228.Окото на любовта 9 януари 1938 г.

[Розалина]

Mолитвен наряд за начало:

1.Добрата молитва

2.Бог е Любов

3.Размишление

Ще прочета 6. глава от Исаия.

 

Беседа : 228. Окото на любовта     9 януари 1938 г.

 

Казано е, че любовта изключва всички противоречия и страдания. Въпреки това, хората страдат, защото любовта им е слаба. – Защо любовта ни не се е развила? – Защото странични неща отвличат вниманието ви. Ако искате да имате правилно отношение към любовта, трябва да се определите към нея. Тогава вие ще давате цена на всичко. Любовта има определен център, който трябва да се развива. Докато едни хора ви са приятни, а други – неприятни, вие разглеждате нещата вън от любовта. И любовта има свое око. Днес малко хора гледат през окото на любовта. Човек има много очи, важно е, през кои очи гледа. Ако гледаш през очите на тщеславието и гордостта, ще виждаш едни неща; ако гледаш през очите на вярата, ще виждаш други неща.

 

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната любов.

15. Утринно Слово от Учителя, държано на 9 януари, 1938 г. София. – Изгрев.

 

 

 

Редактирано Юли 25, 2015 от Розалина

[Слънчева]

Благодаря за беседата!

...Казваш на някого: Обичам те. Друг казва на тебе: Обичам те. – Какво значи да обичаш човека? – Вие разбирате, какво значи да обичаш, но не можете да го обясните на другите. Това е все едно, гледаш една картина и мислиш, че можеш да я нарисуваш. Щом се заемеш да рисуваш, намираш, че не е толкова лесно. На пръв поглед, работата изглежда лесна. Щом започнеш да рисуваш, виждаш, че си се излъгал. Гледаш, как работят хората, и мислиш, че и ти можеш да направиш същото. Щом започнеш да работиш, виждаш, че не е лесно. – Всичко разбирам. – Всичко разбираш, но не можеш да направиш всичко. – Мога да пея. – Можеш да пееш, но не както трябва. Който те слуша, иска по-скоро да спреш. – Много работи зная. – Много ли знаеш, или малко, това са твои възгледи. Аз мисля другояче. – Зная, какво ще говори Учителят. – Това е моя работа. Твоя работа е да слушаш, какво говоря. Вие сте дошли тук да научите нещо. Някой отива в един град за нещо: да срещне някого, да си купи нещо, или да свърши някаква работа. Каквото и да прави, човек все има нещо предвид.

Днес ви давам задача да представите гордостта и тщеславието в геометрическа форма и математическо отношение. Колкото и да ви се вижда чудно, гордостта и тщеславието имат своя форма. Гордостта произтича от самоуважението. Човек сам се уважава, има мнение за себе си. Когато превиши това мнение, той става горделив. И когато превиши своята слава, той става тщеславен. Гордостта и тщеславието не са лоши неща, но езикът, с който си служим, трябва да бъде точен. Има нещо прекалено и в гордостта, и в тщеславието. Казваш на някого: Няма да пееш, време няма за пеене. – Как да не пея? Бог ме е създал да пея. – И единият е прав, и другият. По принцип и двамата са прави. И пияницата казва, че ще пие. Значи, ще пие вино или ракия. Принципно прав е само онзи, който иска да каже, че ще пие вода. Ще пиеш вода – нищо повече. Ако се подразбира, че ще пиеш вино, това е равносилно на тщеславието. То не се отнася до водата. Тщеславието е пиене на вино. Казано е, обаче: „Търсете слава от Бога а не от човеците.“ Другояче казано: Търсете чистата вода. Търсете чистия живот. Търсете смирението. Някой се сгушил, свил се като мушица, не смее да проговори, Това не е смирение. Под „смирен“ човек разбирам този, който ходи с мир, с никого не се кара – нито с малки, нито с големи. Да се караш с някого, това значи, да даваш пари под лихва. Ето защо, майката на парите ще дам на онзи, който се нуждае, а лихвите ще задържа за себе си, от никого няма да ги искам. Майката за нуждаещия, а детето за мене. Ще кажете, че вие постъпвате по-справедливо. – Кой от вас не къса ябълки от дървото? Ябълката не е ли дете на дървото? Агнето не е ли дете на овцата? Овцата те погледне и те пита: Защо взимаш детето ми? – Да го уча, човек да стане. – Ти раждал ли си агнета? – Това не ме интересува. Аз се интересувам от роденото вече – от агнето.

