Кен Уилбър

[Добромир]

"Псевдофилософията поставя интелектуални капани, но не освобождава човешкия дух от кармична зависимост. Учителят не създава философски, а езотерични школи, в които се разширява обхвата на сетивността и възможностите на съзнанието. С това разширено съзнание се схваща по-лесно както относителността на световете, така и тяхната детерминираност. Докосналите се до това познание философски лидери предлагат нови холистични парадигми с духовни принципи и Астрокосмичен Синтез, включващ Материя, Енергия, Време, Пространство и Живот в едно Единство." - из "Методът на Учителя"

Едно от редките изключения на Запад, където сред ферментиращата Ню Ейдж протоплазма се явява истински езотеричен философ, за мен е феноменът Кен Уилбър. Той, сам практикуващ духовни техники, е същевременно биохимик и ядрен физик и най-вече изучава издъно стотици езотерични и психологически школи и установява, че - въпреки видимото им разминаване и често дори противопоставяне - в основата си те отразяват едни и същи факти от еволюцията на съзнанието. Това се оприличава на спектър - все едно оня, който тълкува нещата, гледайки ги пред "червени очила", да критикува "синия" и обратното. А реално съществува целият спектър; и Кен разглежда развитието като индивидуално, историческо и най-вече - като надисторическо, т.е. като разгръщане на Духа. Ако някой от вас се е запознал с някои от произведенията на този човек или желае да научи нещо повече, нека да пише!

[Силвия СД]

Подай, моля, малко папо от това, колега. Изглежда ще ми пасне на вкусовите предпочитания.

[Добромир]

Из книгата "Без граници" (има я и в превод на български):

Откровено и открито заинтригованият от натрупване на повече знание за себе си индивид в днешно време среща едно нескончаемо и заслепяващо-объркващо многообразие от психологически и религиозни школи, (готови да му окажат "помощ" в "правилния" му избор) в следствие на което индивида не знае нито откъде да започне, нито - в крайна сметка, на кого да вярва. Дори и ако старателно изучава всички тези основни психологически и религиозни школи, неминуемо ще достигне до момента на пълното обуркване, защото тези школи, разглеждани като цяло, определено влизат в противоречие една с друга. Например, в Дзен Будизма на човек е казано да забрави, прехвърли, заживее отвъд егото си, а в психоанализата на човек бива помагано да затвърди, укрепи и "окопае" егото си. Кое е правилното? Това е сериозен проблем от нашата действителност - както за лаика, така и за професионалният терапевт. Толкова много различаващи се и влизащи в конфликт една с друга школи, всички имащи една единствена цел - човека. А наистина ли е така?

Имам в предвид, смятате ли че всички те фокусират вниманието си върху едно и също ниво на човешкото съзнание? Или по-скоро тези различни подходи са всъщност подходи към различните нива на човешкото "Аз"? Не е ли възможно тези различни подходи не да си противоречат, а да рефлектират различията в множеството нива на спектъра на съзнанието? И не може ли да повярваме, че всички тези подходи са повече или по-малко верни, когато са разглеждани прилежащо на съответстващото им ниво от спектъра?

Ако истинноста на това наше предположение е вярно, това определено би ни позволило да въведем един пълен прорядък в това иначе влудяващо комплексно поле. В такъв случай, всички тези различни школи - психологически и религиозни, не само не си противоречат в подходите си към индивида и проблемите му, а напротив, те се допълват като всяка покрива различни нива на личностното съзнание на индивида. С осъзнаването на това, обширното поле на психологията и религията се свежда до пет или шест лесно обозрими, податливи (на интегрирано изучаване) групи и става очевидно, че всяка от тези групи охарактеризира предимно една от ивиците на спектъра на съзнанието.

