Зов за помощ до др. Първанов

[Morpheuss]

Здравейте, др. Първанов. Имам психологически проблем вече 5-та година. През това време съм посетил двама психолози и съм провел със всеки един от тях психотерапия като искам да кажа че ефекта беше просто нулев. И като се върна назад във времето не знам дори как съм издържал тези 5 години. И поради тази причина днеска се реших и посетих най-после психиатър който ми изписа за пръв път през живота ми и от както имам този проблем антидепресант. Преди да потърся такъв вид помощ разбира се минах всякакви изследвания и на всички показват че съм здрав. Всичко е на психична основа вече съм напълно сигурен. Разбира се изчетох и страшно много информация за моя случай както всеки нормален човек би направил и не че се съмнявам във лекарствата който ми изписа психиатъра, но все пак много бих искал да се допитам и до второ мнение на лекар преди да предприема прием за пръв път на антидепресант. Четох информация и за много лекари и се радвам че попаднах на вас! Разбрах че на много хора сте помогнал и до един излекувани успешно, също така се възхищавам със какви обширни и ясни отговори, отговаряте. И много бих искал ако може да ми обърнете внимание за моя случай. Нарочно не съм писал досега за него и какво всъщност представлява той защото е много дълго за обяснение. Бих се радвал ако можете да ми дадете някакви ваши кординати да се чуем по телефон или ако може още по-добре да проведем една терапия по скайп, ако практикувате така защото аз съм от Варна и разбрах че практикувате във Плевен и в София, но и двете на мене не са ми удобни особенно със моя проблем. Бих се радвал и поне на това ако можете и имате време да ми обърнете внимание да ви напиша все пак какъв е моя проблем ако не можете да се чуем по телефон или скайп ще ви обясня тука и да ви кажа какво ми изписа психиатъра и да ми кажете и вашето мнение и дали според вас тези медикаменти и този прием са добре за мен. Пак искам да кажа че не се съмнявам в психиатъра който избрах тука във Варна, но все пак след двама психолози който не ми помогнаха и след като за пръв път ще приемам антидепресанти не искам да рискувам да се доверя на сляпо и да преживея още едно разочарование бих искал и второ мнение преди да започна да ги пия. Ще се радвам много ако ми отговорите и намерите време за мен!

[д-р Тодор Първанов]

Уикенд е все пак, не проявим малко търпение и уважение към почивката на хората. /това е по повод нетърпението на автора да му се отговори/

[Morpheuss]

Добре докторе. Радвам се че все пак сте ми отговорили през Уикендa. Чакам да се чуем през новата седмица. Ако искате може директно да минем на лични съобщения.

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

От доста време не работя и не бих могъл да ти бъда полезен.Според мен разумното е, да опишеш проблема си във форума, за да може аз и колегите ми да обмислим спокойно какъв съвет да ти дадем.Още по-разумно би било, да се обърнеш към Диди и поискаш лична среша с нея.Тя е от Варна и ти би могъл да започнеш психотерапия при нея.

Според мен, ако човек не е болен от БАР или шизофрения, а има невротично разстройство, не би трябвало да прибягва до медикаменти.

 

[Morpheuss]

Здравейте,

не бих искал да описвам проблема във форума поради ред причини. Бих го споделил с някой психолог за да ми даде конкретни насоки, но иначе да го напиша пред широката общественост не бих искал. Бих се радвал въпреки че не практикувате вече ако може по някакъв начин да се чуем все пак може и вие да ми помогнете по някакъв начин. За диди не съм чувал, но щом казвате че може да ми бъде и тя полезна по някакъв начин бих се радвал ако ми дадете някакви нейни контакти или сайт ако има такъв и къде и от колко време практикува. Все още не съм си взел медикаментите който са ми предписани, но не се ли чуя с някой психолог за второ мнение да му обясня точно за какво става въпрос и как се чуствам, искам не искам не мога да издържа повече ще почна да ги пия тия медикаменти вече. И казахте че ако човек не е болен от БАР или шизофрения (както аз не съм) не би трябвало да прибягва, но ако пък невротичното разстройство е по силно и човек не може да се справи сам. Ходих при двама психолози и никаква промяна дали тe бяха "мошеници" дали аз съм труден за лечение не знам. Но си мисля че е първото. Както и да е мога да пиша много, но с писане оправия няма. Призовавам всеки психолог, психиатър който желае да ми помогне да ми пише на лично да обсъдим проблема ми (разбира се не очаквам безлатни консултации) И аз не искам да прибягвам до медикаменти, но почвам да си мисля че няма друг вариант не виждам как само с психотерапия може да ми се оправи проблема. 