Като говоря така, някой казва: Да мога и аз да говоря като Учителя! – Ако говориш като мене, какво ще направиш? – Поне ще зная много неща. – Като имаш много знания, какво ще постигнеш? – Да имаме добродетелите на Учителя. – Какво ще придобиеш с тях? – Да имам мисълта на Учителя? – Защо ти е тази мисъл? Това е външно, механично разглеждане на живота. Представи си, че имаш големи знания, разбираш и познаваш хората, а като те хване една треска, не можеш да си помогнеш. Какъв смисъл има твоето знание, щом сам не можеш да си помогнеш?

Един ден дойде при мене един голям педагог. Той ми каза: Много хора минаха през мене, всички възпитах. Едно не можах да направя : себе си не можах да възпитам. Има нещо твърдо в мене, като канара, с него не мога да се справя. Дай ми съвет, как да постъпя с него. – Това „себе си“, канарата в тебе е Бог. Ти искаш да възпиташ Бога в себе си, да Му даваш съвети. Чудни са хората, които искат да приложат специална педагогия към себе си. Твърдото, канарата в човека не се възпитава. Нея трябва да разбираш. Ако се приближиш към тази канара с любов, ще видиш, че тя е възпитана. По-скоро ти ще се възпитаваш от нея, отколкото тя от тебе. Не мисли, че възпитаният може да те възпитава. Той ще те възпита толкова, колкото и богатият. Ако попаднеш в ръцете на богатия, той ще те направи слуга. Следователно, ако богатият те възпитава, слуга ще те направи; ако силният те възпитава, роб ще те направи. Силният не желае да има по-силен от него. Между богатите, силните и учените има състезание. Учениците искат да станат като учителите си. Обаче, светът страда от липса на ученици и от изобилие на учители. Вие казвате, че сте ученици, но се самоизлъгвате. Като гледам лицата ви, виждам, че са лица на учители, на ментори. Вие искате работите да станат с едно мърдане на пръста.

Някой дойде при мене, иска да говори по някакъв важен въпрос. Като го приема, аз заставам в положението на ученик. Щом заема това положение, той отстъпва. Каквото му кажа, готов е да ме слуша. Ако се поставя като учител, той казва: Аз съм на особено мнение по въпроса. Друг казва: Както казваш, така изпълнявам. – Не, ти изпълняваш, както си искаш. Аз не искам да мислите като мене. Ето какво искам аз. Имам една идея, искам да ви я предам конкретно, да я възприемете правилно и да я приложите. Казва се, че точката не заема никакво пространство. Обаче, знае се, че при движението на точката се образува линия. Как е възможно, това, което не заема пространство, да се простира? Знае се още, че между две точки може да се прекара само една права линия. Кой образува правата? – Двете точки. Като се движат една към друга, те образуват правата. Тя има само едно измерение. Точката, която я образува, е без измерение. Правата линия има само едно измерение. Плоскостта има две измерения, тялото – три измерения и т. н. Значи, пространството постепенно се разширява. Едноизмерните, двуизмерните и триизмерните неща не са видими. Нещата стават видими, когато започнат да растат. Като застанеш на четириизмерното пространство, оттам виждаш и двуизмерното, и триизмерното. Защо? – Защото и те започват да растат. Щом четириизмерното пространство расте, нещата се уголемяват, стават реални. – Трудна е тази работа, не можем да я разберем! – Видни математици не я разбират, още повече вие. Някои от тях се объркват в разсъжденията си. Здрава мисъл е нужна за тези въпроси.

