Guest Кристиян Добавено Януари 6, 2008 Доклад Share Добавено Януари 6, 2008 Аз лекувам- с хирургия предимно, и с други неща от време на време. Независимо по какъв начин извършвам дейност, свързана с възстановяване на здравето- а то, здравето Е и признак за присъствие на Бог в човек, а щом човек не е здрав, значи и Бог се е отдалечил от него, така че се получава независимо дали ми харесва или не точно това- лечебния процес е идентичен с манипулиране на Божественото присъствие тук или там... Може вместо храм, да се нарича "Сервиз за здравословно амортизирани храмове- модел homo sapiens". Може в рекламната брошура да спомена, че се предлага "Божествено присъствие втора ръка"- за онези, на които не им пука дали ще е ново или втора ръка, нито зали ще им пасне до пълно възстановяване на здравето, но пък поне няма да ги боли...Бог е създал човека здрав, така че болестите и болните, както и тези, които лекуват, са си човешка потребност- къде и как ще се извършва процеса за възвръщане на Божественото присъствие е нещо, което представлява човешка преценка на местонахождение, условия, методи и т.н. Ако става въпрос за Любовта, то тя може да бъде изразена самъ към Твореца- всички други варианти отнемат на Любовта "божествените спецификации"- т.е. ако някой си въобразява, че може да прояви Любов към едикойси, то като как тази Любов може да бъде безлична, безусловна, необвързана с личността... Бог е Любов- питам, как е възможно да реша ей така, да накарам Бог да се прояви като Любов спрямо ближния ми- да речем П.Д.? Невъзможно е. Ако съседа няма желание да приеме проявлението на Бог като Любов пък става още по-заплетен случай... Любовта е Път, който има една посока- Твореца, а не води до съседа, пациента и т.н. Ще дам едно примерно сравнение- Любовта е като инфразвук, с който много животни от най-различни видове комуникират помежду си, но пък независимо от източника на този инфразвук, човек реагира винаги с повишена тревожност, чувство за страх, безпокойство, не може да чуе звук с честота няколко херца, усеща го само като вибрация- при всички хора, за разлика от животните, реакцията спрямо такъв звук е "ужас, страх, нещо лошо става тук, ще се мре"- мозъчни центрове в тилната област се активират, усещайки този инфразвук, и ефекта им върху психиката е такъв. Във фронталната корова зона има друг център, който пък потиска тези прояви, но ако човек не е положил съзнателни усилия за да активира фронталните "спирачки на страха и ужаса", те сами по себе си не могат да се включат. Т.е. заключението, което следва е това, че колкото пъти човек попадне под влиянието на Любовта, сиреч- има възможност да преживее проявлението на Бог, толкова пъти реагира по един и същи начин- "ужас, страх, сковаване, ще се мре", и нито един не е преживял екстаз от това без да е преминал през съответна подготовка, чрез която се развива активността във фронталния отдел на мозъчната кора- в област, почти съвпадаща с областта, в която се описва локализацията на т.нар. трето око. Освен това, в подготовката влиза и трениране на съзнанието на нещо много подобно на спускането на пожарникар по онези тръби, които водят право в гаража с пожарните коли. Т.е. съзнанието се приучава на едно действие- спускане по "тръба" от главата в "гаража"- т.е. в сърцето, така че, в това състояние вече, проявлението на Любовта е нещо осъзнато, а въздействието си остава същото- човек се парализира, волята му не може да му послужи за да размърда и най-малкия волеви мускул- това е необходимо, защото друг начин за приоритетно изпълнение на Божия воля няма. Не разглеждам процеса в детайли, не намесвам понятия като Душа и т.н., което не означава, че те нямат отношение към този процес. Имат... Най-важното нещо, което всъщност следва да се разбере, че ако човек не се подготвя интензивно и не тренира многократно на "сухо", в случай че попадне в ситуация да преживее "Бог е любов", това е еквивалент на близка среща с тигър- малцина оцеляват...Не оцеляват тези, които се държат и реагират като жертви- а те го правят, защото е заложено в нас да реагираме точно така, освен ако не прекараме много време в тренировки точно както пожарникарите...Заложено ни е и да се страхуваме от пламъци, падащи сгради и т.н., но в това отношение тренировките на пожарникарите имат резултат. Та, в процесите на лечение и на лечителството, нека да не забъркваме такива понятия като Любов...