Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

  • Отговори 49
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

А аз вмомента съм като първия ... Светът ми изглежда нещо страшно.

 

Думата в "момента" е ключова.

Тя означава, че си наясно с мястото, където се намираш, не ти харесва там и знаеш, че това може да се промени.

Е, остава да го сториш.

Линк към коментар
Share on other sites

В страха е смелостта. В него е скрито положението на втория човек - просто е нужно да се научиш да го канализираш. Вятърът или силното речно течение могат да събарят, наводняват и рушат, но могат да създават и енергия, когато се прихванат в електроцентрала. В теб това прихващане се случва чрез промяна на мисленето, мирогледа, четенето на добри и мъдри книги (библиотерапия), директна психотерапевтична работа с вътрешния диалог, подходящи визуализации и овладяване на дълбоките състояния на ума ти (хипнотерапия, медитация)... Виж се за няколко сесии с добър психотерапевт! 

 

Пожелания за успехи от все сърце!

Линк към коментар
Share on other sites

Аз пробвам да медитирам ,за сега нищо ,но знам ,че за това се иска време.И искам да благодаря на всички специалисти за помоща и доброто внимание. Ако не е проблем ще споделям какво се случва. Надявам се един ден да забравя да влизам в сайта.

Линк към коментар
Share on other sites

И друго исках да попитам при по голяма тревожност се появяват иглички в лявата ръка и челюст ,това на нерва крииза ли се дължи ,и да ли е притеснително. И мога ли да си докарам някоя болест от тревога и стрес ? Защото вече и за това се притеснявам ,защото вече от половин година и малко съм така и ме е страх да не се разболея от нещо... И друго което забелязах имам чувството че съм свикнала с тази тевожност и мисли и сега не мога да си предтсвя какво ще е без тях хем искам да ги махна ,хем сякаш съм престрастена нъм тях .

Линк към коментар
Share on other sites

И друго исках да попитам при по голяма тревожност се появяват иглички в лявата ръка и челюст ,това на нерва крииза ли се дължи ,и да ли е притеснително.

 

Започни да се притесняваш за това и ще видиш сам, как ще се увеличат-предполагам разбираш какво ти казвам?

 

И друго което забелязах имам чувството че съм свикнала с тази тевожност и мисли и сега не мога да си предтсвя какво ще е без тях хем искам да ги махна ,хем сякаш съм престрастена нъм тях .

 
Всички мислят така.Като нямат работа, така си мислят.Просто нямаш работа и хоби.
Линк към коментар
Share on other sites

Ако мога да попитам може те ли да ми препорачате добър психотерапевт от Бургас. И попринцип доло горе колко сеанса в седмицата се правят ? 

Линк към коментар
Share on other sites

Пиша на л.с.

Линк към коментар
Share on other sites

За сажъление ,от вчера ми дойдоха по страшни мисли ,моля ви кажете ми да ни би да ставам луда ,ще се побъркам от мисли ,сига се започна със това как и планитата ни щи умре как всичко ще изчезне ,или някакви глобални мисли дали космоса ще изчезне ,колко мизерни сме сравнение с планетите ние ,имам чувството че ставам психично болна....

Линк към коментар
Share on other sites

Имаш нужда да поработиш върху страха си, Стелистар! Направи го - посочих ти терапевт от твоя град! 

 

Иначе, отговори на последните ти въпроси можеш да намериш в много теми във форумите на този сайт, а още повече примерно тук: мисли от Учителя по теми.

 

А в един момент разбираш, че няма как да си отговориш на въпросите и няма как да разрешиш дълбоките си срахове чрез ментални отговори. Тогава приемаш непознатото и познаваш непознаваемото за ума, но самата същност на сърдечния ти разум познание! В него страх няма - има виделина, сила, тиха и спокойна обич!

Линк към коментар
Share on other sites

Надявам се наистина както казвате да има лечение ,защото от 2 , 3 дена съм много зле ,все едно нищо не е реално ,странно се чувствам в главата си ,все едно ми е някаква каша ,даже не мога да го обясня ,все едно главата ми ще експлодира ...

