и от това малкото, което имате, по някой път мнозина от вас ще се обезсърчат, ще станат индиферентни. Индиферентността не е нищо друго, освен отпускане, мозъкът се размеква. Мозъкът трябва постепенно да се кали; трябва да се кали и човешкото сърце; трябва да се кали и човешкият ум, да станат пластични, издръжливи. Също така трябва да се кали и човешката душа и човешкият дух. Или казано на чисто материалистичен език: нервната система трябва да се кали, за да може Божествената енергия да тече постоянно през нея.

Сега вие се връщате от събора. Как ще работите през тази година? Като влезете между хората, вие ще се заразите от техните идеи, и като срещнете най-малкото съпротивление, вие ще се обезсърчите и ще отстъпите. Като отстъпите, ще се скриете в позицията си, ще си повдигнете главата като лалугер и ще кажете: „Чакай, дано дойде благоприятно време, още не ми е дошло времето, не съм узрял“. Разсъждавате ли така, вие ще се спънете. Докато узреете, няма да има място за работа. Щом узрееш, настава друг закон. Узрелият плод подразбира съвършенство. Щом си узрял, ти влизаш вече в Божествения живот, а на земята ще работиш, докато си зелен. Щом узрееш, ще те дигнат от земята, няма какво да търсиш тук. Затова, докато си на земята, няма да искаш да узряваш. Който иска да живее по-дълго време на земята, ще бъде зелен, а който иска да узрее, ще замине. Кои хора са зелени? – Зеленият човек се отличава по това, че не желае много работи. Той желае най-същественото, само това, което е за днешния ден. Той е като децата, с малко се задоволява.

Та сега вие се връщате в света и ще влезете в стълкновение с два лагера на противоположни сили, затова всички трябва да знаете как да се справяте, да не оставяте вашия ум да се люлее като махалото на часовника. Нашата задача не е само да определяме времето, както махалото. Някои мислят, че като се движат наляво и надясно, като махалото на часовника, вършат нещо. Този часовник може по механически начин да определя времето, но за вас не е важно да определяте времето. За вас целта на живота ви е в съвършенството. За тази година вие младите ще имате задачата да бъдете съвършени. Какво подразбирам под думите да бъдете съвършени? – Поне да можете да балансирате скръбта и радостта, да се сменят равномерно. Ако имате половин час скръб, трябва да имате и половин час радост, а някой път, като не разбирате закона, щом сте недоволни, ще имате половин час радост, два часа скръб. Скръбта ви ще бъде по-продължителна.

 

Има една висша математика, която може да изчисли след колко време като си започнал да страдаш, ще се промени твоето състояние. Например, ако направите един голям разрез на ръката си, заздравяването на този разрез ще зависи от концентрирането на вашия ум. Ръката ви може да оздравее за 5 минути, за 1 минута, за 15 или за 20 минути, за един ден, за два дни, а може и за няколко месеци. Колкото интензивността на вашата мисъл е по-слаба, толкова повече се продължава и времето. Затова за всички идеи, които искате да прокарате в света, трябва да имате една усилена интензивност, т.е. енергията, която ще изразходвате за постигането на тази идея, трябва да съответства на самата реалност. Този закон съществува и в механиката. От интензивността на силата, която изхвърля гранатата например, зависи какво пространство ще пропътува тя, т.е. какво разстояние ще измине.

Трябва да вложите в ума си идеята, че всичко, което желаете през тази година, ще можете да го постигнете. Ще си поставите за задача един постижим идеал. Ще си поставите за задача постигането на една конкретна идея, която да може да реализирате. Например, от толкова години насам ви преподавам окултни лекции, но ако ви попитам каква е третата лекция от третата година, или каква е първата лекция от първата година, какво ще ми кажете? Всички вие мислите, че това е минало вече и знаете само заглавията на лекциите, а самият материал го няма във вас. Аз трябва да се върна към тях, да ви покажа съществените места в лекциите. Във всяка лекция има по една съществена мисъл. Разбира се, вие още не сте готови за този материал. Това, което съм ви говорил, тези идеи ще изпъкнат във вашия ум, може би, след 10–20 години.

Едновременно вие трябва да си зададете задачата, да работите, освен индивидуално, още и колективно. Голямо изкуство е да знае човек как да работи! Например, счупи ти се колата – изкуството е да си способен сам да си я поправиш, без нечия помощ. При това, ако работят 10 души на една кола и всички знаят как да се поправи, работата ще върви по-бързо. Ако сам поправяте колата си, това може да ви отнеме цял ден, но необходимо е да знаете и сами да си поправяте колата. Дойде ви известна трудност, трябва да бъдете в състояние сами да разрешите тази трудност. Всяка трудност е една задача. Не е нужно да разрешите цялата задача сами, но поне една малка част от нея.