[Morpheuss]

Здравейте отново, 

всъщност като се замисля няма от какво да ме е срам че да не мога да споделя проблема си. Става въпрос за синдром на нервния стомах или синдром на раздразнимото дебело черво. Изчетох целия интернет за моя проблем и решение не намерих! Има и други хора из форумите който се оплакват във форумите, но до един хората споделят само какво до някъде ги успокоява, но не и че са се излекували напълно. От моя страна аз също до някъде с 5 годишен опит намерих начин да го контролирам до някаква степен, но  и пресилено да звучи искам да изчезне напълно. При мене се появи преди както казах 5 години и първо да кажа че имах режим колкото и налудничево да ви звучи ходих до тоалетна (по г. нужда) веднъж на два-три дена. Нямах проблеми никакви и ми се наложи да ходя до София преди това бях ходил много отдавна и с радост настъпи сутринта когато трябваше да тръгваме качих се в колата и хайде на път. Но както казах за тоя режим 2-3 дневния беше втори ден в който не бях ходил до тоалетна и това ли беше психическа нагласа не знам, но преди пътя просто нямах никаква нужда да посещавам тоаелетната. И както казах качих се и тръгнах към Велико Търново спряхме на някаква бензиностанция и аз и компанията си взехме сандвичи от тия вакумираните и си мисля че от него и не помня дали беше в срок също ме преси стомаха и ме хвана разстройството на половиния път за София. Просто беше някакъв ужас само си мислех как всеки момент ще ме пресвие стомаха и пак ще трябва да спираме и точно това се получаваше. Спирахме не помня вече колко пъти, но бяха сигурно над 10 пъти със сигурност. Само си мислех за това кога този ужас ще мине и ще мога да се прибера обратно вкъщи, но бях много далече от нас. Стреса който преживях беше и подхранен и от подигравките който отнесох от компанията с която бях нормално над 10 пъти да караш да спират хората си е за смях. И така след 15 път сигорно просто вече от няма за какво да ходя до тоалетната се успокойх че стомаха ми е напълно празен и просто няма за какво да ме свие. Пристигнахме в София и там на няколко пъти ме присвива стомаха, но само да ида до тоалетната нищо ми няма просто ме присвива и имаш чуството че ти се ходи до тоалетна. Стояхме целия следобед взехме едни хора от там и наобратно. През целия път пак на няколко пъти ме свива, но просто след като взехме едни момичета от там не можех да си позволя страха да надвие свиваше ме стомаха прегъвах се ама търпях и колкото повече се приближавахме към Варна толкова по спокоен ставах. Прибрахме се оставиха ме в нас и веднага почнах да ям че от тоя стрес нищо не бях хапнал и таман си мислех че ще ме хване пак да ме пресвие ама нищо и така си легнах. И още от следващия ден като отидох до тоалетната имах чуството че дето се вика не съм си свършил работата напълно. И оттогава всеки път като ми предстой патуване за някаъде надалече си мисля за тоя случай за София и ме присвива стомаха и имам напъни за тоалетна. Не след дълго разбрах че е пълен ужас да пътувам във автобус поради причината че може да ме присвие. Еми пробвал съм се и да не знам как издържах да се прибера и веднага до тоалетната. И така след това даже ей така без нищо стоя си в нас и просто си е обажда тоя стомах. Дойде момент в който 4 месеца ако искате вярвайте най-далече което съм ходил беше до магазина и то пак със доза страх. Само да ми се наложи да чакам на голяма опашка и ме присвива и веднага трябва да се прибирам. Ако се престраша да изляза някъде след тия 4 месеца в който малко се успокойх гледам да съм постоянно с колата действаше ми малко успокоително че мога във всеки един момент да се кача ако ще там да се изтърва никой няма да ме виде директно се пребирам няма да ми се налага да стоя и да чакам по спирки и автобуса през 10 мин. да спира на спирка въобще някакъв ужас (като искам да кажа че преди това въобще нямах никакви проблеми да патувам с автобус даже не усещах кога съм стигнал за където пътувам) Тъй като учех в икономическия университет същото беше и там по време на изпит само като си представя че сега ще бъда затворен за един час във зала пълна с колеги и ако изведнъж ме свие корема ме обхващаше ужаса. По време на лекций се успокоявах с това че навсякъде има тоалетни и все някъде ако ме свие ще мога да ида и без да има никой там. Преди да ме сполети това пак искам да кажа че с колегите ходихме да празнуваме 8 декември в Пампорово еми искам да ви кажа че просто с 5 коли мойта беше с 4 човека пълна без да броим мене нямах никакви проблеми патувахме сигорно 7 часа ама даже не ми е минавало през ума това което ми се случи година след това по време на втората година от следването. И така малко по малко се отдалечих от всички поради проблема ми. Къде ли не ме каниха да ходя с тях аз просто не бях в състояние да тръгне където и да било. Дори ми се е случвало ако взема да се престраша да отида във града на дискотека там не знам поради какви причини така ме е присвивало че спасението ми беше колата и мога по всяко време да тръгна да се пребирам. Имало е моменти и в който съм излизал с такси и съм се пребирал с такова но пак по някакъв начин ме успокояваше че не съм много надалече от това да се прибера и все пак ме е свивал корема, но не чак в степен да трябва да се прибера. Минах през всичко като си съставих списък с храни който не трябва да ям от страх да не ме свие корема пак, храни от който преди съм нямял никакви проблеми, но явно не е от храната. Един път си поръчвам пица от някое заведение и след нея така зверски ме пресвива стомаха и ми се ходи до тоалетна че повече никога не си поръчвам от там. И напоследък от абсолютно нищо ме пресвива пак просто ей така си се обажда и то за секунди и отминава. Наложи ли ми се да изляза някъде ей там вече е страшно само си мисля колко по бързо ще се прибера в нас. И искам да ви покажа няколко постове от хора който са писали за себе си и направо съм припознал себе си в нашия общ проблем.