Линк към коментар
Share on other sites

О'к, имаш да изминаваш известен път. АКо, вместо да се тюхкаш и оплакваш, приемайки се за жертва, което отношение всякакси се процежда измежду думите ти, ако вместо това почетеш подобните тук теми и ползваш интелекта и чувствознанието си, има вероятност, ако го искаш, да стигнеш до различно отношение и настройка към наистина меките и благи подтици от мъдростта на живота, тласкащи те към промяна чрез тревожната ти симптоматика. Това, което засега чета и чувам от теб е едно едничко нещо: инфантилен рев. Дали животът е длъжен да се съобрази с неразбирането ти? Не си ли мъничко гордичка в това, че въпреки, че ти отговаряме, не си правиш труда да прочетеш отговорите ни в други подобни теми тук, или написаната градивна информация за тревожните състояния на български и на езиците, които четеш?! Като малко зяпнало гардже си - дайте, налейте ми в гърлото усещането да ми е хубавичко. Кой казва, че животът цели да му е непременно меко и леко на човек? Животът е учене! Осънаваш ли какви характерови промени имаш нужда да осъществяваш - заега, не мисля... Моля, прочети всички 12 статии тук и тогава, ако имаш питанки, си добре дошла! 

 

С уважение и светлина, Орлин

Линк към коментар
Share on other sites

От прочетеното в статията разбрах ,че главно също трябва да променя характера ми от някои лоши чарти ,като да се науча да губя и т.н. характеристики които точно мен описват и който явно също са ме допренесли в това състояние...От всичко разбрах че трябва да прменя коренно характера си ,така ли да го разбирам не само нагласата към смъртта ?

Линк към коментар
Share on other sites

Статиите са 12, не една - моля, прочети всичките и нека тогава коментираме. Има общи параметри, има и лични, като целта чрез работата със страховете, е хармонизиране на характера, да!

Линк към коментар
Share on other sites

А да попитам ,има ли нещо общо страха и постоянните мисли ,ако преодолея страха дали ще спра да мисля или това са отделни неща?

Линк към коментар
Share on other sites

А страха и постоянното мислене едно и също нещо ли са ,ако излекувам еднота и другото ли ще изчезне или са две рязлични неща и трябва по отелно да работя с тях?

Линк към коментар
Share on other sites

Стелистар, направи ми впечатление, че от 1 месец задаваш почти едни и същи въпроси. Ако за това време беше направила 2-3 консултации при психолог, психотерапвет, състоянието ти щеше да е съвсем различно.

Ясно е, че страхът е в основата на всичко. На теб ти трябва вариант да се справиш със страха. След това и мисленето и преживяването ти ще са в съвсем друга посока. Ще мислиш смело, целенасочено и позитивно. 

Как ще стане това според теб, ако постоянния ти фокус е в страха и страха от страха? В този омагьосан кръг си попаднала и изхода не е във форума.

Човешкото преживяване действа по една простичка схема:

 

мисъл- чувство- действие - действителност

 

Твоята действителност ще се промени само и единствено тогава, когато се променят мислите ти. Докато мислите ти са за страх, действителноста ти ще е тревожно преживяване. Въпросите които задаваш са насочени да "обслужват" мисълта за страха. 

Освен всичко друго използваш думата "излекувам", което означава, че ти дълбоко в себе си поддържаш вярването "Аз съм болна" докато това стои в теб ти ще търсиш лекарство. А такова няма, защото ти не си болна, помощта не е отвън, а е вътре в теб. Стигането до нея е терапевтичен процес.

Някои хора успяват и сами, но ти от един месец си във форума и въпреки огромната информация за тези състояния, явно не успяваш да овладееш състоянието. 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Случи ми се нещо странно един ден се събудих и сякаш бях друга ,сякаш всичко изчезна  ,почти не мисля и не се притеснявам ,не мога да си го обясня как се случи и вече 1 семица съм така не се завръща ,ето така от нищото почти изчезна ,има моменти и в който се сещам ,но е нормално след като толкова време е било главната ми мисъл.. Само не разбрах как стана!!! Най - гадното нещо е ,чи не мога да си зарадвам и изспитам щастие на нищо ,даже не мога да почувствам любов към приятеля ми ,замислям се дали го обичам ,или просто нищо хубаво не мога да почувствам ,доста ми е объркано :(