защото тигър на снимка е нещо, на което се възхищаваме, тигър в зоопарк е любимец на посетителите...Тигърът е сред най-красивите животни, будещи възхищението ни- нека обаче да не ставаме колекционери на плюшени играчки... Любовта в реалния живот заема специфично място. Вярата и надеждата са преди любовта, защото вярата не означава нищо друго освен знание- затова вярата може дза се предава от човек на човек; надеждата е онзи процес, в който прилагаме знанията си в спецзифични действия- екипиране и спускане по пожарната тръба, и тогава чак Любовта е нещо, което можем да приемем по друг начин, а не като жертва. Така че, Любовта като преживяване с "хепиенд" се случва само на онези, които добре са се подготвили, и които държат "будното" в себе си, чрез което чуват, виждат и т.н. "сигнала" за екипиране, и спускане по "машините". Засега е удобно понятието Любов да "облечем" в удобна за съзнанието форма- "близалка" е идеалната форма, и в момент, в който ни падне кръвната захар и ни омекнат коленете, да ни е под ръка близалка, за да може съзнанието ни да се "успокои" с "Ами ей сега ще проява Любов", а също така колко му е пък да бръкнеш в джоба, да извадиш една близалка, и да почерпиш някой с нещо сладичко? Лошо няма. Близалките са удобни, а пък и феновете им са най-вече децата- съзнанието знае какво да си избере..."Ей сега ще бъда като децата, ще си извадя една близалка, и ще си взема доза Любов, нося няколко дози да почерпя и приятели"... Без вяра и надежда, Любовта е "шок, ужас и смърт"- така че, всеки със сигурност поне веднъж в живота си ще преживее Любовта- въпроса е дали ще се е научил да действа противоположно на инстинктите си, и дали ще пррояви тези действия в нужния момент. Христос показа точно това как става, и кое ка се прави, кое след кое следва, остави едно живо учение, едно живо напътствие, което обаче не е в писанията- писанието е като албумче със снимки на тигри...Пътят и истината и живота. Любовта е тази, чрез коятго човек може да жертва себе си съзнателно- без нея си е най-обикновена жертва, вцепенена, скована, парализирана от страх...След смъртта идва и момента на истината, и момента на възкресението- то съдържа в себе си определение на понятието Живот, а понастоящем се опитваме да поместим "живота" там, където всъщност той не е- Човек е жив тогава, когато премине по пътя на мистериите и посвещенията- този път е отворен, и всеки се екипира според както си прецени- пълна раница с близалки за "вътрешна подкрепа" е напоследък доста актуално от снаражението...но, ако си потроши зъбите, най-често има проблем със "сдъвкването и преглъщането" на илюзиите, заслепенията и майа... Колкото и да ми се иска нещата да бъдат по-различни, не могат да бъдат по-различни. Ако срещнеш поглед, който излъчва Любов, няма начин да не забележиш две неща- първото е, че не можеш да го посрещнеш и приемеш, а инстинктивно отправяш поглед в друга посока, и второ- такъм поглед е изпълнен с огромна дълбочина, в която можеш да видиш всичкото страдание. Нито един поглед с Любов не съдържа "щастие". Като начало може да разгледате икони, скулпури и т.н. на Христос, на Дева Мария, и да изнамерите поне една иконка, на която да е изрисуван щастливо гледащ Исус или Мария... Такъв поглед от хора едва ли може да ни се случи, но все пак има такава възможност, долу-горе честотата съвпада с тази, да те удари гръм докато си седиш пред телевизора. Но все пак е възможно. Най-често този поглед срещаме не отвън, а отвътре, в нас самите...но ако не успеем да накараме себе си да отвърнем на този поглед, да го срещнем с нашия поглед, и да го преживеем, за нас Любовта щеси остане нещо, което не познаваме, но за сметка на това пък, винаги можем да се утешим с близалка... Не здравите, а болните хора Христос призовава към покаяние- Да срещнеш в себе си поглед изпълнен с Любов и да му устоиш, несъмнено води до покаяние, а то като процес не е нищо друго, освен разбирането за това, че щаш не щеш, харесва ти или не, Любовта е нещо, на което реагираш като жертва винаги когато попаднеш под нейните вибрации. От явно по-явно е, че това всъщност едва ли на някой му харесва- как така да реагирам на Любовта по друг начин...Колко пъти съм имал вземане-даване с Любовта, пък такъв шок и ужас не е имало, така че този явно дрънка глупости...особено пък в тема за лечителство, центрове и прочие...