 

Привет и от мен! Аз имам същия проблем. Имах го и преди една година, когато просто се подлагах на пълен глад, за да съм полу-спокойна на следващия ден, когато ми предстои пътуване. Освен това се тъпчех с Ентерол и постоянно носех в себе си Имодиум. Изпадах в паника, ако след като се огледам не видя, че има тоалетна наблизо. Не разбрах как се случи, но в един момент всичко отмина. Последва една година без никакъв проблем. Сега отскоро пак е същото положение. Всеки ден пътувам, за да стигна до работата си и е кошмарно. Реших да ставам по-рано от обикновено, за да мога с нещо да заблудя организма си, но - нищо. Нервният ми стомах започна да се обажда не само преди и по време на пътуване, а и дори в магазина, когато ми се налага да чакам на дълга опашка. Имам чувството, че развивам някаква фобия. Почти съм сигурна, че всичко е на психологическа основа. Ако се случи 2 или 3 дни да си остана в къщи - нямам никакъв проблем, дори мога и нито веднъж да не отида/по гол. нужда/ до WC. 
Настройвала съм се уж положително и съм се опитвала да се успокоя преди моментът, в който предполагам, че ще настъпи спазъма, но нищо не се получава. Получавам болки в стомаха/като пред разстройство/, сърцебиене и направо изпитвам вътрешен ужас. Сега на своя глава съм си взела таблетки мента, глог и валериана и ще започвам от утре да ги пия. Четох в друг форум за билката "Корен от Аир" или "блатен папур" и ще я търся и нея.
Чакам и вие да споделите успешни методи и лекарства.

 

Здравейте,
Имам нужда от съвет - от години страдам от стомах, черва и т.н. имам много нередовен стомах и чести болки. поставяни са ми куп диагнози - синдром на дразнимото черво + евентуално колит (лекар изказа съмнение за колит, но така и не ми предписа колоноскопия за потвърждение) + рефлукс езофагит I-II ст (след фиброгастродуоденоскопия) + имах хеликобактер пилори (2 тест беше отрицателен - явно съм ги изчистила поне тях) и какво ли още не... (включително в продължение на 1 година все бях бременна   и то при условие че нямах контакти тогава )... писна ми все да ходя по доктори и все нищо да не ми казват.. само  различни лекарства и от никое няма ефект   последната лекарка при която бях изказа мнение, че всичко е от нередовния стомах и да ям много плодове и зеленчуци (въпреки че от тях ме боли) е, има леееко подобрение. но все още имам прекалено чести оригвания, подувания, болки... другото, което е че задължително при стрес или някакъв вид нерви всичко се влошава   когато ме очаква път задължително получавам кризи - адски болки в стомаха + разстройство + прилошаване и изпотяване - ужас е! явно това е на нервна почва и моля за съвет как поне това да облекча - знам че този постинг не замества преглед при специалист и не искам чужди лекарства, а хомеопатия примерно или добър специалист при който да си заслужава да ида или.. не знам, но се изморих да живея така. работата ми е свързана с много път и несигурност кога, къде ще трябва да съм - след много 'тренировки' се научих как да контролирам поне ежедневните си пътувания и несигурности , но като тръгна някъде по-далеч и на непознато и пак се почваскоро ми предстой път в чужбина - около 5 часа в автобус, е, знам си какво ще стане  
има ли някой със сходен проблем и как се справяте?