Нека представим няколко кратки, обобщаващи примера. Целта на психоанализата и повечето форми на конвенционална психотерапия е да заличи, излекува радикалното разделение между съзнаваните и несъзнавани аспекти на нашата psyche, за да съумее личността да осъществи здрав, пълен контакт с "цялото си съзнание". Целта на тези терапии е обединението на "персоната" със нейната "сянка" и така да се достигне до утвърждаването на здраво и силно его, което можем да твърдим, че е един акуратен и приемлив образ на личността (на ниво персона). С други думи, тези терапии са ориентирани към съответните им нива ( в случая Его-нивото) и помагат на индивида да установи, идентифицира себе си на съответното ниво (в случая - здраво его).

По-нататък, при т.нар. хуманистични терапии, целта вече е друга - да се излекува, заличи разделението между самото его и тялото - обединението на psyche и soma, което всъщност представлява цялостния организъм (тоталният организъм). Ето защо, хуманистичната психология, наричана Третата Сила (като първата и втората са, съответно психоанализата и бихейвиоризма), е позната като движение на човешкият потенциал. В разширяването на човешката идентичност от мисъл, его до организъм-като-цяло, обширните потенциали на тоталният организъм биват предоставени на разположение на личността.

Още по-дълбоко ще намерим дисциплини като Дзен Будизъм и Веданта Хиндуизъм, чиито цели са вече да излекуват разделението между тоталният организъм и околната среда, като при това разкриват една върхова идентичност - едно с цялата вселена. С други думи, те целят постигането на нивото на единно съзнание. Но нека не забравяме, че именно между нивата на тотален организъм и единно съзнание се намират тези трансперсонални сектори от спектъра. Терапиите, адресиращи това ниво изследват подробно тези процеси в индивида, наричани тук "супер-индивидуални", "колективни" или "трансперсонални". Някои от тях дори различават "трансперсонално Аз" и въпреки че това трансперсонално Аз не е идентично с Цялото, то определено прехвърля границите на индивидуалния (тотален) организъм. Измежду терапиите, работещи на това ниво са Психосинтез, Анализът на Юнг, различни начални йога-практики, методът на Трансцедентална Медитация и т.н.

[Mindfield]

Чувал съм за него от един виртуален познат.

Стегнато и смислено ми се стори, а и съвременно.

Mерси за представянето. Дай още не що насам.

[Добромир]

ЕКОЛОГИЧНИ ЛИ СА ЕКОЛОГИЧНИТЕ ПРОБЛЕМИ?

Основните проблеми на Гея не са индустриализацията, изтъняването на озоновия слой или изчерпването на ресурсите. Основният проблем на Земята е липсата на единно разбирателство на ниво ноосфера как тези проблеми да се третират.

...Е, нека допуснем че къщата ни действително "гори" в смисъл на екологична криза. Ключовият въпрос е: Защо още не вземаме мерки? Отговорът е: Защото до този момент сме неспособни да достигнем до единно съгласие и разбиране, свързано с тази криза. И гарантирано е, че докато това не стане, кризата ще продължава.

Вижте, има два основни начина, които определят реакцията на хората в кризисна ситуация: те или я предугаждат, предвиждат и реагират за да я предотвратят, или, много по-често - чакат кошмарът да се случи, като при това са принудени да посрещнат проблема директно (твърде късно) и да прекарат повечето от останалото време във възтановяване на щетите.

Досега ние (хората) следваме втория курс на действие. Колективното човечество няма да реагира на тази криза до момента, в който те, всъщност, не я приемат колективно като криза. Единствения начин, по който те могат да възприемат глобална криза, е ако те самите имат глобална перспектива, която идея единствено е способна да идентифицира проблема.

Моето виждане е, като се вземе в предвид кризата, ние или ще: работим над начини да променим нашето възприятие, или ще трябва да чакаме бедствието да ни удари, в който момент ще достигнем до взаимното съгласие, че имаме голям проблем. Единственият алтернативен подход е, ако световните правителства насилят своите граждани да вземат крути мерки - вземайки в предвид демократичните системи на управление в повече от сто държави в света, това е малко вероятно. Още повече, това би включило различни форми на фашистко управление, което, колкото и благородна първоначалната кауза да е, винаги води ужасяващи последствия.