Явно е задръстеняк и половина... Аз съм прост човек, вероятно от най-простите които се срещат, но докато не ми беше угодно да приема това, проектите и визиите ми за това и онова бяха мащабни, грандиозни, с детайли, които всъщност са ми любими, защото позволяват на чонвека да си се вманиачава в дреболиите...Успехи- да, имах си успехи, имах си несгоди и проблеми, но в разрешаването на проблемите, неизбежно беше да не забъркам и други хора- някои хора всъщност сами по себе си бяха проблеми...А другите хора кога са били нещо, което да ти се помести 100% в плановете...Както и да е, сложността е нещо, което "хваща окото" и поради това кой не предпочита да бъде "сложна личност"... Е, не внездапно и рязко, но като упорит слаб дъжд, който вали и не спира с месеци, разбирането за простото и сложното в мен нямаше начин да не се поразмажат, и съвсем да подгизнат...Причината поради която разбрах, че съм прост, не бих могъл да я изложа, едва ли има човек, който би могъл да изложи такова нещо пред други хора- не е и нужно...Темата за лечителството е мястото, където излагам тези неща, защото просто ако не тук, то не знам къде е уместно да спомена, че лечителството е понятие, в което много хора могат да се съблазнят. Имал съм и такива моменти, и честно казано, не можах да им устоя- добре че Съдбата може да те сръга болезнено в случай че се опитваш да зяпаш и да се отплесваш както отвътре, така и отвън- просто ти спретва житейска ситуация с повишена трудност, която можеш да решиш правилно само ако се фокусираш над нещата, с които разполагаш. Писах в горните постинги, че по принцип не искам да се занимавам с лечителство, не искам да се занимавам с медицина, но онези неща с които искам да се занимавам всеки път така се случва, че всичките ми аргументи "против" това, което не искам да бъда, и всичките аргументи "за" това, което искам просто се изпаряват- практически се изпаряват, отнемат се като "веществени доказателства"...и нямам избор. Така преди време колкото и знания да имах, колкото и умения да имах, колкото и потупвания по гърба от колеги, колкото и благодарности от пациенти да получавах, не вярвах в себе си, в това, че може пък и да ми е писано да бъда хирург, и това приех, но пък започнах да се съпротивлявам след време на това, да приема себе си не само като хирург, но и като човек, който лекува с методи, които от гледна точка на медсицината и хирургията са си чиста проба "ненаучни"...но, когато е нужно да приемеш, колкото и съпротива да оказваш, има предел в който се огъваш. Приел съм вече, че до края на живота си ще лекувам- благодарение на това, че все пак можем и да приемем нещата такива каквито са, имаме възможността да "надникнем"- след като опразним джоловете от близалки, след като няма илюзии, които да пречат на "гледката", просто можем да видим доколкото очите ни имат възможността да разгледат...Е, има го момента и с това, че липсата на илюзии е процес, който трудно се научаваме да разпознаваме. Щом няма илюзии, най-отличителното нещо в "пейзажа" е че няма отражение на светлината, нито пък "светват прожектори" за да осветят точно в посока на погледа ни и да "привлекат внимание"- не, просто еднакво светло е навсякъде, видимостта е пълна- 360 градуса в хоризонтална и вертикална посока, докъдето зрението обхване "радиуса" на тази "сферична ситуация". В такива моменти човек не е щастлив, прилича на някой, който е тръгнал нанякъде, и сега са го спрели, и му пречат, и започва да нервничи, да си търси "правата", че може дори и да го "закопчаят" ако се окаже склонен към бягство или с буен нрав...И така, докато не изчезне нервниченето, докато не спреш да си гледаш часовника, докато забравиш дори накъде беше решил да ходиш- е, тогава, когато приемеш тези неща, и ги приемеш спокойно и тихо, тогава се отваря "сферичната гледка"...В такъв момент, погледът има всимчките възможности и "опции"- да гледа отвътре навън, отвън навътре, и във всички посоки- едновременно, и в това положение срещата с Погледа изпълнен с Любов е нещото, което се случва, или човек затваря очи, изръща поглед, и така до следващия път, когато пак забързан нанякъде, ще те спрат, ще те държат докато "се приемеш" в това положение с цялото спокойствие на което си способен, и тогава пак се открива "сферична гледка"...И, честно казано, нито първия, нито втория, нито третия път когато съвсем съзнателно попаднах в "сферична ситуация", имах желание за срещи...