maryjane1997 Добавено Август 11, 2015 Доклад Share Добавено Август 11, 2015 (edited) Здравейте! Първо искам да отбележа колко съм благодарна, че ви има! Второ....тук съм, за да споделя за своя проблем, който най - вероятно за вас не е нещо специално, но за мен е непреодолим кошмар, с който едва намирам сили да се боря. Чела съм много и отдавна в този форум, но реших да пиша, защото се идентифицирам с доста от написаните неща на различни хора с различни проблеми. Всичко започна 2013 година. Тогава бях на 16 години! Не помня точно кога получих първият си пристъп на паника/тревога..помислих си, че умирам. В мен остана една неспираща тревога и силно напрежение, от което живота ми драстично се промени и влоши. Започнах да имам натрапливи мисли за самоубийство и се влоших още повече, защото ме плашеха изключително много. Уповавах се единствено на майка си. Малко след това отидохме на психиатър (в малкия град, в който живеем) и ми изписа Есобел 10мг, от които след 2 седмици продължително мъчение започнах да се оправям (и междувременно посетих психотерапевт, но само 1 път) . Известно време бях добре, върнах се към нормалният си начин на живот - училище, излизания, веселие и т.н. Спрях хапчетата сравнително бързо....до преди началото на учебната година (2014), тогава пак започнах да се чувствам много напрегната, уплашена, тревожна, паникьосана и потисната. Този път отидохме на психиатър във Варна, който ми изписа Бифлокс 20мг и Тритико 150мг след като му обясних как се чувствам постоянно...и за мислите си. Започнах да ги пия редовно, постепенно започвах да се чувствам по - добре, като мина малко време често забравях да ги пия, но въпреки това се чувствах добре и реших, че съм се оправила, и че ще ги спра....така и направих. Известно време бях добре. 12 клас - училище, излизания, събирания, бал, даже поработих това лято. Обаче като наближиха матурите и бала започнах малко да се стресирам (в границите на нормалното), но точно първата вечер на бала един пиян германец (гост в хотела..на моите години) нахлу в стаята ни и аз както бях заспала така се стреснах, че се затворих в банята докато го разкара някой, а приятелките ми се смееха - нито се стреснаха, нито нищо. И така не успях да се насладя особено на 2та дни там след таз случка, защото пак започнах да се чувствам притеснена, но поносимо. Даже се смеех с приятелките за случката. Мислих си, че ще отмине и то така стана за малко докато си почивах вкъщи и после тръгнах на работа. Малко се притеснявах да започна, защото ми е за пръв път и т.н., но и заради "състоянията" в които изпадам. Стрес си имаше, но работата не беше кой знае колко натоварваща, не ми харесваше отношението на някои хора, но може би аз съм твърде претенциозна. И така..свърших работа на 31 юли като вече бях започнала отново да не се чувствам много добре - някак мислейки си, че е от килограмите понеже съм пълна - и вечерта преди последния ми ден пак имах някакъв пристъп на силна тревога, дни наред изпитвах само едно вътрешно мъчение/раздиране. От тогава все повече се влошавам постоянна тревога отново, неприятни/непоносими мисли, които още повече ми усилват страха, чувствам се не на себе си - странно. Понякога имам чувството, че всичко се случва насън, замайвам се, става ми лошо, усещам силно напрежение най-вече в главата, имам задух, постоянно мисля и то все лошото, чувствам се много зле - безпомощна, слаба, изморена и понякога имам чувството, че ми писва, че не мога да издържам вече и пак мислите за самоубийство. Притесняват и ме дразнят най - малките и незначителни неща, и постоянно размишлявам и задавам въпроси (Защо? Как? Кога? Винаги ли? Ами ако...?). Миналата седмица и днес ходих на психотерапевт и не останах доволна, даже след 1та среща се влоших. През повечето време говорих аз, тя ми задаваше еднообразни въпроси, даде ми да оцветявам/рисувам, каза ми, че всичко е в главата ми (очевидно), а днес общо взето ми каза да пазя диета, да спортувам и да поема живота в собствени ръце...и това беше (освен и, че разказва за това как тя била преминала през много неща, но се е оправила). Не че не съм съгласна, че доста зависи от мен, но едно уплашено до смърт 18-годишни момиче има нужда от истинска помощ и съвет, защото аз не разбирам какво се случва и защо, аз тепърва навлизам в живота - даже другия месец се местя в Шумен за започване на семестъра. Просто след днескашната ни среща още повече се отчаях и затова се реших да ви пиша. Предварително ви благодаря, че отделяте време за моята история. Силно се надявам да се преборя и да се почувствам щастлива някой ден, защото сега съм в един порочен кръг на самосъжаление ("Само на 18 години а се чувствам така.."), страх, тревога, мъчение, чувството, че съм различна и болна...ПП. (извинявам се ако е неуместно) ще ви помоля да ми препоръчате терапевт във Шумен, Варна или Добрич. Редактирано Август 11, 2015 от maryjane1997 пропуски и правописни грешки Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 11, 2015 Доклад Share Добавено Август 11, 2015 Здравей Мариан, чела си други теми във форума ( ако не си, прочети) и знаеш отношението на всички пишещи тук - състоянието на тревожност се повлиява без медикаменти, с точните насоки и техники. Първо наистина е добре да знаеш какво се случва, за да не се паникьосваш. Обяснено е в много теми - чувството за страх повишава адреналина в кръвта, а той има функцията да ни защитава, затова забързва сърцето ( сърцебиене) и подготвя цялото тяло за активна, физическа съпротива. Проблемът идва от това, че не разбирайки какво се случва човек се плаши и с това засилва състоянието на тревожност и паника. Тук е момента в който получаваш техники за справяне. Има написани и тук и темите доста.Мислите, още известни като натрапливи, са съпътстващи тревогата. Тяхното съдържание няма никакъв смисъл. Важното е да се научиш да ги игнорираш за начало. За това също са написани тук доста техники.