Jump to content
Порталът към съзнателен живот

ОКР и вегетативна дистония


Recommended Posts

Здравейте! Момче на 23 години съм.Страдам от обсесивно компулсивно разстройство от има няма 7-8 години . Но на 19 някъде разбрах точната диагноза. Както и да е , никога не съм го правил на някакъв проблем - ритуалите ми бяха предимно вечер , преди да легна да спя , отнемаше ми около 20-30 минути. Имало е и влошаване разбира се в моменти на стрес , притеснение , очакване на нещо на следващия ден -тогава симптомите се засилваха . Както и да е , винаги съм го приемал за моя си странност , а пък и никога не ми е влияло толкова много на социалния живот .Проблемите ми започнаха преди около 8-9 месеца , когато забелязах учестено изпотяване в областта на подмишниците ми. Превърна се в голям проблем за мен , защото при най-малкото вълнение подмишниците ми започваха да капят в буквалния смисъл .Дори при минусови градуси , аз се потях все едно е лято . Съзнанието ми беше заето почти през целия ден , дали се виждат петната от изпотяване , беше ме срам да си вдигам ръцете в определени ситуации , гледах да съм облечен все с по -тъмни дрехи , гледах и да не се събличам по време на лекции (студент съм последна година) , прибирах се до в къщи да си сменям блузите по 2-3 пъти дневно. Успоредно с това се появиха и други проблеми- хроничното безсъние , студени крайници (макар , че често крайниците ми са били студени и преди ) и засилване на вече споменатото Обсесивно компулсивно разстройство. Зимните изпити бяха кошмар за мене. Вечер ми отнемаше около 3 часа да проверявам "дали всичко е наред" и почти не спях преди изпита , а на сутринта изпотяване ми започваше още като станех от леглото . Казах си , че като ми свърши сесията ще си направя пълни изследвания , защото така не се издържаше . Та ходих при кардиолог , ендокринолог и невролог като казвах , че оплакванията са ми безсъние и учестено изпотяване (не споменах на никого за обсесивното разстройство ) . Изследванията ми при всички бяха наред. Само невроложката ми каза , че това са симптоми на вегетативно нервно разстройство или вегетативна дистония,както още се нарича. Предписа ми лекарство , което не се продава в България вече - инсидон . Каза , че е лек антидепресант и не води до пристрастяване . Както и да е, брат ми е в Германия и ми го прати от там . Въпросът е , че аз съм твърдо против тези лекарства и не започнах да го пия . По точно започнах да си лекувам вегетативната дистония- четях статии и форуми във връзка с това заболяване ако мога така да го нарека , въпреки , че не се води точно заболяване.Пих билки , спазвах диети , гледах да не си претоварвам нервната система . Резултат сякаш имаше , но минимален . Една безсънна нощ примерно и всичко сякаш се връщаше с пълна сила . Вечер отново ми отнемаше болезнено много да спазвам ритуалите си и като легнех да спя мозъка ми постоянно щракаше , че нещо не е наред . Пример- преди ако съм проверявал дали вратата е заключена 2-3 пъти преди да легна , сега я проверявам около 20-30 пъти, че и повече .  И това продължаваше до сутринта ! И ето ме и сега в същото положение - 1 ден спя нормално , 3 дена  спя по 2-3 часа и заспивам на сутринта. И под нормален сън имам в предвид не повече от 6 часа , а преди на 6 часа се чувствах убит , а сега се радвам и на тях . Страх ме е дори да си легна , защото знам , че няма да заспя, а ще обикалям цяла нощ да проверявам дали "всичко е както трябва". Изпотяването ми си стои още , а то се регулира от безсънието ми . Когато не съм спал се потя и в къщи без причина и обратно - когато съм наспан и отпочинал - изпотяването видимо намалява. Продължавам да пия билки (жълт кантарион , валериан , градински чай,мента) но сякаш е напразно.  Мисля , че е време да дам шанс и на инсидона , но ме е страх да не стана зависим от него или да ходя като сомнамбул през целия ден. Прекалено малко информация има за него . Реших да се обърна тук за съвет . И ако някой е запознат с въпросния антидепресант , моля да сподели мнението си тука ! Благодаря за отделеното време !

