Гняв и неудоволетвореност

[meri_6403]

Здравейте!

Търся съвет как да се справя с гневните пристъпи на сина ми и в резултат усложнените взаимоотношения в семейството ми. 

Проблемите започнаха след като синът ми завърши висшето си образование и реши да започне работа в семейната фирма. Подчертавам, че от наша страна не е имало натиск - това беше негово решение. Работи много, справя се чудесно, но има проблем с взаимоотношенията си с околните. Първоначално се дразнеше от служители. Постепенно нещата се поуталожиха - някои от тях напуснаха, с други успя да се сработи. В този момент преживяваше криза поради раздяла с приятелката си и беше много наранен. Отдавахме поведението му на това и според мен наистина имаше връзка. От доста време обаче проявява нетърпимост към баща си - не одобрява неговите решения и действия, нито стила му на работа. Гневи се на съвсем дребни неща. Във всички ситуации той се смята за прав. За да се избегнат по-сериозни конфликти с времето баща му му отстъпи водещата роля във фирмата - взимане на решения, организация на работа и комуникация с клиенти. С всичко това се справя добре, но е много натоварен. Не си позволява почивка, защото смята, че в негово отсъствие нещата ще се объркат. Някак си дебне баща си за най-малката грешка (според него) и това води до невероятен гняв. Започнаха заплахи от рода на това, че ще ни остави да се "забатачим", че ако него го няма фирмата ще загине. Според него работи с "олигофрени" и "тъпанари" и сам трябва да върши всичко. Съпругът ми съвсем се затвори, двамата почти не комуникират. Опитвам се да им обясня, че няма да намерим изход от ситуацията ако открито не обсъдят проблемите си, но резултат няма. И двамата са от хората, които не говорят за чувставата си и трудно биха споделили терзанията си. 

Преди да започнат съвместна работа не е имало проблеми. Съпругът ми никога не му е повишавал тон, никога не си е налагал мнението. Работеше много и аз бях по-близко до децата, аз бях по-строгата и по-взискателната. Никога не е имало сериозни конфликти в семейството ни. Синът ми не ни е създавал проблеми, бил е по-сдържания от двете ни деца - дъщеря ми, с която имат малка разлика, беше по-буйна, по-инициативна и по-контактна. Той е по-затворен, никога не е имал много приятели, но винаги е държал на тези, които има. В момента обаче се е изолирал от всички, поддържа връзка с много малко хора, постоянно е в лошо настроение. Гневен е на всичко и всички. Прекрати връзката си с момиче, на което мислех, че държи. Не се е откъсвал от работата повече от 5 години, а не мога да го убедя, че трябва да си почине. Имам чувството, че се възприема като жертва, която трябва да носи цялата тежест и отговорност. Избягва всякакъв контакт и с мен, тъй като смята, че аз съм на страната на баща му.  

Моля за съвет как да постъпя. Тревожат ме много взаимоотношенията между двама скъпи за мен хора, а не зная как да помогна. Тревожи ме това, че синът ми трудно се сработва с хора, че е неудовлетворен и гневен, че търси грешките на другите. Във всяка ситуация той е хронично правия. Настрои се срещу всички и се изолира от всички. Давам си сметка, че и като студент е показвал неудволетвореност от съжителство със съквартиранти и от колеги, с които е работел, но без сериозни последици и сътресения в отношенията му с тях. 

 

[Alexander Mitev]

Така разказвайки, звучи сякаш синът Ви е много "сърдит" на себе си. Изглежда има ниско самомнение и оценка, страхлив е, а оттук не вярва на себе си и околните - има нужда да контролира всичко. Затова иска да е хронично прав, за да доказва постоянно, че е ценен, защото той сам не го вярва - "нека видят всички", пък така може да повярва (но е временно). Тук също лежи и желанието да принизява другите, за да "нормализира" своето място и позиция в обществото. Принизява като критикува бясно, следи другите под лупа, търси и най-малката грешка, която го кара да се чувства доволен и същевременно опълномощава да поддържа държанието си. За мен, правилната посока е вярата в самия себе си, изграждането на стабилно самомнение, моето ще се отрази на всяка сфера в живота му. 

Връзката с приятелката му беше ли изпъстрена с раздели и събирания, ултиматоми и т.н?

Преполагам дори не допускате , че е възможно той да отиде при специалист. Егото е изградила такава черупка, че агресивно би отблъснало всеки опит за подобен съвет - "аз не съм луд" би си казал той. Обикновенно, за да се отвори съзнанието към това ново е непознато пространство, нещо трябва да ни разтърси, да ни заземи. 

Успех

[д-р Тодор Първанов]

Ситуацията е наистина неприятна.Но за да помогнете на сина си и семейството си ще трябва категорично да вземете страна.

 Пишете - Тревожат ме много взаимоотношенията между двама скъпи за мен хора, 

и грешите.Това не са взаимоотношения между тях двамата, а между вас тримата. Сънът ви е едно малко дете.Какво ще направите, ако това дете се кара с татко си, ще седите ли? Предполагам, така сте правили винаги.Аз обаче, ако детето ми се държи с жена ми така, бих му теглил един пердах, па, ако не разбере какво му казвам, бих стигнал до края- вземане на всичко наше което ползва и никаква издръжка.

С две думи, подкрепете съпруга си и го мобилизирайте, в името на доброто на семейството ви и синът ви, да си заеме водещото място във фирмата, а ако малкото дете не слуша, да ходи другаде да се доказва.

Това е най-доброто, което може и трябва да направите за сина си.

Редактирано Август 18, 2015 от д-р Тодор Първанов