Нормално ли е или не?

[Darkness92]

Здравейте, 

Казвам се Анита и от няколко месеца имам... Проблеми. Въщност, аз винаги съм ги имала, но напоследък те започнаха да се усливат. Осъзнавам, че това е заради стреса (аз живея и уча в Англия, самоиздържам се, не е лесно, проблеми много), но започнам да подозирам, че държането ми и реакцийте ми са заложени още от детството.

Забелязах следните неща: Излизах с едно момиче (да, лесбийка съм) и тя ми каза, че не може да ме прочете. Като затворена книга съм за нея. Просто не може да разбере какво мисля, какво чувствам и такива неща. Това ми напомни на нещо, което майка ми каза отдавна: че понякога ме гледа и не може да разбере какво става в главата ми. В ситуации, където се налага да показвам някаква емоция, аз просто... Не показвам нищо. Не плаках когато баба ми почина (въпреки, че едва ли не тя ме отгледа), всъщност се почувствах облекчена, че я няма, защото вече не трябва да се занимавам с нея. Не плаках, когато дядо почина... Просто нищо не почувствах. 

Приятели говорят колко са близки със семейството си, с лелите си и приятелите си у дома, а аз... Не ме интересуват. Просто... Не са в живота ми, дали а живи или не мен това не ме засяга директно.

Затворена съм. Срамежлива, ниско самочувствие. Не говоря много, просто защото нямам какво да кажа. Имам приятели, но не съм добра в създаването на връзки. Помня как с една колежка редовно работехме заедно и ни беше забавно заедно. Тя каза, че трябва да останем приятелки завинаги и аз в този момент се паникьосах. Не знаех как да се държа. Ккаво да мисля... Осъзнавам, че имам проблеми и някой неща ми липсват, коато става въпрос за социализиране.  Искам да съм социале човек, но просто не знам как, за това се отказах да опитвам.

Плаша се голко е голям света в главата ми. Плаша се колко много фантазирам. Много съм завеяна. Често губя картите си за автобуса, ключовете си, миналата седмица дори загубих енергийната си напитка на работа... Фантазирам за абсолютно всичко: от ежедневни неща, като пазаруване, до важни неща, като изпити, срещи. Още от малка имам голямо въображение, но сега съм самостоятелна и това ми прече.

Понякога изпдам в тези дълбоки депресии, самонаранявам се (напълно заслужено, защото съм страхлива и не съм способна да търся собсвеното си щастие), но бързо минават.  Но за жалост нямам моменти на пълно щастие и еуфория, така че знам, че нямам биполярно разтройство. 

Не мога да изразявам чувствата си. Това момиче, с което се срещах - дори не можах да я целуна. Исках, но.... не можех! Сякаш тялото ми нямаше връзка с мозъка ми. Исках да й кажа, че я харесвам, но никога не можах д ай го кажа лице в лице - само със съобщения. 

Понякога просто не знам как да реагирам на неща. При критика си мисля ''Не ме интересува какво мислиш. Това си е моя живот''. При комплимент обикновенно се чувствам неудобно, мисля си ''Защо ми го казваш това? Нямам нужда от творето удобрение!' Понякога имам чувството, че съм груба. не, че аз мисля, че съм груба, но реакцията на другите ме кара да си го мисля. Не знам как да реагирам, когато някой изразява чувствата си към мен: дали е приятел или гадже - обикновенно слагам неутрална маска на лицето си и казвам каквото мисля е неубходимо в дадената ситуация.

Заляга ме и нещо като параноя: залепила съм стикер на камерата на лаптопа си, защото ме е страх, че някой може да хакне компа и да гледа през нея. Имам чувството, че някой ме наблюдава, докато използвам тоалетната или се къпя. Когато вървя по улиците хората ми гледат - или поне си го внушавам че ме зяпат. започвам да си мисля, че ми има нещо на лицето, по дрехите, походката ми. Когато някой зад мен започне да се смее си мисля, че се смее на мен.

Два нови страха се появиха наскоро - червеи и летене. Просто.... гърдите ми натежават и ми се реве, ако видя червеи дали на живо или на компа. Днес доктора ми предписа хомеопатични супокоителни, защото имам полет до германия другия месец и се страхувам, че може да не се кача....

Мога да се забалвявам. На пример по клубове, но само след като съм приела хубава доза алкохол, за да заглуша гласа в главата ми, който постоянно ми напомня за проблемите ми и ми казва, че е напълно безцелно това пръскане на пари по клубове и, че купонясването няма да ми помогне.