Да се върнем към тщеславието и гордостта. Според мене, тщеславието е двуизмерно, а гордостта – триизмерна. Значи, тщеславието се простира на дължина и широчина, цял свят заема. Ако направи едно добро, тщеславният иска всички вестници да пишат за него. Той мисли, че целият свят ще говори за него. Като напише една книга, той мисли, че е станал известен в целия свят. Колко души ще говорят за неговата книга? – Най-много две-три хиляди души. Те не представят целия свят. Обаче, има Един, Който, щом погледне книгата, веднага дава преценката си. Той е господар на всички и на всички заповядва. Той казва: Преработи книгата си. Погледне теорията на един математик и казва: Трябва да измениш теорията си, има нещо невярно в нея. Тук-там има чисти зрънца, но някъде трябва да се измени. Погледне картината на някой художник и казва: Хубава е картината, но има места, които трябва да се преработят. Бог казва на всички: Това, което работите, трябва да се видоизмени. – Дотегна ми вече да преработвам тази картина! Двадесет пъти я прерисувах. Хиляда пъти да я рисуваш, но да излезе нещо хубаво, че Господ да я хареса. Картината ти ще купят за другия свят, дето един ден ще те извикат, като свети Илия, с огнена колесница. Като чуете да се говори за онзи свят, вие се страхувате. Вие сте станали велики хора, и небето желае да ви покани на гости в другия свят. А вие не приемате тази покана. Искате или не, един ден ще се намерите в другия свят. Там ще видите, как с най-хубавите си произведения, сте съблазнили хиляди хора. Какво ще кажете тогава? – Ще пожелаете да се върнете на земята, за да изправите грешките си...

Окото_на_любовта

 

[Слънчева]

...Казвате, че сте ученици на новото учение. Така е, но това учение трябва да се прилага. Казваш: Добър човек съм. – И доброто трябва да се прилага. Какво се разбира под „добър човек“? Добрият човек трябва да има три допирни точки с живота. В първата точка действа любовта, във втората точка действа мъдростта; в третата точка действа истината. Добър човек е този, на когото изгревът е любовта; залезът е мъдростта, а зенитът е истината. Следователно, ако кажа, че съм добър човек, питам се: Истината в тебе на зенита ли е? Мъдростта на запад ли е? Любовта на изток ли е? За мене запад не е залез на слънцето; той е изгрев на моите ближни. Значи, изток, т. е. изгревът, е мой изгрев, а залезът, т. е. запада, е изгрев на моите ближни. Радвам се на моя изгрев, радвам се на изгрева и на моите ближни. – Какво е истината? – Изгрев на Бога. Грешните хора са изгрев на Бога. Като ги погледне, Той вижда своя изгрев. Това е непонятно за вас. Казвате: Ние ли ще бъдем светлина, изгрев на Бога? – Под „изгрев“ в широк смисъл, разбирам всяко нещо, което в даден момент ни интересува. В такъв смисъл, ние сме изгрев на Бога, защото Той се интересува от нас, обръща ни внимание. Човек е малък изгрев, малка свещ, която влиза в Бога и привлича Неговото внимание. – Отде иде този изгрев? – От север, от запад, от юг, отдето и да иде, изток може да дойде от всякъде. Това е широко разбиране. Че ние сме на Изгрева, не се подразбира мястото, отдето слънцето изгрява – то е подобие. Когато грешникът се моли, той иска да обърне вниманието на Господа, да му помогне. В случая, той е изгрев за Бога. Често се оплакваш, че ти дошло голямо нещастие до главата. Голямото нещастие става причина да се оглеждаш в съзнанието на Господа. Ако страданието не беше дошло, ти щеше да останеш незабелязан. А сега, като те зърне Бог, ти ставаш изгрев за Него. Ти ще започнеш живота, ще мислиш. Питаш: Де е Господ? – Ще Го намериш в страданията. Чрез тях ти ще разбереш, какви трябва да бъдат отношенията ти към Бога. В първо време не ти е приятно. Молиш се, нищо не разбираш и казваш: Господи, имам големи страдания, големи болки – не мога да спя. Като се молиш половин час, болката и страданието ти изчезват. Трябва ли да се съмняваш, че между молитвата и изчезването на болката има известно отношение? Само така ти ще разбереш, че Господ ти е обърнал внимание.