Просто не става...Четвътрия път когато ми се случи, разбрах, че тази среща всъщност може да има и "посредник", но ако не я осъществиш, няма друг ефект, освен чисто мотивационен. И един отбор Просветени Учители да заемат място на посредник, да разговаряш с тях очи в очи, пък те да предават това, което очи в очи с Погледа изпълен с Любов са получили за теб, и дори и да ти предадат много знания, и да те мотивират, просто вероятността да приемеш среща е минимална..Защото все още си мислиш, че си сложен човек...Но, след няколко опита с посредници, просто става така, че усещаш необходимостта да работиш и тренираш като "пожарникар", за да може да преодолееш заложените инстинкти, и да се надяваш, че следващия път когато "се случи", ще действаш... Засега знам много за този Поглед изпълнен с Любов, но не от "първа ръка"- но, дори и по този начин, той оказва необратими влияния, които колкото и малки да са, са достатъчни за да осъзнае човек, че от този момент нататък, точнво както е описано на много места- сега знаеш, и не можеш да се оправдаеш с незнание или с това, че си бил заблуден, че си бил подведен, и т.н., така че, приеми себе си такъв какъвто си, върши си работата, и не отхвърляй отредената ти служба, защото това е работа, която ти дава възможността да се разплатиш с кредиторите си. Не обърквай нещата- лекувай според възможностите и условията, ако има още неща да учиш, ще ги научиш, ако има опит да събираш тук или там- ще го събереш, но не бъркай лечителството със "служба към Бог". Не си се върнал при Него, за да му служиш. Пропилял си богатството си, задлъжнял си, и разбра че ако продължиш по този начин, повече дългове ще събереш, ще се опиташ с кражби да връщаш, но и от които си откраднал, някой ден ще те намерят...Така че, обърнал си се назад, към Бащиния дом, сетил си се че си живял и добре, и в моменти в които нямаше сили да се съпротивляваш гордо, но от това, че разбра, че няма как да не преживееш този страх и ужас, защото си се родил с него- а той е резултат от живота ти като "блуден син"- предпочиташ смъртта отколкото да се завърнеш, и да поискаш да те приемат, хем знаеш историята и поуката от нея- но подобни истории са само снимки на големи котки...Прие ли срещата- не..Сега се готвиш за нея, прие от посредници в Бащиния дом работата, която ти дава възможност да се разплатиш. Това е. В твой интерес е да си разбрал ясно тези неща. До тогава, докато криеш разкаянието си, но приемаш да работиш да си изплатиш дълговете, гледай да си пазиш зъбите, че когато се върнеш у дома, ще ти трябват... Не споменавай Името Господне напразно, и не бъркай Любовта Му със сладките неща на клечка, защото от това много зъби ще пострадат...ако те е грижа за ближния, забрави близалките. С какъвто труд ти е определено да си върнеш дълговете, работи без съмнения, без подозрения и знай, че това е труд, с който връщаш не пропиляното наследство, а само онова, което събра като дългове. Служиш на другите, а работиш за себе си, а за това, че имаш възможността да се издължиш, можеш да благодариш на Този, чийто поглед все още не си срещнал... Това е мое мнение, и всеки може да го приема както желае, държа само на това, да се приеме като съвсем сериозно твърдението ми, че съм прост човек, за останалото кой както иска. Смисъла на всичкото това няма за цел да промени възгледите на някой за това какви лечебници са нужни и кое как да се лекува. Смисълът е в това, да се замислим, в случая в посока "лечител", "лечителство" и т.н. по отношение на личния мотив, защото той най-често се губи зад купчина клечки от близалки, и под цяла планина близалки... Смисъла е в това, да надникнеш в себе си и независимо от това, което ще намериш, да си сигурен, че не си от онези, за които се отнася "...мнозина ще се съблазнят в Мене...", както й "мнозина в Мое име ще вършат личби и чудеса, но когато дойде Съдния ден, ще река "не ви познавам"(цитирам по памет)"...както и някои други неща, които години наред поне аз бях склонен да приемам долу-горе по този начин "На мен ли- няма да се случи, нито ще се съблазня, нито пък ще върша чудеса без да съм наясно с Името..", но това е убеждението на "сложния човек", живеещ в "сложен свят", където всичко някъде е скрито, покрито, където всичко е забулено в тайни, където сякаш някой е нагласил нещата така, че по най-сложния начин да се опиташ да ги "откриеш", но "напипаш ли жилата" веднъж...