Знам, че детството играе важна роля в изграждането на човека. Моето детство не беше хубаво. Баща пияница, физически и психически тормозеше майка ми и баба ми. Психически тормозеше мен. Биеше риташе, блъскаше главите им в стените. Обвинявам него за смъртта на баба си. И съжалявам, че не го наръгах с нож, докато още бях малка, защото тогава нямаше да ме пратят в затвора... Не знам дали обичам баща си, но определено изпитвам повече съчувствие и любов към бездомните по улицата, октолкото към него.
Аз не съм студена или безчувствена (напротив, чувствителна съм),просто понякога не чувствам съчувствие и не се интересувам и нямам мнение. Усмихвам се много, защото майка ми каза, че усмивката разрешава проблеми. Не знам дали се умихвам на правилните моменти, но... Поне не ме кара да изглеждам студенокръвна.

Никой не знае за тези мои тревоги. Тук за първи път си казвам всичко, е, почти всичко. Ако трябва да си излея душата, ще изпиша тонове. Извинявам се за големия пост. Правих много онлайн тестове и четох много за различни разтройства, но знам че колкото повече чета, толкова повече си внушавам, за това спрях. попаднах на този форум и реших да видя какво другите мислят....
Трябва ли да се тревожа за всичко това? Нормално ли е? Ще ми мине ли?

Благодаря ви предварително.

Редактирано Юли 28, 2015 от Darkness92

[Орлин Баев]

Нормално е! Напълно нормална си. Просто си себе си и не е нужно да бъдеш като другите. Да, имаш си особеностите и те не са като тези на този или онзи, но затова си ти - неповторима и богата личност си! Въображението ти може не а пречи, а да помага, когато го канализираш в творчество или стратегическо мислене. Имаш и добра самостойност на самооценката си, което е чудесно. В огромна част от описанието на мисленето, чувстването и реакциите ти виждам един рядък и ценен характер, който в никакъв случай не попада в описанието на личностовите или каквито и да е разстройства, но е наситен с много, много богат потенциал, който чака да бъде разработен. Това се случва, когато негативите и страховете на такъв характер бъдат преработени до адаптивните им потенциали.

По-долу копирам извадка от тази моя статия. В извадката е описана динамиката на т.н. в психоанализата шизоиден характер. Моля те, не се плаши от тази думичка - тя няма нищо общо с някакви психични р-ва (просто езикът на анализата е странен), а просто означава творческа насоченост и богат потенциал. Описанието е общо и не всичко се отнася до теб. Все пак, възможно е да се видиш в описанието на някои от основните черти и наличности. Иска ми се да ти кажа, че при теб негативните такива са изразени в слаба степен, позитивните са далеч по-застъпени, а въпросното преобразуване на малкото минуси е неизбежно и вече се случва в живота ти! 

..................................................................................

Схема фокусирана когнитивна терапия и терапия на петте движения (неорайхианска психотелесна терапия) - аналогии

 

 

Принципно всеки опит за таксономично вместване на човешкото психе в дадени схеми/ характери, е условен и частичен. Разнообразието от човешки характери може да бъде разделено не на пет, а на пет хилияди петстотин петдесет и пет, които също ще бъдат недостатъчни да опишат индивидуалната психична вселена на индивида. Има много опити за подобни характерови описания, през различни психологични или популярни системи... 

 

Ще погледна успоредно системата за психотерапия на Валдо Бернаскони (терапия на петте движения) и когнитивно поведенческата терапия. 

 

Бернаскони предлага интересна последователност в комуникацията на индивида както със самия себе си, при пречупването на реалността през характера си, така и със социалната реалност – пет движения. Нарича ги през призмата на нарцистично-фаличния си характер, както следва: планиране, подчинение, агресия, съблазняване, връзка с реалността. Всяко движение е смислово свързано с даден невротичен характер, който пък се сформира в резултат от невротична фиксация (прекъсване, по терминологията на Бернаскони) в онтогенезата на човека. Планирането се свързва с шизоидния (интравертно фантазен) характер, подчинението с оралния (зависим, хистеричен), агресията със садо мазохистичния, съблазняването с психопатния (нарцистично – фаличен), връзката с реалността с ригидния (скован, ананкастен). 

