Орлин Баев Добавено Август 16, 2015 Доклад Share Добавено Август 16, 2015 Иване, здравей!Колегите са ти дали прекрасни отговори - наистина. Силни са и са много правилни и верни. Това, което ще ти напиша, по никакъв начин не противоречи на прошката, смиреното и от висока позиция на мъдрост приемане на слабостта си и показване на зряло отношение на "по-умният отстъпва". Просто ми се иска да кажа, че те разбирам - гадно е да бъдеш потискан и заплашван, Гадно е да се чувстваш безсилен, слаб, наранен, обиден, предаден и на крачка от унижението, смазването, болката телесна и емоционална. Гадно е. Един вътрешен подход е да видиш, че да - много ме е страх, да видиш ясно страховете си и си ги признаеш. Познавайки ги, можеш да ги стопиш, чрез въпросното смирено приемане, което колегите предлагат къде явно, къде като смисъл скрит в думите им. Да си кажеш - "да, много ме е страх, признавам си, че ме е страх, че съм смазан, слаб, пребит несправедливо и размазан, унижен и захвърлен в бездна от несправедлива болка. Да, страх ме е и виждам страха си, приписвайки го навсякъде, където има несправдливост, правейки информацията за такава да експлоадира в огромна собствена болка, синхронирайки със собствената ми болка и страхове...". Виждайки ясно и смело страховете си, можеш и да ги минимизираш, да работиш с тях съзнателно. Има методи, но всички те работят на фона на налична съзнателност. С това не ти казвам, че няма насилие по селата или че България е прекрасна страна. Казвам ти само, че виждайки, че в страха ти сега е заложена смелостта ти, можеш да си я извлечеш от него и така да виждаш външното насилие по-адекватно. Да, има го. Когато обаче вътрешно си спокойно - смел, първо го виждаш много по-леко и второ, реално виждаш какво можеш да направиш за него, какво реално можеш да промениш. Защото, със страха си не променяш нищо, а само правиш света още по-тъмен... Същото е и по отношение на ситуацията ти. Можейки да видиш и прегърнеш страховете си със смирено приемане, първо те се стапят в огромна степен и се преобразуват до спокойна смелост и второ, се ражда доверие в смисъла на ставащото и в това, че то е ситуирано в един по-голям от теб, мен и агресорите ти контекст - разумната неслучайност на Живота, в който "и космите на главата ви са преброени". Говоря за вътрешно отношение и работа.На фона обаче на така смело преобразуваните до мъдра смелост страхове, в контекста на такава смирена (не бъркай смирението с примирение) смелост, външно правиш най-доброто, което зависи от теб. Ако действаме на фона на страхове, често правим глупости, за които можем после да съжаляваме и цял живот. Когато обаче действаме в контекста на мъжествено и пълно с доверие в разумността на Живота и в нас самите като част от него, доверие в това, че ситуацията ни не е случайна и ни учи по най-добрия за нас начин и ще се случи всичко както е най-добре за нас, ако се учим от ставащото, тогава действаме разумно. Себезаявяваме се разумно. Смирено се заявяваме. Заявяваме се смирено. Смирено означава с мир. В мира живее мъдрост, разумност, идваща от порядък много по-висок и цялостен от този, който възприемаме като обективна реалност чрез сетивата си. Имайки такава мъдрост, знаеш, че неслучайно сега са активирани страховете ти и неслучайно преживяваш тази ситуация - за да растеш като душевност, да стопиш страховете, да живееш мъжествено. Защото мъжествеността се появява само когато има страх, но умеем да работим с него, да го топим чрез любящата си, сърцата смелост. Надявам се, споделяш донякъде думите ми! Имайки такава сърцата смелост, правиш най-доброто, на което си способен, но разумно, спокойно, от позицията на истинската си вътрешна сила. А силата е сила, именно когато приемаме слабостта на страховете си. Чувал си тази мисъл - вярна е. Защото отричайки ги и правейки се външно на много смели, само ги подхранваме и те растат. Виждайки ги смело, признавайки си ги, прегръщайки ги със сърцатата си мъдрост, със смирението на любовта първо към себе си и после към живата разумност на Битието, тогава страховете ни се преобразуват до смелост,. Тя