до Орлин Баев-много ме е страх!!!

[Слънце 23]

Здравейте!Ще се опитам възможно най-кратко да ви разкажа за себе си и това защо ви пиша.На 32г.съм.Дете на разведени родители,няма смисъл да пояснявам,че съм живяла в скандали.Като малка бях много срамежлива и притеснителна.Плачех много често.Преместихме се с майка ми и втория й мъж в нов град-сълзи,депресия и отчаяние няколко месеца докато си изградя нов живот,бях на 16.Мисля,че е много важно да спомена,че още от дете си мислех,че трябва да погледна нещо 2 пъти или да пипна нещо 2 пъти и т.н.,иначе ще стане нещо лошо.И до днес е така,но осъзнавам,че е глупаво и ми се случва по-рядко.Изучих се и няколко години по-късно започнах работа,която беше много напрегната,но си наложих да се справя.един ден след поредното глупаво мъмрене на шефа ми ми стана лошо.Причерня ми и за малко загубих сънзание.Не припаднах и никой не разбра.От тогава изпитвах неописуем кошмар да вляза в офиса.Треперех и ме обливаха топли вълни.Забременях и напуснах работа веднага.По време на бременността ми се случваше да плача без причина.1 месец след раждането ми,майка ми направи тежък инсулт.10 дни не се знаеше дали ще оживее.Кошмара беше неописуем!Слава Богу оживя,но е инвалид и не може да говори.Последваха ужасни събития за семейството ми.Втория ми баща се пропи и се започнаха проблемите и с него.5 месеца след раждането ми ми откриха проблем на щитовидната жлеза-взимам до ден днешен еутирокс 75.Започнаха ме мъчителни мисли,че полудявам,че ще нараня детето си,че съм много болна.Докторе,мисля,че няма да смисъл да ви казвам какво чувствах в този момент.Не спирах да плача!Взех решение и отидох на психиатър,Изслуша ме и ми каза,че имам натрапчива депресия.Пих есцитил 10мл.година и половина и бях добре.Забравих да ви спомена,че ми се е случвало и да правя ПА на обществени места.И така,забременях с втория си син и ми се наложи да спра хапчетата.Много рядко ми се появяваха натрапчиви мисли и страхове,но вече бяха поносими и успявах да ги игнорирам.Родих си детенцето,всичко беше нормално или поне поносимо.Научих се да живея с тези странности и да не се плаша от тях.Преди около 2 месеца,големия ми син се разболя от бронхит.Бях сама,мъжа ми беше командировка.Паникьосах се,изпаднах в истерия,защото детето дишаше много трудно.Цяла нощ ходих като луда.След разговор с моя близка разбрах,че е нормално така да диша и се успокоих.Ходихме на почивка,прибрахме се и се Почна!Изпаднах пак в някаква депресия.Реве ми се,много ми е отпаднало,нямам сили и желание за почти нищо.Изнервена съм.Направих глупостта като почти всички да ровя в интернет и реших,че имам шизофрения.Да,открих си много симптоми!За капак на всичко,един ден мъжа ми ми каза,че чувства напрежение в главата и мозъка(той е на висока и много отговорна позиция,случвало се е да ръководи по 5 обекта едновременно)и тогава стана страшно!Реших,че и той е болен,че ще ни вземат децата!Все по-често намирам държанието му за странно,вкопчила съм се да наблюдавам и двама ни.Струва ми се променен,странен....Трябва да спомена,че загуби майка си преди 10 месеца.И преди 10 години лекува токсоплазмоза,за която четох,че наистина може да доведе до шизофрения.Много ме е страх!Забелязвам,че ми се променя начина на общуване с хората-чувствам някакво напрежение в очите,сякаш ги движа по трудно,движенията ми понякога са хаотични и и много се притеснявам да общувам с хората в този ми период!Разсеяна съм и несъсредоточена!Мислите ли,че това може да е много сериозно?ИЗВИНЯВАМ СЕ ЗАТОВА,ЧЕ РАЗКАЗА МИ СТАНА ТОЛКОВА ДЪЛЪГ,НО НАИСТИНА ИМАМ НУЖДА ОТ ПОМОЩ!Страхувам се да отида при психиатъра ми,защото пак ще се почне с хапчетата.Благодаря ви от сърце предварително!И последно,моля ви,кажете ми нормално ли е мъжа ми да се промени в следствие на стреса на работата?Беше много отговорен,не забравяше,а сега забелязвам,че вече не е толкова...днес забрави дали детето е от 6 или 6,30 на тренировка...Ще чакам с нетърпение отговора ви!!!

забравих да ви кажа,че понякога си втълпявам,че това,което чувам не е реално,че имам слухови халюцинации.понякога ми се причува,че ми звъни телефона.Когато съм уморена,не чувствам самата умора,а си мисля,че пак изпадам в някакво от моите състояния.Въщност,отдавна не съм чувствала умората и сънливостта,все си мисля,че е нещо друго

[Орлин Баев]

Здравейте!