Е, това си е класика като за "златна треска", а днес окултни златотърсачи да искаш...Камък да хвърлиш, със сигурност ще удари или окултен златотърсач, или поне ситото с което в мътни води "злато лови"...Някои напипаха "златна жила", и пишат...Предлагат се всякакви ръководства, от това "Как да си построим мина", през "Хранене по време на златна треска", та чак до "различни техники и похвати за работа с речно сито за окултни златотърсачи" в две части "за начинаещи" и "за напреднали"... Простите хора, при това- най-простите, някакси успяват да приемат това, което са, и без да си усложняват живота повече отколкото могат да "носят", но в наше време не е много възвишено да си прост... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 6, 2008 Доклад Share Добавено Януари 6, 2008 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 7, 2008 Доклад Share Добавено Януари 7, 2008 Удивително е какво се изписа за нещо, което още не сме видели в детайл... Правим си сметката без кръчмаря? За хирургията, нямам нищо против, но е по-добре без нея. Има си алтернативи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Януари 7, 2008 Доклад Share Добавено Януари 7, 2008 От хилядолетия наред, хирургията точно е без други алтернативи, но ще ми е интересно да прочета за алтернативно лечение на множествена травма- например една стандартна катастрофа с няколко фрактури и закрита коремна травма с данни, че отнякъде кърви... Хирургията е неизбежно явление. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 7, 2008 Доклад Share Добавено Януари 7, 2008 Кристиян, благодаря ти, за пост №126. Знаеш ли, когато човек само смътно усеща някои неща и някак си хич не му се иска да ги усети по-явно, защото също така смътно усеща, че 1.няма да му харесат и 2.когато му се изяснят, цялата тази сложна структура (по-скоро бутафория), която си е изграждал през всичкото време преди това ще се сгромоляса и ... ще остане гол и открит (какъвто по принцип си е) именно за Този поглед ... точно тогава има нужда някой да го светне по този начин, за да спре да жуми с очите и да се чуди: ама така ли е или не е така. Вчера четох темата за щастието и се чудех какви сме ги накъдрили там, на толкова много страници ... предполагам нямаш против да пейстна едно парченце от твоя пост в тази тема? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 7, 2008 Доклад Share Добавено Януари 7, 2008 Засега знам много за този Поглед изпълнен с Любов, но не от "първа ръка"- но, дори и по този начин, той оказва необратими влияния, които колкото и малки да са, са достатъчни за да осъзнае човек, че от този момент нататък, точнво както е описано на много места- сега знаеш, и не можеш да се оправдаеш с незнание или с това, че си бил заблуден, че си бил подведен, и т.н., така че, приеми себе си такъв какъвто си, върши си работата, и не отхвърляй отредената ти служба, защото това е работа, която ти дава възможността да се разплатиш с кредиторите си. Не обърквай нещата- лекувай според възможностите и условията, ако има още неща да учиш, ще ги научиш, ако има опит да събираш тук или там- ще го събереш, но не бъркай лечителството със "служба към Бог". Не си се върнал при Него, за да му служиш. Пропилял си богатството си, задлъжнял си, и разбра че ако продължиш по този начин, повече дългове ще събереш, ще се опиташ с кражби да връщаш, но и от които си откраднал, някой ден ще те намерят...Така че, обърнал си се назад, към Бащиния дом, сетил си се че си живял и добре, и в моменти в които нямаше сили да се съпротивляваш гордо, но от това, че разбра, че няма как да не преживееш този страх и ужас, защото си се родил с него- а той е резултат от живота ти като "блуден син"- предпочиташ смъртта отколкото да се завърнеш, и да поискаш да те приемат, хем знаеш историята и поуката от нея- но подобни истории са само снимки на големи котки...Прие ли срещата- не..Сега се готвиш за нея, прие от посредници в Бащиния дом работата, която ти дава възможност да се разплатиш. Това е. В твой интерес е да си разбрал ясно тези неща. До тогава, докато криеш разкаянието си, но приемаш да работиш да си изплатиш дълговете, гледай да си пазиш зъбите, че когато се върнеш у дома, ще ти трябват... Не споменавай Името Господне напразно, и не бъркай Любовта Му със сладките неща на клечка, защото от това много зъби ще пострадат...