не е безстрашие, а приет и преработен страх. Тоест, страхът е необходимо условие в уравнението на мъжествената смелост. Другата съставка е сърцатото му прегръщане. Пак казвам, това приемане на страха не изключва външните адекватни действия. Но, само на фона на такова любящо, смирено приемане на страха, той се преобразува в смелост и външните действия са адекватни. Тоест, сега съзнавайки страха си, е нужно да се научиш да го преобразуваш до мъдра смелост - имаш всички нужни условия за това - неизвестност и страх. Защото това са условията, в които се изковава мъжествеността. В контекста на наличната сърцата и мъдра смелост, за която говоря по-горе, какви адекватни действия да предприемеш? Бих ти препоръчал ММА тренировки, обграждане с кръг от добри и смели приятели, сприятеляване с нови смели и сърцати приятели. В залите по бойни изкуства има много подобни млади мъже. Защото 99% от тях, дали го съзнават или не, тренират бойни изкуства поради много подобни на твоя вътрешен конфликт. С времето тренировка, човек осъзнава, че не може да победи винкела в тила си, нито куршумите или бухалката. Но, развивайки вътрешната смелост чрез преработване на страховете си, човек става далеч по-разумно спокоен. Съответно и дава такива послания на околните. Защото подсъзнанията ни са свързани като с wi fi връзка - дори без една дума да каже човек, другите чувстват несъзнавано наличностите му. Ако имаш вътрешна смелост, спокойствие и сила на духа, дошла от смиреното прегръщане на страховете, другите чувстват това! И не смеят да нападат. Нападателите са обикновено хора с много подобни страхове, които обаче са се научили като маладаптивна компенсация, мачкайки и ранявайки други със същите страхове, да парират собствените си такива. Когато имаш смелостта, те бягат от нея като вълци от огън, дори без да кажеш и дума. Защото подсъзнанията им чувстват този огън директно! Та, за полиция знаеш и сам. За други, според мен адекватни външни действия, споменах. Но, каквото и да правиш, нека е на фона на спомената вътрешна работа по прегръщане и преобразуване горивото на страховете до огъня на истинската ти сила! Нищо не е случайно и ситуацията ти точно отразява вътрешните нужди на теб като дух, учещ се през телесността ти! Така мисля аз - ако не резонира с теб, подмини...Орлин Иван Стаматов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иван Стаматов Добавено Август 16, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 16, 2015 (edited) Отлично!Но сега пък,след този пост,се чувствам спокоен - нито има страх,нито има смелост,просто съм спокоен.А в поста пише,че чрез страховете да стигна до смелостта,а аз в момента съм спокоен,спокойно смел. И това явно е и би трябвало да е проблем,защото опасността реално я има. Сигурно трябва да мисля за нея,за да се появят страховете,а оттам да стигна до смелостта. Или как,какво да направя?И какво може да се каже за това често ''превключване'' от смел на страхлив? Често се случва да се самозабравя и да изпадна в паника и страх. Редактирано Август 16, 2015 от Иван Стаматов mistake Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 16, 2015 Доклад Share Добавено Август 16, 2015 Превключването говори за това, че си повечко зависим от външни стимули, а имаш да градиш вътрешен център от въпросното спокойствие, чрез преработка на страховете си. Това, че сега си спокоен говори, че като си прочел постинга ми, той временно ти е подействал, успокоил си се чрез посланията, вложени в него. Въпросът е сам да изградиш постоянно присъствие на такива разбирания и отношение, което автоматично да преобразува страховете ти до мотивираща смелост. А тя е дълбоко свързана със спокойствието, за което говориш, не е някакво кипене. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иван Стаматов Добавено Август 18, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 18, 2015 (edited) Добре,приех,приемам казаното и ще го приложа,но в краен случай,както се казва евентуално,ако нещо се случи с мен планът ми е следното нещо - ще отмъщавам! Ще се въоръжа и ще има мъртви,като впоследствие и аз ще се затрия накрая,аз нямам никаква търпимост към несправедливостта,особено към мен.