 

 

Сформирането на даден характеров импринт се случва в следствие дезадаптивната реакция на детето на даден възпитателен родителски стил, през определен онтогенетичен период от развитието му като социален индивид (дадена фаза). Фазите са:

 

 

1. Нарцистична фаза - от 0 до 6 месеца

 

2. Сензорна фаза (фаза на сетивността) - от 4 месеца до 1 година

 

3. Фаза на Аза - от 1 до 3 години

 

4. Фаза на съперничеството - след 4-ата година

 

5. Сексуална фаза - след 5-ата година.

 

 

Ще се спра накратко на схема фокусираната когнитивна терапия и преките и паралели с терапията на петте движения. В схема терапията, Джефри Йънг, нейният автор, говори за пет маладаптивни домейна и присъстващите в тях схеми. Петте домейна могат директно да се съотнесат към петте характера, постулирани от Бернаскони. В следващите редове предлагам някои взаимовръзки, произтичащи не от прочетени материали от някой автор, а плод на собствената ми способност за трансфер на дълбинна понятийност, отвъд лингвистичната семантика (mapping) при различни и отдалечени понятийни процеси и факти (тоест способност за правене на аналогии).  

 

 

Паралел между домейн разединеност и отхвърленост и шизоидния характер

 

 

Домейн 1: Разединеност и отхвърленост

 

 

Очакване, че нуждите ни за сигурност, защитеност, стабилност, грижи, емпатия, емоционално съпреживяване, приемане и уважение няма да бъдат удовлетворени по естествен начин.

 

 

Индивидът произхожда от семейство с преобладаваща атмосфера на дистанцираност, студенина, отхвърляне, емоционална въздържаност, самота, непредсказуемост, експлозивност, злоупотреба. 

 

 

Схема 1: Отхвърляне / Нестабилност

 

 

Чувство за нестабилност в отношенията и липса на доверие към хората, с които сме свързани и взаимодействаме. Включва усещането, че „значимите други” няма да могат да продължат да ни предоставят емоционална подкрепа, близост, сила или практическа защита, защото са емоционално нестабилни и непредсказуеми (гневни избухвания), не може да им се има доверие, променливи са; защото скоро ще си отидат или ще ни отхвърлят заради някой по-добър от нас.

 

 

Схема 2: Недоверие / Злоупотреба

 

 

Очакването, че другите ще ни наранят, ще злоупотребят с нас, ще ни унижат, измамят, излъжат, ще ни манипулират и ще се възползват от нас. Чувството, че другите ни вредят предумишлено или че сме жертва на незаслужено тотално пренебрежение. Убеждението, че винаги сме мамени и че късметът никога не е на наша страна.

 

 

Схема 3: Емоционално лишение

 

 

Очакването, че желанията ни за нормална степен на емоционална подкрепа няма да бъдат посрещнати адекватно от другите. Трите основни форми на емоционално лишение са:

 

 

А) Лишаване от обгрижване: липса на внимание, емоционална връзка, топлина и приятелство.

 

Б) Лишаване от емпатия: липса на разбиране, изслушване, откритост или взаимно споделяне на чувствата от другите.

 

В) Лишаване от подкрепа: липса на получаване на сила, насоки или ръководство от другите.

 

 

Схема 4: Дефектност / Срам

 

 

Чувството, че сме дефектни, лоши, некачествени, нежелани, низши или увредени по отношение на важните неща; чувството, че при контактите си със „значимите други” ще бъдем отблъскващи. Може да включва свръхсензитивност към критика, отхвърляне и обвиняване; неловкост, постоянно сравняване и несигурност в присъствието на другите; усещане за срам за нещата, възприемани от нас като недостатъци. Тези недостатъци могат да бъдат лични (вътрешни): себичност, гневни изблици, неприемливи сексуални страсти, а могат да бъдат и публични (видими): нежелан външен вид, социална неловкост и т.н.

 

 

Схема 5: Социална изолация / Отчуждаване

 

 

Чувството, че сме изолирани от целия свят, различни от другите хора и че не сме част от никоя група или общност. Усещане за афизичност, липса на връзка с телесната сетивност. Тревожност при физически контакт. Бягство във фантазията.