На тези години състоянието се повлиява доста бързо. Важното е да повярваш, че това е временно и ти си напълно способна да го преодолееш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maryjane1997 Добавено Август 12, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 12, 2015 Аз разбирам всичко, но ми е ужасно трудно, защото никога не съм преживявала такова мъчение. Чувствам се нервна, раздразнена и потисната, и просто не виждам изход. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 12, 2015 Доклад Share Добавено Август 12, 2015 (edited) "Аз разбирам всичко, но ми е ужасно трудно, защото никога не съм преживявала такова мъчение."Пишеш във форум, свързан с Петър Дънов... Той категоризира човешките усилия така:- Мъчение - свързано е с липса на осъзнатост, вярвания че трудностите са случайни, а преживяващият ги приема себе си като жертва на сляпа съдба, сякаш по някаква досадна и болезнена за него подробност е като че ли на погрешното място, в неподходящо време. Иска му се колкото с еможе по-леко и меко просто да махне гадните преживявания и обстоятелства, които приема за ужасни и зли... Тогава човекът наистина е в собствения си ад. Но, ад дезайниран и поддържан от липсата му на съзнателност...- Труд - човекът вече притежава известна осъзнатост за неслучайната закономерност на преживяваните от него трудности, за това че те го учат и развиват. Но, все пак, върши нужната и изисквана от синхроничната неслучайност на съдбата си работа с неохота, от немай къде. Разбира, но в него присъства и от старата неосъзнатост.-Работа - присъства осъзнатост, проникнала преживелищно във всяка клетка и всеки квант от съзнанието на човека. Човек знае, че преживяваните от него трудности са добри и щадящи го, не повече от колкото може да преживее и носи уроци, дадени му от мъдростта на живота и съдбата му, така че да фасилитират развитието и порастването му. Вижда уроците си не като препятствия, а като възможности за растеж. Тук смирената благодарност и с готовност приемане на уроците и доверие в тях, са искрени и сърдечни! ..........Писали сме доста за тревожните състояния тук във форумите. Аз имам доста статии по темата. Както и за мислите "за самоубийство", индикиращи всъщност жажада за живот и щастие! Прочете ли? Като цяло, това което виждам от написаното от теб е, че състоянието ти се случва, за да те накара да посрещнеш и прегърнеш вече съществуващи в теб страхово наситени програми за нараняване, безсилие, безпомощност, слабост, неизвестност, неподкрепеност... За да се научиш да ги посрещаш, прегръщаш и преобразуваш до една пораснала, дълбоко стабилна, обичаща трудностите, предизвикателствата, различието жена. Пиейки хапчета, явяващи се част от неразбиращото изтласкване на страховете, вече действаш през позицията на мъченица, на нещастна жертва, която споменавам по-горе. Сякаш си болна - нали тогава се пият хапчета. А ти не си болна - зрава си, просто имаш работа за вършене. Психотерапевт във Варна: Диляна КолеваУспехи от все сърце! Редактирано Август 12, 2015 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maryjane1997 Добавено Август 12, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 12, 2015 Започнах да чета и като стигнах до симптомите на генерализирана тревожност веднага се спрях и прочетох всичко по темата. Сега поне съм информирана и осъзнавам проблема твърдо решена да се справя с него. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maryjane1997 Добавено Август 18, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 18, 2015 (edited) Влоших се. Започнах да изпитвам силно дразнене в стомаха и изобщо раздразнение, което ме побърква. Знаете ли на какво се дължи? Също и доста неща ми се струват странни, започвам да изпадам в нещо като екзистенциални кризи. Просто се чувствам ужасно. Разбрах и, че мой много близък човек има рак и не мислят, че му остава много. Мисля, че изпадам в депресия..не помня кога за последно се чувствах добре. Имам чувството, че съм обречена, и че винаги ще е така - страх ме е от бъдещето, като се замисля за него..."Ако съм жива...не знам дали ще живея дълго." Мислите за самоубийство не са постоянно в главата ми - преди беше по - зле - но сега като се появят сякаш...част от мен иска да го направи и ме е страх от това. Не разбирам какво се случва. Искам да започна терапия повече от всичко, но в момента наистина няма как... ;( Редактирано Август 18, 2015 от maryjane1997 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 19, 2015 Доклад Share Добавено Август 19, 2015 В тревожност си, но най-некачественият подход към нея, е да се приемаш за жертва. Живее ти се, но мъдростта на живота не се съобразява с желанията на егото ти и ти дава горивото на тревожността, което да се научиш да влагаш в огъна на разширената си съзнателност. Та, разширявай я - процесът се нарича психотерапия! Дразненето е израз на задействаната симпатикова нервна система - не е особено приятно, но не се умира от него. Мислите, които описваш, изразяват всъщност жажда за живот - живее ти се! Преработи страховите програми и живей - насочихме те към колежка! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 20, 2015 Доклад Share Добавено Август 20, 2015 maryjane1997 Препоръчвам ти тази лекция на Екхарт Толе. Прекрасно обяснено и изиграно мисленето, немисленето и начина за присъствие в настоящия момент, а не в някакви виртуално- фантазни каламбури сътворени от собственото ни неразбиране за себе си. Ивета и v.kolev 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maryjane1997 Добавено Август 20, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 20, 2015 Благодаря, изгледах го, но не можах да го разбера напълно. Надявам се, че всичко ще ми се изясни като започна терапия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.