Какво може да се каже за този тип мислене? Правилно или не и защо?Не мога да търпя някой си просто да си прави каквото иска,просто защото аз съм по-слаб,просто защото не съм дал никакъв повод,няма никаква причина,но съм по-слаб. Редактирано Август 18, 2015 от Иван Стаматов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 18, 2015 Доклад Share Добавено Август 18, 2015 "Красиво" мислене, няма що... Такъв страх, рационализирано извинен със справедливост, стои в основата на гадостта на глобуса ни... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иван Стаматов Добавено Август 18, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 18, 2015 Така,постави се на мое място или на мястото на всеки един в моето положение,какво би направил? Освен умственото ти успокоение и центриране? Какво реално действие би предприел,ако бъдеш пребит и унижен като мишка? Да речем веднъж,после повторно,после трети път? Какво Реално би направил? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 18, 2015 Доклад Share Добавено Август 18, 2015 (edited) А ти реално пребиван многократно ли си от хората, за които говориш, или те е страх от това? Редактирано Август 18, 2015 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иван Стаматов Добавено Август 19, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 19, 2015 Страх ме е от това,защото Реално може да се случи,защото СА способни на това,ако не бяха способни Нямаше как да ме е шубе!Та да се върна на въпроса,какво Реално и най-правилно и най-справедливо може да се направи? Някога в миналото е било казано - ''око за око,зъб за зъб''. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 19, 2015 Доклад Share Добавено Август 19, 2015 Реално, можеш да спреш да бъдеш роб на страховете си, като вършиш споменатата работа по преработката им. Тя се прави най-сигурно с терапевт. Сега подценяваш тази работа и повтаряш едно и също, като посланията ни никак не стигат до теб. Писах, че именно психичната работа по преработка на страха подсигурява правилните действия. но и изгражда излъчване, което променя всичко. Това съвсем пропускаш, фиксиран робко в страховете си. Когато работиш истински по тях - нещо, което както виждам, не правиш, нито показваш индикации, че възнамеряваш да правиш - тогава освен придобиването на реална (без викащи големи букви) вътрешна сила, каквато сега нямаш, тогава с помощта на тази сила и само тогава можеш да се държиш в дългосрочен план адекватно. Споменах за тренировки по бойни изкуства - не какви да е, а мма, киокушин, бразилско джу джуцу - не заради уменията за бой, а поради факта, че занимаването с тях, съотнесени към теб и ситуацията ти, представлява психотелесна практика по преработване на страховете ти. Както и ти осигуряват среда, в която можеш да изградиш кръг от приятели, за които споменах. Но, към самите тренировки те насочвам отново като част от въпросната ментална работа. Като резюме: работа с психотерапевт, тренировки, заобикаляне с приятели. При реална ситуация, полицията не е за подценяване. Дори сега, би могъл да отидеш в районното най-близо до теб и да подадеш жалба/ дознание, в което подробно да опишеш заплахите, хората които са ги отправили към теб, ситуацията. Така вече отправяш послания и към държавните органи, но и към... Живота. При това подходящо. Относно "око за око..." - ако си достатъчно духовно, емоционално, а и чисто логически неинтелигентен, за да вървиш по такъв път, което надявам се, не си, ти пожелавам приятна трансформация в обитател на затвора. Ако имаш капацитет за повече - нещо което аз вярвам, че имаш, пробвай да чуеш посланията на всички ни и бъди нещо повече от повтаряща едно и също, без да показва по-дълбок когнитивен процес грамофонна плоча... Иван Стаматов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иван Стаматов Добавено Август 19, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 19, 2015 Отново отличен отговор!Но заобикаляш директния ми въпрос към теб,какво ти би направил при описаната от мен, случила се с теб,ситуация,разбира се мислено приемаме,че се е случила. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 19, 2015 Доклад Share Добавено Август 19, 2015 Същото, което препоръчвам на теб. Иван Стаматов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иван Стаматов Добавено Август 19, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 19, 2015 (edited) Добре де,ако бях или ти беше на мястото на онези стари селяни или на мястото на момче от село,което е слабо във всякакъв смисъл на думата,тогава какво би направил,защото там полицията видимо не помага,усилията и нямат ефект.Тогава какво ти остава освен да убиеш вредителите и после да затриеш и себе си,защото ти ще излезеш виновен и ти ще лежиш в затвор,какво ти остава тогава? Редактирано Август 19, 2015 от Иван Стаматов mistake Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 19, 2015 Доклад Share Добавено Август 19, 2015 Това е мислене, лишено от познание за неслучайността, за синхроничната закономерност на всичко ставащо, без изключение. Както писах, когато промениш мисленето си и превърнеш страха си в спокойна смелост, променяш и отношението на другите към теб и без една дума да си казал дори. Тази вътрешна работа и присъствие на самообладание не само, че не пречи на външните действия, но точно обратното, прави ги подходящи. В мисленето ти си личи, че ти убягва както силата на вътрешната промяна, така и адекватните външни действия, произлизащи от нея. Учителят, под чието име пишем, говори за мисленето на старозаветния, новозаветния, праведния и ученика. Ако имаш мотивация, намери и прочети. Иван Стаматов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иван Стаматов Добавено Октомври 11, 2015 Автор Доклад Share Добавено Октомври 11, 2015 (edited) Някога някой от вас живял ли е в страх дълго време? В стрес? Да е бил потиснат? Да се е чувствал в опасност? Да се е чувствал сам или с много малко хора в сравнение с враговете си? Някой бил ли е жертва на клевета в средата,която живее,например в блока,или колегите на работа,или в квартала,махалата,да се говори,че е направил нещо,някой да е пуснал такъв слух,клюка и хората да са му повярвали,и сега да са настроени против него и да не му мислят доброто? Как се е справял в такива моменти? Клеветата подсъдима ли е? Четох,че в белите страни,при белите хора,клеветата е строго подсъдима,но тук в тази наша шир, дали някой ще ти обърне адекватно и професионално внимание? Наистина не ми е добре,едно че съм потиснат и ме е шубе,че някой ще ми стори зло,второ,че ме е шубе за това,ако някой ми стори нещо после аз какво ще му сторя и какви последствия ще понеса,като се има впредвид,че съм много по-слаб, по много признаци.НО като съм слаб какво,аз сега за нищо човек ли да се имам,без права,такъв,които може да бъде потъпкван от всеки? Как да се справя...? Започнах активни тренировки,подобрих физическата си здравина,но умът ми ми казва и е прав и е логичен,че те,онези,също са силни,дoри много по-силни и познават много повече хора. Мисля и чувствам,че дори да ми се случи нещо... няма да има възмездие... дори да ида в полицията,чувствам,че губeщият пак ще съм аз,онези ще се разгневят повече... Ужасно е да си слаб... Но,ако се случи нещо ще ида в полицията,надеждата умира последна. Да,отново съм аз... И същите проблеми,представени в друг ред на мисли. Пробвах със самообладанието,започнах физически тренировки,но... това си е война,а аз реално,буквално или преносно казано съм сам в сравнение с противниците си... Нищо не може да ме успокои... Ще се успокоя и какво,спокойно ще приема,ако ме нападнат и малтретират,ще съм спокоен,това ли е... Може би търся помощ на грешно място,логично е да даватe психологически съвети. Но сега пък си казвам,че всичко тръгва от там,от психологията,от ума... Редактирано Октомври 11, 2015 от Иван Стаматов mistake Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 11, 2015 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2015 Темата ти е пусната в началото на август, сега е средата на октомври. Ако Тези страшните още съществуват и нищо не са ти направили, започвам сериозно да се съмнявам, че изобщо са реални образи.