Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Социална фобия и лекарства.


Recommended Posts

Не ниският, а високият серотонин виновен за социофобия


Нивото на серотонин в мозъка при хора със социална тревожност е по-високо, съобщават изследователи от Университета на Упсала, Швеция. Социалната тревожност е вид тревожно разстройство , при което се появяват симптоми като обърканост, потиснатост и изпитване на неудобство при ситуации на общуване. Досега се смяташе, че нивото на невротрансписера при социофобията  е ниско. Сега, напротив, се намира, че колкото повече е серотонинът , толкова по-силна тревожност изпитват засегнатите.

От друго малко изследване става ясно, че в три четвърти от случаите симптомите на тревожност са се проявявали още в юношеските години и детството. Именно при тези хора с течение на времето емоционалното разстройство се задълбочава и то се поддава на терапия в много по-трудна степен.

Психиатрите обикновено назначават терапия със селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI), които потискат усвояването на невротрансмитера от невроните в мозъка.

За изследването е използвана специална PET технология за сканиране на мозъчната активност, при което учените засичат, че амигдалата отделя доста повече серотонин при социална фобия и съотношението между неговото количество и степенна на тревожност са правопорпорционални. Амигдалата е особена мозъчна структура, от която зависят изконните ни емоции. В нея се зараждат едни от най-примитивните, в това число и страхът.

Това становище не изненадва научната общност, неотдавна друг екип е регистрирал по-висока активност на тази мозъчни структура при социофобия, което може да се интерпретира като свръхчувствителност на центъра за страха. Според изследователите най-вероятно социофобията се дължи на излишъка на серотонин и се налага преосмисляне на терапиите при тревожно разстройство и изучаване на благоприятния ефект на SSRI

Източник   http://www.puls.bg/health/mind/news_20903.html

Непрекъснато сме повтаряли, че при тревожност, включително и при соц. фобия серотонина е нормален и проблема е в многото адреналин и кортизол. И, за да се повлияе състоянието е нужно, човека да започне психотерапия и се промени.Едва тогава, спокойствието може да дойде в живота му.

Почти никой не ни ни слуша, хората си пият антидепресантите, вдигат си серотонина и всъщност остават в тревожността десетилетия защото както виждате точно високият серотонин я предизвиква.

И това се знае поне от 40 години.В сайта на Орлин, има моя лекция в която съм писал същото преди повече от десет години  ......и нищо. Надявам се, горната статия  да помогне на някой, да вземе правилното решение за справянето с тревожността си.

 

 

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Серотониновата хипотеза за недостиг на това вещество при неврозите не е факт, а широко лансиран мит, обслужващ фармацевтичния бизнес. Постоянно наблюдавам хора, приемали антидепресанти десет и повече години, които когато пожелаят да ги спрат, се сблъскват с наистина ужасяващи последици, причинени им от тези твърде зле проучени като действие и дългосрочен ефект вещества. Продължаваща с години абстиненция - синдром на отнемане, неспособност за концентрация, силна тревожност и депресивност, мощна вегетативна симптоматика, сексуални дисфункции, паметови проблеми, абулия (безволие) и т.н. и т.н. - списъкът на продължаващия понякога с години синдром на отнемане е дълъг. Ако въобще мозъкът, нервната и ендокринна системи успеят да се възстановят след дългогодишния терор, причинен от изписваните като бонбонки не въз основа научна база, а биснес интереси вещества. Митът за научната обосновка на прилагането им няма нищо общо с актуалното психично здраве. То е като с топ уши да пробиваме. След време на сегашната злоупотреба с вещества, инхибиращи обратното захващане на серотонина и норепинефрина, ще бъде гледано както ние виждаме "методите" на психиатрията от 18-ти и 19-ти век - потапяне презглава почти до удавяне в студена вода, трапанация, лоботомия, изтезания, кръвопускане... Диващина! нещата са много по-сложни и биохимично преплетени, а поведението на съвременната псевдо-наука - психиатрията (защото каквато е, освен когнитивната невро - психиатрия, няма общо с истинска наука), прилича на политиката по отношение на червенокожите - "най-добрият индианец е мъртвият индианец". Колкото в такова отношение има политика, толкова и в серотониновата хипотеза има наука. За сметка на това пък, общото между двете е безмерната, нарцистична алчност! Лошото е, че няма и желание за безпристрастно правене на наука - и сега има данни за несъстоятелността на огромна част от фармацевтичния фокус в "лечението" не само в психиатрията, а в медицината въобще. Тя обаче се явява само функционален израз на властово-териториалните примитивни прояви на фармацевтичните гиганти. 

Разбира се, въпросното безумие е преплетено и с качествени тенденции и развитие, а има прекрасни лекари - но ги има не благодарение на, а въпреки безумието на системата! 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...