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен посоката на справяне не е "да нямам изпотяване", а работа за преработване на страховете. Тази работа включва и ползването на симптомите като терапевтичен инструмент. Например изпотяването. Аз бих ти дал за задача да се изпотяваш нарочно и да не сменяш блузата си. Тогава почваш да осъзнаваш страха си зад симптомната фиксация и рационализирани извинения, които правиш. Съответно започва работа по страха. В случая вероятно процесът е: "Не контролирам тялото си -> страх ме е от загуба на конрола -> провалям се пред самия себе си и в очите на хората -> аз съм looser... Външно поведението ти е натрапливо контролиращо и рационализиращо извиняващо постоянната битка против изпотяването. Всъщност битката обаче е срещу споменатите страхове. Колкото повече се фиксираш обаче в изпотяването, вместо върху предизвикването, приемането и преработката на страховете, те се поддържат и вегетативното, симпатикотонично изпотяване си седи... 

Подобна е и динамиката на натрапливостите, които ако споделиш по-подробни какви са като мисли и ритуали, можем да дадем насоки.  

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря Ви за бързия отговор ! От горния ми пост може би сте останали с впечатлението , че  се боря срещу изпотяването . Отначало беше така , да . Но в момента изпотяването изобщо не го имам за проблем. Просто отбелязах , че все още го има. Приел съм го за такова каквото е. Разбирам Ви напълно , че трябва да се боря срещу страха , а не срещу симптомите , които предизвиква . Повярвайте опитвам се. Има моменти в които се спрявям и чувството на страх намалява и компулсиите които правя вечер , преди да си легна започват да ми се струват осъзнати и смешни , но една погрешна стъпка и всичко сякаш се възвръща с пълна сила. Давам пример : Когато се наспя дори една вечер като хората , денят ми е спокоен и следователно и вечерта ми е по-спокойна и се спрявям по лесно с натрапчивите неврози вечер .  Обратната страна е когато не се наспя - денят ми е кошмар , нервен съм по цял ден , започвам да мисля за проблемите си и следователно вечер единствената ми мисъл е кога ще се наспя и дали ще успея изобщо и от тука следва да изпълнявам глупавите компулсии, без изобщо да се замислям , защото единствената ми цел за в момента е да си легна, каквото и да ми коства това . Като цяло се получава една монотонност.  Относно натрапливостите и компулсиите , които изпълнявам броят им постоянно се мени. Те самите се сменят . Всичко зависи от моментноно ми състояние , но никога не са изчезвали напълно . Преди  година бяха основно проверяване дали вратата е заключена , симетричност на определени предмети , както и тяхното пипане , подреденост в обувките . Хубавото тогава беше , че всичко го вършех по веднъж , два пъти и като си легнех ми беше спокойно с чувство за сигурност. От година насам обаче се появиха натрапчивливи мисли от пожар , наводнение . Проверявам контактите , кранчетата дали са завъртени ,ютията дали е изключена , останаха си и старите компулсии ,  но по лошото е , че като си легна и остава едно чувство за несигурност от което следва да се връщам многократно да проверявам едни и същи работи. Дори и да успея да ги игнорирам някой път, заспивам и след минути се стряскам. Другото което е , че не живея сам и ако някой стане  през нощта , след него и аз ставам да провереявам дали е забравил нещо включено или не е завъртял кранчето на чешмата и все подобни глупости . Искам да споделя още , че като научих както споменах преди 4 години  за диагнозата ОКР получих едно облекчение , че не съм странен или луд и че натрапливите ми мисли си остават там където са . Тогава успях да игнорирам почти напълно всички тези опипвания и проверки в рамките на 4-5 месеца . Единствено проверявах вратата дали е заключена вечер. В момента това ми се струва невъзможно . Знам , че всичко се свежда до един огромен неосъзнат страх и ми е много трудно да го контролирам . Не казвам , че е невъзможно да се справя , просто ми е прекалено трудно и за това реших да споделя тука . Благодарен съм Ви , че проявявате интерес . А за въпросния инсидон имате ли някакво мнение ?

Редактирано от Martin.Ned.
Линк към коментар
Share on other sites

Какво ми е мнението за хапчето, което очевидно не ти действа? Мнението ми е, че е добре да предприемеш мерки по отношение на ОКР-то си. Както сам виждаш, преди е било наистина просто израз на страх, но с времето става все по-силно и самостоятелно, прави пътечки в мозъка. Ако искаш да прекараш живота си красиво и добре, започни поведенческа терапия. Намери терапевт, който знае какво прави. Ако е нужно, ще дойде във вас няколко пъти, за да ти помогне да издържиш страховите стимули, без да им отговаряш с ритуали, като те учи на променено отношение към страха - не на борба, а на прегръщането му. Поведенчески терапевт, който разбира и от хипнотерапия. Намери го и се справи!  

Линк към коментар
Share on other sites

Не може с лекарства трайно да решиш проблема.Дори да те успокоят малко, след като ги спреш, поради това,че мисленето ти не е променено страхът ще те сграбчи.

Започни психотерапия.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Иво unfeatured this topic

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...