А иначе, всеки е имал повече или по - малко подобни ситуации на страх, чувство за безизходица и оклеветяване. Всеки намира решение за проблема си. Защото решение винаги има, просто е добре да се погледне от всички ъгли на ситуацията. Ивета 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иван Стаматов Добавено Октомври 11, 2015 Автор Доклад Share Добавено Октомври 11, 2015 (edited) Тези,страшните,съществуват,нищо не са ми направили,защото съм взел мерки и съм предпазлив,най-вероятно е затова. Но докога аз ще живея в стрес... потиснат съм. Откъде да знам тези,страшните кого още познават и кого още са настроили против мен? Не вчера,а по-предишния ден,както си се връщаx спокойно от кварталния магазин чух двама,с десетина години по-големи от мен,след като минах покрай тях и направих около пет-шест крачки,чух как единият пита реторично другия - е,той никога ли няма да остане сам? Сега, логично е да ме попитате откъде да знам аз,че точно за мен се говори,добре,не знам,но пък предполагам - вероятността каква е,според мен не е петдесет на петдесет,а седемдесет на тридесет,като седемдесетте процента ги слагам за това,че се говори за мен. Чувствам се отвратително... Като парализиран съм... Редактирано Октомври 11, 2015 от Иван Стаматов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Октомври 13, 2015 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2015 Враговете ти са по-умни от теб. Всеки ден те бият с твоите собствени мисли, защото са се настанили трайно в ума ти.Бъди смел и мини сам в тъмницата. Най-много да те поступат веднъж и с това ще се приключи. Ако не го направят, както и най-вероятно няма да го направят, отчитайки колко време е минало, най-сетне ще се успокоиш. И тогава вече ще знаеш как да си мериш думите и каквото там неизмерено си им изтипосал. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ивета Добавено Октомври 14, 2015 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2015 Направо си се параноясъл от всякъде. Като една моя приятелка, която за разлика от теб НАИСТИНА видя голям и продължителен тормоз от пияния си мъж и сега доста години след като е разделена с него и дори не го е виждала, продължава да се оглежда от време на време ЗА ЛОШИЯ. Но при нея поне е оправдано, а ти си съчиняваш сам агресията. Фантазията ти играе много лоша шега. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иван Стаматов Добавено Октомври 16, 2015 Автор Доклад Share Добавено Октомври 16, 2015 Фантазия ли? Не е фантазия - предположение е,мислене е,мислене за това какво може да се случи. Аз знам на какво са способни тези хора! Знаеш ли,че на два пъти се измъквам буквално на косъм? Знаеш ли вече колко места,райони отбягвам да използвам като маршрути? Просто не е фантазия,това е страх,основателен страх. Защо го има ли - защото аз съм много по-слаб в сравнение,затова ги има. Ако бяхме равностойни или с малки различия в силите,нямаше да ме е шубе толкова,но този сблъсък,ако се случи,ще бъде унизителен за мен,това ще бъде тотална гавра с достойнството ми. Ти може би ще кажеш - щом си толкова слаб на тях не им прави чест да се сблъскват с теб,какви хора са това и ще си права! И аз питам какви хора са това,но риторично питам,аз много добре знам що за хора са това,ако помислиш и ти ще си отговориш. Та проблемът е в това,че съм много по-слаб и затова толкова ме е страх,страх ме е от несправедливост,после безвъзмездие,те са финансово и изобщо всячески по-силни,полицията какво ще им направи? После ме е страх да не стана убиец при защита на себе си или при отмъщение... Това е - слабите ги тъпчат и много вярно е казал,който го е казал - Бий,за да те уважават! Явно като си слаб... - всеки си позволява да си играе с теб по един или друг начин. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 16, 2015 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2015 Не виждам какво общо имат постовете ти с рубриката ,,психотерапия,,.Не мисля повече да ги публикуваме. Успех! Ивета 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.