Забележете, че казах по отношение на цитата... "Основният проблем на Гея" е липсата на единно съгласие по мерките, които да бъдат взети по отношение на кризата. Не казах "Единствения проблем на Гея"... Веднъж достигнали до колективно, демократично, консенсусно съгласие по отношение на степента и природата на кризата (основният проблем), хиляди други неща ще трябва да бъдат разгледани (от управление до образование). Повечето екофилософи, обаче, фокусират вниманието си върхъ тези хиляди други неща и така игнорират основният, първи проблем: как да направят така, че хората да видят проблемите и да съгласуват действията си.

Единственият път, по който можем да постигнем това е чрез еволюционно развитие на съзнанието от егоцентрично, през социо-центрично, до "свето"-центрично (глобално). От тази глобална перспектива кризата е много по-ясно видима и, като следствие и консенсуса по отношение на необходимите за предотвратяването и действия, ще бъде много по-лесно достижим.

Не че отричам хилядите други неща, които трябва да бъдат направени; просто подчертавам най-важната цел, която истинските еколози по света би трябвало да преследват: растежа, еволюцията и развитието на самото вътрешно съзнание.

Колкото повече еколозите игнорират вътрешният път, толкова по-реални са шансовете ни да не убегнем световна криза в кошмарни пропорции, която, от своя страна, ще накара хората да мислят глобално (а наоколо ни милиони ще страдат в невиждани досега пропорции).

Това, което предлагам, е баланс: нека работим за реакция по отношение на околната среда сега, но нека, също толкова здраво да работим за установяването на култура на окуражаване, която обръща също такова внимание на вътрешното, трансцеденталното, развитие на съзнанието. Само това би предотвратило кошмара."

Кен Уилбър,

8 Януари 1997г.

[Добромир]

Последователност при разгръщане на съзнанието. К. Уилбър стига до следната най-обща схема (тук синтезирана и редактирана за по-лесна „смилаемост”):

1. Първичен усет – в зачатъчен вид характерен не само за цялата "жива", но според много учени от древността до днес – и на т.нар. "нежива материя".

2. Дразнимост – характерна за всички клетъчни структури.

3. Усещане – характерно за всички организми с (макар и най–примитивна) нервна система.

4. Възприятие – развива се, започвайки от организмите с формиран гръбначен мозък.

5. Импулс – проявява се с развитието на мозъчен ствол (при влечугите).

6. Емоция – характерна за по–висшите животни и човека, свързана с функциите на лимбичната мозъчна система.

7. Символно знание – характерно за хората, като обикновено се развива към 3–годишна възраст.

8. Понятийно мислене – появява се средно към 5–та година и заедно с предното е свързано със започващото развитие на "по–новите" структури на мозъчната кора.

9. Конкретно операционно мислене – появява се нормално към 7–та година, когато детето вече може да приема ролята на другия човек.

10. Формално операционно мислене – светоцентричен мироглед или зряло его, развива се към 13–14 годишна възраст, като при част от съвременниците остава недоразвито.

11. Визионерство (екзистенциално осъзнаване) – характерно за неголям процент съвременници, при които има интеграция на цялостното индивидуално същество ("кентавър") и способност за многообхватна интелигентност (която е базова способност на ума и затова не винаги е свързана с голямо натрупване на външни знания).

12. Психично трансперсонално – естествен мистицизъм, надскачащ егото в опита си за единство с околната природа; характерен за относително малък, но увеличаващ се брой хора и примери за който има във всички култури; много от проявите му на свръхсъзнателност и парафеномени е трудно да се обяснят единствено с мозъчната активност или с "колективното безсъзнателно".

13. Проницателно трансперсонално – божествен мистицизъм, недостъпен като трайно постижение за мнозинството духовно стремящи се, но осъществяван от някои велики мъдреци и пророци.

14. Каузално трансперсонално – безформен мистицизъм, пълна трансцендентност, обикновена "нирвана"; постигналите я в исторически план вероятно са твърде малко.

15. Недуалистично – най–високото достижимо ниво на единство с Вселената, при което се надхвърля дори и разликата между "нирвана" (просветление") и "самсара" (заблуда).

