Стелистар Добавено Март 31, 2015 Доклад Share Добавено Март 31, 2015 Здравейте ,аз съм 20 години и преди половин година изпаднах явно в депресия поради тормоз от баща ми към мен и майка ми.Бях завършила училище и до сега не мога да си намеря работа и си търся. Започна се с тревожност без причина. Това премина с мисли за самоубийство и не виждах смисал в живота заедно с паник атаки ,че искам да си посегна на живота ,това премина след известно време. След това последва панически страх от смъртта (че на момента може да умра и че все някога ще умра) с лека хипохондрия. Но този страх за смъртта не премина ,постоянно всички действия и мисли свързвам с нея ,все тя ми е в главата от време на време получавам паник атаки с губене на реалността... Общо взето искам да рабера какво ми има ходих на лекар каза ми ,че е депресия ,което ме съмнява. Мога ли сама да го превъзмогна и имам ли шанс да си върна стария живот ,ще бъда мн благодарна на всеки отговор и съвет. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 2, 2015 Доклад Share Добавено Април 2, 2015 Не, в стария си живот няма как да се върнеш. Има как да пораснеш и да преминеш в новия си, по-зрял и силен живот! Не те виждам като депресирана, по-скоро имаш тревожно състояние. Живее ти се, но си оплетена в комплексите и страховете си и не знаеш накъде и как да поемеш. Започването на работа е добра идея - дава ти известна финансова и емоционална независмост. А още по-добрата новина е, че самата ти тревожност и нейните симптоми вече карат всички твои страхови програми да изплуват, което е прекрасна възможност да ги осъзнаеш ясно и поработиш с доверие и обич върху стапянето им, върху преобразуването им до самоуверена смелост, ясни цели, самоуважение и доверие в себе си! Започни работа, посещавай психотерапевт - преживяваш чудесни процеси, каращи те да растеш, да се трансформираш! Успехи! Стелистар 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Стелистар Добавено Април 2, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 2, 2015 Благодаря ,това звучи страхотно Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Стелистар Добавено Април 6, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 6, 2015 Ако мога да помитам може ли да ми дадете съвет как да си помогна сама ? Ще съм много благодарна и доста време ли ще ми отнеме ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 6, 2015 Доклад Share Добавено Април 6, 2015 Сама ще ти отнеме години.Посети психолог, с негова помощ ще стане по-бързо. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Стелистар Добавено Април 6, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 6, 2015 Ще посетя със удоволствие ,само се надявам да има такава вероятност да мина без хапчета .. Какво мислите за хомеопатията Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 6, 2015 Доклад Share Добавено Април 6, 2015 Психолог! Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Април 6, 2015 Доклад Share Добавено Април 6, 2015 Здравей, съветът на д-р Първанов е най-уместният - ако имаше друг начин със сигурност щеше да ти го подскаже. Не искаш хапчета - няма проблем - психолозите не ги предписват. Виж, ако идеш на психиатър - тогава е твърде възможно да се озовеш с рецепта. Пък за хомеопатията... ами пак хапчета са, за какво са ти, след като решението на проблема е съвсем по силите на самата теб? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 6, 2015 Доклад Share Добавено Април 6, 2015 http://www.helikon.bg/books/96/-%D0%9F%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_159716.html Това е книга от лекар, който е специалист по статистика.Е, в нея се казва, че няма нито едно статистическо издържано проучване, което да потвърждава твърдението, че хомеопатията е по-ефективна от плацебото. Това не пречи на мен мен, да ползвам хомепатични лекарства и даже и кучето си съм водил на хомеопат С две думи, всичко е според вярата, но истинската промяна става с психотерапия. Орлин Баев и Лина Коцева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Стелистар Добавено Април 7, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 7, 2015 Добре ,а вие като такива специалисти според вас има шанс да се оправя ,така ли ? Да се оправя от този страх към смъртта който ме измъчва ,защото вече се притеснявам от притеснение да не се разболея или да ми стане нещо .... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Стелистар Добавено Април 7, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 7, 2015 Ако може да попитам да ми препоръчате добър специалист - психолог в Бургас Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 7, 2015 Доклад Share Добавено Април 7, 2015 (edited) Присъеднинявам се към мнението за хомеопатията на Тодор. Но, плацебо, подкрепено с псевдо-теория вършат работа за доста хора, така че - ако за някого работи, чудесно! Относно психотерапията - за нея е нужно човек да узрее. Иначе е "хвърляне на бисери пред..." . Можем да кажем, да насочим към нея, но вторичните печалби и съпротивите на псевдо - защитните рационализации над тях са си в невротика. Наскоро пробвах най-сърдечно и добронамерено да пиша в една група за паник атаки в социална мрежа. При това с единственото желание за помощ и апел за живеене на силен и творчески живот. Писал съм в сайта си, че не приемам нови случаи в следващите месеци. Хората обаче масово си пият хапчетата и си ги искат - нали ако поработят върху себе си, биха загубили всички печалби, А те не са малко - внимание, грижа, извинение за непоемане на отговорности, усещане за собствена значимост, получавано през скудоумното убеждение "аз съм невинна жертва" ... Плюс невежество, плюс навика на статуквото... Част от рационализиращите извинения за непредприемане на решителни мерки чрез психотерапия, са таксите на психотерапевтите. Такива хора някакси смятат, че всички са им длъжни да им помогнат, при това безплатно. Само че, такива реакции са празно дрънчене, тъй като помощта всъщност не е търсена, а агресивното нахвърляне върху таксите на терапевтите всъщност се явява защитаване на ползите от поддържането на неврозата им. Защото колко е чудесно да си, видите ли, невинна жертва, на която всички са и длъжни! За терапевт от Бургас: моля, ползвайте гугъл! Редактирано Април 7, 2015 от Орлин Баев Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Стелистар Добавено Април 7, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 7, 2015 С това искате да кажете ,че и аз малко или много съм приела психотерапията като тях и съм я отказала ,защото тя ще е много скъпа (примерно) и ,че хората не искат да работят върху себе си защото ,тревожността им действа като наркотик и е странно да не съществува в тях и правят всичко за да е засилват както и да получават внимание към тях и приемат че са болни и цял живот да си пия хапчета ?? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 7, 2015 Доклад Share Добавено Април 7, 2015 (edited) Не, говоря общо, а не лично за теб. Но останалото, за мнозина е вярно, да! Редактирано Април 7, 2015 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Стелистар Добавено Април 7, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 7, 2015 Ясно просто ми се наложи да го прочета няколко пъти за да разбера смисъла на написано от вас ,и казах това за да рабера да ли съм правилно разбрала ") Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Април 7, 2015 Доклад Share Добавено Април 7, 2015 Преди време, мой клиент, който бе крайно незапознат с резултатите от психотерапевтичната работа сподели по този повод - "Веднага щом разбрах, че има хора, справили се с този проблем разбрах, че ще го направя и аз. Щом един е успял, няма начин да не успея и аз". И наистина успя. А тук можеш да видиш как един мой приятел, който не вярва в ефекта от хомеопатията, предизвика фурор преди време: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1648727 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Стелистар Добавено Април 7, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 7, 2015 А моя проблем имат ли го други хора и преодолява ли ли са го ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 10, 2015 Доклад Share Добавено Април 10, 2015 (edited) Знаеш ли защо никой не е отговорил на въпроса ти досега? Помисли върху това. Пишеш във форум, в който присъстват стотици и стотици теми, в които хората споделят как са се справили с тревожността си. Моята и на колегите практика показва не само, че промяната на мисленето и възприятието е средството за справяне с тревожността, но и че е единственият стратегически устойиво сигурен метод! Това е! Редактирано Април 10, 2015 от Орлин Баев Стелистар, Диляна Колева и Лина Коцева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Стелистар Добавено Април 19, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 19, 2015 Здравейте ,отново. Исках да ви споделя че почнах работа ,доста се разсейвам с нея поне докато