 

 

 

 

Домейн „Разединеност и отхвърленост“ има пряко съответствие със структурата на шизоидния характер. Разбира се, аналитичните хипотези както относно времевата определеност на периода на залагане на определен характер, така и на родителското поведение, довело до него, засега си остават ненаучни предположения, лишени от доказателствата на чисто научна методология. В такъв дух на разсъждения, както терапията на петте движения (неорайхианска терапия), така и схема фокусираната терапия, се явяват само практически помощни средства за случването на терапевтичен процес, без актуална емпирична обосновка, базирана на твърдо научен метод. Схема терапията ползва понятието „схема“, постулирано в когнитивната наука, но в контекста на тотално ненаучни аналитични хипотези. По подобен начин, Бернаскони заявява научност в хипотезите си, но една по-задълбочена проверка на емпиричната валидност в начина за постулиране на периодите за сформиране на характеровите структури, начина за изграждането им, връзката между даден цвят и характер и т.н., биха претърпели фиаско. В това си лирично отклонение от главната насока на разсъждение в тази статия, заявявам две неща:

 

 

1)      Научната методология на когнитивната наука (както и на експерименталната психология), въпреки, че е доказателствено обоснована, разчита единствено на опосредствено, доста примитивно и твърде „сляпо“ изследване на психичния свят чрез поведенчески, измерими количествено резултати. Макар и твърдо проследим и повторяемо доказуем, такъв метод не прониква ни на йота във феноменологичния свят на интрапсихичния субект на изследване – мисълта. Засега научният метод просто не успява да следва реалното богатство, пластично многообразие и мултифакторна неопределеност на човешката психична вселена. Все едно слепец изследва светлината, единствено по топлината, която тя произвежда. Така и когнитивната наука „измерва‘ психичната феноменологична бездна единствено през поведението.

 

 

2)      Приложната психотерапия, независимо дали базира практическите си методи върху строго научна парадигма, както когнитивната психотерапия върху когнитивната наука и експериментална психология, или върху аналитични, трансперсонални, хуманистични хипотези, е фокусирана върху психичното здраве на пациента. В такъв контекст на разсъждения, единственият определящ качеството на дадена терапевтична модалност фактор, е успешността му в промяната на маладаптивните когниции в хармонични и носещи смисъл и радост такива.

 

 

Защо шизоидният характер, макар и заявен през различна терапевтична система, така „плътно“ може да бъде аналогизиран с домейна „разединеност и отхвърляне“? Нека видим накратко описанието на шизоидията, според психотелесната неорайхианска школа.

 

 

 Шизоиден характер (интравертно – фантазен)

- Онтогенетичен период на сформиране: пренатален и след раждането, до четвърти, шести месец – нарцистична фаза.

 

-       Базисна травма – отхвърляне

 

-       Главни защитни механизми – отричане, в някои случаи стигащо до разцепване, фантазия, интраверсия, психично и поведенческо бягство, игнориране.

 

-       Цвят – черен (по Бернаскони)

 

-       Движение – планиране

 

-       Психична насоченост - интраверсия

 

 

Отличава се с крайна интравертираност, живот в свят на фантазии и идеали, с минимално взаимодействие с околния свят и хора. Сексуалността се проявява предимно автоеротично, като мастурбация. Като цяло, либидото е слабо. Биоенергията е оттеглена от света, контрахиана. Тялото често е слабо, фино. Човекът присъства в социума маргинално или индиректно, чрез творчеството/ науката си. Емоциите са изключително насочени навътре, а при общуване с околните шизоидният характер проявява защитно безразличие. Богат вътрешен живот и беден външен. Интелектът може да бъде нормален.или дори висок. Наблюдава се разкъсаност между различните когнитивни "етажи", между мислите, чувствата и поведението. Сублимацията на шизоидността се осъществява в научна дейност, писане, индивидуални професии, работа през компютър, стратегическо планиране, духовност и др.

Шизоидният характер се защитава от страха си от отхвърляне в самоотхвърляне, бягство от света и хората във фантазията си, в мечтите и мислите си. Шизоидният характер преживява субективните вярвания за изолация и непринадлежност към никоя група или общност, поради несъзнаваните му убеждения, че е дефектен, некачествен, нежелан и по-низш от другите. Тъй като силно вярва, че е отблъскващ за другите, той сам си причинява социална изолация. Шизоидният характер е остро сензитивен към критика, отхвърляне, обвиняване. Постоянно преживяване на срам/страх от негативна обратна връзка при общуване. Избягващият характер твърдо вярва, че другите задължително ще го наранят с критиката си и лишат от вниманието, топлината и приятелството си. Тъй като вярва това, той несъзнавано се държи така, че това да стане реалност. Истината е, че това е неговата субективна реалност, нямаща много общо с реалната такава. Когато такъв човек има капацитета за метакогнитивно осъзнаване на собствената си психика и взаимодействието и с обективната реалност, човекът е просто социално тревожен (социофобия), което с негово желание се повлиява чудесно от психотерапия. Когато обаче човекът няма такъв метакогнитивен капацитет, такъв характер е предпоставка за избягващо личностово разстройство. Ако споменатите страхове са преживявани в по-интензивна степен, шизоидията преминава в характер от параноидния спектър. Човекът с шизоидно - параноиден характер пречупва общуването си с хората през субективните си вярвания за нараняване, злоупотреба, унижение и предумишлена вреда. Струва му се, че другите всеки момент могат да го наранят или задължително зад маската им от нормално добронамерено общуване кроят интриги и планове за мамене и манипулация. Базисна трамва – отхвърляне. Такъв характер е база за параноидно личностово разстройство, а при по-силна загуба на връзката с реалността, на шизофрения.

