Лоша съм

[zver4o]

Здравейте, много ми е трудно да го призная...станала съм лош човек! Незнам кога, как и защо. Погледнах се отстрани и се изплаших - намръщена, злобна, грозна, гневна лелка. А не бях такава - напротив - бях толкова лъчезарна, усмихната, съчувстваща на всички...оптимистично настроена, душата на компанията...Сега дори като се погледна в огледалото не мога да се позная - дори имам чувството, че очите ми са се смалили..за сметка на торбичките около тях:), а устата ми е с увиснали краища и изобщо...как стигнах до тук!?

Съзнавам, че съм направила първата крачка, но как да продължа? От къде да започна промяната? Имам нужда от малко напътствие, критика приемам всякаква...

Редактирано Юли 27, 2015 от zver4o

[Орлин Баев]

Миналата седмица ходих на българското черноморие... Позволих си да се отдалеча за седмица от ежедневието си, от собствените си бръчки под очите и грижи, мои и на другите. Осъзнах, че в огромна степен съм станал функция на професията си - по 10-12 часа на ден работа, която макар и да обичам, когато се прекалява, изпива. Осъзнах, че макар и да искам да отделям време за себе си, за творчество, спорт, природа, слънце, вода, не го правя. А това състарява.

Споделям това, за да те питам - казвайки, че си лоша, добра ли си към себе си, за да можеш автоматично да бъдеш добра и към света и другите?! Следваш ли творческите импулси на душата си, позволяваш ли си грижи за самата себе си, за удоволствието и имиджа, за здравето и самочувствието ти? Спортуваш ли, ходиш ли в природата, правиш ли си козметични процедури, ходиш ли на масаж, общуваш ли с добри, позитивни и качествени, хармонични приятели? Имаш ли цели, идващи от теб като душа и следваш ли ги?! Поставяш ли собствената си божественост и уникалност на присъствието си в този свят в центъра на психичната си вселена, виждаш ли се като важна, вярваш ли си, така че да можеш да уважаваш и да се доверяваш ведро и разумно и на другите?!

Осъзнаваш ли психичните си процеси, довели до намръщената злоба? От какво в теб, което не виждаш, но приписваш без да искаш на другите, уж те пази тази негативна гневност? Познаваш ли се? 

[zver4o]

Здравей, започвам отзад напред:

1. В момента се опознавам...оттук започна всичко. Мислех си, че се познавам, но като се погледнах отстрани видях, че вече не съм същата.

2. Негативната си гневност приписвам на слабостта си към нуждите на другите и трудността ми да казвам "Не!" Но, толкова са ме лъгали, че вече ми е писнало, а и с тази намръщена физиономия се  отказва по-лесно. Дори ми служи като бариера.

3. Ами, пак малко със срам ама...даже май се мисля за много важна и уникална пък не съм:) , тоест някак неоценена по-точно.

4. Абсолютно съм се занемарила, нямам никакъв стимул да направя нещо за себе си...Дори ме е страх, че може да отблъсна съпруга си с тази си външност, но пак нищо не правя. Някакси ми е досадно..

5. Имам доходна работа, която обаче мразя...Четейки съвети в сайта ви се опитвам да намеря целите си, идващи от душата ми , но и това не успявам...По-принцип, имам нужното време да правя нещо , което ми носи удоволствие и пак да си работя работата, от която се прехранвам, но не знам какво е то.Дори опитах да си намеря хоби - готварство, цветарство...не! Пълен дроб съм!

Редактирано Юли 28, 2015 от zver4o