Весела Несторова

[Ани]

Весела Несторова

(1909 - 2002)

 

 

Весела Несторова е родена 1909 година и си отива от този свят през 2002 година.

Още като дете майка й я води на беседи на ул. "Опълченска" 66. Завършва средното си образование в Американския колеж в Ловеч и като отлична ученичка получава стипендия за "Елмайра колидж", гр. Кантон в щата Ню Йорк – САЩ. Това е първият колеж в Америка само за девици, основан през 1855 г. Нейната специалност е литература и философия, но взема уроци по пеене, като още от дете свири на пиано. През 1932 г. се завръща в България. Работи като преподавател по английски език и литература в различни училища в страната. След завръщането си тя отива при Учителя на Изгрева и от този момент се включва активно в братския живот. Тя е един от самоотвeржeните работници и талантлив музикант по призвание. Тя влиза в духовния кръг от Учителя, за да остане завинаги в тази животворна и мистична среда, даряваща я с постоянен прилив на творческа енергия.

Текстът на "Слънчеви лъчи" в Паневритмията е написан от Весела Несторова. Първите четири серии на "Сила и Живот" са преведени на английски от Весела Несторова. През 1977 превежда ,, Островът на съкровищата”. Автор е на различни статии и на книгите „Път към светлината” 1993 г. и „Живият пламък” 1996 г. и „ Светът без сенки” 2002 г.

______________________

Източник: "Братски живот", бр.26

Редактирано Декември 20, 2016 от Ани

[Ани]

Живеем в усилни времена

/разказано от Весела Несторова и записано от Ивелина Елмазова/

Беше пролетен ден от онези, които изпълват цялото ти същество с надежда за живот. Когато влязох в таванската стаичка, където живееше сестра Весела Несторова, зад нежната, малка, крехка обвивка на тази жена ме прегърнаха очите, в които сякаш бяха събрани всички звезди. Заплаках така, както може би душата "плаче", когато се раждаш или умираш... Сестрата стоеше срещу мен кротка, изпълнена с мир и любов, и се усмихваше. Беше хванала ръката ми в топлите си бели и нежни ръце. Помилва ме и каза:

"Твоята душа знае защо плачеш. Ще ти кажа нещо, което ти ще разкажеш, когато му дойде времето, за да го научат и нашите приятели. Аз няма да съм жива през 2012 година, но ти ще бъдеш. Знаеш ли, че тогава свършва календарът на маите? Знаеш ли, че Второто пришествие е пътят на времето на тези години до тогава – 2012 година? Какво знаеш за 144000-те души, за които в Откровението на Йоан пише: „И чух броя на отбелязаните с печат: сто четирийсет и четири хиляди, отбелязани с печат от всички колена на синовете Израилеви”? (Откровение 7:4)

Аз недоумявах. Продължавах да плача, а тя започна своя разказ.

"Милиони години на тази Земя кръговратът на времето върви към еволюцията. Тук се раждат и умират, прераждат се и си отиват толкова много същества, но истината е, че през всичкото това време майката Земя е била едно интернатно училище на Вселената, нещо като изправителен дом за провинените велики души и затвор за тези, които се прераждат. Всъщност на Земята се гледа като на контейнер за отпадъци, за рециклиране в трудните материални и духовни условия, за оцеляване и развитие. През всички тези епохи никога не се е случвало това, което предстои да се случи на Земята. Годината е 2012. Запомни! До тогава злото ще бъде отвързано и ще има власт по-голяма от всякога. Хората ще полудяват и затъват в мрака до една абсурдна на всякаква логика неузнаваемост. Болестите ще бъдат вътре в умовете и сърцата им, а целта им ще бъде тъмнина, страх и бягство от светлината... Ще бъде много трудно за всяка душа, в която има вяра, надежда и любов, защото злото ще се бори колективно за всяко запалено огънче. Душите, които светят и са благословени, ще са обект на злото. То няма да прости на нито една светлинка. Злото ще се бори с всички средства за твоята душа. Не знам дали ще можеш да му устоиш и как ще устоявате тези, които тогава ще сте в плът на Земята, но ще бъде много тежко и безнадеждно. Запомни! Трябва да се бориш, дори и да ти се струва невъзможно. Представи си колко много пъти си се прераждала, за да си жива, за да си в България, за да посрещнеш и знаеш за Великото пришествие, което ще дойде на Земята за избраните 144000 души, които ще бъдат в плът, за да ги изпълни Космическото съзнание и Божията Любов. Знаеш ли, че тогава, през 2012 година, за първи път от цялата Вселена ще се изпратят небесните подаръци? От всички слънца и планети ще се обърнат към нашата малка планета Земя и в знак на благодарност към нейното Чистилище готовите, преминалите през огъня на злото, ще приемат благословение, което дори и ангелите не са получавали. Някои от хората ще преминат в ниво на съзнание по-високо от това на ангел и Земята за първи път в своята еволюция ще приеме една нова енергия на Любов и Божествено благословение, с която ще промени и своята роля в космичния ритъм на хармония.

През 2012 година предстои нещо като "пренареждане на картите" и планетата Земя ще заеме своето достойно място. Доброто ще победи, за да бъде вързано отново злото, според както е предречено.

Ще има много небесни подаръци за спасените души, които независимо от всичко ще следват единствения глас в душата си – Божия!

2012 ще бъде годината на Божественото благословение и Божият мир и Любов ще променят хода на ада на Земята, за да се отворят дверите на Рая, който Христос обеща на тези, които ще Го последват.

Свидетел на казаното: Ивелина Елмазова

/източник/

Редактирано Март 23, 2010 от Ани

[Велина Василева]

Магията е в служене на другите

Петър Дънов – Учителя: „Божествено е, когато се задоволиш с най-малкото, а с най-голямото - то е човешко.

Житеното зърно - то е Господ; големите неща - то сме ние.

Едно житено зърно, като го покриеш с кърпа, става топъл хляб - дай го на другите! Ако този хляб задържиш
за себе си, то житеното зърно загубва силата да прави топлия хляб. Магията е в служене на другите.

Човек е сянката - проекция на един Реален свят - него той трябва да се научи да вижда.

Една хубава мисъл, едно хубаво чувство, са трошички - храна от Невидимия свят.

Ще сложиш първо Бога, после хората, а себе си – на последно място.

Човек все трябва да попъшка; ще научи нещо.

Един ангел може да е в човешка форма и сега се пробужда.“

Из: „Житеното зърно - то е Господ, големите неща - то сме ние“
http://petardanov.com/index.php/topic/21094-221-житеното-зърно-то-е-господ-големите-неща-то-см/ 

 

Редактирано Август 10, 2015 от Розалина