 

 

Както ясно могат да бъдат проследени, паралелите между теорията на Джефри Йънг и Валдо Бернаскони по отношение на домейн „разединеност и отхвърляне“ и шизоидния характер, са много.

 

 

Преработка на шизоидния характер до адаптивните му потенциали: Съзерцател/ Стратег

 

 

Когато един базисно шизоиден характер поработи върху себе си в процеса на психотерапия или при най-добрия от най-добрите психотерапевти, негово величество живота, с известно насочено навън усилие успява да насочи либидото си (психичната си енергия, биоенергията си) навън, към обективния свят достатъчно, за да се научи да се доверява здраво на себе си при присъствието си в този свят, а оттам и на другия, да се заявява спокойно, дори и да печели хората. Научава се и да препроверява реалността и препланира. При една негативна промяна, шизоидният характер често придобива елементи от ригидния. При качествено оцялостяване обаче, придобива хармоничен, относително организмичен характер, способен да ползва позитивите и от петте движения. Като основно ядро на структурата на съзерцателя обаче си остава естествената склонност към интравертирано потапяне във вътрешната субективност, сега обаче по градивен, творчески начин. Съзерцателят е чудесен писател, учен, сценарист, медитатор, стратег виждащ цялата картина... Човек, който спокойно и качествено, при здрава връзка със социалния и научен консенсус за реалност, умее да пътешества в бездната на вътрешния си потенциал от възможности, да твори активно и вижда ясно себе си, света и другите от позицията на онзи тих и спокоен зрител, който съдържа в себе си всички безбройни комбинации от идеи, принципи и естествени природни закономерности, трудно достъпни за екстравертните характери.  

 

 

Редактирано Юли 28, 2015 от Орлин Баев

[Darkness92]

Благодаря ви за отговора Орлин Баев.

извинявам се, че отговарям толкова късно, бях страшно заета... Статията ви е малко сложна за мен, трябваше да я прочета няколко пъти за да схвана нещата.  Но виждам много познати неща и прилики с мен. 

Коментарът ви обаче разбрах и ме успокои!  
Мисля да спра да търся решения и причини за самотата ми. Никой не ми е виновен, аз сама съм си виновна, такава съм си. Майната му. каквото стане стане. Все още се режа, но ми харесва и няма да спра  Помага ми.

Може би ако започна прехвърлям фантазийте си на лист, да ги пиша, може би главата ми ще се подреди и ''олекне''  Хехе, надявам се да помогне.

Лек ден и продължавайте с този форум! Много е добър. 

 

[Орлин Баев]

Благодаря за добрите думи за форума - стараем се!

Да, ако започнеш да се учиш да "хващаш" автоматичните си мисли, да си водиш дневник, в който да преобразуваш изкривяванията им чрез връзка с реалността (с консенсуса за социална такава) и логика - тогава малко по малко все по-добре ще знаеш как да действаш, ще свържеш главата с тялото и поведението си. А така и автоагресията отпада, превръща се в здрава мотивация, насочена навън, към реални действия и постигания!

Ако те интересува, питай!

Бъди щастлива! 

Редактирано Август 18, 2015 от Орлин Баев

[д-р Тодор Първанов]

Групова терапия.Намери такава, за хора с твоят характер.Ще ти е полезна и като приемане на себе си и като стимул за положителна промяна.

[Орлин Баев]

А още по-добре ще работи груповата терапия, след известно време лична, в която с работа с мисленето, но и през тялото (психотелесна работа, виж упражнения на Лоуен), ще си се научила да свързваш мисълта с емоциите и тялото. Груповата терапия за твоя характер наистина е много важна!