съм там не мисля за смъртта ,през останалото време мислите ми пак се насочват на там ,но понякога почвам да мисля и за други неща. Надявам се че е нормално все още да мисля за лошите неща и че с времето ще изчезнат ,дали това е решението да се разсейвам и да не мисля за това ?? Понякога в главата ми е примерно като ми кажат утре си първа смяна и аз си мисля ако до утре съм жива и нищо не ми се е случило ... И от това ме е страх колко много малди хора умират ,но надявам се аз самата отговарям за живота си и след като съм съвестната и смалям до минимум опастностите ,че всичко ще е наред . д-р Тодор Първанов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexxa Добавено Април 19, 2015 Доклад Share Добавено Април 19, 2015 Ще си позволя да коментирам. Извинявам се на специалистите, но ще изкажа мнение като човек, борещ се с ОКР с натрапливости за полудяване. Та смъртта е единственото сигурно нещо в този живот. Не трябва да те е страх от това, че може да умреш. Приеми го като нещо естествено. Когато пак ти дойдат мисли за смъртта си кажи: " и какво от това, все някой ден и аз ще умра". Разсейването или по-точно занимаването на мозъка съзнателно с нещо друго е добро, но то не трябва да е насочено към избягването на опасности освен ако не работиш като строител на необезопасено скеле, автомобилен състезател или нещо което те поставя на ежедневна опасност. Вярвай в Бог а той едва ли ти е избрал да умреш млада. Бъди смела, вярвай в себе си. Успех. д-р Тодор Първанов и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Стелистар Добавено Април 20, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 20, 2015 Не мога да си обясна как до преди това не съм се сещала за смъртта и как изведнъж сякаш някой ми каза че ще умра и това ми стана главната мисъл и постоявен страх ,сякаш преди това съм санувала и съм се събудила ,а може би точно обратната ,и аз не знам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Април 20, 2015 Доклад Share Добавено Април 20, 2015 С какво ще ти помогне отговора на този въпрос? Един популярен у нас психолог казва така - "Не е важно как си цопнал в блатото, а как ще излезеш от него". И има основание да твърди така Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 20, 2015 Доклад Share Добавено Април 20, 2015 Добро утро! Рано или късно, човек опира до въпроса, за смисъла на живота и смъртта.Явно, сега е дошло, това време за теб. Орлин Баев и Лина Коцева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Стелистар Добавено Април 22, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 22, 2015 А това хубаво ли е или лошо ли е когато стане д-р Първанов ,като какво да го приема ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 22, 2015 Доклад Share Добавено Април 22, 2015 (edited) Разбира се, че е хубаво.Правилното отношение към смъртта, прави живота по-пълноценен. Представи си, че двама души спечелват награда от томбола.Наградата е, в рамките на 8 дена, да могат да посетя,т което и да е място на Земята и всичките им прищевки да бъдат задоволявани. Първият от тях, като прочел,че наградата е само в рамките на осем дена, започнал да негодува и протестира, как така ще е само 8 дена.Това било несправедливо, наградата трябвало, ако не да е вечна, то поне много повече време.Така минал първият ден от отредените осем.Втория ден, човека бил още по озлобен, псувал и протестирал, колко несправедлив е светът, пишел гневни писма до организаторите на томболата.Така минал и този ден.На третия, всичко се повторило, но този ден той вече плачел и се молил срока да се увеличи. На четвъртия ден, гнева , страха и депресията били с още по голяма сила. Така, без да се усети, осемте дни минали, без той, да си подаде носа от къщи. Другия, още първия ден заминал на морско пътешествие.Гмуркал се за първи път в живота си и въпреки, че една акула минала на косъм от него и много го изплашила изкарал незабравим ден.Втория ден, отишъл на сафари в саваната.Било страхотно, стадо биволи едва не го стъпкали, но деня бил още по-очарователен. Третия ден, избрал ново място и нови приключения и така прекарал всичките осем дни.Накрая бил много щастлив и не можел да спре комплиментите към организаторите на томболата. Ние имаме, около осем десетилетия живот.От нас зависи, в ролята на кой от двамата печеливши ще влезем. Редактирано Април 22, 2015 от д-р Тодор Първанов Диляна Колева, Орлин Баев, Лина Коцева и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.