Казано е, че любовта изключва всички противоречия и страдания. Въпреки това, хората страдат, защото любовта им е слаба. – Защо любовта ни не се е развила? – Защото странични неща отвличат вниманието ви. Ако искате да имате правилно отношение към любовта, трябва да се определите към нея. Тогава вие ще давате цена на всичко. Любовта има определен център, който трябва да се развива. Докато едни хора ви са приятни, а други – неприятни, вие разглеждате нещата вън от любовта. И любовта има свое око. Днес малко хора гледат през окото на любовта. Човек има много очи, важно е, през кои очи гледа. Ако гледаш през очите на тщеславието и гордостта, ще виждаш едни неща; ако гледаш през очите на вярата, ще виждаш други неща. И аз имам една школа и гледам през нейните очи. Не съм приложил още тази школа. Когато бъдете готови за нея, вие ще я приложите. Чрез тази школа вие искате да придобиете някои знания. За тази цел, вие трябва да си изберете един обект, за който да мислите често. Например, какво ще разбереш, ако не мислиш за слънцето? Какво ще разбереш, ако не мислиш за живота? Какво ще разбереш, ако не мислиш за мъдростта? Кой човек е мъдър? Мъдрият има специфични органи, по които се различава от другите. У него очите, устата имат особен израз. Погледнеш обикновения човек, намираш, че на устата му е изразена линията на презрението. На устата на други е изразена линията на тщеславието, скържавостта, гордостта. Значи, всичко е написано на устата – както частните, така и общите линии. Всеки носи свидетелството си на устата – кой каквото представя. Ето защо, който не иска да четат по устата му, той се крие, или отваря и затваря устата си, за да се заличат линиите. Обаче, който разбира, още по-добре чете при отворена уста. Дръж устата си свободно – нека четат хората. Радвай се, че те изучават.

Преди години, на Изгрева дойде един брат от чужбина. Една сестра го разглеждала внимателно и каза: Красива уста има този брат. Особено ми се хареса една линия. Такава хубава уста не съм виждала. Аз чета нейната мисъл. Тя иска да каже, че желае да го целуне. – Не е лошо това желание, но то трябва да е Божествено. Ние сме за Божествените целувки, каквито са целувките на светлината, на въздуха, на водата. Чрез тях Бог всеки момент ни целува. Кой не е доволен от тези целувки? Обаче, малцина са доволни от целувките на хората. Вижте, какво правят децата, като ги целуват. Някога ги целувате, но те мълчат; някога викат, кряскат, не са доволни от вашите целувки. – Защо не са доволни? Изобщо, жените обичат да целуват повече момченца, а мъжете – момиченца. Така те се обменят. Това е природен закон. Едно дете се ражда в един дом. Всички му се радват, целуват го, но то се дърпа, не позволява да го целуват. В миналото това дете било виден философ, недостъпен, но сега всички си играят с него. – Знаете ли, кой съм аз? – Знаем, но днес си малък, нови уроци ти се преподават, не си завършил развитието си.

Казвате: Какъв е смисълът на целувката? Всяка целувка в природата, чрез която се изразява Божественото начало, е на място. Тя носи благата на живота. Важно е тези блага да идат навреме. Ако са дошли преждевременно, те са неприятни, не могат да се използват. Даваш един скъпоценен камък на едно дете. То го подхвърля. Много естествено, то не разбира неговата цена. Всяко благо, дошло преждевременно, не може да се оцени. Същото се отнася и до страданията. Всяко страдание е тежко, докато не се разбира. Щом се разбере, то се превръща в благо. Всяко зло, разумно използвано, се превръща в добродетел; всяка неизползвана добродетел се превръща в зло.

