354.Ела след мене! - НБ, държана на 5 май, 1929 г. София – Изгрев.

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

Добрата молитва

Ела_след_мене! - беседа

Молитвен наряд за край:

 Господи, дай благословение и на моите братя, както даваш и на мен

Господи, дай благословение и на моите братя, както даваш и на мен. Аз ще Те слушам, както ме учиш. Ще прилагам Любовта, според както е Твоята Воля.

*****

„И рече му: „Дойди след мене!“ И той стана и отиде след Него.“ (Матея 9:9)

”Дойди след мене!” – Няма по-силно изречение, по-силна идея в живота от тази, да отидеш след някого. Няма по-голямо щастие за човека от това, да разбере смисъла, скрит в идеята ”ела, или дойди след мене!” Думите ”ела, дойди” имат дълбок вътрешен смисъл. Те представят ключа на живота. Когато земеделецът каже на житото: Ела, или дойди след мене! – от този момент започва животът на житото. Когато слънцето каже на лозата: Ела, или дойди след мене! – от този момент започва животът на лозата. Когато духът каже на поета: Ела, или дойди след мене! – от този момент започва поезията на поета. Тази дума се отнася до живите хора, които разбират нещата, а не до мъртвите. Има два вида хора в света: мъртви и живи. Мъртвите не се нуждаят от нищо. Те казват: ние не се нуждаем от ядене и пиене, от дрехи и къщи, от музика, поезия, наука и изкуства; ние се нуждаем само от гробове, от големи паметници и кръстове, чрез които да засвидетелствуваме своето минало съществуване. Живите хора казват: Ние се нуждаем от ядене и пиене, от дрехи и къщи за живеене, от поезия, наука, музика и изкуства. Блажени мъртвите, които са си изработили своя философия и не се нуждаят от нищо. Да, блажени са мъртвите, но временно само. Щом влязат в своя свят, те веднага започват да изпращат депутации от свои хора да молят живите да ги приемат отново в техния свят. Щом се видят в своя свят, мъртвите започват да хлопат от къща на къща на живите и казват: Моля ви се, приемете ни във вашия свят! Гладни сме, измъчваме се от глад. Тук има страшен глад и страшна жажда. Че наистина в света на мъртвите съществува голям глад, виждаме по това, че от време на време живите им изпращат по малко варено житце, поливат гробовете им с винце, с масло и т.н. Ако в техния свят имаше жито, щеше ли да им се изпраща оттук?

Съвременните хора говорят за онзи свят. Какъв е този свят, за който хората говорят? Този свят е пълен с разбити надежди и мечти, с неосъществени идеали. Този свят представя пустиня. Дето погледнеш, ще видиш само развалини, само сухи кости. Дето стъпиш - навсякъде кости. Когато някой казва, че нищо не съществува в света, това показва, че този човек е погледнал света на мъртвите, дето всичко е разрушено, дето всичко е илюзия. Този свят с нищо не привлича окото на човека. Само археолозите могат да се интересуват, от този свят, защото ще намерят там остатъци от най-стари култури, от различни религии и науки.

Съществува друг свят, освен този на мъртвите, наречен свят на живите, на безсмъртните – Божествен свят. Христос казва: ”Дойди след мене!” – Де да отиде? – В Божествения свят. Аз замествам думата ”дойди” с думата ”ела”, като по-определена, като по-силна дума. Когато кажете някому ”дойди!” – това значи, че този човек може сам да дойде. Когато му кажете ”ела”, това подразбира, че вие се наемате да водите този човек.

Когато се говори за езиците на народите, вие ги считате собственост на даден народ. За пример, български език се счита собственост на българите; турски език – собственост на турците; гръцки език – на гърците и т.н. Обаче, има един език, който не принадлежи на никой народ. Той е Божественият език. Всяка дума в Божествения език има свой специфичен, строго определен смисъл...

Ела_след_мене!

 

[Рассвет]

Благодаря за беседата!

Смисълът на живота се заключава в безсмъртието. Някои определят безсмъртието като вечен живот, като условие за осъществяване на всички идеали, вложени в човешката душа. Без вечния живот тези идеали са неприложими. Безсмъртието няма никакви граници. То изключва всякаква смърт от себе си. В безсмъртието човек запазва всичко, каквото има. Когато се насити на живота, безсмъртният може да замине за онзи свят – от него зависи да живее, или да не живее.

…

Изучаваш ли някаква наука, спомни си думите: ”Ела след мене!” Изучаваш ли философия, музика, поезия, изкуство, спомни си думите: ”Ела след мене!” Любиш ли, спомни си думите: ”Ела след мене!” Човешкият живот трябва да върви по стъпките на Божественото, за да може животът да се осмисли. Човекът може да осмисли живота си, когато дойде до положение да цени душата. Във всеки човек, той трябва да вижда първо душата, а после неговите прояви. Няма по-велико нещо от човешката душа.

…

Сега, желая на всички душата ви да похлопа на вашата врата и да каже: ”Ела след мене!” Казвате: Какво ще стане с нас, ако отидем след нея, и тя ни върне пак назад? Не мислете за това. Не се съмнявайте в душата си. Покани ли ви, идете след нея, и не се смущавайте. Смисълът на живота е при нея, а не при сърцето и ума ви, които са изложени на постоянни промени. Когато кажат на растението ”ела след мене”, това значи да влезе в почвата, да расте и да се развива. Когато кажат на рибата ”ела след мене”, това значи да влезе във водата, дето са условията на нейния живот. Когато кажат на птицата ”ела след мене”, това значи да я пуснат във въздуха, свободно да хвърчи. Когато кажат на човека ”ела след мене!”, това значи да го поставят в света на неговата душа, дето той може правилно да мисли и да чувства. Който живее в душата си, само той може да мисли. Без душа, човек живее в свят на илюзии, на заблуждения. С душа човек живее в действителността, в пълнотата на живота. Всеки може да провери тази истина. За това, обаче, се изисква пълна вяра в Единния, в Свещения. С тази вяра корабът ви спокойно ще преплава бурното море, без да потъне. Мъчнотиите и страданията ще минат и заминат, без да ви причинят някакви повреди. Каквито и мъчнотии и страдания да преживявате, всичко ще се превърне на добро.

Ела_след_мене!