Объркан съм

[Bojo]

здравейte , убъркан съм завърших средно преди една година , след което записах висше , което моите родители ми наложиха, с цел ,l   да остана по близо до моята приятелка която още е ученичка , и ето ме една година по късно ... от 2 седмици съм разделен с нея виждаме се рядко .. загубих приятелите си ,защото живота ми беше само тя и университета в който не срещнах хора с които бих подържал истинско приятелство отчаяни и зубрачи ... матерята в университета не ми харесва взех едва едва 2 изпита от 5 и имам 2 месеца до поправката .. опитах се това лято да си намеря работа, но не се получи исках да започна на чисто но моите родители не ме разбраха лъжех ги че не съм взел изпитите и на скоро им признах ,но те изпаднаха в паника  когато им споделих категоричното си решение да напусна  ,определяжа всяко мое начинание друго, освен този факултет като безпереспективно и погубващо живота ми и сега съм между чука и наковалнията между това да остана и да си впрегна волята въпреки нежеланието ми да изучавам точно тези дисциплини или да тръгна на някаде без посока защото те обориха всяка една моя цел и в главата ми е пълен хаос между университета и хилядите други възможности и действителност не правя нищо продуктивно а само си губя времето в тази главоблъсканица ...От една страна знам ,че ако остана отношението ми с родителите ще си е добро (те са възрастни не искам да съм причина за ... някой инфаркт или тн ), дори ако остана и преживея тези 3 години ще мога после да запиша магистратура .. от друга страна не мога да си наложа волята да седна да уча .. просто когато виждам колко много информация е и тн .. не става .. Мислел съм за хилядите други цели които си поставям но всички се оказват моментни вдъхновявам се за 5 минути нивата на ендорфина се покачват и после изведнъж бам замислям се за последиците и така се изредиха хиляди цели и за никоя нямах куража да се опълча на родителите си .. сиг съм страхливец .. нз  моля ви помогнете ми ..тази главоблъсканица ме побърква нз как издържах в университета последната година сиг само любовта ми ме крепеше ... (от една година съм в това състояние трябва да има начин да изляза )

[Орлин Баев]

Започни работа, живей самостоятелно, плащай си наема, храната, осъзнай как се вади хляба за известно време, отделно от родителите си. Тогава ще знаеш искаш ли да учиш и какво искаш да учиш! Засега си свързан с тях емоционално, ментално, финансово, а взетите решения никак не е задължително да бъдат твоите такива! 

[АлександърТ.А.]

Свободата е трудно нещо . Но започнал ли си , добре е да караш до край ,(когато усетиш че ти си отговорен и зависим , за и от , действията си ) . А родителите , колкото по рано ги ,,възпиташ" , толкова по лесно го понасят . Колкото и да са разумни доводите им няма как вечно да те напътстват .Винаги идва време , детето да покаже характер и се разбере на какво са го научили .

 

[Акация]

Опитваш да станеш самостоятелен, но отново искаш мнението на други хора - това е хубаво, но за начало. Ако искаш да станеш самостоятелен трябва да осъзнаваш, че всички сме свързани и зависим един от друг - съответно колкото ни е по-близък определен човек, толкова по-зависими сме от него.

Колкото и да сме зависими един от друг в определени моменти ни се налага да вземем индивидуални решения, поемайки отговорност за тях.

В твоя случай подобни важни решения не ти се е налагало да взимаш, тъй като си направляван, но е дошъл момента в който си станал достатъчно голям и направляващите вече не могат да те държат достатъчно добре и излизаш от релсите.

Страшно е тъй като е непознато, но познаеш ли веднъш чувството да взимаш индивидуални важни решения, да поемаш отговорност(без значение дали последствията са "Успех" или "Провал") - страха ще изчезне и ще се почувстваш по-свободен, а родителите ще почустват облекчение.

В подобни кризистни моменти е добре да се стремиш да запазиш спокойствие, да разсъждаваш трезво и преценката ти да не е повлияна от емоциите, а от уроците който си получавал през годините.

Желая ти успех в начинанията