Социална фобия и лекарства.

[д-р Тодор Първанов]

Не ниският, а високият серотонин виновен за социофобия


Нивото на серотонин в мозъка при хора със социална тревожност е по-високо, съобщават изследователи от Университета на Упсала, Швеция. Социалната тревожност е вид тревожно разстройство , при което се появяват симптоми като обърканост, потиснатост и изпитване на неудобство при ситуации на общуване. Досега се смяташе, че нивото на невротрансписера при социофобията  е ниско. Сега, напротив, се намира, че колкото повече е серотонинът , толкова по-силна тревожност изпитват засегнатите.

От друго малко изследване става ясно, че в три четвърти от случаите симптомите на тревожност са се проявявали още в юношеските години и детството. Именно при тези хора с течение на времето емоционалното разстройство се задълбочава и то се поддава на терапия в много по-трудна степен.

Психиатрите обикновено назначават терапия със селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI), които потискат усвояването на невротрансмитера от невроните в мозъка.

За изследването е използвана специална PET технология за сканиране на мозъчната активност, при което учените засичат, че амигдалата отделя доста повече серотонин при социална фобия и съотношението между неговото количество и степенна на тревожност са правопорпорционални. Амигдалата е особена мозъчна структура, от която зависят изконните ни емоции. В нея се зараждат едни от най-примитивните, в това число и страхът.

Това становище не изненадва научната общност, неотдавна друг екип е регистрирал по-висока активност на тази мозъчни структура при социофобия, което може да се интерпретира като свръхчувствителност на центъра за страха. Според изследователите най-вероятно социофобията се дължи на излишъка на серотонин и се налага преосмисляне на терапиите при тревожно разстройство и изучаване на благоприятния ефект на SSRI

Източник   http://www.puls.bg/health/mind/news_20903.html

Непрекъснато сме повтаряли, че при тревожност, включително и при соц. фобия серотонина е нормален и проблема е в многото адреналин и кортизол. И, за да се повлияе състоянието е нужно, човека да започне психотерапия и се промени.Едва тогава, спокойствието може да дойде в живота му.

Почти никой не ни ни слуша, хората си пият антидепресантите, вдигат си серотонина и всъщност остават в тревожността десетилетия защото както виждате точно високият серотонин я предизвиква.

И това се знае поне от 40 години.В сайта на Орлин, има моя лекция в която съм писал същото преди повече от десет години  ......и нищо. Надявам се, горната статия  да помогне на някой, да вземе правилното решение за справянето с тревожността си.

 

 

Редактирано Август 17, 2015 от д-р Тодор Първанов

[Орлин Баев]

Серотониновата хипотеза за недостиг на това вещество при неврозите не е факт, а широко лансиран мит, обслужващ фармацевтичния бизнес. Постоянно наблюдавам хора, приемали антидепресанти десет и повече години, които когато пожелаят да ги спрат, се сблъскват с наистина ужасяващи последици, причинени им от тези твърде зле проучени като действие и дългосрочен ефект вещества. Продължаваща с години абстиненция - синдром на отнемане, неспособност за концентрация, силна тревожност и депресивност, мощна вегетативна симптоматика, сексуални дисфункции, паметови проблеми, абулия (безволие) и т.н. и т.н. - списъкът на продължаващия понякога с години синдром на отнемане е дълъг. Ако въобще мозъкът, нервната и ендокринна системи успеят да се възстановят след дългогодишния терор, причинен от изписваните като бонбонки не въз основа научна база, а биснес интереси вещества. Митът за научната обосновка на прилагането им няма нищо общо с актуалното психично здраве. То е като с топ уши да пробиваме. След време на сегашната злоупотреба с вещества, инхибиращи обратното захващане на серотонина и норепинефрина, ще бъде гледано както ние виждаме "методите" на психиатрията от 18-ти и 19-ти век - потапяне презглава почти до удавяне в студена вода, трапанация, лоботомия, изтезания, кръвопускане... Диващина! нещата са много по-сложни и биохимично преплетени, а поведението на съвременната псевдо-наука - психиатрията (защото каквато е, освен когнитивната невро - психиатрия, няма общо с истинска наука), прилича на политиката по отношение на червенокожите - "най-добрият индианец е мъртвият индианец". Колкото в такова отношение има политика, толкова и в серотониновата хипотеза има наука. За сметка на това пък, общото между двете е безмерната, нарцистична алчност! Лошото е, че няма и желание за безпристрастно правене на наука - и сега има данни за несъстоятелността на огромна част от фармацевтичния фокус в "лечението" не само в психиатрията, а в медицината въобще. Тя обаче се явява само функционален израз на властово-териториалните примитивни прояви на фармацевтичните гиганти. 

Разбира се, въпросното безумие е преплетено и с качествени тенденции и развитие, а има прекрасни лекари - но ги има не благодарение на, а въпреки безумието на системата! 

Редактирано Август 18, 2015 от Орлин Баев