Питате: Защо Бог, Който е съвършен, не е създал съвършен свят? – В Бога всичко е съвършено, но понеже ние не вършим Неговата воля, създаваме условия за злото. Нашата воля не трябва да влиза в стълкновение с волята на Първичната Причина. Ако разбирате тези неща, добре ще бъде и за вас, и за окръжаващите; ако не ги разбирате, ще се натъкнете на мъчнотии. Който разбира законите, казва, че злото се превръща в добро. Злото, използвано чрез любовта, се превръща на добро; злото, неизползвано чрез любовта, си остава зло. Всяко добро, използвано чрез любовта, се превръща във велико благо на живота. Като знаете това, лесно можете да си помагате. – Аз искам да бъда добър, да обичам. – Как ще обичаш? С коя любов: с минималната, или с максималната? При минималната любов, човек се занимава с малки, дребни неща, които никой не вижда. При максималната любов, той се занимава с велики работи. Изучавайте и двата вида любов. Като изучавате малката любов, ще имате малки постижения; като изучавате голямата любов, ще имате големи постижения. И в малката, и в голямата любов може да се заблудиш. – Кога? – Когато проявяваш малка любов, а очакваш големи постижения. И обратно, когато проявяваш голямата любов, а очакваш малки постижения.

Днес аз ви говоря от гледището на земния живот, както сте облечени в плът. Срещаш една сестра и казваш: Нищо няма в нея, празна глава е тя. – Лъжеш се. Срещаш един брат и казваш: Добър човек е той, има нещо ценно в него. – И тук се лъжеш. Като не разбираш живота, ти подценяваш едни хора, а други надценяваш. Това са две крайности, от които трябва да се пазите. Природата си служи с точна, строго определена мярка. Аз не казвам, че трябва да се самоосъждате. Да се самоосъждате, това значи, да изправяте грешките си. Само по себе си, грешките не са големи, лесно могат да се изправят. Големите грешки не са за хората, те са за Бога, Той ще ги изправи. – Аз не мога да обичам всички хора. – Това не се иска от тебе. Ти си една врата, през която Бог влиза и излиза от твоето жилище, за да те научи, как да обичаш. Като се свържеш с Бога, сам Той ще ти покаже, как да обичаш всички. Човек може да обича само един, а Бог – всички. – Аз обичам всички братя и сестри. – Лесно се казва това, но как ще ги обичаш? Можеш да обичаш само онзи, който е доволен от тебе. Как ще обичаш човек, който не е доволен от тебе? Как ще обичаш човек, когото не познаваш и не знаеш, какво иска от тебе? Ти обичаш едного, а той не те разбира, не е доволен от тебе, не иска да те знае. Не го критикувай. Ще дойде ден, когато и той ще те разбере, ще бъде доволен от любовта ти. Всеки човек, при известни условия, е способен да разбере любовта.

Истинската любов всеки я разбира. Силният знае, как да се постави, как да прояви любовта си. Като срещне човек, той пръв му отдава нужното почитание и уважение. Ще отдадеш на човека нужното почитание, понеже Бог му го е дал. Бъди искрен към ближния си. Кажи му: Има нещо в тебе, което всякога обичам – то е Божественото. Има нещо в тебе, което не обичам – то е човешкото. Ще дойде ден, когато ще обичам и човешкото. Христос дойде на земята и се пожертва за човечеството. Той пое греховете на хората. Това нещо човешкият ум не може да разбере. Човек не може да си представи, как е възможно да умреш за грешния. Затова, именно, човешката любов е ограничена и несъвършена...

Окото_на_любовта