Не съм лекар, психолог съм. Нямате шанс за полудяване, просто сте страхлива. Преживяла сте нормални житейски промени и проблеми, но през вътрешните си вярвания за нараняване, изоставяне, провал, лишеност от обич, грижа и защита преувеличавате и катастрофизирате, изпадате в натрапливо и хипохондрично мислене. Част от справянето ви би минало и през осъзнаването и на известната ви хистеричност - автоматично засмукване на внимание и грижа през "зле ми е, лошо ми е, жертва съм". Но не сте никаква жертва, нито пък някога ще имате шизофрения. Не, просто сте страхлива! Относно мъжа ви - да, нормално е под влияние на стреса от преработването да позабравя - няма му нищо, просто е нужно да цени повечко себе си и здравето си, удоволствието си, свободното си време и живота си. 

Състоянието ви подлежи на психотерапия - тя е стратегически стабилният избор. За това което сте и преживявате, ако търсите "козметично" успокоение, са достатъчни няколко сесии. За сериозна характерова работа ви е нужна поне година работа с помощта на знаещ какво и как го прави психотерапевт.

Успехи!

[Слънце 23]

Много ви благодаря за бързия отговор!Определено се успокоих,но бих искала да ви попитам още нещо.Много ме притеснява физическото ми неразположение-погледа,бавните и несъсредоточени реакции,разсеяността,трудно се концентрирам,на моменти чувствам,че съм много нетърпелива и припряна.Ако трябва да взема предмет,бързам,първо го търся с ръка,после го поглеждам и ей такива странни неща.Случва ми се също,ако държа нещо в едната ръка и някой ми го вземе,ръката ми неволно да остане в тази поза за няколко секунди.Когато чета нещо,усещам,че погледа ми препуска по буквите и ми трябва усилие да се съсредоточа.Според вас,това дължи ли се на психическо натоварване и стрес или е неврологичен проблем?Ще отмине ли само и страшно ли е?

Редактирано Юли 29, 2015 от Слънце 23

[Орлин Баев]

Стрес, нищо повече!

[Слънце 23]

От сърце благодаря!

[Слънце 23]

Здравейте!Вече писах веднъж в форума,но след още едно неприятно събитие в живота ми нещата се усложниха....Ще ви кажа накратко,Минала съм пре натрапливостите с които се справих или поне не обръщам внимание вече.Беше ми поставена диагноза натраплива депресия.Пих есцитил 1г.и се почувствах добре.После забременях и го спрях.Известно време бях добре и пак се почна,но вече и с физиологични проблеми за бонус......Вие ми се свят,треперя,вцепенявам се в компания-затрудняват ми се движенията и рефлексите,сякаш не мога да си местя погледа като преди,усещам някакво схващане в устата докато говоря,нетърпелива съм,разсеяна,не мога да се организирам добре като преди и умирам от страх,че съм болна от шиззофрения,че съм луда и не мога да го прикривам!!!Нямам ентусиазъм като преди,понякога говоря на сила и бързам защото просто не ми се говори.С две думи чувствам се много изтощена.От друга страна и мъжа ми много се промени-все му е лошо,вие му се свят,промени му се държанието,маниерите и има някаква продължителна хрема.Веднъж ми каза че чувства че сякаш нещо му става на мозъка(на работа е подложен на стрес) и почнах да си мисля че и той се разболява от шизофрения и че ще ни вземат децата и т.н....Той си е с пълно съзнание,работи и върши всичко нормално,но е много различен и започна често да забравя.Кажете ми моля ви,какво е това???Ще полудеем ли?Какво ни се случва?Чакам с нетърпение отговора ви!

Бързах да пиша,докато съм сама и забравих някои важни неща.Ходих на невролог заради стрелкащо главоболие и ми изписаха стрезам 2x1 и ремирта 30мг. половинка преди сън.Освен,че през нощта не се събуждам,друга промяна не чувствам.Пия ги около 2 седммици.Четох за ремирта че се изписва на шизофреници....:0  На 32г.сме с мъжа ми.Малко се срамувам,но ще питам-Минахме ли периода за шизофрения?Това ми е най-големия страх!И още нещо.Понякога като общувам с хора,се чувствам сякаш очите ми се ококорват и не мога да си контролирам погледа.Като говоря, сякаш ще ми потекат лиги.Често чувствам и напрежение в главата.Не знам внушавам ли си,но много много ми пречат тези неща при общуване.Никой не ми е казвал,че съм различна,странна или променена.Много се притеснявам и за мъжа ми.Променен е....Та пиша ви за да ви попитам:Полудяваме ли?Тази промяна в мъжа ми на лошо ли е?В смисъл разболява ли се от някакво психично заболяване или е възможно да е от стреса?Обръщам се към вас,защото той на психиатър няма да отиде,аз съм много притеснена!

[Орлин Баев]

Нямате шанс за полудяване - категорично! Но докато не преработите страховете си, с една торба хапчета да се тъпчете, животът ви ще е живян на малък процент от смисъла, силата и щастието. Имате да вършите доста работа по себе си. Може би добра идея е да започнете да четете качествена литература - книги за психология, себепознание, духовност. Ето списък с някои такива. 

[Слънце 23]

Благодаря!