 

http://www.zdravnitza.com/a.php/nav/news/s/s/news_id/5643

http://zdrave.rozali.com/zaboliavaniia-zdrave/p18567.html

http://lechenie.bg/nerven-stomah/

 

Просто навсякъде казват че е от нервна почва и дават някакви бабини рецепти където да ме прощават бабите не знам как са се лекували едно време с тях ама никакъв ефект нямат пък и стреса тогава не е бил толкова голям тогава. И самите лекари и те не знаят какво да дадат на пациентите си. Само някакви лекарства където 2-3 дена да почустваш облекчение и организма като свикне с него и всичко пак наново и сменят лекарството. Такова например е иберогаст него може да си го пиеш цял живот то само подтиска симптомите, но не лекува първоизточника. А аз искам както съм сигурен всички който страдат като мене просто това "нещо" да се махне веднъж и завинаги от живота ни. Запознах се с един човек доста по голям от мен който го е държало 16 години. Получил го е в следствие на голям побой който са понасяли в така наречените изправителни училища който ги е имало преди време. И години след това се е хванал на нова работа където е трябвало да патува с автобус няма смисъл да казвам че е изпитвал това което аз все още изпитвам, но той един ден след поредното връщане до тоалетна за четвърти път си е казал отивам и се качвам ако ще да се насера. Отишал автобуса пристигнал качил се и това е било... избавил се е. Никакви проблеми с патуването цял ден на работа и след това на обратно и още от следващия ден си е отишал до тоалетна по нормален начин. И вече 12 години няма проблеми с това. Изчезнал е проблема му веднъж и завинаги. Пробвал съм но издържам най-много 1-2 спирки слизам и газ към вкъщи. Явно е по-силно от мене. Просто дори вече преди всяко излизане даже за по бира в квартала ме присвива стомаха минавам през тоалетната и като се успокоя малко тогава излизам. И пак гледам да не се отдалечавам много пък никакъв шанс да изляза с автобус или с прятели с коли някъде надалече. Не мога просто като се появят симптоми и да ги зарежа на пътя. 

Еми написах една малка част от това какъв ми е проблема и искам да кажа че преди това съм имал безброй ситуации с напрежение на нервите поради обстановката в която живеех, но и тогава съм нямал проблеми с стомаха, но след тоя случай явно всичко набра връх и дали от всичко което съм насъбирал през годините и сега с това пътуване което отключи тоя проблем беше черешката на тортата. И вече не виждам решение без тия гадни медикаменти и това лято ще мине вече, а не мога и на един плаж да ида. Ако има някой също който е страдал нека да пише ако ли не ще се радвам на психолозите тука ако може да ми помогнат.  

[Morpheuss]

Дълго време никой не ми отговаря, значи да разбирам да не очаквам помощ от специалистите във форума?!

[Guest Кермит]

Дълго време никой не ми отговаря, значи да разбирам да не очаквам помощ от специалистите във форума?!

Ще отговорим!

Лятото, макар и горещо, е понатоварено. Пък и... никой не би искал да претупа отговора, само за да има отговор. Както казва д-р Първанов - всяка дума в мненията на специалистите тук е премислена и претеглена спрямо евентуалния отзвук у питащия. Така че, търпение, приятел

[Диляна Колева]

Здравей Morpheuss, 

Проблемът ти е напълно разрешим. Днес контролно се видяхме с клиентка със същия проблем, която проведе едногодишна терапия /при други хора е за по - кратък период/, напълно успешно. Беше отслабнала на 45 кг в следствие на проблема, от който беше развила страх от хранене, излизане и т.н.. Към момента възвърна предишните си килограми, няма никакви страхове. Тя не е единствената справила се с подобна проблематика. Тези хора просто не пишат повече по форумите, затова и не можеш да прочетеш за успехите. 

Справянето с проблема изисква силна мотивация от твоя страна, много вяра в справянето и изпълнение на всички поставени задачи. Търпение и разделяне с илюзиите за магически промени.

Много хора не могат да се справят с проблема поради липсата на достатъчно вяра и мотивация или неуспешно свързване с терапевта.

Редактирано Август 1, 2015 от Диляна Колева

[Morpheuss]

Здравейте, Диляна Колева бих искал да започна психотерапия при вас заради проблема ми който вече ви е ясен на вас. Ще може ли да кажете кога ще ви е удобно на вас и имате ли свободни часове? Аз съм готов веднага да започна просто не се издържа в това състояние което съм. Обнадеждава ме факта че сте имала такъв подобен случай да го наречем, който сте помогнала казахте успешно на пациента. Малко съм скептичен към така наречената психотерапия защото двама психолози смених и полза нямаше. Бих искал да пробвам и при вас все пак нищо не губя ако пробвам. Ще очаквам вашия отговор.  

[Диляна Колева]

Отговорих на лични съобщения.

 

Редактирано Август 11, 2015 от Диляна Колева