ако те е грижа за ближния, забрави близалките. С какъвто труд ти е определено да си върнеш дълговете, работи без съмнения, без подозрения и знай, че това е труд, с който връщаш не пропиляното наследство, а само онова, което събра като дългове. Служиш на другите, а работиш за себе си, а за това, че имаш възможността да се издължиш, можеш да благодариш на Този, чийто поглед все още не си срещнал... Есенцията на поста ти Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 7, 2008 Доклад Share Добавено Януари 7, 2008 Лечителят в нас: "As long as the disciple's inner being is not yet formed nor born, he cannot radiate, enlighten or act on his surroundings as a magus can. To be a magus means to be able to make this projection. All magi act through this second being that they have formed within themselves, a being of absolute light and omnipotence. It is him who heals the sick and not the physical visible self. He will reward you a thousand fold for the work you've done to form, nourish and reinforce him. We make all sacrifices, renouncements and efforts to form this being, which initiatic science calls "the sublime principle of Christ". Yes, it is Christ who takes form within us. And this is what is called the second birth. It represents a work, a prodigious science. To realize it, is to know the laws of divine magic, and to apply these laws. " (Михаил Иванов) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest irenastoyanova Добавено Януари 7, 2008 Доклад Share Добавено Януари 7, 2008 Служиш на другите, а работиш за себе си, а за това, че имаш възможността да се издължиш, можеш да благодариш на Този, чийто поглед все още не си срещнал... Това е мое мнение, и всеки може да го приема както желае, държа само на това, да се приеме като съвсем сериозно твърдението ми, че съм прост човек, за останалото кой както иска. Смисъла на всичкото това няма за цел да промени възгледите на някой за това какви лечебници са нужни и кое как да се лекува. Смисълът е в това, да се замислим, в случая в посока "лечител", "лечителство" и т.н. по отношение на личния мотив, защото той най-често се губи зад купчина клечки от близалки, и под цяла планина близалки... Смисъла е в това, да надникнеш в себе си и независимо от това, което ще намериш, да си сигурен, че не си от онези, за които се отнася "...мнозина ще се съблазнят в Мене...", както й "мнозина в Мое име ще вършат личби и чудеса, но когато дойде Съдния ден, ще река "не ви познавам"(цитирам по памет)"...както и някои други неща, които години наред поне аз бях склонен да приемам долу-горе по този начин "На мен ли- няма да се случи, нито ще се съблазня, нито пък ще върша чудеса без да съм наясно с Името..", но това е убеждението на "сложния човек", живеещ в "сложен свят", където всичко някъде е скрито, покрито, където всичко е забулено в тайни, където сякаш някой е нагласил нещата така, че по най-сложния начин да се опиташ да ги "откриеш", но "напипаш ли жилата" веднъж...Е, това си е класика като за "златна треска", а днес окултни златотърсачи да искаш...Камък да хвърлиш, със сигурност ще удари или окултен златотърсач, или поне ситото с което в мътни води "злато лови"...Някои напипаха "златна жила", и пишат...Предлагат се всякакви ръководства, от това "Как да си построим мина", през "Хранене по време на златна треска", та чак до "различни техники и похвати за работа с речно сито за окултни златотърсачи" в две части "за начинаещи" и "за напреднали"... Простите хора, при това- най-простите, някакси успяват да приемат това, което са, и без да си усложняват живота повече отколкото могат да "носят", но в наше време не е много възвишено да си прост... Обичам да чета неща, които човека който ги казва сам разбира какво казва. Наистина пълно е с амбиции като си мислим, че добрите амбиции ще направят нещо добро. И така забравяме за Волята Божия. Може би затова само кротките и смирените са тези, които наистина могат да направят нещо добро в света, пък било то и клиника. Чудно, от време оно Господ се изявява в наглед обикновени и прости хора, които са извършили най-големите и най-великите дела - понякога може би за шепа хора, а друг път за цели нации - това зависи от условията, от Плана, а не от нашите си планове за добруване на света. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 7, 2008 Доклад Share Добавено Януари 7, 2008 (edited) Но и нашите планове влизат някак си в Плана, не мислиш ли?! И щом не можем да видим нещата съвсем отгоре, имаме 2 варианта - или да действаме чрез нашите си планове и да се молим, ако е възможно, те да бъдат в хармония с Плана; или да не действаме, като обясняваме това с предположението, че големият План си знае работата... Някак си не мога да разбера логиката (или интуицията?!) на т.нар. "духовен последователи", които от една страна, не са готови да живеят без помощ от света, а от друга страна се стремят да му дават колкото се може по-малко, като обосновават това със суперпретенцията (наричана от тях "смиреност"), че именно те знаят каква е Волята Божия! И също че според Нея всички, които са дейни относно нещо конструктивно в света, предварително е ясно, че бъркат или ще сбъркат... Вярно е, че трябва да се внимава с претенциите, обаче, както се вижда, те не са само прерогатив на онези, които успяват (в най-общ смисъл), но и на онези, които се стремят да дистредитират какъвто и успех, който би могъл да се зададе на хоризонта. Повечето лечители и духовни водачи наистина претендират за много (или всичко), а не дават дори и малкото възможно. Относно инициативата за нов вид клиника-храм или по-подходяща трета дума - моята идея е да се прави обратното - да не се претендира за много, но пък да се дава по-висок от обичайното продукт/резултат... Душевната простота в смисъл на вътрешна чистота е нещо основно, но то не зависи от това дали малко или много знания и умения има човек. А иначе е безнадеждно точно в този век да се връщаме към първичната невинност на неграмотността. Тези, които не са напуснали Едем, това "грехопадение" в действителност им предстои, а ние има смисъл да работим за връщането на вече излезлите. А то преминава и през доста сложности. Конкретно в областта на медицината, психологията и педагогиката, освен дарбата са необходими и доста познания. В примера на Кристиан, освен че хирургията е незаменима в случаи на комплицирана физическа травма, в същия случай простата добросърдечност няма да е достатъчна без съответна компетентност и трудни, често рисковани решения за действие от страна на специалиста. Просто има доста неща, които са необходими като качества и знания: някой може да е адепт на вътрешния си свят, друг да има емоционална интелигентност за всекидневното общуване, трети - оползотворими знания и умения в областта на науката или техниката. В очите на всеки един от тях тези неща изглеждат толкова важни, че е голямо изкушението останалите да бъдат подценени. Но който силно подценява което и да е от трите, би създавал ненужни проблеми в един екип от нов тип; и тъй като хората, които признават (вкл. на дело) това толкова ясно положение за допълването, са още малко - затова и такива начинания рядко се увенчават с достатъчен успех. И все пак, поне според мен, е по-добре да правим първите стъпки към целта на хиляда мили, отколкото да обясняваме дълбокомъдро, защото тези стъпки не биха си стрували усилията... Редактирано Януари 7, 2008 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 7, 2008 Доклад Share Добавено Януари 7, 2008 (edited) От хилядолетия наред, хирургията точно е без други алтернативи, но ще ми е интересно да прочета за алтернативно лечение на множествена травма- например една стандартна катастрофа с няколко фрактури и закрита коремна травма с данни, че отнякъде кърви... Хирургията е неизбежно явление. За много неща има алтернативни решения на хирургията. Нямах предвид ситуации като описаните от теб, а по-скоро такива, в които има време и за други форми на терапия. П.П. Това дали има време зависи от това колко дълго човекът е "спал". Хирургията би трябвало да е последното, към което се прибягва. Естествено, че и тя си има своето място. Редактирано Януари 7, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 7, 2008 Доклад Share Добавено Януари 7, 2008 Хм, къде е недоразумението в случая? За мен посланията в постовете на Кристиян и Добромир са едни и същи - човек е добре да прави това, за което се е родил, за което е предопределен и към което го тласка животът/съдбата. Някой ще бъде шофьор, друг - лекар, трети - учител, а четвърти ще бъде измежду основателите на някоя инициатива като тази, която коментираме ... Просто Кристиян обясни с думи прости и примери как стоят нещата по принцип, защото опасността някой да се главозамае или поне да се самозаблуждава относно това, какво именно върши, за кого го върши и колко и на кого е полезен с тази си дейност, е много голяма. Независимо каква е дейността! Обаче когато някоя кауза се обяви за обществено полезна или е обагрена с някаква духовна окраска, тогава нещата са още по-изкусителни за всички, включително се налепват много мераклии, за съжаление не като пчели, а като мухи на мед. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 7, 2008 Доклад Share Добавено Януари 7, 2008 Мили хора, изядохте си цървулите за нещо, което още не сте видели. Диана, може да не сме толкоз загубени, а просто да сме keeping an open mind. Убихте се да категоризирате. Малко ми заприлича това на начина, по който разни учени теоретизират и цели тези защитават във връзка с теории, които не са прочели никога в оригинал. Май и цели дисертации се пишат така. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 7, 2008 Доклад Share Добавено Януари 7, 2008 Оk - млъквам Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Февруари 10, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2009 (edited) Оk - млъквам ... и млъкнахме всички. Година и един месец след тази гореща тема: Повечето от най-активните участници в нея не пишат , или много рядко във форума. Никога на подобни теми. Всеки явно е решил да върви сам по своя път. Ако е така, нека да споделим - още ли сме разочаровани от явната нежизнеспособност на тази идея? Има ли по-добро решение, някой намери ли го? Актуална ли е още темата... може би за нови хора, които пишат тук. Редактирано Февруари 10, 2009 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Март 30, 2015 Доклад Share Добавено Март 30, 2015 Някой знае ли дали има медицински център или клиника за алтернативна медицина във Варна? Освен тази на Др Емилова? Но с истински лекари, а не някакви самозванци. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 30, 2015 Доклад Share Добавено Март 30, 2015 Не знам какво точно ви е необходимо, но аз ползвах услугите на център Vitarama - онлайн. Те не са лекари, а диетолози. Лекар, който се запозна с препоръчаното от тях, беше впечатлен от професионализма и сериозността. За съжаление в момента има доста дипломирани медицина, които са доста далече от титлата лекар и очакванията към нея. Все по-често го чувам от стари лекари с по няколко специалности... дори от сестри... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bugi Добавено Април 1, 2015 Доклад Share Добавено Април 1, 2015 Във Варна има жена - моя позната, която с дейноста си замества цяла клиника. За какво иде реч : първо ти поставя диагноза по името и датата на раждане, казва какво те боли, какво е довело до болката ти и назовава ПРИЧИНАТА НА ЗАБОЛЯВАНЕТО - това което лекарите не могат да кажат. И това за начало. Ако решиш да се лекуваш / или нямаш друг избор - защото при нея идват хора отписани от всички лекари и клиники - тя е последния влак/ лягаш на кушетката в кабинета и тя започва масаш върху теб / не е класически масаж, не е сеанс на екстрасенс - доближава се до тибетски масаж, като всеки масаж е уникален според човека , заболяването и др./. В края на масажа ти казва колко масажа още е необходимо да се направят. Отделно предписва хранителни добавки за пиене / не са химически лекарства/ , като записва на лист вид на добавката , час на пиене и продължителност в дни. Ако спазиш всичко което ти е предписала в т.ч. масажи, добавки, на някои дава и компреси , за броя масажи които ти е направила болеста си е отишла. Лично съм виждал десетки болни да се излекуват от всякакви заболявания в т.ч. и от най-тежките. Ако проявите интерес пишете тук за повече подробности. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
cheteca Добавено Април 2, 2015 Доклад Share Добавено Април 2, 2015 Проявявам и още как! Ако не е удобно да се публикува тук, ще дам имейл.Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bugi Добавено Април 2, 2015 Доклад Share Добавено Април 2, 2015 Може да ми пишете на лично съобщение или дайте Ваш електронен адрес. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Гост Добавено Май 2, 2015 Доклад Share Добавено Май 2, 2015 Във Варна има жена - моя позната, която с дейноста си замества цяла клиника. ...И колко струват услугите на тази чудесна личност? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.