Използвайте всеки даден случай, колкото малък и да е, за вашето издигане. Използвайте всички случаи, които ви се дават. Всеки трябва да бъде на мястото си. Всяка мисъл, всяко чувство трябва да е на мястото си. Прави добро на място, почивай на място, мълчи на място – всяко нещо да е на мястото си. Нали пеете песента „Тъги, скърби вдигай, слагай“. Можете ли да ги вдигате? – Не можете. Лесно се пее, мъчно се вдигат. Често аз проверявам тежестта на вашите скърби. Когато някой скърби, аз взимам скръбта му и намирам, че е доста тежка. Казвам: доста тежка е тази скръб, непоносима е заради него. Тази скръб е доста тежка за едно дете. Има скърби, които известни индивиди могат да носят, а други не могат. Същото е и по отношение радостите. Радостите са достъпни за някои, а за други са недостъпни. (– „Нали Господ раздава скърбите и то толкова, колкото могат да се носят?“) Не, ние от лакомия избираме големите страдания. Някои от вас ходят по 10 пъти на ден да хлопат за страдания, без да знаят това.

Говорих повече; трябваше да ви кажа: скръбта и радостта са потребни, за да бъдете съвършени – нищо повече. Посейте този орех и той ще ви изясни Истината, ще ви покаже, какво има в него. На работа!

Сега вие сте богати, пълни с енергия, но ще внимавате да не давате цялата енергия, която имате, а само от преизобилието, от излишъка. По този начин във вас ще дойде нова енергия отвън. Не трябва да бъдете като онзи банкер, който постоянно складира, забогатява, иска да образува голям капитал, за да се осигури. Не трябва да бъдете като онзи търговец, който с малък капитал прави голям оборот. Вие трябва да бъдете от тези окултни ученици, които правят голям оборот с малки сили. Така, вие ще спечелите повече, отколкото ако разполагате с големи окултни познания, защото големите окултни познания са свързани с големи трудности. Затова именно и напредналите ученици плащат много. Вие трябва да поливате всички ваши семенца. Приложете в действие всички благородни пориви и желания, които имате в живота си, и никога не отлагайте! Кой какъвто план има, нека го приложи. Аз не подразбирам някой глупав план. Не, всеки от вас има добър план. Този ваш план приложете! Каквито благородни идеи имате, не отлагайте, приложете ги! Вие мислите за последствията от тях. Направете опити през тази година, приложете ги без да мислите за последствията. Даже и при най-големите несполуки, които имате, ще сполучите повече, отколкото ако не приложите идеите си. Приложете доброто, което имате във вас! Често младите казват: „Да видим как ще работят старите, че тогава и ние“. Старите пък казват: „Да видим как ще работят младите“. Вие очаквате от старите, а старите очакват от вас. В това отношение всички трябва да работите.

Най-напред употребете закона на внушението върху себе си. Внушавайте си и работете! Да кажем, че мнозина се намирате под влияние на мързела. Какво трябва да правите, за да се освободите от него? – Ще си служите със закона на внушението. Ще си кажете: „Утре ще стана в 4 часа!“ Но успите се и станете в 5 часа. На втория ден пак ще си кажете: „Утре ще стана в 4 часа!“ Обаче ставате в четири и половина часа. На третия ден пак ще кажете същото. Ще продължавате така, докато придобиете навик да ставате точно на времето, което искате. Можете да продължавате така 1, 2, 3 месеца, докато добиете навик. Придобиете ли навика, престанете с това упражнение, започнете с друго.

И така, всички трябва да работите върху себе си със закона на внушението. Имаш една скръб, кажи си: „Утре скръбта ми ще бъде по-малка“. На втория ден ще кажеш същото; на третия ден пак същото и т.н. Ще си внушаваш така, докато тази скръб се премахне. По този начин скръбта може да се намалява, но може да стане и обратното. Значи чрез закона на внушението може да се привлича радостта, т.е. скръбта може да се превърне в радост – несполуките в живота могат да се превърнат в сполуки. Когато научите закона на внушението и можете да го прилагате целокупно във вашия живот, вие ще имате успех във всичко.

Из: „Добро и съвършенство“