(Тези нива имат съответствия и на психопатологично, и на културално равнище – вижте книгите на споменатия автор "Кратка история на всичко" от изд. "Лик", 2000 г. и "Интегрална психология" от изд. "Дилок", 2005). Има вече и сайт за Кен на български - www.kenwilber.hit.bg

Основните нива, с които на практика работят общодостъпните форми на психология и духовност (а значи ще занимават постоянно и нас), са тези до 12–то; счита се обаче, че при определени условия и хора от по–ниски нива могат да имат смътни проблясъци ("първо сатори") за по–висшите реалности. Това води към заключението, че те съществуват перманентно при всички човеци, а само се "пробуждат" в съответствие с необозрими за нас космични закономерности...

Би ми било интересно, тъй като авторът е проучил много духовни учения, философии и психологии, но явно не е запознат с творчеството на Учителя Беинса, да се види съответствието на горната схема и други изводи от интегралната психология на Кен с учението на Петър Дънов.. аз не съм достатъчно запознат, за да направя тези паралели. Някъде съм чел или чувал, че и Беинса не е считал "космичното съзнание" за най-висшето, а го е давал на степени... Помагайте!

Редактирано Декември 23, 2006 от Добромир

[Добромир]

Много важно според мен е и обобщението на Кен за ценностните основи. Има 3 такива:

1. Основна ценност. Тъй като Бог е иманентен (вътрешно присъщ) в творението си, като най-дълбока същност всички неща имат една и съща стойност. Това се осъзнава често от мистици, поети, хуманисти, квантови физици и т.н., а от другите хора - по-рядко или изобщо не.

2. Вътрешна ценност. Отразява йерархичното ниво на съществата - вижте по-горе. Някои хора преувеличават или пренебрегват йерархията, но тя си има точно определена роля, ако се разбира правилно (Кен я нарича холархия" - вместена йерархия, за да е ясно, че това не е механично преминаване на някакво стационарно същество към по-високи "места", а по-скоро цялостно развитие с усвояване на всичко ценно от предхождащото стъпало).

3. Външна ценност. Тук се касае за чисто прагматичните ползи във външния свят, например кучето и вълка могат да са от сходно йерархично ниво, но едното животно е "приятел на човека", а от другото по-скоро се налага да се пазим.

И така, ако имаме предвид и 3-те ценностни първооснови, когато преценяваме каквото и да е, оценката ни ще бъде възможно най-балансирана и съответно справедлива. Все още обаче ние твърде често залитаме в абсолютизиране на една от тях за сметка на другите: например тогава първата се превръща в "розов облак" от непрактичност; втората - в нещо като "кастово мислене"; третата - в груб материализъм... Но тези сериозни странични ефекти не се появяват, ако и когато всяка от тях си знае мястото!

Редактирано Януари 6, 2007 от Добромир

[Орлин Баев]

Кен Уилбър е човек с огромни познания - интегрален учен от нов тип, който върши изключително важна работа за поставяне основите на науката на бъдещето! Чел съм само "Интегрална Психология". Другите нещо не мога да ги намеря. Не че стилът му не е американски и не повтаря по 1000 пъти едни и същи неща, но въпреки това е изключителен. Жалко, че нямам средствата да премина обучение в Университета му ...

[Milena]

Чел съм само "Интегрална Психология". Другите нещо не мога да ги намеря.

Поръчах си от тук: http://www.pe-bg.com/?cid=9&pid=4295&a...fd4c7a05349f4f2

"Без граници" и ми я доставиха.

- тук: http://www.hulite.net/modules.php?name=New...le&sid=9258 има превод на самото начало.

* цитатче : "...Нещо много просто започва да се случва, когато отговаряте на въпроса "Кой сте вие?". Когато се описвате, или обяснявате, или дори само вътрешно си представяте вашето "себе", съзнателно или не, вие рисувате мислена линия (или граница) през цялото поле на вашите преживявания - всичко от вътрешната страна на тази граница вие усещате и наричате "Аз", а всичко отвън границата усещате , че е "не-Аз". С други думи, вашата личностна идентичност е зависима изцяло от това къде ще прокарате тази мислена гранична линия."