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Здравейте ,исках да споделя как върви моето развитие ,след като бях писала форум тук ,за страха от смъртта ,искам да се похваля че съм много по добре ,тревожноста сякаш почти я няма ,но бих искала отново за съвет възможно ли е да изчистя напълно тези мисли за нея ,защото имам дни в които тези мисли пак ме спохождат ,но само до там просто са мисли ,и след толкова дълго време сякаш станаха дразнещи и непоносими ,нормално ли е състоянието ми на моменти да се връща по старо му и да имам пак непрестанни мисли за смъртта и страха ми ,опитвам се да се науча и да открия какво иска да ме научи той ,да го прегърна с любов и че  е тук за да не ми навреди а за да променя нещо в себе си но не разбирам какво трябва да е ,ще се радвам на съвети :)

Редактирано от Стелистар
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Тези мисли ще изчезнат напълно, когато промениш отношението си към смъртта и страха, т.нар. промяна на мисловния модел, вярвания, убеждения, концепции. Иначе, да, просто ще те спохождат от време на време.

Линк към коментар
Share on other sites

Проблема е ,че няма кам да съм напълно сигурна за да погледна смъртта с други очи и да е приема не като край а като преход и безсмъртие на душата ,и според мен това съмнение е проблем на всеки човек

Редактирано от Стелистар
Линк към коментар
Share on other sites

Не на всеки човек, но на доста хора, да. В този свят не можем да бъдем сигурно в абсолютно нищо, ние просто преминаваме през него, като се доверяваме, на интуицията си, на знанията си, на логиката си, на навика си, на какво ли още не, което само по себе си е временно и преходно. Не те тревожи смъртта, а така популярния страх от неизвестното. Най - добре се отразява той в страха от смъртта. 

"Само    несигурните    се    стремят    към    сигурност

Вие може да сте експерт по сигурността — човек, който избягва неизвестността и винаги иска да знае къде отива и какво може да очаква. Западното общество е склонно отрано да насърчава предпазливостта за смет­ка на любопитството и безопасността за сметка на при­ключението. Отбягвайте съмнителното, придържайте се към познатото, никога не се впускайте в неизвестното. Тези първи послания могат да станат психична бариера, която по безброй начини спъва вашето осъществяване и щастието  ви в  настоящите  моменти.

Алберт Айнщайн, посветил живота си на изследване­то на неизвестното, пише следното в статията „В какво вярвам",  публикувана във   „Форум"  (октомври   1930 г.):

„Най-красивото нещо, което можем да изживеем, е загадъчното. То е истинският извор на всяко изкуст­во  и наука."

Той би могъл да каже също, че загадъчното е изво­рът и на всяко развитие и вълнение.

Твърде голям брой хора обаче приравняват неиз­вестното с опасността. Те мислят, че смисълът на живо­та им е да имат сигурност и винаги да знаят накъде са се запътили. Само безразсъдно смелите дръзват да изследват неясните кътчета на живота, но и те тогава остават учудени, огорчени и най-лошото, неподготвени.

Като бяхте млад скаут, ви казваха: „Бъди готов!" Но как можеш да се подготвиш за неизвестното? Очевидно не е възможно. Затова го отбягвай и никога няма да се провалиш. Бъди на безопасно място, не поемай рискове, следвай  пътните  карти  — макар   и да   е   скучно.

Може би цялата тази сигурност започва да ви отег­чава, тъй като знаете какъв ще е всеки ден, преди да сте го изживели. Вие не можете да се развивате, ако знаете отговорите, преди да са били поставени въпросите. Мо­ментите, които най-ясно си спомняте, може би са онези, в които сте действували живо и спонтанно, в които сте правили каквото пожелаете, и с възторг сте очаквали тайнственото.

Цял живот слушаме послания за сигурност. Те запо­чват в семейството и се подкрепят от учителите. Детето се научава да отбягва експериментирането и бива на­сърчавано да избягва неизвестността. „Внимавай да не се изгубиш (Знай правилните отговори) Бъди с хора, които са ти лика-прилика" Ако досега не сте се отърси­ли от тези боязливи насърчения за сигурност, сега е мо­ментът да го направите. Скъсайте с мисълта, че не мо­жете да изпробвате ново поведение. Можете, стига да решите. Най-напред обаче трябва да анализирате услов­ния си рефлекс за отбягване на нови преживявания."

 

Линк към коментар
Share on other sites

Може да се каже ,че сте прави ,днес си записах час при терапефт ,за да ми допренесе по-бързото оправяне и да ми разясни какво точно се е случвало и случва вмомента с мен и как да работя със себе си ,знам само че имам нужда от огромно промяна :)

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...